Решение по дело №308/2023 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.29 ал.3 от ЗПЗП и Наредба №4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., образувано въз основа на жалба от Е. С. С. с [ЕГН] от [населено място], община Върбица, област Шумен, [улица], против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по марка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., с изх.№01-033-6500/150 от 12.09.2023 г. на Директора на ОД на ДФЗ Варна, с което е отказано оторизиране на субсидия за 2022 г. по подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животните" в сектор ДПЖ: 14.2.1 Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ДПЖ в размер на 00.00 лв. и 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ в размер на 00.00 лв.

Жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на атакувания административен акт по смисъла на чл.146 т.4 от АПК. Излага доводи за неправилност на извода на органа, че не е ползвател на животновъдния обект, тъй като имотът, в който отглежда заявените животни за подпомагане е семейна имуществена общност с нейния съпруг, както и че при приемане на заявлението за подпомагане изрично служителите и указали, че трябва да предостави договор за наем между нея и съпруга и. Излага и аргумент, че притежава Удостоверение по реда на чл.137 от ЗВМД, съгласно което заявеният животновъден обект е регистриран на нейно име, същите животни са заявени в И. и ги отглежда лично в обекта, поради което е изпълнила условията за подпомагане по тази мярка. На соченото основание моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по марка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., с изх.№01-033-6500/150 от 12.09.2023 г. на Директора на ОД на ДФЗ Варна, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Директора на Областна дирекция на ДФЗ Варна, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт М. Абилов, редовно упълномощена, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е собственик на животновъден обект с №9868-0044 вид "Ферма", намиращ се в [населено място], община Върбица, област Шумен, местност „Конджак“, съгласно Удостоверение за регистрация на животновъден обект №3Ж18-2480/04.05.2022 г., издадено от Директора на ОДБХ [населено място]. В това удостоверение е отразено, че регистрираният животновъден обект отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, технология на отглеждане на животните: оборно-пасищно и е с капацитет от 220 бр. ДПЖ – овце, 204 бр. приплоди /общо 424 бр./. Обектът е одобрен с Протокол №4 от 03.05.2022 г. от комисия, назначена със Заповед №РД 13-487/28.04.2022 г. на Директора на ОДБХ [населено място].

На 12.05.2022 г. жалбоподателката е подала заявление за подпомагане/плащане за 2022 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните", Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ,

прието с идентификационен номер 27/14/2/04383, с което е заявено подпомагане за 216 бр. отглеждани ДПЖ /вид овце/, които съответстват на 32.4 животински единици - т.2.1 от заявлението, при капацитет ДПЖ – 424 бр. В т.3 от заявлението не е декларирана регистрирана пасищна площ в И., като за извършване на дейността осигуряване на свободна подова площ за отглеждане на открито е заявен животновъден обект с ********** (№9868-0044 по Удостоверението за регистрация на ЖО по чл.137 от ЗВМД), размер ЖЕ 32.4 – т.2.1 от заявлението, а за дейността осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ от животновъден обект също е посочен ЖО ********** (№9868-0044 по Удостоверението за регистрация на ЖО по чл.137 от ЗВМД) – т.2.2 от заявлението. В таблица 2 „Заявяване на нова подмяркаи8или дейност“ към Работен лист към заявлението са заявени за дейност ДПЖ на закрито 32.4 ЖЕ и за дейност ДПЖ на открито 32.4 ЖЕ, като са описани подробно по вид, категория, ушна марка, пол, възраст, ЖО-номер, ЖЕ, дейност заявените животни. Към заявлението жалбоподателката е приложила Становище №3Ж18-2682 от 11.05.2022 г. от ОДБХ [населено място], издадено на основание чл.19а от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 /наричана за краткост Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14/, съгласно което животновъден обект №9868-0044 отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, включително, че собственика/ползвателя на ЖО спазва изискванията за хуманно отношение към отглеждането на животните в ЖО, както и е удостоверено налична подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, както и че собственика/ползвател на ЖО спазва законоустановените изисквания по мярката и осигурява необходимите площи, съгласно Таблица 1 към становището. Към заявлението са приложени и Удостоверение за регистрация на ЖО от 04.05.2022 г.; удостоверение за професионално обучение на жалбоподателката; скица на поземлен имот с [идентификатор] и на сграда с [идентификатор]; Договор за наем на поземлен имот от 21.04.2022 г., сключен между жалбоподателката като наемател и М. Х. С. по отношение на поземлен имот с [идентификатор] и на сграда с [идентификатор] за срок от една година; Удостоверение за сключен брак от 21.06.2000 г.; Декларация за запознаване с нередности, подписана от заявителката на 12.05.2022 г. След извършена справка и проверка от служители на ДФ „Земеделие“ и приложената справка от И. – Регистър „Директни плащания“, с оглед подадено заявление от жалбоподателката за подпомагане с УИН 27/280422/24494, е установено, че жалбоподателката е кандидатствала по схемите и мерките за директни плащания с общо 21 парцела, от които 15 парцела с обща площ 30.29 ха са „пасища за паша на животни” – постоянни пасища. Това заявление е и приложено като доказателство по настоящото дело.

С Уведомително писмо изх.№01-333-6500/25 от 02.06.2023 г. на Директора на ДФ „Земеделие“ [населено място], оспорващата била уведомена, че трябва да представи в срок до 10 работни дни от получаване на писмото: 1.Дневник по чл.4 ал.7 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 за проведена паша с ушните марки на пашуващите животни за 2022 г., заверен от ветеринарен лекар с подпис и печат за ЖО №9868-0044. 2.Договор за наем, покриващ срока за допустимост – 12.05.2023 г., тъй като представения такъв е до 21.04.2023 г.

Т. У. писмо е връчено на жалбоподателката на 09.06.2023 г., която с придружително писмо от 14.06.2023 г. е представила Дневник за паша 2022 г. за процесния ЖО и Договор за наем на поземлен имот с [идентификатор] и на сграда с [идентификатор], сключен на 01.01.2022 г., както и Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.10.2005 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. С последващо придружително писмо от 04.07.2023 г. жалбоподателката е представила също представила Дневник за паша 2022 г. за процесния ЖО и Договор за наем на поземлен имот с [идентификатор] и на сграда с [идентификатор], сключен на 20.05.2023 г., като е посочила, че в представения предходен Дневник за паша е допусната фактическа грешка като е посочено само едно землище в [населено място], като в коригиращия Дневник за паша са включени и землищата на [населено място] и [населено място]. За Договора за наем е посочено, че не е необходим, тъй като в имота, в който се отглеждат животните е СИО, т.е. придобит по време на брак.

Въз основа на извършените административни проверки от отдел „РРА“ при ДФ „Земеделие“ е съставен отчет на 10.07.2023 г. на съответствието по заявлението на жалбоподателката по процесната мярка, в който е отразено следното: 1.Резултатът от проверката за окомплектованост е положителен – Да. 2.Съществува съответствие на заявлението с критериите за допустимост – Не. 3.При проверка на място не са открити несъответствия или нередности – Не е приложимо.

От приложената по делото Заповед №03-РД/1579 от 21.06.2021 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ се установи, че са делегирани на директорите на областните дирекции на ДФ " Земеделие" в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да вземат решения и да издават уведомителни писма за плащане/отказ за плащане на финансова помощ по заявления за подпомагане/плащане, съгласно чл.23 ал.4, чл.28 и чл.29 от Наредба №4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14.

Въз основа на така делегираните му правомощия и на събраните от извършени при административни проверки данни, директорът на ОД на ДФ "Земеделие" Варна издал процесното Уведомително писмо изх. №01-033-6500/150 от 12.09.2023 г., с което жалбоподателката е уведомен, че оторизираната субсидия по подаденото от нея заявление за подпомагане/плащане, във връзка с допустимите дейности по мярка 14, с ИД 27/14/2/04383, е в размер на 00.00 лв., а именно по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ: 14.2.1 Осигуряване на сводобна подова площ при отглеждане за ДПЖ 00.00 лв.; 14.2.2 Осигуряване на сводобно отглеждане на открито ДПЖ 00.00 лв.

Посочено е в уведомителното писмо, че съгласно извършените проверки във връзка с подаденото заявление за подпомагане/плащане за 2022 година, подаденото заявление не подлежи на финансово подпомагане, тъй като жалбоподателката не е ползвател на животновъден обект за срок най-малко от 1 година, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане, а именно от 12.05.2022 г. до 12.05.2023 г., което е в размер с изискването на чл.10 ал.2 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. Органът се е позовал на представените от жалбоподателката Договори за наем за имоти с [идентификатор] и на сграда с [идентификатор] със срок от 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г., както и със срок от 21.04.2023 г. до 20.05.2023 г. Приел е, че представените от жалбоподателката нови документи след изтичане на срока по чл.24 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 не се вземат предвид при последваща обработка на заявлението за подпомагане, поради което жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.10 ал.2 и чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14.

В уведомителното писмо също е посочено, че съгласно установените от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 принципи за контрол и допустимост, при извършените административни проверки на подаденото заявление от жалбоподателката за подпомагане/плащане, е установено, че не са спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейност Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ, което е в размер с изискванията на чл.4 ал.5 и чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. Прието е, че съгласно И., от където се получават автоматично изчислени данни, минимална гъстота за Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ е 24.72 ЖЕ/ХА.

Уведомителното писмо е съобщено на жалбоподателката на 19.09.2023 г., която подала жалба до министъра на земеделието и храните на 25.09.2023 г., който е изпратил жалбата на АдмС [населено място] по компетентност с придружително писмо от 10.10.2023 г. След указания на съда, жалбоподателката е подала допълнение към жалбата от 21.11.2023 г. с аргументи за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, прието от съда като компетентно дадено, се установи, че съгласно Работен лист „Животни допустими за кандидатстване по мярка 14”, Таблица 2 Заявяване на нова подмярка и/или дейност - Секция I „Данни за налични животни в стопанството от ИИС на БАБХ”, към заявлението, общият брой заявени животни е 216 - 211 овце и 5 разплодници, които данни напълно съответстват на Удостоверението за регистрация на животновъден обект, издаден от ОДБХ [населено място]. Според данните в „Дневник на животните, свободно отглеждани на открито през 2022 г.” с дата 12.06.2023 г., общият брой ДПЖ е 226 овце. По силата на пар.1, т.6, буква „г” от ДР Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 една овца или една коза се равнява на 0,15 ЖЕ, с оглед на което заявените по заявление ДПЖ 216 бр. х 0,15 = 32,4, което са ЖЕ /животинските единици/, с които жалбоподателката кандидатства по мярка 14, като в заявлението - работния лист - таблица 2, жалбоподателката е заявила, че 32,4 ЖЕ ще се отглеждат на открито и 32,4 ЖЕ ще се отглеждат на закрито.

От заключението на вещото лице също се установи, че в заявлението жалбоподателката не е декларирала площ за отглеждане на заявения брой животни /ДПЖ/, съответно животински единици /ЖЕ/, като обяснението за това се съдържа в т.3 от работния лист: „3. Информиран съм, че в случай на заявяване за подпомагане на дейност „на открито” за ЕЖП и/или ДПЖ, за целите на необходимите изчисления за гъстота на животинските единици, площите, върху които се извършва дейността „на открито” трябва да бъдат заявени за подпомагане по директни плащания за Кампания 2022”. Във връзка с това вещото лице е установило, че със заявление за подпомагане с УИН 27/280422/24494 жалбоподателката е кандидатствала по схемите и мерките за директни плащания с общо 21 парцела, от които 15 парцела с обща площ 30,29 ха са „пасища за паша на животни” – постоянни пасища.

Въз основа на горните данни вещото лице е заключило, че площта, заявена по схемите и мерките за директни плащания, в размер на 30.29 ха, се разделя с броя ЖЕ - 32,4, и дава съотношението 32,4 / 30,29 = 1,0697 ЖЕ/ХА, т.е. спазено е изискването на чл.4, ал.5 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. Вещото лице сочи, че количеството ЖЕ, определени на база броя животни според дневника на животните - 226 на брой (или 226 х 0,15 = 33,9 ЖЕ), разделено на площта 30,29 ха дава съотношението 33,9 / 30,29= 1,1192 ЖЕ/ха.

От заключението на вещото лице също се установи, че според цитираната справка от „И. - Директни плащания” площта, декларирана за отглеждане на заявените животни, е регистрирана в И. и според посочения в същата „Код култура - име на култура” за всеки от 15 парцела, площите им са годни да осигурят паша на заявените животни.

От заключението на вещото лице по поставената от ответната страна допълнителна задача към СТЕ, ведно с извършените корекции към нея в открито съдебно заседание от 18.03.2024 г. по настоящото дело, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че общата площ на заявените от жалбоподателката площи по процесната мярка и отговарящи на изискването на чл.4 ал.6 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 е в размер на 18.25 ха /при корекцията допълненията извършени от вещото лице в открито съдебно заседание от 18.03.2024 г. първоначално определената от вещото лице площ от 18.45 ха е намалена с площ от 0.20 ха, тъй като парцел с 70398-219-7-1 в землището на [населено място] – под номер 10 в таблицата към заключението, е установен като люцерна, а не пасище/. При това положение вещото лице е дало заключение, че гъстотата на животинските единици ЖЕ е по заявление - 32,4 /18,25 = 1,78 ЖЕ/ха, а по Дневник на животните - 33,9 /18,25 = 1,86 ЖЕ/ХА, т. е. критерият по чл.4, ал.5 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на Мярка 14, а именно гъстотата да не надхвърля 2 ЖЕ/ХА е изпълнен. От обясненията на вещото лице също се установи, че съобразно отстоянието между стопанският двор, където се отглеждат животните, и заявените пасища в землището на [населено място] и [населено място], е налице фактическа възможност да се извърши пашата.

От показанията на разпитаните свидетели Е. С. А., Х. А. У. и К. Т. К. по безспорен начин се установи, че жалбоподателката от близо 15 години и към настоящия момент отглежда овце в [населено място] и ги извежда на паша в землището на [населено място] и [населено място], за което помага и нейният съпруг М. С..

От показанията на свидетеля Е. Ахведов се установи, че ЖО на жалбоподателката е голям, като в него има общо около 250 животни овце, като от тях селекционните животни са около 220-230 бр., като по процесната мярка жалбоподателката е заявила пасища само в [населено място] и [населено място], тъй като пасището в [населено място] не е граничещо на ЖО и по мярка 14 не може да бъде заявено. Пасището в [населено място] е заявено за подпомагане само по мярка 5, но не и по процесната мярка 14.

Безспорно от показанията и на тримата свидетеля се установи по категоричен начин, че разстоянието между ЖО и заявените пасища не влияе върху възможността на животните да пасат, тъй като на ден животните могат да изминат много по-голямо разстояние на ден, като за придвижването им е осигурен специален път, ограден със сезал, за да не навлизат във засети площи.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорване на подлежащ на съдебен контрол административен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Оспореното уведомително писмо в настоящото производство е издадено от орган разполагащ с необходимата материална компетентност, съгласно Заповед №03-РД/1579 от 21.06.2021 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“, с която на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия по чл.20а ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл.146 т.2 от АПК. Разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и съответствие с целта на закона и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В настоящия случай като правно основание за издаване на оспорения акт е посочена разпоредбата на чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, съгласно която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. От редакцията на разпоредбата следва изводът, че административният орган има възможност да избере две законови възможности - първата по реда - да "намали" финансовата помощ, а втората – " да откаже" финансовата помощ, т. е. той не действа в условията на обвързана компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.4 от АПК от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал.1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Наред с това административният орган следва да изложи мотиви защо и на какви основания е избрал една от двете алтернативни възможности, предвидени в наредбата.

В оспорения административен акт, няма изложени мотиви, защо административният орган е приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова помощ, и то за всяка от заявените дейности /подмерки/, по отношение на регистрирания животновъден обект, а не да намали нейния размер.

Действително в административния акт са посочени лаконично фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му, но няма мотиви свързани с преценката на административният орган да наложи най-тежката по степен санкция. В оспорения акт не са изложени мотиви, от които да е видно, че при налагането на санкцията са съобразени степента, тежестта, продължителността и системността на нарушенията на изискванията на наредбата, като това обстоятелство е съществено нарушение на изискванията към съдържание на административния акт. В съответствие със съображения 19, 27 и 30 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, административният орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. В случая от административната преписка не се установява по никакъв начин, че е приложена разпоредбата на чл.31 от цитирания регламент, за да бъде отказано сто процента от заявеното подпомагане. В тази насока следва да се съобрази константна практика на ВАС като например Решение № 6940 от 26.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 816/2023 г., на ВАС – Пето отд., Решение № 3545 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2022 г. на ВАС – пето отд. и др.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че писмото е постановено при неправилно прилагане и на материалния закон по отношение приетото от органа неизпълнение по чл.10 ал.2 във вр. с чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14.

Позоваването на органа с правно основание като отказ на разпоредбата на чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за неизпълнение на условието по чл.10 ал.2 от същата Наредба е неправилно. Както бе посочено по-горе нормата на чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 въвежда като основание за намаление или отказ неспазване на нормативните изисквания за хуманно отношение към животните, докато разпоредбата на чл.10 въвежда условията за допустимост на кандидатите и дейностите, като ал.2 на чл.10 регламентира, че документите за ползване на животновъдния обект, в който се извършват дейности по чл.4, трябва да са за срок най-малко от 1 година считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане, с изключение на животновъдните обекти – пасища. Санкцията за неизпълнение на това условие е регламентирана в разпоредбата на чл.29 ал.1 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, съобразно която ДФ "Земеделие" – РА не изплаща финансова помощ за дейностите по чл.4, когато земеделският стопанин не разполага с документите по чл.10 ал.2 и 3 от Наредбата, на която обаче разпоредба административният орган не се е позовал като правно основание за неизплащане на финансовата помощ по процесното заявление.

Съдът намира, че административният орган незаконосъобразно е приел и неизпълнение на условието по чл.10 ал.2 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. Това условие изисква земеделският стопанин да представи документи за ползване на ЖО, в който се извършва дейността по мярка 14.2 в настоящия случай, за срок най-малко от 1 година, считано от датата на подаване на заявлението. Този факт съдът намира, че е удостоверен както с представеното към заявлението Удостоверение за регистрация на животновъден обект от 04.05.2022 г. на ОДБХ, ведно със Становището към него от 11.05.2022 г. на ОДБХ [населено място], така и с представените от жалбоподателката след изискването на органа документи: договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.10.2005 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2002 г. по описа на РС [населено място], които безспорно установяват, че жалбоподателката е собственик на ЖО №9868-0044, както и съсобственик на поземлен имот с [идентификатор] и на сграда с [идентификатор], където се намира този ЖО, съгласно Удостоверението за регистрация на ЖО. Двата имота са в съсобственост при режим на СИО, съгласно Удостоверение за сключен брак от 21.06.2000 г. на Община Върбица. При това положение незаконосъобразно органът е приел, че жалбоподателката не е ползвател на животновъден обект за срок най-малко от 1 година, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане, а именно от 12.05.2022 г. до 12.05.2023 г. Искането на каквито и да е други документи, включително и договори за наеми, е неправилно, тъй като към момента на подаване на заявлението от жалбоподателката условието по чл.10 ал.2 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 е било удостоверено.

По отношение приетото от органа неизпълнение на чл.4 ал.5 във вр. с чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14:

В уведомителното писмо като фактическо основание за отказа е посочено единствено, че установената минимална гъстота за осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ е 24.72 ЖЕ/ХА, при нормативно изискване за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА, съгласно чл.4 ал.5 от Наредба №4 от 08.08.2017 г., което е установено при извършени административни проверки и данните от И.. В писмото е посочено, че установените отклонения са в разрез с изискването на чл.4 ал.5 и чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г.

Съдът намира, че писмото и в тази част не съдържа никакви фактически основания, обуславящи отказа на това основание, а именно как е установена от органа минималната гъстота за осигуряване на свободно отглеждане на открито. Единствено е посочено, че е 24.72 ЖЕ/ХА, без да отразено как е изчислена – липсва какъв е установения от органа брой заявени животни, каква е установената от органа пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата, както и каква животинска единица е приета от органа, съобразно пар.1 т.6 от ДР на Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че писмото е постановено при неправилно прилагане и на материалния закон по отношение приетото от органа неизпълнение по чл.4 ал.5 във вр. с чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г.

Посоченото в оспореното писмо правно основание за отказ по чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 не съответства на изложените фактически основания. Несъответствието на минималната гъстота за осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ не представлява нарушение на някое от изискванията за хуманно отношение към животните по смисъла на чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. Изискванията на хуманно отношение към животните са регламентирани в чл.149 – чл.151 от ЗВМД, в Наредба №44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и в редица други наредби, в които са предвидени специални правила за защита и хуманно отношение при отглеждането на определен вид животни. Ветеринарномедицинските изисквания за защита и хуманно отношение се отнасят до начина на отглеждане и използване на животните, който трябва да съответства на тяхното развитие и предназначение и да е съобразен с физиологичните им нужди, етологични особености, както и до изискванията към сградите и помещенията в животновъдните обекти, спазването на минималните зоохигиенни норми в тях и осигуряването на мерки за биосигурност. В процесния случай няма данни, а и административният орган не твърди да е нарушено някое от ветеринарномедицинските изисквания, чието спазване е вменено в задължение на собственика/ползвателя на животновъдния обект. Ето защо приетото от органа правно основание за постановения отказ на чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 не намира опора в установените по делото факти.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателката отглежда в регистрирания по реда на чл.137 от ЗВМД животновъден обект дребни преживни животни /ДПЖ/, което представлява дейност по реда на чл.4 от Наредба №4/2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.5 от посочената Наредба земеделски стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито, трябва да поддържат гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата, до не повече от 2 ЖЕ/хектар. Съгласно ал.6 площите по ал.5 трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (И.) и да осигуряват възможност за паша на заявените животни, а съгласно ал.7 броят на дните за свободно отглеждане на открито се определя от датите на напускане и пристигане на животните в животновъдния обект, отбелязани в регистъра на животновъдния обект. Когато животните се извеждат на дневна паша в близост до животновъдния обект, в който нощуват, земеделският стопанин води дневник, в който се вписват броят на животните по вид и категория с датите на извеждане, идентификационен номер на животните и ЕКАТТЕ на всяко населено място, в чието землище се намират площите, на които се извършва пашата.

Съгласно чл.10 ал.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл.4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект.

От подаденото заявление за подпомагане, въз основа на което е постановено процесното уведомително писмо, както и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ и заключението по допълнителната задача, се установи, че оспорващата, в качеството си на земеделски производител, е кандидатствал по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ за дейности: 14.2.1 Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ и 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ от ПРСР за периода 2014-2022, за кампания 2022, като собственик на животновъден обект с peг. №9868-0044, находящ се в [населено място], община Върбица, област Шумен, местността „Конджак“ и е заявила за извършване на дейността както за осигуряване на свободна подова площ, така и за осигуряване на свободно отглеждане на открито 216 бр. овце и е кандидатствала по схемите и мерките за директни плащания с общо 21 парцела, от които 15 парцела с обща площ 30,29 ха с култура „пасища за паша на животни” – постоянни пасища. От тези 15 парцела, 11 парцела с обща площ 18.25 ха – подробно описани в таблица 1 към заключението по допълнителната задача към СТЕ и извършената корекция в открито съдебно заседание, отговарят на изискването на чл.4 ал.6 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14.

От заключението на вещото лице безспорно се установи, че е спазено изискването за гъстота на животинските единици до 2 на хектар, тъй като регистрираната в И. площ е 18,25 ха, като заявена пред ДФ "Земеделие" допустими за подпомагане пасища и отнесена към установения брой овце 216 или 32,4 ЖЕ, съобразно пар.1 т.6 буква „г” от ДР на Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, а именно 32,4 ЖЕ / 18.25 ха = 1,78 ЖЕ/хектар, се налага извода, че заявлението на оспорващата отговаря на изискването в нормата на чл.4 ал.5 от Наредбата от не повече от 2 ЖЕ/ха. Отделно от изложеното, съобразявайки заключението на вещото лице, съдът намира, че дори и съгласно дневника за дневна паша на животните, където са отразени 226 бр. животни, също е спазен критерият за гъстота, заложен в чл.4 ал.5 от Наредба №4/08.08.2017 г., тъй като 33,9 ЖЕ / 18.25 ха. се равнява на 1.86 ЖЕ/хектар.

С оглед на горното съдът приема, че оспореното писмо е издадено при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби от относимия подзаконов нормативен акт – Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14.

Мотивиран от гореизложеното и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, но е постановен в разрез с изискванията за форма и при противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по смисъла на чл.146 т.2 и т.4 от АПК, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Тъй като предметното естество на оспорения пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество, следва делото се изпрати като преписка на ответника за повторно произнасяне, при което да се отстранят нарушенията, описани по-горе в мотивите на решението, и да се обективира ново произнасяне по същество с мотивиран акт при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Съобразно изхода на делото, съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за основателно, като се претендират разноски в общ размер 160.00 лв., от които 150.00 лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 10.00 лв. държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Е. С. С. с [ЕГН] от [населено място], община Върбица, област Шумен, [улица], Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по марка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., за 2022 г., с изх.№01-033-6500/150 от 12.09.2023 г. на Директора на ОД на ДФЗ Варна.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ОД на ДФЗ Варна за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] да заплати на Е. С. С. с [ЕГН] от [населено място], община Върбица, област Шумен, [улица] направените по делото разноски общо в размер на 160.00 /сто и шестдесет лева/ лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3 във вр. с чл.137 от АПК.