№ 88
гр. Варна, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500244 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на М. С. Р., като майка и законен представител на детето А.М.
Р. от с.Бранище, обл.Добрич, срещу решение № 260035/12.03.2021 г. по т.д.№
212/2019 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлен иска срещу ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ – София за заплащане на сумата от 180000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на рождената му майка
М.И.П., настъпила при ПТП на 15.11.2015 г. по вина на И.Д. Т., ведно със
законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ответното дружество
оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
1
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ от М. С. Р., като майка
и законен представител на АЛ. М. Т., двамата от с.Бранище, община Добрич
срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, за заплащане на обезщетение в размер на 180000 лева -
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на родната му майка М.И.П.,
настъпила в резултат от ПТП от 15.11.2015 г., по вина на водач на МПС със
сключен договор за задължителна застраховка "ГО" при ответника, ведно със
законната лихва.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни с твърдения за липса
на трайна и дълбока емоционална връзка между починалата и ищеца, който е
осиновен на несъзнателна възраст; поддържа, че в конкретния случай е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата П.,
поради неправомерното й поведение на пътното платно и установеното
наличие на алкохол в кръвта й.
Контролиращата страна Дирекция "Социално подпомагане" – Добрич
не изразява становище. Представя социален доклад.
Не се спори между страните, установява се от доказателства по делото,
че с влязла в сила на 11.03.2019 г. присъда по ВНOХД №72/2018 г. на
Апелативен съд – Велико Търново, обвиняемият И.Д. Т. е признат за виновен
за това, че на 15.11.2015 г., при управление на МПС – автобус „Темса Сафир“
с рег.№СА 9905 АТ, нарушавайки правилата за движение по чл.20, ал.2,
изр.1, предл.7 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на М.И.П..
Безспорно е, че починалата е рождена майка на А.П.О., който е
осиновен при условията на пълно осиновяване от от М. С. Р. и припознат
впоследствие от съжителя й - М.И. Т..
Не се спори, че управляваното МПС – автобус „Темса Сафир“, рег.№
СА 9905 АТ, с което е причинено ПТП е бил застрахован по риска
"Гражданска отговорност" - застрахователна полица №23115000924626,
сключена с ответното дружество, със срок на валидност до 03.04.2016 г.
Страните не спорят относно механизма на ПТП: На 15.11.2015 г.
2
пострадалата М.И.П. е била върху платното за движение - в дясната част на
лентата за движение в посока гр.Русе, застигната и блъсната от движещият се
автобус „TEMSA SAFIR“, управляван от И.Д. Т. и в резултат от
нараняванията, е починала в болница. Взетата след четири часа кръвна проба
на пострадалата отчела 3,5 промила алкохол в кръвта.
Назначената съдебно-автотехническа експертиза установява, че към
момента на настъпване на ПТП, постарадалата е била с гръб към автобуса,
без светлоотразителна жилетка. ПТП е станало през тъмната част на
денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. Водачът е
имал възможност да възприеме пострадалата на разстояние от около 55 м.
преди мястото на удара и е имал възможност да го предотврати; от
техническа гледна точка причина за ПТП е движението на автобуса с по-
висока от максимално допустимата скорост.
Показанията на свид.Д.Д. – кмет на с.Бранище, където живее детето с
осиновителите си установяват, че то трудно приема смъртта на биологичната
си майка. Според споделените със свидетеля впечатления от учителката в
детската градина, детето не контактува с нея и с другите деца, постоянно стои
до прозореца. Свидетелят твърди, че в детето „има някакво страдание“. То
казало на внучето му “моята майка няма да дойде, защото е горе на небето“;
при игра се отделяло само и гледало замечтано нагоре, страняло от другите
деца.
Приложените пред окръжния съд и пред настоящата инстанция
социални доклади, на основание чл.15, ал.6 от ЗЗкД установяват, че с влязло в
сила на 28.08.2016 г. решение на Русенския окръжен съд е допуснато пълно
осиновяване на детето А.П. - О. от М. С. Р., като преди осиновяването то е
било поставено под мярка за закрила от Дирекция "Социално подпомагане" -
Русе.
Извършеното двугодишно наблюдение след осиновяването от Отдел
"Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр.Добрич е
установило че детето е ползвало социални услуги, предвид затруднения при
адапатацията в осиновителното семейство. След осиновяването е извършено
припознаване на детето от М.И. Т. - съжител на осиновителката и е издадено
ново удостоверение за раждане с вписани родители М.Р. и М. Т..
3
Социалните доклади установяват, че грижите по задоволяване на
физическите и психо-емоционалните потребности на детето А. се полагат
изцяло от М.Р. и М. Т., които успешно и адекватно задоволяват нуждите му
от храна, дрехи, достъп до образование и здравни грижи. Осигурена му е
сигурна семейна среда, с добро емоционално взаимодействие между детето и
родителите му, като то все още се учи да спазва правилата и реда в дома и
околната среда.
Предвид установените в двугодишния период на наблюдение след
осиновявянето затруднения при адпатацията в новото семейство, детето е
ползвало социални услуги в Общностен център с. Стефаново, община
Добричка и Дневен център при ДМСГД гр. Добрич, чиито доклади
установяват, че първоначално А. е проявявал агресивно и хиперактивно
поведение, твърда упоритост и характер, несъответстващи на възрастта му.
Не е можел да говори ясно, а е разбирал прости инструкции. Познанията му за
заобикалящата го действителност били елементарни. Психологическите
занимания при психолог са констатирали нервноразвитийно разстройство,
дефицит на вниманието, уморяемост при по-продължителна работа,
затруднена концентрация.
Приложената преписка от Дирекция "Социално подпомагане" – Русе
установява, че досието за детето А.П.О. е образувано на 14.01.2014 г. в отдел
„Закрила на детето“ гр.Две могили след подаден сигнал от жител на
с.Пиргово за отгреждане на детето при лоши битови и хигиени условия. На
14.10.2014 г. на детето е предоставена полицейска закрила със заповед на
началника на Първо РУ при ОДМВР Русе, тъй като шофьор на такси е
откарал майката и детето в полицейското управление, тъй като майката е
заспала в нетрезво състояние в колата. Извършената оценка е констатирала
риск от отглеждане на детето в нездравословна среда с оглед системна
употреба на алкохол от майката с предложение за предоставяне на социална
услуга „Спешен прием“ в Комплекс за социални услуги за деца и семейства,
гр.Русе, прекратена на 17.11.2014 г., когато детето е настанено в
професионално приемно семейство.
С искова молба от 30.04.2015 г., рождената майка М.И.П. е поискала
отмяна на постановената мярка за закрила, но смъртта й на 15.11.2015 г. е
4
настъпила преди влизането на решението по образуваното производство в
сила.
Събраните доказателства установяват наличието на валиден
застрахователен договор, като са безспорни както фактът на настъпилото
застрахователно събитие, така и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. Съобразно чл.300 от ГПК,
постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Напълно житейски обосновано е да се приеме, че загубата на майка е
сред най-тежките загуби за всяко дете, независимо от възрастта му, тъй като
тази загуба го лишава от нужните му родителска обич и морална подкрепа.
След преценка на всички доказателства по делото, съдът приема, че по делото
е установено наличието на емоционална връзка между ищеца и починалата
М.И.П. и това, че в резултат от смъртта й той е претърпял неимуществени
вреди.
Безспорно е, че само наличието на роднинска връзка между ищеца и
починалата му рождена майка не е достатъчно основание за присъждане на
обезщетение. От значение за наличието на претендираните неимуществени
вреди са отношенията приживе между лицата, степента на близост в
отношенията им, живели ли са заедно и как смъртта се е отразила на
емоционалното състояние на ищеца.
Доказателствата по делото установяват, че на една година и шест
месеца спрямо ищеца са били предприети мерки за закрила – настаняване в
Комплекс за социални услуги за деца и семейства, а впоследствие - в приемно
семейство. От момента на настаняването му - 15.10.2014 г., до смъртта на
пострадалата - 15.11.2015 г. – за период от една година и един месец, детето
не е било отглеждано от майка си.
Макар, че ищецът е живял заедно с майка си за кратък период - от
раждането си, до възраст от една година и шест месеца, от съдържащите се
доказателства в представената от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Русе
преписка – наред с други факти, се установяват и отношенията между майката
5
и детето. Майката е посещавала редовно местата, където то е било настанено,
като му е носела лакомства и играчки, а при срещите им детето я
разпознавало и казвало „мама“. Фактът, че не търсело вниманието й и се
разделяло с нея спокойно, не мотивира настоящия съд да формира извод за
еднопосочна емоционална привързаност от страна на майката към детето – то
е общувало спокойно както с рождената си майка, така и с приемните
родители.
Забелязаните нервни изблици в присъствието на биологичната майка,
който не е показала умения за потушаването им е индикация за качеството на
родителския й капацитет, но не и за липса на емоционална връзка с детето.
Данните от преписката, че майката е посещавала институцията в
нетрезво състояние, държала се е грубо и използвала обидни изрази са част от
нейната характеристика на лице, злоупотребяващо с алкохол, но не
опровергават извода за наличие на емоциална връзка между майката и детето.
През периода от една година и един месец, през който детето е било под
социална закрила, майката е поддържала връзка с него и е изразила
недвусмислено желание да се полага грижи, вкл. предявявайки иск за отмяна
за мерките за закрила.
Цялостната преценка на писмените доказателства и на показанията на
свид.Д.Д. мотивират настоящата инстанция да направи извод, че смъртта на
рождената му майка е причинило негативно отражение върху поведението и
психиката на ищеца. Детето формулира, че тя е „на небето“, не контактува с
връстниците си и „има някакво страдание“, като част от проявените при него
смущения са резултат от преживяната раздяла и загуба.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни,
а за конкретно претърпени болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането и които - в описания вид, са
доказани в процеса. Изхождайки от факта, че детето е на ниска възраст и е
поддържало връзка с рождената си майка за сравнително кратък житейски
период, че вече е осиновено и има нова, нормална семейна среда, която му
осигурява морална опора и добро развитие, като намалява негативите от
загубата на рождената му майка, прилагайки принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва
6
да бъде определено в размер на 60000 лева.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата:
Доказателствата по делото и заключението на назначената САЕ
установяват, че загиналата М.И.П. е била в нетрезво състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта над 3 промила, движела се е без
светлоотразителни средства в тъмната част от денонощието, по
републикански път, с гръб към движещите се МПС и не е съобразила
движението си с останалите участници. Съдът приема, че с поведението си
пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като
размерът на съпричиняване е 50%, поради което – след редуциране с приетия
процент съпричиняване, определеното обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде в размер на 30000 лева, ведно със законната лихва, считано от
15.11.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му
част, за разликата до 30000 лева и вместо него бъде постано друго, с което
искът бъде уважен за посочената сума.
При този изход на спора, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ – София следва да
заплати разноски по чл.38 от ЗА на адв.Н.С. В. от АК-Добрич в размер на 855
лв. – съразмерно с уважената част от иска, определена по чл.7, ал.2,т.5 от
Наредба 1/2004 г. Ищецът, чрез неговата майка и законен представител
следва да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ София“ сумата от 6215 лева –
разноски за настоящата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от
исковата претенция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260035/12.03.2021 г. по т.д.№ 212/2019 г. на
Окръжен съд – Добрич в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, за сумата от
30000лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на
М. С. Р., ЕГН **********, като майка и законен представител на АЛ. М. Т.,
ЕГН ********** и двамата от с.Бранище, община Добричка, сумата от 30000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на родната му майка М.И.П., настъпила в резултат от ПТП на
15.11.2015 г. по вина на И.Д. Т., като водач на МПС със сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.11.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260035/12.03.2021 г. по т.д.№ 212/2019 г.
на Окръжен съд – Добрич в останалата му отхвърлителна част – за разликата
над 30000 лева, до 180000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ
разноски по чл.38 от ЗА на адв.Н.С. В. от АК-Добрич в размер на 855 лв. –
съобразно с уважената част от иска, определени по чл.7, ал.2,т.5 от Наредба І
1/2004 г.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН **********, като майка и законен
представител на АЛ. М. Т., ЕГН ********** и двамата от с.Бранище, община
Добричка ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5
разноски за настоящата инстанция в размер на 6215 лева, съобразно с
отхвърлената част от иска.
Решението воже да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8