Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на прокурор Лефтеров и секретар Пейчева, като разгледа докладваното
от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 1623 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,
подадена от защитник на подсъдимия П. А. М. К., срещу присъда от 21.11.2018 г.
по н.о.х.д. № 17702/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
94-ти състав. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на
19.08.2014 г., в гр. София, на територията на стоков базар „Илиянци”, находящ
се на адрес бул. „********, в търговски обект – павилион № 1052 стопанисван от
„С.И.” ЕООД, с управител П.М. А. К., без съгласието на притежателя с
изключителното право върху търговските марки “Adidas”/„Адидас”/ (с притежател Adidas AG), “Nike”/”Найк”/ (с
притежател „Nike Innovative C. V.”), обекти на това изключително право, използвал в търговската си дейност (по
смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за марките и географските обозначения
„Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: предлагането на
стоките с този знак за продажба…”) – предлагал за продажба, без правно
основание (Закон за марките и географските означения – чл. 13, ал. 1 „Правото
върху марка включва правото на притежателя ѝ да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската дейност знак, който: т. 2 (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.), поради
неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на
стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката”),
следните стоки:
1. 71 /седемдесет и един/ броя спортни
обувки с надпис „FULL TEAM”, върху които била поставена марка “Nike”, обект на
това изключително право и които стоки били сходни на стоките, за които е
регистрирана марката, на единична стойност 120.00 лева за чифт, на обща
стойност 8520.00 лева;
2. 88 /осемдесет и осем/ броя спортни
обувки с надпис “WALKED”, върху които била поставена марката „Nike”, обект на
това изключително право и които стоки били сходни на стоките , за които е
регистрирана марката, на единична стойност 80.00 лева за чифт, на обща стойност
7040.00 лева;
3. 10 /десет/ броя спортни обувки с
надпис “COSCON”, върху които
била поставена марката „Adidas”, обект на това изключително право
и които стоки били сходни на стоките, за които е регистрирана марката, на
единична стойност 120.00 лева, на обща стойност 1200.00 лева;
4. 1 /един/ брой спортна обувка с
надпис “COSCON, върху
която била поставена марката „Adidas”, обект на това изключително право и
която стока била сходна със стоката, за която е регистрирана марката, на
единична стойност 60.00 лева, на обща стойност 60.00 лева,
като общият
брой на стоките е 169 /сто шестдесет и девет/ чифта спортни обувки и 1 /един/
брой спортна обувка, с обща пазарна стойност 16820.00 /шестнадесет хиляди
осемстотин и двадесет/ лева и които стоки са сходни на стоките, за които е
регистрирана марката “Nike” и „Adidas”, като съществува вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с
регистрираните марки – престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца, както и „глоба” в размер на
1500.00 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода” е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано
от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 172б, ал. 3 от НК в полза на
държавата е отнет предметът на престъплението, а именно 71 броя спортни обувки
с надпис „FULL TEAM”, 88 броя
спортни обувки с надпис „WALKED”, 10 броя спортни обувки с надпис „COSCON”, като е
постановено същите да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата. На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати сторените по
делото разноски, от които сумата от 230.00 лева по сметка на СДВР и сумата от
120.00 лева по сметка на съда, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да
заплати сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
В подадената срещу присъдата въззивна жалба,
защитникът на подсъдимия навежда доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди
се, че в нарушение на процесуалните правила, районният съд не е подложил на
внимателен анализ събраните по делото доказателства и не е изследвал обективно,
пълно и всестранно тезата на защитата. Това от своя страна довело до неправилно
прилагане на материалния закон, тъй като подсъдимият е признат за виновен и
наказан за деяние, което не осъществява признаците на престъпление по ял. 172б,
ал. 1 от НК. Изразява се становище, че престъплението не е осъществено от
субективна страна, в подкрепа на което се сочи, че подсъдимият е закупувал
процесните стоки от Турция, чрез доставчик „Т.Е.” ЕООД, което е удостоверено с
31 броя фактури, на които е положен печат, че стоката не е маркова, нито
китайска. В тази връзка се акцентира върху показанията на свидетелката Т.А.,
която подробно описва начина на закупуване и доставка на стоките, които
показания не били взети предвид от първоинстанционния съд. Редом с това се
сочи, че в показанията на свидетелите Н. П. и Д.И.– поемни лица, присъствали
при изземването на стоките, същите заявяват, че иззетите стоки от обекта, в
който подсъдимият осъществявал търговската си дейност, са с някаква турска
марка и че по тях имало надписи на неизвестна марка, която със сигурност не била „Adidas” или „Nike”, а с оглед на това, съдът следвало
да приеме, че няма как потребителите да бъдат заблудени. В подкрепа на извода
за субективна несъставомерност на деянието се сочат, представените от Турското
патентно ведомство писмени доказателства, от които ставало ясно, че
инкриминираните стоки са регистрирани са с регистрирани марки за период от 10
години на името на М.Я.и Й.С., считано от 2012 г., който факт бил известен на
подсъдимия и поради това той продавал стоките без за това да е било необходимо
съгласието на пострадалите лица по делото, защото притежатели на правото в
действителност били М.Я.и Й.С.. Подсъдимият считал, че продава на българския
пазар турски маркови стоки. Направено е общо оплакване и за явна
несправедливост на наложеното спрямо подсъдимия наказание. По тези съображения
е направено искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В допълнително писмено изложение към въззивната жалба,
защитникът на подсъдимия допълва, че в случая е налице непълнота на мотивите на
първоинстанционния съд, която по естеството си е такава, че се приравнява на
липса на мотиви. Това от своя страна се счита за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на
подсъдимия. Изразява се становище за допуснато нарушение с оглед на това, че
позовавайки се на приетата съдебно-маркова експертиза, а не на другите
доказателства по делото, съдът е приел, че процесните стоки са сходни с
регистрирани търговски марки до такава степен, че е възможно объркване на
потребителя. При анализ на свидетелските показания на Д.И.,Н.П. и М.А., според
жалбоподателя, следва единствено възможният извод, че объркване на потребителя
не е възможно. В нарушение на процесуалните правила, тези свидетелски
показания, както и обясненията на подсъдимия, не били ценени като достоверни
източници на информация. Твърди се, че районният съд приел, от една страна, че
изводът за сходство и възможност за объркване на потребителя е правен извод, но
от друга страна, за да формира този свой извод съдът се е позовал изцяло върху
заключението на експерта. В тази връзка е подчертано, че следва да се вземе
предвид решение от 19.06.2019 г. на общия съд на ЕС по дело № Т-307/2017 г., с
което решение се потвърждава недействителността на марката на Adidas, състояща се
от три успоредни ивици, поставени независимо в коя посока, с което решение била
отхвърлена жалбата на Adidas, насочена срещу предходно решение, с
което искането за регистрация на марката в този ѝ вид било отхвърлено.
Подчертава се, че съдът не е взел предвид съдържащата се в показанията на
свидетелката Т.А. информация относно множеството проверки, които се правят по
отношение на закупените от Турция стоки и то именно в насока дали се касае до
защитени марки. Неправилно районният съд приел, че като упражняващ търговска
дейност подсъдимият е длъжен да знае, че са му доставени стоки от регистрирани
марки, при положение, че в случая са налице доказателства за налична надлежна
регистрация на марките на територията на Турция. По тези съображения е
направено искане за отмяна на присъдата и за постановяване на присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан или да му бъде наложено административно наказание
в случай, че съдът приеме, че става въпрос за административно нарушение. При
условие, че въззивният съд сподели становището на жалбоподателя за това, че при
първоинстанционното разглеждане на делото и постановяване на присъдата са
допуснати съществени процесуални нарушения, е направено искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на районния съд.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд,
защитниците на подсъдимия поддържат жалбата и направените искания.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на
жалбата и прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като
правилна.
Подсъдимият твърди, че не е извършил престъплението, в
което е обвинен, като в подкрепа на това сочи, че обувките, които продава има
други надписи, а не Adidas или Nike, като сочи, също, че графичните
изображения върху процесните обувки се различават от тези, които съставляват
част от регистрираните марки Adidas и Nike. Поради това счита, че в случая не
е възможно потребителите да се заблудят, че става въпрос за спортни обувки с
марка Adidas или Nike. В последна
дума подсъдимият твърди, че не е виновен.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя, направените искания и становищата на страните, въз основа на
събраните по делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа
страна, следното:
Подсъдимият П.М. А. К. е роден на *** г. в Шри Ланка,
същият е гражданин на Република Шри Ланка, женен е, работи – осъществява
търговска дейност, живущ ***, ЕГН: **********. Подсъдимият е със статут на
постоянно пребиваващ в Република България, като живее на територията на
страната повече от 15 години.
Към 2014 г. подсъдимият П.М. А. К. бил управител на „С.И.”
ЕООД, като дружеството стопанисвало обект – магазин за спортни стоки,
представляващ павилион № 1052, на територията на Стоков базар „Илиянци” – гр.
София, ул. „********. В този търговски обект, подсъдимият осъществявал
дейността си, като продавал спортни и други обувки. Част от продаваните стоки,
подсъдимият закупувал от Република Турция, чрез „Т.Е.” ЕООД, управител на което
била Т.А.. На 19.08.2014 г. в търговския обект, находящ се на горепосочения
адрес в Стоков базар „Илиянци”, стопанисван от „С.И.” ЕООД, в който подсъдимият
осъществявал дейността си, била извършена проверка от служители на Държавна
агенция „Национална сигурност”.
При тази проверка било установено, че в обекта се
продават 71 /седемдесет и един/ броя спортни обувки с надпис „FULL TEAM”, върху които
била поставена марка “Nike”, чрез фигуративен елемент,
представляващ стилизирано изображение на стик за хокей с триъгълно разширение
на вътрешната дъга, като отстрани, над подметката, имало надпис „Mercuri” . Тези стоки били на единична
стойност 120.00 лева за чифт и на обща стойност от 8520.00 лева. Фигуративният
знак, представляващ стилизирано изображение на стик за хокей бил сходен с
фигуративната марка Nike, с рег. № 44419 от 19.03.2003 г., със срок на действие
29.10.2021 г., като марката била регистрирана за стоки в класове: 9, 14, 25
„обувки” и 28 от Класификацията от Ница и била с притежател “Nike International”Ltd. Знакът, състоящ се от надпис Full team и под него знак, представляващ
стилизирано изображение на стик за хокей с триъгълно разширение на вътрешната
дъга бил сходен с комбинираната марка с рег. № 24739 от 05.10.1994 г.,
съставена от надпис Nike с главни латински букви със специфично графично
изписване и вписан фигуративен елемент, представляващ стилизирано изображение на стик за хокей,
разположен под словния елемент. Марката била регистрирана за стоки в класове
18, 25 „обувки” и 28 от Класификацията от Ница и била с притежател Nike Innovate C. V.
От своя страна, словната марка “Full team” била
регистрирана в Патентният институт на Република Турция с маркопритежателЙ.Ф.С..
При извършената проверка, в обекта, стопанисван от
управляваното от подсъдимия търговски дружество, били установени още 88 броя
спортни обувки, които били предлагани за продажба, върху които имало надпис „WALKED”, разположен
на езика на обувката и отстрани, върху които на предната горна част и отстрани
бил поставен знак,
представляващ стилизирано изображение на стик за хокей с триъгълно разширение на вътрешната дъга, сходен на
марка „Nike”, с рег. №
44419 от 19.03.2003 г., със срок на действие 29.10.2021 г., която била
регистрирана за стоки в класове 9, 14, 25 „обувки” и 28 от Класификацията от
Ница и била с притежател Nike International Ltd.
Словната марка WALKED била регистрирана в Патентния
институт на Република Турция и била с маркопротежател М.Я..
В стопанисвания от подсъдимия търговски обект, при
извършена на 19.08.2014 г. проверка били установени още 11 броя спортни обувки,
от които 10 чифта и 1 обувка с надпис COSCON и с три равноотдалечени успоредни
ленти, разположени върху страничната част на обувката – от подметката до
връзките, като задната лента имала триъгълно разширение в горния и в долния
край, който знак бил сходен с фигуративната марка Adidas, с рег. № 20786 от 25.06.1993 г.,
която била регистрирана за стоки от клас 25 от Класификацията от Ница „спортни
обувки”, с маркопритежател Adidas AG Германия.
Към процесната дата марката COSCON била регистрирана в Турския патентен
институт на 06.09.2013 г. за срок от десет години и била с притежател Д.Д..
Към 19.08.2014 г. подсъдимият П.М. А. К. и
управляваното от него търговски дружество „С.И.” ЕООД, не били получавали
съгласие от дружествата, които притежавали марките Adidas AG,
Nike International Ltd. и Nike Innovate C. V. да
използват в търговската си дейност регистрираните от тях марки.
Процесните стоки, които били иззети от търговския
обект, стопанисван от подсъдимия, били изложени за продажба на единични цени,
вариращи в диапазона от 25.00 до 35.00 лева.
Към датата на инкриминираното деяние, стойността на
произведени със съгласието на маркоприотежателя спортни обувки, означени с
надпис Full team, възлиза на
120.00 лева за чифт, или общо за 71 чифта възлизат на стойност 8520.00 лева.
Към 19.08.2014 г. стойността на произведени със съгласието на маркопротежателя
спортни обувки, означени с логото Walked, възлиза на стойност от 80.00 лева за
чифт, или общо 88 чифта възлизат на стойност 7040.00 лева. Към процесната дата,
стойността на произведени със съгласието на маркопритежателя спортни обувки,
означени с надпис Coscon възлиза в размер на 60.00 лева за брой, или общо за
десет чифта стойността е 1200.00 лева. Общата стойност на предлаганите за продажба
спортни обувки в управлявания от подсъдимия търговски обект, произведени със
съгласието на маркопритежателите, възлиза в размер на 16820.00 лева.
Въззивният съд приема за установена гореописаната
фактическа обстановка, която напълно кореспондира с фактическата обстановка,
приета за установена от първоинстанционния съд, който въз основа на
изключително задълбочен анализ на събраните по делото доказателства е формирал
изводи по фактите, напълно споделени от настоящия съдебен състав.
Предвид обстойния доказателствен анализ на първата
инстанция, който изцяло се възприема, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да изложи единствено аргументите си в допълнение на изложените в
мотивите на присъдата съображения и изводи. Въззивният съд установи идентична
фактическа обстановка, след като извърши анализ и съпоставка на информацията,
изводима от следните доказателствени източници: показания на свидетелката М.А. /л. 49 н.о.х.д./, включително
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на свидетелката, дадени
в досъдебна фаза на производството /л. 21 ДП/; показания на свидетеляН.П. /л.
50 н.о.х.д./, включително приобщените на основание чл. 281, ал. 5 от НПК
показания, дадени в досъдебното производство /л. 22 ДП/; показания на свидетеля
Д.И. /л. 51 н.о.х.д./, както и прочетените показания от досъдебното
производство /л. 23 ДП/; показания на свидетелката Т.А. /л. 52 н.о.х.д./;
съдебна експертиза за установяване на сходство и идентичност на знак с
регистрирана марка /л. 55 ДП/; съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) /л. 73 ДП/;
справка за съдимост /л. 71 н.о.х.д./; веществени доказателства, предявени на
страните в проведено на 21.11.2018 г, открито съдебно заседание пред СРС;
обяснения на подсъдимия /л. 73 н.о.х.д./, приобщените по реда на чл. 283 от НПК
протоколи и писмени доказателства от досъдебното производство, в това число
протокол за претърсване и изземване от 19.08.2014 г. /л. 14-15 ДП/; фактура №
********** от 28.05.2014 г. /л. 26 ДП/; справка от Патентно ведомство на
Република България /л. 63-67 ДП/; справка за регистрация на марка от Патентен
институт на Република Турция /л. 78-81 ДП/; констативен протокол от 09.12.2014
г. /л. 83 ДП/; справка от Патентен институт на република Турция /л. 141-154
ДП/; фактури и стокови разписки с получател „С.И.“ ЕООД и доставчик
„Тео-Европа“ ЕООД /л. 159-189 ДП/, както и приобщеното към доказателствената
съвкупност във въззивното производство писмено доказателство, а именно справка
от Патентно ведомство на Република България /л. 49-55 в.н.о.х.д./.
Показанията на свидетелите М.А.,Н.П. и Д.И.
съставляват достоверни източници на информация относно фактът, че на 19.08.2014
г. в стопанисвания от подсъдимия като управител на „С.И.” ООД обект № 1052
в стоков базар „Илиянци” е извършена
полицейска проверка, при която било установено, че се предлагат за продажба
процесните спортни обувки, които били иззети от полицейските служители. От тези
свидетелски показания се установява също така, че процесуално-следственото
действие по претърсване и изземване е осъществено в присъствието на свидетелите
П. и И., както и че е съставен протокол, в който иззетите обувки били описани
по модели, бройки и кашони, подписан от тях в качеството на поемни лица. От
съдържанието на протокола за претърсване и изземване се установява, че на
19.08.2014 г. от стопанисвания от „С.И.“ ЕООД търговски обект на стоков пазар
„Илиянци“, с номер 1052, са били иззети 11 чифта маратонки, върху които била
изписана словом марка „Coscon”, различни номера, обособени като ВД
1; 88 чифта маратонки, върху които била изписана словом марка “Walked”, различни
номера, обособени като ВД 2; 71 чифта маратонки, върху които била изписана
марка “Full team, различни
номера, обособени като ВД 3, като същите са били поставени в кашони, запечатани
с подписи на поемните лица, като в допълнение на това съдът взима предвид и
съставения в хода на досъдебното производство констативен протокол, от който се
установява идентичен брой и вид спортни обувки, приобщени като веществени
доказателства по делото и се изяснява, че част от веществените доказателства по
делото е и един брой спортна обувка (маратонка) с надпис Coscon, която също
била поставена в кутия и запечатана в същия кашон със СП 023 ПР СДП.
Показанията на свидетелите П., И. и А.напълно
кореспондират с наличния по делото протокол за претърсване и изземване, който
съставлява годен източник на информация за законосъобразността на приложения
способ за събиране на доказателства. Фактът на извършената проверка се
потвърждава и от показанията на свидетелката А., която била продавач-консултант
в проверения търговски обект, а и не се оспорва от подсъдимия П.. От тези
свидетелски показания се установява, че подсъдимият П.М. А. К. стопанисва обект – магазин за спортни стоки, представляващ павилион № 1052,
на територията на Стоков базар „Илиянци” – гр. София, ул. „********, в който
осъществява дейността си, като продавал спортни и други обувки, внос основно от
Турция и Китай, вариращи на цена от около 25-30 лева за чифт, които
свидетелката А.уточнява, че били поръчвани по телефона, а доставката им се
осигурявала от свидетелката Т.А. – управител на „Т.Е.” ЕООД. Разглежданата
група свидетелски показания не могат да бъдат ценени като основа за изграждане
изводите на съда по въпроса съществува ли вероятност от объркване на
потребителите и свързване на поставени върху процесните обувки знаци с такива,
които са обект на защита по ЗМГО, тъй като това е правен въпрос, решаването на
който предполага анализ на доказателства и извършване на задълбочена правна
преценка. В тази връзка следва да се подкрепи становището на първоинстанционния
съд, съгласно което марковата експертиза по делото не може да се цени в частта,
относно вероятността от объркване на потребителите по изложените по-горе
съображения. В същото време, в останалата част експертизата съставлява годен
източник на информация, въз основа на която съдът формира изводите си относно
значимите по делото въпроси, а именно по въпроса налице ли е сходство между
знаците, поставени върху иззетите с протокол за претърсване и изземване от
19.08.2014 г. веществени доказателства и релевантни регистрирани марки и ако да
- има ли вписани лицензионни договори за продажба на тези марки в конкретния
търговски обект. Въззивният съдебен състав възприема заключението на
експертизата за идентичност или сходство като обективно, тъй като представлява
резултат на професионално и задълбочено осъществено изследване, извършено по
отношение на приетите по делото и предявени на страните веществени
доказателства, което дава ясен и конкретен отговор на поставените въпроси.
Според това заключение, спортните обувки в т. 1 на експертизата, съдържат в
себе си знак, представляващ стилизирано изображение на стик за хокей с
триъгълно разширение на вътрешната дъга, като знакът има сходна конфигурация с
фигуративна марка № 44419, което поражда висока степен на визуално и смислово
сходство с фигуративна марка с рег. № 44419, с притежател Nike international, LTD, САЩ, както и висока степен на сходство с образния елемент на регистрирана
комбинирана марка с рег. № 24739, с притежател Nike international, LTD, САЩ.
Според експертното заключение, спортните обувки по т. 2 съдържат в себе си
знак, представляващ стилизирано изображение на стик за хокей с триъгълно
разширение на вътрешната дъга, като знакът има сходна конфигурация с
фигуративна марка рег. № 44419, което поражда висока степен на визуално
сходство на знака с марката, като и в двата случая изображението се възприема
като стик за голф, което води и до смислово сходство на знака с марката, поради
което знакът е сходен с регистрирана фигуративна марка с рег. № 44419 и с
притежател Nike international, LTD, САЩ, както и с образния елемент в комбинирана марка с регистрационен номер
24739, с притежател Nike international, LTD, САЩ. Съгласно заключението,
спортните обувки по т. 3 съдържат в себе си знак, представляващ стилизирано
изображение на стик за хокей с триъгълно разширение на вътрешната дъга, като
знакът има сходна конфигурация с фигуративна марка с рег. № 44419 с притежател Nike Innovate, САЩ, което
поражда висока степен на визуално сходство на знака с марката, като и в двата
случая знакът се възприема като стик за голф, което от своя страна води и до
смислово сходство. Спортните обувки по т. 4 съдържат в себе си знак,
представляващ стилизирано изображение на стик за хокей с триъгълно разширение
на вътрешната дъга, като знакът има сходна конфигурация с фигуративна марка с
рег. № 44419, което поражда висока степен на визуално сходство на знак с
марката, регистрирана под номер 44419, с притежател Nike
International, САЩ. По
отношение на спортните обувки посочени под т. 5 в експертизата, вещото лице е
посочило, че те съдържат в себе си знак, представляващ три равноотдалечени
успоредни ленти, разположени върху страничната част на обувката от подметката
до връзките, като задната лента има триъгълно разширение в горния и в долния
край, като е налице висока степен на визуално сходство, породено от еднаквата
конфигурация на знака и на марката, разположени по един и същ начин и в двата
случая, поради което знакът е сходен на регистрирана фигуративна марка с рег. №
20786 и с притежател Adidas AG, Германия. В резултат на извършения
сравнителен анализ между веществените доказателства по делото и списъка на
стоките към регистрирани марки с номера: 44419, 24739, 12467874, 12995973, се
установява, че спортните обувки принадлежат към обобщено формулираните стоки
„обувки“, поради това стоките „спортни обувки“ са идентични на стоките от клас
25, за които са регистрирани марките с рег. № 44419, 24739, 12467874, с
притежател Nike international, LTD, САЩ, съответно JBS Textile
Group A/S, Дания.
Спортните обувки имат еднакво предназначение и естество със стоки „футболни
обувки“, поради което стоките „спортни обувки“ са сходни на стоките от клас 25,
за които е регистрирана марката с рег. № 12995973 и с притежател Nike Innovate, САЩ. В
резултат на извършения сравнителен анализ между веществените доказателства
спортни обувки по т. 5 и списъка на стоките към регистрирана марка с рег. №
20786 се установява, че стоките „спортни обувки“ са идентични на стоките от
клас 25, за които е регистрирана марката с рег. № 20786 и притежател Adidas AG, Германия.
Експертът уточнява, че за посочените в т. ІV от експертизата регистрации на
марки, няма вписани лицензионни договори. По въпроса за сходството на знаци,
поставени върху процесните стоки с регистрирани марки, които съставляват обект
на защита, съдът възприема заключението на експерта, като следва да се
отбележи, че непосредствените впечатления на съда по отношение на
фотографираните веществени доказателства, съпоставени с наличните по делото
справки относно регистрирани фигуративни и комбинирани марки Adidas и Nike напълно
потвърждава изводите на вещото лице, тъй като сходството на поставените върху
спортните обувки графични знаци с графичните изображения на фигуративна марка и
комбинирана марка на Nike Innovate C. V., както и с фигуративна марка на Adidas AG е очевидна.
Обясненията на подсъдимия са достоверни в частта, с
която информира съда, че процесните спортни обувки (маратонки) са поръчвани по
телефона, а доставката им се реализирала от „Т.Е.“ ЕООД, управител на което е свидетелката
Т.А.. В тази част обясненията на подсъдимия съставляват годно доказателствено
средство, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и не противоречат на останалите
доказателствени източници. Още повече, че събраните по делото фактури и стокови
разписки потвърждават, че между представляваното от подсъдимия търговско
дружество и представляваното от свидетелката А. търговско дружество е
осъществявана търговска дейност, свързана със закупуване от подсъдимия на
обувки, включително към времеви период към който е относима процесната дата, за
което свидетелства и самата Т.А.. Въпреки че съдът възприема тези твърдения за
обективно отражение на действителността, следва да се отбележи, че обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелката А. не могат да се оценят изцяло
като обективни. Този извод се отнася за обясненията на подсъдимия в частта, в
която заявява, че според него процесните стоки били регистрирани, както и че
при закупуването им, му бил предоставен техният патент, както и за показанията
на свидетелката А. в частта, в която твърди, че процесните стоки (обувки) били
преминали неколкократни проверки относно наличие/липса на такива, върху които
са поставени защитени от закона марки, за производството и продажбата на които
липсва надлежно разрешение от маркопротежателя. Заявеното от подсъдимия не може
да се сподели поради липса на доказателства, които да го подкрепят, като трябва
да се акцентира още веднъж върху това, че приетите по делото фактури и стокови
разписки не могат да удостоверят липса на стоки, сходни с други маркови стоки.
Това са частни документи, съставени във връзка с търговската дейност,
осъществявана между „С.И.” ЕООД и „Т.Е.” ЕООД, в интерес на които е и
направеното от самите тях отбелязване, че сред стоките, предмет на доставка и
продажба, няма такива които да са маркови. Още повече, че в самите документи
(фактури и стокови разписки) няма достатъчно информация, въз основа на която да
се индивидуализират стоки, идентични на иззетите от магазина на подсъдимия
спортни обувки. Освен това, повдигнатото срещу подсъдимия обвинение не е за
продажба на маркови стоки, т. е. не е за продажба на оригинални продукти, а за
използване в търговската дейност на знак, сходен със знак на регистрирана
марка, а именно на графични знаци, регистрирани за марка Nike и за Adidas, без съответно разрешение на
притежателите на тези марки. Ето защо приетите като писмени доказателства по
делото фактури и стокови разписки не са от естество да разколебаят тезата на
обвинението, тъй като не доказват факти, които да го опровергават.
Необходимо да се подчертае също така, че по делото са
събрани доказателства относно регистрацията на изписаните словом върху
процесните стоки марки „Coscon“, „Fullteam“ и „Walked“, които писмени доказателства съдът
кредитира, но трябва отново да се отбележи, че предмет на обвинението в случая
са не тези марки, а употребата на фигуративна марка и на комбинирана марка на Nike Innovate C. V., а именно
на знакът, съставляващ стилизирано изображение на стик за хокей, както и на
фигуративна марка на Adidas AG, а именно на знакът, съставляващ изобразяване на три
равноотдалечени успоредни ленти, разположени върху страничната част на спортна
обувка – от подметката до връзките, съгласно приетите справки от Патентно
ведомство на Република България. По тази причина и справките от Патентното
ведомство на Република Турция не могат да повлияят при решаването на въпроса за
основателността на обвинителната теза, тъй като те се отнасят до други
търговски марки, съответно знаци, а не до тези, във връзка с които е повдигнато
конкретното обвинение срещу подсъдимия П..
Въззивният съдебен състав оценява заключението по
съдебно-оценителната експертиза като правилно и даващо точен отговор на
поставените въпроси, поради което се солидаризира с извода на експерта, че към
датата на извършване на деянието общата стойност на инкриминираните спортни
обувки е 16 820.00 лева, като към процесната дата, размерът на минималната
работна заплата за страната е 340.00 лева. Този подход на експерта напълно
съответства на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от
31.05.2013 г. по т. д. № 1 от 2013 г. ОСНК на ВКС, съгласно които размерът на
вредата при накърняване на правото върху марка се изчислява съобразно равностойността
по цени на дребно на правомерно произведени стоки, които са идентични или
сходни със стоките, предмет на нарушението. При това положение, настоящият
съдебен състав приема, че общата стойност на спортните обувки, иззети от
търговския обект на подсъдимия възлиза в размер на 16 820.00 лева.
По делото няма доказателства, съгласно които към
19.08.2014 г. подсъдимият да е разполагал с разрешение от страна на
маркопритежателите Nike Innovate C. V и Adidas AG за използване в търговската му
дейност на знаци, сходни със знаците на марките.
Въз основа на изводимата от
доказателствената съвкупност фактическа обстановка, въззивният съд приема за
установено от правна страна, следното:
На 19.08.2014 г., на територията на
Стоков базар „Илиянци”, на бул. „********, в търговски обект № 1052,
стопанисван от „С.И.” ЕООД, подсъдимият П.М. А. К., ЕГН: **********, ЛНЧ: **********,
е осъществил от обективна и от субективна страна престъпление по чл. 172б, ал.
1 от НК.
От обективна страна, без съгласието на
притежателите на изключителното право върху марките Adidas и Nike, а именно без съгласието на Nike International Ltd., на Nike Innovate C. V. и на Adidas AG,
подсъдимият използвал в търговската си дейност, като без правно основание предлагал
за продажба стоки със знаци, сходни на регистрираните марки, както следва:
71 /седемдесет и един/ броя спортни обувки с надпис „FULL TEAM”, върху които
била поставена марка “Nike”, чрез фигуративен елемент,
представляващ стилизирано изображение на стик за хокей с триъгълно разширение
на вътрешната дъга, като отстрани, над подметката, имало надпис „Mercuri” . Тези стоки са на единична стойност
120.00 лева за чифт и на обща стойност от 8520.00 лева, като поставеният върху
тях фигуративен знак, представляващ стилизирано изображение на стик за хокей е
сходен със знака на фигуративната марка Nike, с рег. № 44419 от 19.03.2003 г., със
срок на действие 29.10.2021 г., която е регистрирана за стоки в класове: 9, 14,
25 „обувки” и 28 от Класификацията от Ница и е с притежател “Nike International”Ltd;
88 /осемдесет и осем/ броя спортни обувки, върху които
имало надпис „WALKED”, разположен
на езика на обувката и отстрани, върху които на предната горна част и отстрани
бил поставен знак,
представляващ стилизирано изображение на стик за хокей с триъгълно разширение на вътрешната дъга, сходен на
марка „Nike”, с рег. №
44419 от 19.03.2003 г., със срок на действие 29.10.2021 г., която е
регистрирана за стоки в класове 9, 14, 25 „обувки” и 28 от Класификацията от
Ница и е с притежател Nike International Ltd. Тези стоки са на единична стойност
80.00 лева за чифт и на обща стойност от 7040.00 лева;
11 /единадесет/ броя спортни обувки, от които 10 чифта
и 1 обувка с надпис COSCON и с три равноотдалечени успоредни ленти, разположени
върху страничната част на обувката – от подметката до връзките, като задната
лента имала триъгълно разширение в горния и в долния край, който знак бил
сходен с фигуративната марка Adidas, с рег. № 20786 от 25.06.1993 г.,
която била регистрирана за стоки от клас 25 от Класификацията от Ница „спортни
обувки”, с маркопритежател Adidas AG Германия. Тези стоки са на стойност
от по 120.00 лева за чифт или 60.00 лева за обувка, с оглед на което стойността
им възлиза в размер на общата сума от 1260.00 лева.
Общата пазарна стойност на всички обувки е 16820.00
лева, а броят им възлиза на 169 чифта спортни обувки и 1 брой спортна обувка.
Въз основа на експертното заключение по марковата
експертиза, както и въз основа на впечатленията на съда, по делото се установява
категорично, че знаците (графичните изображения) върху процесните вещи,
съставляващи стилизирано изображение на стик за хокей и изображение на три
равноотдалечени успоредни ленти, разположени върху страничната част на спортна
обувка – от подметката до връзките, са сходни със знаците, които са част от
регистрирани марки Nike и Adidas, притежатели на които са Nike International Ltd., на Nike Innovate C. V. и на Adidas AG. Освен
това, използваните в търговската дейност на подсъдимия знаци са до такава степен
сходни с регистрираните и защитени от закона знаци, че съвсем спокойно могат да
доведат до объркване на потребителите, т. е. налице е вероятност от объркване
на потребителите, че предлаганите за продажба от подсъдимия стоки произхождат
от предприятия на маркопритежателите Nike International Ltd., на Nike
Innovate C. V. и на Adidas AG. При
употребата на сходни графични изображения, този извод на съда не може да бъде
променен от факта, че върху процесните стоки са налични други словни и
комбинирани марки. Това е така, тъй като графичните знаци са до такава степен
сходни, че само по себе си, възприемането им от потребителите, би могло да
създаде невярна представа за произхода на стоките. Действително, както се
твърди от страна на защитата, употребените в дейността на подсъдимия знаци имат
някои различия от регистрираните знаци на марките Nike и Adidas, които са отчетени и от вещото лице
по назначената експертиза, но тези разлики са несъществени, поради което
знаците са сходни на търговските марки по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от
ЗМГО. С оглед на това и съобразно Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. по
т. д. № 1 от 2013 г. ОСНК на ВКС, в случая става въпрос за идентични знаци –
имитация на оригиналните, които освен това са използвани от подсъдимия за
идентични стоки, поради което в случая е налице и хипотезата на чл. 13, ал. 1,
т. 1 ЗМГО. Става въпрос за вариация на идентичност, проявяваща се в силно
подобие на поставените върху процесните стоки графични знаци със защитените от закона търговски марки, поради
което без съмнение е налице вероятност от объркване на потребителите. По повод
направеното възражение на защитата следва да се отбележи, че цената на
единичния продукт (стока) не е с решаващо значение за съществуването на
вероятност от объркване на потребителите, при положение, че самата графична
имитация има съществен ефект на внушение, че предлаганата стока произхожда от
притежателите на марките Nike и Adidas. От съществено значение в случая е
фактът, че сходните знаци са употребени върху идентични стоки с тези, върху
които регистрираните знаци се употребяват, а именно върху спортни обувки, тъй
като в тази хипотеза съгласно указанията на върховната съдебна инстанция,
следва да се приеме, че вероятността от объркване на потребителя се предполага.
Престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК е на просто
извършване, като законът не предвижда настъпването на престъпен резултат. Това
е така, тъй като простото извършване на деянието засяга постигнатия търговски
статус и репутацията на маркопритежателя, в правнозащитената сфера на който
настъпват отрицателни изменения, които имат имуществено измерение, равняващо се
на стойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, които са
сходни със стоките, предмет на нарушението. В конкретния случай, това неблагоприятно
изменение в имуществената сфера на маркопритежателите Nike
International Ltd., на Nike Innovate C. V. и на Adidas AG, възлиза в
общ размер на сумата от 16820.00 лева, което надвишава размера на МРЗ в
страната към датата на деянието с над 49 пъти. При това положение, няма как да
се приеме, че осъщественото от подсъдимия деяние се отличава с
малозначителност, тъй като същото разкрива сериозна обществена опасност за
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Без каквото и да е правно значение по
конкретното дело е твърдението на подсъдимия, че след инкриминирания случай, на
територията на Стоков базар „Илиянци” продължават да се продават идентични
стоки с тези, които са иззети от неговия магазин. Това изявление на подсъдимия
може да има значение единствено от гледище дейността на разследващите органи и
на Прокуратурата на Република България с оглед инициирането на разследване, но
в настоящото производство то по никакъв начин не може да оневини подсъдимия,
тъй като значение има единствено стореното от него на конкретната дата и място,
както и субективното му отношение към извършеното. Действително, както се
твърди от страна на защитата, включително в депозираната с вх. № 113758 от
18.09.2019 г. молба пред въззивния съд, не може да се сподели обективираният в
определение № 724 от 29.02.2016 г. извод, че подсъдимият е продължил да
предлага за продажба процесните марки и след датата на извършената проверка,
тъй като доказателства за това няма, а и подобна преценка излиза по недопустим
начин извън рамката на конкретното обвинение.
По делото е безспорно установено (от показанията на
свидетелите А., И., П., а и от обясненията на подсъдимия), че подсъдимият е
предлагал за продажба описаните по-горе спортни обувки в търговски обект №
1052, находящ се в Стоков базар „Илиянци”, т. е. използвал ги е в търговската
си дейност, като самият той споделя, че процесните стоки е поръчал по телефона,
като същите му били доставени от управляваното от свидетелката Т.А. дружество.
При положение, че подсъдимият е поръчал спортните обувки, то той не би могъл да
бъде оневинен въз основа на отбелязването върху издадените от „Т.Е.” ЕООД фактури,
че „няма маркова стока”. Освен това, след като стоката му е била доставена,
подсъдимият я е приел и я е изложил за продажба в търговския си обект, въпреки
поставените върху спортните обувки знаци, наподобяващи знаци на търговските
марки Adidas и Nike, въпреки че
към този момент със сигурност е възприел графичните изображения, наподобяващи с
висока степен фигуративните марки на Adidas и Nike.
Що се отнася до решението на общия съд на ЕС от
19.06.2019 г., върху което жалбоподателят акцентира, и най-вече до съдържащите
се в него констатации относно характеристиките на знаците, попадащи под
патентна защита, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че тези
констатации не променят извода на съда, че в конкретния случай става въпрос за
осъществен състав на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Определящи за
съставомерността на деянието в случая са графичните изображения, върху които е
регистрирано право на марка, съобразно справките от Патентното ведомство на
Република България, както и фактът, че случаят попада в обхвата на чл. 13, ал.
1, т. 2 от ЗМГО, тъй като се касае до използване на знаци, сходни с тези, за които
е регистрирана марка, поради което съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Следва
да се има предвид, че сходството е нещо различно от копието или от имитацията
на марката при фалшифицираните стоки, като съгласно т. 8 от Преамбюла на
Регламент № 207/2009 г. от 26.02.2009 г. относно марката на общността,
понятието сходство следва да се тълкува във връзка с вероятността от объркване,
която е функция от съществуването на различни фактори, и по-специално от
признаване на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с
използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и
знака и между обозначените стоки или услуги. Въз основа на комплексна преценка
на експертните изводи, които съдът споделя и с оглед собствената преценка на
съдебния състав, що се отнася до графичните знаци върху процесните стоки, става
въпрос за сходство с регистрирани знаци, което води до вероятност от объркване
на потребителите. Това е така най-вече, защото самите графични изображения са
изключително сходни с тези, които са обект на патентна защита, но и с оглед на
това, че същите са използвани върху идентични стоки с тези, върху които се
употребяват и регистрираните такива, а именно върху спортни обувки (маратонки),
което на свой ред съставлява предпоставка за объркване на потребителите, че
това са стоки, произведени от притежателите, съответно на марката Adidas (по
отношение на трите равноотдалечени ивици, разположени върху страничната част на
обувките), и на марката Nike (по отношение на стилизираното
изображение на стик за хокей). Вероятността от объркване е обективен факт в
настоящия случай, защото става въпрос за различия между графичните изображения
върху процесните стоки и тези, за които има надлежна регистрация, които са
несъществени. Решението на ЕС, върху което е концентрирано вниманието на
жалбоподателя, има за цел да даде отговор на въпроси, свързани с възможността
за регистрация на дадено графично изображение като защитена марка, поради което
принципно е засегнат въпросът за неговата разпознаваемост. В настоящото
производство ключово значение има сходството, което води до вероятност от
объркване на потребителя, а не до началната възможност за регистрация на дадено
гранично изображения като фигуративна марка. Поради това, не може да се сподели
твърдението на жалбоподателя, че изводите на Съда на ЕС в посоченото по-горе
решение относно възможностите за регистриране на фигуративна марка с три
равноотдалечени ивици при различните вариации на същата в зависимост от
цветовото оформление и начина на скосяване, имат решаващо значение за
настоящото производство. Още повече, че в случая е достатъчно да е налице
сходство, водещо до вероятност от объркване, а не до несъмнен извод на
потенциалния потребител, че това е стока, произхождаща от производството на
маркопритежателя. В тази връзка следва да се отбележи, че от подсъдимия не се
очаква да притежава по-компетентна преценка за разпознаваемост от Съда на ЕС, най-малкото,
защото не му се вменява да е продавал каква да е стока, върху която да са
разположени три равноотдалечени извици, а именно за маратонки, върху
страничната част на които, от подметката до връзките са разположени три
равноотдалечени успоредни ленти, т. е. става въпрос за три равноотдалечени и
успоредни ивици, които са разположени върху идентична по вид стока (маратонки)
и по идентичен начин с начина, по който сходни ивици се разполагат върху
оригиналната стока, а именно върху горната част на обувката, в района между
връзките и ходилото. В допълнение на това следва да се отбележи, че преценката
относно наличието на сходство, водещо до вероятност от объркване принадлежи на
съда, а не на свидетелите по делото, поради което доводът на защитата, че
подобно сходство не е налице с оглед изявленията на свидетелите А., И. и П., не
може да се сподели като основателен. Освен това е съвсем естествено да се
очакват подобни изявления от страна на тези свидетелите, предвид фактът, че А.работи
като продавач-консултант при подсъдимия, а другите двама свидетели са негови
колеги, които също осъществяват дейността си на територията на Стоков базар
„Илиянци“.
По изложените съображения, въззивният съд приема за
установено по категоричен начин, че с извършените на 19.08.2014 г. действия,
осъществени на територията на Стоков базар „Илиянци“, в търговски обект № 1052,
за които му е повдигнато обвинение, подсъдимият П.М. А. К., от обективна страна
е осъществил състава на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
От субективна страна, подсъдимият е извършил деянието
виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял
именно тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че предлага за продажба
стоки, върху които са поставени графични знаци, сходни с тези на търговските
марки Adidas и Nike, тъй като
това е очевидно и при прост преглед на обувките. Още повече, че става въпрос за
употреба на сходните знаци върху идентични стоки с тези, върху които се
употребяват регистрираните такива, и то по идентичен начин, с оглед на което вероятността
от объркване на потребителите е очевидна. Въпреки това, подсъдимият не само е
поръчал стоките, но и след това ги е предлагал за продажба в стопанисвания от
него търговски обект на Стоков базар „Илиянци“. Подсъдимият П. е предвиждал
общественоопасните последици, а именно че ще настъпят неблагоприятни последици
в правната сфера на маркопритежателите, които не само, че няма да реализират
печалба, но и търпят ограничения в постигнатия търговски статус и по отношение
на изградената репутация, тъй като потребителите придобиват стока с различно
качество, мислейки че същата съставлява оригинална стока, представляваща
продукция на маркопритежателя. Въпреки така формираните представи, подсъдимият
е предлагал за продажба инкриминираните стоки в търговски обект № 1052 на
Стоков базар „Илиянци”, тъй като е целял да реализира печалба, именно с оглед
възможното объркване на потребителите. Цялостното поведение на подсъдимия –
поръчката от самия него на процесните спортни обувки и последващото им
предлагане за продажба, преценено с оглед високата степен на сходство в
графичните знаци, сочи недвусмислено към умишлено осъществяване на деянието по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, т. е. при осъществяване на деянието с пряк
умисъл.
За
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, съобразно датата на извършване на
престъплението, законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и
глоба до пет хиляди лева.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия за конкретното престъпление, като смекчаващо вината му обстоятелство
следва да бъде взето предвид неговото чисто съдебно минало, а като отегчаващо
вината му обстоятелство, следва да бъде взета предвид стойността на
инкриминираните стоки, възлизаща в размер на 16820.00 лева. Според въззивния
съдебен състав, от събраните по делото доказателства не могат да се изведе
друга информация, която да е релевантна към индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия. При тези обстоятелства, наказателната отговорност на
подсъдимия следва да бъде ангажирана с налагането на наказание, определено към
минималния предвиден в закона размер, а именно в размер на 6 /шест/ месеца,
предвид липсата на законоустановен минимум на наказанието лишаване от свобода,
както и с налагането на глоба в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
Определени в тези размери и при изискуемото от закона кумулативно налагане на
наказанията, същите съставляват достатъчна санкция спрямо подсъдимия, която да
способства за постигането на визираните в чл. 36, ал. 1 от НК цели и с оглед
обществената опасност на деянието и на дееца съставляват пропорционална намеса
в неговата правна сфера.
По отношение на наказанието лишаване от свобода,
въззивният съд намира, че изпълнението на същото следва да се отложи на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 172б, ал. 3 от НК в полза на
държавата следва да бъде отнет предметът на престъплението, съобразно което е
процедирал районният съд.
Изводите на двете съдебни инстанции по основателността
на обвинението и по отношение на обема, в който следва да бъде ангажирана
отговорността на подсъдимия, както и относно прилагането на чл. 172б, ал. 3 от НК напълно съвпадат, поради което обжалваната присъда следва да се потвърди.
По тези мотиви и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.
6 от НПК, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.11.2018 г. по н.о.х.д.
№ 17702/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.