О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
07.12.2018
г.
Старозагорски
районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на седми декември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като
разгледа гр.д. № 1845 по описа на
СтРС за 2018 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал.
1 от ГПК.
Предявените искове са редовни и
допустими.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва
да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на
писмени доказателства.
Искането
за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза по така поставените въпроси в
исковата молба е неоснователно, доколкото съдът не се нуждае от специални
знания, за да извърши пресмятания по делото.
Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените
с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 6038/2017 г. по описа на РС Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ искането
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба
въпроси.
НАСРОЧВА о.с.з. за 21.01.2019
г. от 10.15 ч., за която дата да се призоват страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение и от отговора на
исковата молба.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО
:
Производството е по реда на чл. 422
от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция
за събиране на вземания“ против С.С.Т., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- 937,28
лв. {деветстотин тридесет и седем лева и 28 стотинки), представляваща главница;
- 12,37
ле. (дванадесет лева и 37 стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 19.08.2016 г. до 9.09.2016 г. (дата на предсрочна изискуемост);
- 749,27
лв. (седемстотин четиридесет и девет лева и 27 стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.08.2016 г.
до 24.03.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 360,85
лв. (триста и шестдесет лева и 85 стотинки), представляваща неустойка за
предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 9.09.2016 г. (дата на
предсрочна изискуемост);
- 199,05
лв. (сто деветдесет и девет лева и 05 стотинки), представляваща обезщетение за
забава: за периода от 10.09.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.
- Законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението.
Претендирани са разноски.
В исковата
молба ищцовото дружество твърди, че на 31.05.2017 г. е подписано Приложение № 1
към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.05.2017г. между „Сити
кеш" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което
вземанията на „Сити кеш" ООД срещу С.С.Т., произтичащи от Договор за
паричен заем № 82280 от дата 29.07.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор.
Общите
условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш" ООД,
чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Уведомително
писмо, изпратено с известие за доставяне. С изрично пълномощно законният
представител на „Сити кеш" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 31.05.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на
цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити
кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД било изпратено
писмо съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/82280 от 14.06.2017 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи с известие за
доставяне на постоянния адрес на длъжника: гр. Стара Загора, ул. „Захари
Стоянов" № 10, посочен в договора за паричен заем № 82280/29.07.2016 г.
Писмото се е върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано, че
пратката не е потърсено от получателя. До ответникът било изпратено второ писмо
за станалата продажба на вземания от страна на „Сити кеш" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез куриерска фирма на
настоящия адрес на длъжника, посочен е договора за паричен заем: гр. Стара
Загора, ж.к. „Зора", ул. „Хр. Войвода" № 18, вх. А, ет. 6, aп. 43.
Писмото се е върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано, че
пратката не е потърсено от получателя.
Към настоящата
искова молба представят и молят да се приеме копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-СТК/82280 от 23.03.2018 г. което да се връчите
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовават
се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
В случай,
че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове.
Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърдял, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока цитират
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г„ ТК.
На
29.07.2016 г. „Сити кеш" ООД, като Заемодател и С.С.Т. като Заемател бил
сключен договор за паричен заем с № 82280, при спазване разпоредбите на Закона
за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно
сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1000,00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана е Договора в поле
„размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните
са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от
страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от
Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е
съгласил изрично и безусловно.
С
полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е
удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя.
Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой е Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде
променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 140,18 лв. Така, страните са
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1140,18
лв., която е платима на 34 броя равни седмични погасителни вноски, всяка е
размер на 33,53 лв. при първа погасителна вноска 5.08.2016 г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 24.03.2017 г.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 24.03.2017 г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Заемателят не е изпълнявал
в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел,
че по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на
приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения
по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обещетения за
забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми е случай на
забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата
погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от
падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни
вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските
по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят е
декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо
Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната
от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни
вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 9.09.2016 г.,
която дата представлява падежа на шестата погасителна вноска. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната
изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от
дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени
главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Така, на 9.09.2016 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 360,85 лв., представляваща 20 % от сумата от 1804,26
ле., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка,
дължими до края на срока на договора.
Съгласно
клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат
изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а
именно:
- издаването на запис на заповед от
страна на Заемателя;
- поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен" както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
- залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
- първа по ред ипотека;
- предоставяне на безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от
сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница
и лихва.
С
подписването на договора за заем, Заемателят е декларирал, че се счита за
уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не
предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на
задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените
от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 821,62 лева, която е разсрочена на 34 равни вноски, всяка в размер на
24,17 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя
е в размер на 57,70 лева.
Съгласно
Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че
Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 199,05 лв.
за периода от 10.09.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението а съда.
Заемателят
не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 157,54 лв., с която са погасени, както
следва: главница: 62,72 лв., договорна лихва: 22,47 лв., неустойка за
неизпълнение.на договорно задължение: 72,35 лв.
Предвид
изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК ********* възниквал
правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред срещу ответника С.С.Т.,
като Кредитополучател по Договор за паричен заем, сключен на 29.07.2016 г. С №
82280, с оглед, на което претендират от длъжника С.С.Т., да заплати на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* сума в общ размер на 2258.82
лева, от които главница 937,28 лева, договорна лихва 12,37 лева, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение 749,27 лева, неустойка за предсрочна
изискуемост 360,85 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното
изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 199,05
лева.
"Агенция
за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника С.С.Т.. Съдът е уважил
претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. № 6038/2017 г., ГО, XV състав, по
описа на PC Стара Загора е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение
му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда
да си получи заповедта за изпълнение, което от своя страна обуславя правния ни
интерес от подаването на настоящата искова молба.
По делото е постъпил отговор по реда
на чл. 131 от ГПК.
Оспорва се Договора за заем от дата 29.07.2016 г. като
невалиден и невлязъл в сила. Не бил подписан от страна на ответницата
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити.
Оспорва се цесията – не било изпълнено условието по чл. 99
ал. 4 от ЗЗД, а именно че не е уведомен длъжника за прехвърляне на вземането.
При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират
по следния начин:
По иска за 937, 28 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била
налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която
е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че е
извършена валидна цесия на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 12, 37 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена
възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 360, 85 лева – по чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и
сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка в
потребителския кредит при посочените в исковата молба условия, че е настъпила
нейната изискуемост и същата не противоречи на императивни правни норми, както и
нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 749, 27 лева – по чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и
сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка в
потребителския кредит при посочените в исковата молба условия, че е настъпила
нейната изискуемост и същата не противоречи на императивни правни норми, както
и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 199, 05 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на
забава, както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: