Р Е Ш Е Н И
Е № 286
Гр. Сливен, 30.12.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 226 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл.
от ЗУТ.
Образувано е по жалба
от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, бул. „Шести септември“ № 27, представлявано от У. С.Р.
срещу Заповед № ДК-11-Сл-8/26.05.2020 г. на Началник РДНСК
Сливен към ГД СК при ДНСК, с която е отменено като незаконосъобразно Разрешение
за строеж № 129/08.05.2020 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен за
строеж: „Водопроводни връзки ПСПВ и НВ V=10 000 куб.м.“, находящ се в кв. „Клуцохор“, кв. „Асеновец“ и в м. „Кешлика“
от землището на гр. Сливен, ведно с одобрения инвестиционен проект..
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, поради противоречие с материалния закон и допуснати при
издаването му процесуални нарушения, както и несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че при определяне категорията на строежа е необходимо да се има
предвид, че категорията се предлага от проектанта в обяснителната записка,
потвърждава се от консултанта в изготвения от него комплексен доклад за оценка
на съответствието с основните изисквания към строежите и се определя от
одобряващия орган – главен архитект на общината. Заявява се, че мероприятията
за СМР за довеждащите водопроводи са свързани с рехабилитация на провода, а не с изграждане на ново трасе. Водопроводът бил
действащ и обезпечавал съответната територия и потребители, като с
рехабилитацията му щяла да се осигури байпасна връзка,
спомагаща за липса на прекъсване водоснабдяването на населеното място.
Запазвало се местоположението и основните характеристики като обем,
предназначение и функционалност. Твърди се още, че проектът се отнася до общата
интегрирана система за водоснабдяване на града, като водопроводните клонове на
практика захранват общата вътрешно – разпределителна мрежа и резервоарът и
връзката от него до общата мрежа следвало да се считат за едно цяло. Излага
довод за нецеленасоченост по закон на акта, доколкото при неговото издаване
контролиращият орган не се ръководил от непосредствено приложимите (съобразно
установените факти) норми, а правил произволни констатации, които ползвал за
създаването на допълнителна тежест и посочване на по – висока категория строеж,
т.е. опитал да моделира фактическата обстановка за завишаване на категорията.
Моли съда да отмени атакувания административен акт.
В открито съдебно
заседание оспорващото дружество се представлява от надлежно упълномощен адв. С.
Р. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Заявява, че атакуваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като се установило наличие на формален пропуск
и неточност при издаване разрешението за строеж, което не променяло изискванията
към този строеж при изграждането и приемането му в експлоатация. Не били налице
и съответствия с констатациите в заповедта и посочените законови нарушения на
ЗУТ. В случая в акта мотивите не съставлявали единство на правни и фактически
основания. Претендира разноски по делото.
В открито съдебно
заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен ст. юрк. Д. М.,
която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и разноски за експертиза. В писмени бележки заявява, че по реда
на чл. 156 от ЗУТ е извършена служебна проверка на процесното Разрешение за
строеж № 129/08.05.2020 г. на Главния архитект на Община Сливен и същото е
отменено поради незаконосъобразно категоризиране на строежа като такъв от втора
категория, вместо от първа, а инвестиционният проект не е одобрен от главния
архитект на общината във всички негови части, при липса на изрично посочване в
разрешението за строеж, че се издава въз основа на инвестиционен проект във
фаза: идеен. От доказателствата се установило, че строежът е от първа
категория, а промяната на категорията на строеж в издаденото разрешение не е
грешно изразена воля, а промяна във формираната от органа воля и изменение във
фактическите и правни основания. В този смисъл счита, че нейното допускане по
реда на чл. 62 ал. 2 от АПК с поправка на очевидна фактическа грешка би било
незаконосъобразно. Твърди, че правилното определяне категорията на строежа е от
значение за минималната застрахователна сума при участниците в строителството.
Установено било по безспорен начин и обстоятелството, че инвестиционният проект
не е одобрен от Главния архитект на Община Сливен по всички негови части.
Позовава се на конкретни правни норми във връзка с изложените доводи. Моли съда
да отхвърли жалбата, с претенция за сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна Главен
архитект на Община Сливен, редовно и своевременно призован, се явява
лично А. Л. Й., която споделя заявеното в жалбата искане за отмяна на
административната заповед. Не изразява съмнение в изложената в акта
категоризация на обекта от първа категория, но счита, че това би могло да се
извърши с поправка в издаденото разрешение за строеж на основание фактическа
грешка.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна Община Сливен, редовно и своевременно
призована, се представлява от надлежно упълномощен ст. юрк.
М. С., която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендира сторените по делото разноски за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
оспорващата страна.
Въз основа на
всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в законна
сила Решение № 1072/15.11.2010 г. Общински съвет – Сливен одобрил ПУП – парцеларни планове за линейните обекти на техническата
инфраструктура извън границите на урбанизираните територии за „Пречиствателна
станция за питейни води (ПСПВ) гр. Сливен“, включващи парцеларни
планове за подобекти: „Подмяна на съществуващ довеждащ водопровод от яз.
„Асеновец“ до ПСПВ – гр. Сливен“, „Изграждане на довеждащи водопроводи от
водоем 10 000 куб.м. до съществуващи водоеми висока и средна зона гр.
Сливен“ и „Изграждане на довеждащ водопровод от ПСПВ гр. Сливен до водоем
10 000 куб.м. и преливна тръба до съществуваща канализация“. С влязло в
сила Решение № 1486/28.02.2019 г. Общински съвет – Сливен одобрил ПУП – парцеларен план за линейните обекти на техническата инфраструктура
извън границите на населените места и селищните образувания за трасе на
водопровод от разпределителна шахта в ПИ 67338.301.190, местност „Кешлика“, землище гр. Сливен до западната регулационна
граница на гр. Сливен, преминаващ през ПИ 67338.301.190, НТП „иглолистна гора“,
държавна собственост, с отбелязване, че общинският обект е от първостепенно
значение по смисъла на ЗУТ и ЗОС.
Изготвен бил
инвестиционен проект за строеж: „Водопроводни връзки от съществуваща шахта СК
до шахта вход ПСПВ, от шахта изход ПСПВ до V=10 000
куб.м. и от V=10 000 куб.м. до =10 000 куб.м. до
ВВМ гр. Сливен – висока зона и от ПСПВ до съществуващ НВ „Хамам
баир“ V=12 200 куб.м. – средна зона“. Съгласно съставения от консултанта
Комплексен доклад за оценка за съответствие с основните изисквания към
строежите на инвестиционни проекти за строежа, последният бил категоризиран
като втора категория, съобразно чл. 137 ал. 1 т. 2, б. „б“ от ЗУТ и чл. 4 ал. 2
т. 3 от Наредба № 1/2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. На
графичните разработки и челни листове на обяснителни записки, част от идейния
проект липсва удостоверяване с печат „Одобрявам“ и подпис на главния архитект
на общината.
На 08.05.2020 г.
Главният архитект на Община Сливен издал на Община Сливен за нуждите на „ВиК –
Сливен“ ООД Разрешение за строеж № 129 за обект: „Водопроводни връзки ПСПВ и
напорен водоем V=10 000 куб.м.“ в кв. Клуцохор, кв. „Асеновец“ и извън регулационните граници на
гр. Сливен. Като условия за неговото изграждане органът постановил да се
изгради: довеждащ водопровод от чугунени тръби Ф800 мм с дължина 610 м. от съществуваща
шахта на ул. „17-ти януари“ до шахта вход ПСПВ; напорен водоем V=
10 000 куб.м. в имот с идентификатор 67338.301.212 по КК; вливен водопровод от чугунени тръби Ф800 мм с обща дължина
514 м. от изходна шахта ПСПВ до НВ V=
10 000 куб.м.; хранителен водопровод за висока зона от чугунени тръби Ф700
мм с дължина 968 м. от НВ V=10 000
куб.м.; хранителен водопровод за средна зона от чугунени тръби Ф700 мм с
дължина 1890 м от НВ V=10 000 м.куб. до съществуващ НВ „Хамам баир“ V=12 200
куб.м. в регулационните граници на кв. „Асеновец“; преливен водопровод от
чугунени тръби Ф700 мм с дължина 334 м от НВ V=10 000
куб.м. до шахта от съществуваща канализация; шахти за водопроводни връзки –
шахта вход ПСПВ, шахта изход ПСПВ, байпаса разходомерна,
РВ, оттоци и въздушници и шахти вливна
и хранителна НВ 10 000 куб.м. в землището на гр. Сливен, съгласно одобрена
на 08.05.2020 г. при условията на чл. 142 ал. 6 т. 2 от ЗУТ – с Доклад – оценка
за съответствието на инвестиционния проект за обект втора категория, съгласно
чл. 4 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ проектна документация по
части „Водоснабдяване“, „Конструктивна“, „ПБ“ и „Геодезия“. Копие от това
разрешение за строеж Главният архитект на Община Сливен изпратил на основание
чл. 149 ал. 5 от ЗУТ до РДНСК – Сливен с писмо изх. № 2400-875/08.05.2020 г.
Относно
законосъобразността на изпратеното разрешение за строеж била извършена служебна
проверка от контролен орган на РДНСК – Сливен, резултатите от която били
обективирани в Констативен протокол № РС-Сл-129/21.05.2020 г. Съгласно
съдържанието на същия, в РС строежът е посочен във втора категория в нарушение
нормата на чл. 137 ал. 1 от ЗУТ; строежът е първа категория, съгласно чл. 2 ал.
2 т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, като
представляващ част от провод от водоизточника (яз.
„Асеновец“) за съществуващ НВ за средна зона на гр. Сливен, във вр. с чл. 13 ал. 1 от Наредбата; не е представен ОУП и ПУП
на гр. Сливен и кв. „Асеновец“ със съответните спец. Схеми на водоснабдяване и
канализация, както и плановете за вертикално планиране, вр.
с чл. 83 ал. 1 ЗУТ – вписано като основание за издаване на РС; в РС е посочено,
че строежът е втора категория в нарушение на чл. 2 ал. 1 т. 4 от Наредба №
1/2003 г.; в РС не е посочен чл. 142 ал.2 от ЗУТ; липсващото в РС основание на
чл. 142 ал. 2 от ЗУТ и погрешно указаната категория (втора, вместо първа) не
дават нужните условия за изпълнение на строежа, съгласно разпоредбата на чл.
142 ал. 2 от ЗУТ и възлагане изпълнението на строител, който да е вписан в ЦПРС
за съответната категория, съгласно ЗКС; проектът не е одобрен съгласно § 3 т. 6
от ДР на Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, съответно е в нарушение на чл. 145, вр. чл. 142 ал. 2 от ЗУТ.
Въз основа на
констатациите на контролния орган, обективирани в горния протокол, на
26.05.2020 г. началникът на РДНСК – Сливен издал Заповед № ДК-11-Сл-8, с която
отменил като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 129/08.05.2020 г. на
Главния архитект на Община Сливен за строеж: „Водопроводни връзки ПСПВ и НВ V=10 000
куб.м.“, находящ се в кв. „Клуцохор“, кв. „Асеновец“
на гр. Сливен и м. „Кешлика“ от землището на гр.
Сливен, ведно с одобрения инвестиционен проект. Заповедта била връчена на
представител на дружеството адресат „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД
на 28.05.2020 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. Жалбата
срещу същата, депозирана до настоящия съд, била подадена чрез административния
орган на 11.06.2020 г.
По делото е извършена и приета
като неоспорена комплексна съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещи
лица с необходимата специалност, която съдът кредитира като компетентна, безпристрастна
и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал. Според
експертното заключение, съгласно одобрения проект по част „ВиК“ към процесното
разрешение за строеж, довеждащият водопровод до ПСПВ ще се захрани от
съществуваща шахта на магистрален водопровод от яз. „Асеновец“ до
съществуващите водоеми за питейна вода НВ „Хамам
баир“ V=12 200
куб.м. и V=5 000
куб.м., като довеждащият водопровод е отклонение от магистралния водопровод.
Преносен водопровод от водоизточника (яз. „Асеновец“) до водоснабдителния
резервоар е съществуващият магистрален водопровод. Трасето на довеждащия
водопровод до ПСПВ и водопровода от ПСПВ до съществуващ напорен водоем (НВ) „Хамам баир“ с V=12 200 куб.м., ведно с
новия напорен водоем V=10 000
куб.м. представлява строеж от първа категория по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 1
б. „б“ от ЗУТ и чл. 2 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи – преносни проводи и съоръжения към тях от водоизточника до
водоснабдителния резервоар. Съгласно заключението, всички водопроводи,
отклонения, съоръжения и вкл. Самата ПСПВ, в т.ч. НВ V=10 000 куб.м. в имот с
идентификатор 67338.301.212 представляват строеж първа категория. Довеждащият
водопровод от чугунени тръби Ф800 мм с дължина 610 м. от съществуваща шахта на
ул. „17-ти януари“ до шахта вход ПСПВ представляват отклонение от съществуващия
магистрален водопровод от яз. „Асеновец“ до НВ „Хамам
баир“ с V=12 200
куб.м. и съставляват магистрален водопровод или отклонения от него.
Водопроводите след ПСПВ са главни клонове и отговарят на критериите за обект
втора категория. Според експертите, в ЗУТ не е уредено кой определя категорията
на строежа по смисъла на чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1, а в ЗУТ са уредени
различни изисквания, на които следва да отговарят различните категории строежи,
като за да изготви доклад за съответствието, консултантът трябва да определи
категорията на строежа. Одобреният на 08.05.2020 г. при условията на чл. 142
ал. 6 т. 2 от ЗУТ инвестиционен проект по части „Водоснабдяване“, „Конструктивна“,
„Геодезия“ и „ПБ“ е разработен във фаза „Идеен проект“. В оспорената заповед не
се съдържат мотиви за отмяна на одобрения инвестиционен проект, освен
позоваването на това, че не е поставен печат „Одобрявам“ с подпис на
компетентния административен орган върху основните графични разработки, челни
листове на обяснителни записки и челни листове на всички части на
инвестиционния проект. Върху одобрените идейни проекти има положени печати
„Одобрявам“ и „Съгласувам“ на общинската администрация. Съгласно експертизата,
описаните в разрешението за строеж съоръжения и проводи са част от
водоснабдителната система на гр. Сливен по смисъла на Закона за водите. Чрез
описаните в разрешението за строеж водопроводни връзки към ПСПВ, представляващи
отклонение от магистралния водопровод, се захранва ПСПВ, откъдето пречистената
вода се насочва през напорни водоеми във водопроводната мрежа на гр. Сливен.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички
приложени към административната преписка и представени по делото писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения законов ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на
законовия 14 – дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването се явява неоснователно и като такова, следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа
необходимите реквизити. Обжалваната заповед е издадена от длъжностно лице по
заместване, с надлежно вменени административни правомощия по силата на Заповед
№ РД-13-140/21.05.2020 г. на Началника на ДНСК и съобразно предоставените от
същия орган със Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. правомощия. Ето защо съдът
приема, че актът е постановен от компетентен орган, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от
закона материална компетентност с нормата на чл. 156 ал. 3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) материална компетентност. Съгласно чл. 156 ал.
2 от ЗУТ, органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват
служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените
инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия
подробен устройствен план. Съобразно следващата разпоредба на чл. 156 ал. 3 от ЗУТ, при констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи
до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на ДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението
за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и
одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следователно,
като издадена в нормативно регламентираната форма, с изложени подробни мотиви и
от териториално и материално компетентен административен орган, атакуваната
заповед се явява валиден административен акт. Освен валидна, след цялостна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, настоящата съдебна
инстанция преценява, че обжалваната заповед е постановена и при спазване на
всички съществени административнопроизводствени правила
и съответна на материалния закон и целта на закона. Съображенията на съда в
тази насока са следните:
За да постанови
своя акт, административният орган е приел от фактическа страна, че съгласно
предвижданията на проекта в част „Водоснабдяване“, довеждащият водопровод до
ПСПВ е захранен от водопровод от водоизточника яз. „Асеновец“, преминаващ и
през урегулираната територия на гр. Сливен – кв. „Комлука“
с тръби Ф900С и чрез отклонение (байпас) при о.т. 575 (при кръстовището на бул.
„Тракия“ и ул. „Патриарх Евтимий“), достигащ до начална точка на довеждащия
водопровод – съществуваща шахта СК. Съгласно възприетото фактическо основание
за издаване на акта, довеждащият водопровод до ПСПВ и
водопроводът от ПСПВ до съществуващия НВ „Хамам баир“ V=12 200
куб.м., ведно с новия НВ V=10 000 куб.м.
в ПИ 67338.301.212, чрез който също може да се водоснабдява НВ „Хамам баир“ представляват части от разрешения
строеж, които отговарят на критериите за строеж от първа категория, тъй като са
преносни проводи и съоръженията към тях от водоизточника до водоснабдителния
резервоар – в случая до съществуващия НВ „Хамам
баир“. Възприето е още, че хранителния водопровод (Главен клон I)
за висока зона с начало на трасето след новия НВ V=10 000
куб.м. за съответната зона отговаря на критериите за строеж от втора категория.
С позоваване на чл. 13 ал. 1 от Наредба № 1/2003 г. контролният орган формира
извод, че разрешеният строеж се категоризира от първа категория. Съгласно
приложената правна норма на чл. 13 ал. 1 от Наредба № 1/2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, когато строежи или части от тях попадат по
един критерий в определена категория, а по друг – в по – висока, те се
категоризират в по – високата категория. Експертното заключение от приетата по
делото комплексна съдебно – техническа експертиза потвърждава извода на
административния орган в горната насока. Според експертите, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява, трасето на
довеждащия водопровод до ПСПВ и водопровода от ПСПВ до съществуващ напорен
водоем (НВ) „Хамам баир“ с V=12 200 куб.м., ведно с
новия напорен водоем V=10 000 куб.м. представлява строеж от първа категория по
смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗУТ и чл. 2 ал. 2 т. 4 от Наредба №
1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи – преносни проводи и съоръжения
към тях от водоизточника до водоснабдителния резервоар; всички водопроводи,
отклонения, съоръжения и вкл. Самата ПСПВ, в т.ч. НВ V=10 000 куб.м. в имот с
идентификатор 67338.301.212 представляват строеж първа категория; довеждащият
водопровод от чугунени тръби Ф800 мм с дължина 610 м. от съществуваща шахта на
ул. „17-ти януари“ до шахта вход ПСПВ представляват отклонение от съществуващия
магистрален водопровод от яз. „Асеновец“ до НВ „Хамам
баир“ с V=12 200 куб.м. и съставляват магистрален водопровод или отклонения от
него, като водопроводите след ПСПВ са главни клонове и отговарят на критериите
за обект втора категория. Съгласно разпоредбата на чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗУТ, строежи от първа категория са преносни проводи (мрежи) на техническата
инфраструктура и съоръженията към тях в областта на водоснабдяването, електроснабдяването,
топлоснабдяването, газоснабдяването и други дейности, като съобразно ал. 2,
номенклатурата на видовете строежи по отделните категории се определя с наредба
на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Този подзаконов
нормативен акт е Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи, съгласно чиято разпоредба на чл. 2 ал. 2 т. 4, видовете строежи от
първа категория, буква „б“ са преносни проводи (мрежи) и съоръжения към тях в
областта на водоснабдяването – проводи за водоснабдяване от водоизточника до
водоснабдителния резервоар, включително и такива, преминаващи през урбанизирани
територии. Видно е от приложения по преписката инвестиционен проект и
неоспореното експертно заключение, че довеждащият водопровод до
ПСПВ и водопроводът от ПСПВ до съществуващия НВ „Хамам
баир“ V=12 200 куб.м., ведно с новия НВ V=10 000 куб.м. в ПИ 67338.301.212,
чрез който също може да се водоснабдява НВ „Хамам
баир“ съставляват преносни проводи и съоръжения към тях от водоизточника (яз. „Асеновец“)
до водоснабдителния резервоар и като такива попадат в хипотезата на чл. 2 ал. 2
т. 4 от Наредба № 1/2003 г., т.е. за строеж от първа категория. Този извод на
административния орган се подкрепя от събраните по делото доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което се споделя
напълно от съда. Според вещите лица, съответен на доказателствата
(инвестиционния проект) е и другия извод на контролиращия орган, а именно, че
хранителния водопровод, съставляващ Главен клон I за висока
зона, с начало на трасето след новия НВ V=10 000
куб.м. за съответната зона отговаря на критерите за
строеж от втора категория. Съгласно чл. 4 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2003 г.,
видовете строежи от втора категория, буква „б“ са главни клонове на
водоснабдителни мрежи и съоръженията към тях в урбанизирани територии. Така
изложеното обосновава напълно извода за приложимост към процесния строеж на
нормата на чл. 13 ал. 1 от Наредба № 1/2003 г., цитирана по – горе, доколкото
част от строежа е от първа категория, а друга негова част – от втора. Изводите
на административния орган в тази насока за незаконосъобразност на издаденото
разрешение за строеж се явяват правилни, като постановени при изяснени факти и
съответни на приложимите правни норми, предвид което напълно се споделят от
съда. Обоснован е и изводът на органа, че коректното посочване на категорията
на строежа е от особено значение, доколкото касае и последващите действия по
сключване на договор за изпълнение на договора със строител. Според чл. 3 ал. 2
от Закона за камарата на строителите (ЗКС), строителите, изпълняващи строежи от
първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на
територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в
Националната класификация на икономическите дейности, позиция
"Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален
регистър на строителя, наричан по-нататък "регистъра". Съгласно
разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от същия закон, вписването на строителите в
Централния професионален регистър на строителя се извършва по категории строежи
- за строежи от първа категория, за строежи от втора категория и за строежи от
трета, четвърта и пета категория, както и по отделни строителни и монтажни
работи по чл. 3, ал. 2, за изпълнението на които строителят докаже, че отговаря
на изискванията по този закон. Чл. 14 ал. 4 от ЗКС пък сочи, че строителите,
вписани в регистъра за изпълнението на строежи от втора категория и получили
удостоверение за тях, могат да изпълняват строежи от всички категории, с
изключение на строежите от първа категория. Класифицирайки строежа в по – ниска
категория, както е сторено в процесното разрешение за строеж, би могло да
компрометира изпълнението на строежа при реализацията му от лица, непритежаващи
необходимата компетентност за извършване на конкретните строителни и монтажни
работи.
На следващо място,
органът е изложил фактически обстоятелства и правната им обосновка и досежно липсата
на надлежно одобряване на инвестиционния проект. Видно е от последния, че на всяка
страница от графичните разработки липсва печат „Одобрявам“ и подпис, поставени
от нормативно определеното за това правно действие длъжностно лице – главния
архитект на общината. Макар и формално, това си задължение последният не е
изпълнил в необходимия обем. Съгласно § 3 т. 6 от ДР на Наредба № 4/2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, "Одобряване на
инвестиционен проект" е удостоверяване с поставяне на печат
"Одобрявам" и подпис на съответния компетентен административен орган
върху основните графични разработки, челни листове на обяснителни записки и
челни листове на всички проектни части за конкретния обект. Не се одобряват
изчисленията към отделните инженерни части на проекта, количествени сметки,
стойностни сметки, детайли, спецификации, подвижно обзавеждане към
архитектурните проекти, ако е разработено в отделни чертежи и др., като със
заверка се удостоверява тяхната принадлежност към съответния одобрен
инвестиционен проект. Нормата на чл. 142 ал. 1 от ЗУТ поставя изискване за
съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, което е и предпоставка за
издаване на разрешение за строеж. Изискуемата по закон форма за одобрение
свидетелства, че одобряващият орган се е запознал обстойно с всяка част от
предложения за съгласуване проект и същият съответства на всички нормативни
изисквания. Ето защо съдът не споделя довода на оспорващата страна и
заинтересования Главен архитект на Община Сливен, че се касае за технически
пропуск. В процесния случай върху основните графични разработки не е поставен
печат „Одобрявам“ и липсва подпис на компетентния орган, което правилно е
мотивирало Началника на РДНСК – Сливен да приеме това обстоятелство като
нарушение на посочените по – горе правни норми.
Като е обсъдил
всички доказателства и относимите правни норми,
правилно административният орган е постановил процесния акт. Атакуваната
Заповед № ДК-11-Сл-8/26.05.2020 г. на Началника на РДНСК – Сливен, с която е
отменено Разрешение за строеж № 129/08.05.2020 г. на Главния архитект на Община
Сливен за строеж: „Водопроводни връзки ПСПВ и НВ V=10 000
куб.м.“, находящ се в кв. „Клуцохор“, кв. „Асеновец“
на гр. Сливен и м. „Кешлика“ от землището на гр.
Сливен, ведно с одобрения инвестиционен проект се преценява от настоящата
съдебна инстанция като материално и процесуално законосъобразна и съответна на
целта на закона. Подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото с отхвърляне на оспорването, се явява неоснователно искането на жалбоподателя
за присъждане на сторените по делото разноски. Основателно е и следва да се
уважи искането на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и заплатен депозит за съдебна
експертиза. Същите следва да се определят в общ размер 548,00 (петстотин
четиридесет и осем) лева, от които 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК и 398,00 (триста
деветдесет и осем) лева внесен депозит за експертиза, като се възложат в тежест
на оспорващата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, бул. „Шести септември“ № 27, представлявано от У. С.Р. срещу Заповед № ДК-11-Сл-8/26.05.2020 г. на
Началник РДНСК Сливен към ГД СК при ДНСК, с която е отменено като
незаконосъобразно Разрешение за строеж № 129/08.05.2020 г., издадено от Главния
архитект на Община Сливен за строеж: „Водопроводни връзки ПСПВ и НВ V=10 000
куб.м.“, находящ се в кв. „Клуцохор“, кв. „Асеновец“
и в м. „Кешлика“ от землището на гр. Сливен, ведно с
одобрения инвестиционен проект, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, бул. „Шести септември“ № 27, представлявано от У. С.Р. да заплати на
РДНСК - Сливен разноски по делото в размер на 548,00 (петстотин четиридесет и
осем) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: