РЕШЕНИЕ
№ 128
Ямбол, 21.09.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като
разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20237280700171 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е във фаза след като с решение № 6368/14.06.2023 г. по адм. дело №647 /2023 г. ВАС е отменил решение № 181 от 19.10.2022 г., постановено по адм. дело № 25/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-02002821001462-091-001/ 01.10.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 2/04.01.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения на Я. М.: за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2 174,65 лв. и лихви за просрочие в размер на 975,65 лв.; дължими вноски за ДОО за самоосигуряващи за 2015 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви в размер на 2 243,89 лв., за 2016 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 838,88 лв.; дължими вноски за Универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващи се за 2015 г. главница в размер на 1 560,00 лв. и лихви в размер на 876,61 лв., за 2016г. главница в размер на 1 560,00 лв. и лихви в размер на 718,40 лв. и лихви за дължими вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2015 г. в размер на 14,85 лв. лихви за авансови вноски и за 2016 г. в размер на 14,73 лв. лихви за авансови вноски, както и в съответната част за разноските, е отменил определение № 460 от 02.12.2022 г., постановено по адм. дело № 25/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в обжалваната му част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Ямбол, в посочената част.
В съдебно заседание при новото разглеждане на делото оспорващият не се явява и не се представлява. Както с определението за насрочване на делото, така и впоследствие с протоколно определение от 14.07.2023 г., поради смяна на адвоката, на жалбоподателя е дадена възможност да изложи становището си по визираните в отменителното решение спорни въпроси, като посочи доводи, съображения и приложими правни норми в подкрепа на тезите, които подържа, но такова не е постъпило по делото.
За ответната страна в съдебно заседание се явява Т.Ж., юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, която оспорва жалбата по съображения посочени в писмено становище, което подържа в пледоарията си по същество с искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрискосултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, приложимия закон и указанията на ВАС, съдът приема следното:
В решението на касационния съд е посочено, че предмет на настоящият спор е решението, само в частта, с която е отменен РА по отношение на установените задължения на Я. М. за: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2 174,65 лв. и лихви за просрочие в размер на 975,65 лв.; дължими вноски за ДОО за самоосигуряващи за 2015 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви в размер на 2 243,89 лв., за 2016 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 838,88 лв.; дължими вноски за Универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващи се за 2015 г. главница в размер на 1 560,00 лв. и лихви в размер на 876,61 лв. , за 2016г. главница в размер на 1 560,00 лв. и лихви в размер на 718,40 лв. и лихви за дължими вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2015 г. в размер на 14,85 лв. лихви за авансови вноски и за 2016 г. в размер на 14,73 лв. лихви за авансови вноски и в съответната част за разноските, т.к. в касационната жалба изрично е посочено, че решението не се обжалва изцяло в частта, с която РА е отменен, поради което в останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В отменителното решение е прието, че „първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви защо кредитира втори вариант от заключението на вещото лице по ССЕ. Касаторът е оспорил заключението на вещото лице по ССЕ в кредитирания от съда вариант в проведеното открито съдебно заседание, в което е прието заключението. Съдът не е обсъдил представените по време на ревизията и пред съда доказателства, които касаят определянето на спорните задължения. По време на ревизията са дадени писмени обяснения от купувача по спорния НА, съгласно които той е платил различна от записаната в НА № 60/18.05.2018 г. покупна цена, а плащането е станало по два различни начина, а именно: 19 000 лв. в брой пред нотариуса в деня на изповядване на сделката и след това още 21 000 лв. по посочена от упълномощеното лице (майка на ревизираното лице) банкова сметка. ***ди, че съдът не е изложил никакви мотиви както относно размера на продажната цена на недвижимия имот, така и относно разходите за нотариални такси. В решението на съда не е посочено в какъв размер са спорните такси и какви доказателства са представени, за да се установи размерът им. Съдът може да приеме вариант на експертното заключение относно размера на данъчната основа за облагане, но е длъжен да обсъди заключението заедно с всички събрани доказателства и да направи самостоятелни фактически изводи относно размера на данъчната основа, което в случая съдът не е сторил. Предвид липсата на мотиви не става ясно защо съдът е възприел изчисленията на вещото именно във втори вариант от ССЕ.
По отношение на установените задължения за ДОО и ДЗПО на ревизираното лице, съдът е посочил единствено, че същите не се дължат предвид изменението на нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, която е в сила от 01.01.2019 г. Съдът не е изложил никакви други мотиви относно приложените от приходните органи правни разпоредби на ДОПК и съответните констатации от РД /РА дали при така установените факти и обстоятелства е налице дължимост на ЗОВ за 2015 г. и 2016 г. от задълженото лице в качеството му на самосигуряващо се лице при безспорно установяване на извършване на трудова дейност и реализиране на приходи в резултат на извършени покупко-продажби на недвижими имоти. В тази насока съдът не е обсъдил възраженията на административния орган и не е посочил кои са приложимите разпоредби.“
Доколкото при първоначалното разглеждане на делото съдът е приел, че ревизията правилно е извършена по особения ред, т.к. са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ДОПК и по отношение на това решението не е отменено, нито в касационното такова са налице съображения в обратна насока, то този въпрос не подлежи на разглеждане в настоящия процес.
Последното е относимо и по въпроса за осъществяване на трудова дейност от ревизираното лице, където ВАС изрично приема, че е налице безспорно установяване на извършване на трудова дейност и реализиране на приходи в резултат на извършени покупко-продажби на недвижими имоти от задълженото лице.
Съгласно чл.226, ал.1 АПК първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, което в случая е липсата на мотиви по посочените по-горе въпроси и в този смисъл като основание за връщането не е послужило допуснато от съда процесуално нарушение довело до неизяснена фактическа обстановка и не са дадени указания за събиране на други доказателства.
Поради това правните изводи следва да се базират на въприетата и обективирана в решението на съда при предходното му разглеждане фактическа обстановка в частта й относима към настоящия предмет на делото, а именно:
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която да бъде извършена от вещо лице със специалност „счетоводство“, със задачи, както следва:
1. Да изчисли размер на облагаемия доход от стопанска
дейност на жалбоподателя като ЕТ за 2015 и 2016 година,
съобразно представените нотариални актове, описани в РД(стр.37-39) като вземе предвид стойността на придобиване и стойността на продажба на имотите.Да изчисли
данъчната основа за облагане за 2015 и 2016 година,
данък по ЗДДФЛ,
вноски за ДОО, ДЗПО, ЗОВ и лихви върху тях към датата на изчисленията в РД и РА.Съобразно изчисленията да посочи има ли разминаване с данните в РД и РА.
2.
Да даде заключение какви доходи от продажба на НИ са декларирани в ГДД за 2015 и 2016 г. от
жалбоподателя.Има ли разминаване между стойностите от продажби, описани в РД(стр.37-39) и на какво се дължи.
3. Да даде отговор постъпилите по
банкови сметки на жалбоподателя суми в лева
и британски лири, общо 30526.79лв.(стр.36 от РД) от Г.А.Н., Д.Р.Д. и Н.И.И.,
следва ли да се включват
в
паричния поток за 2015 година, след като ревизиращият орган приема, че са с неустановен произход.Ако сумата се извади от паричния поток за 2015 година, констатира ли се превишение на разходите над приходите, т.е. недостиг на парични средства, какъв е дължимият данък по ЗДДФЛ, съотв. лихва.
Вещото лице е дало следното заключение:
По въпрос 1:
Вариант 1
Размерът на облагаемия доход от стопанска дейност на жалбоподателя като ЕТ, съобразно представените нотариални актове, описани в РД(стр.37-39) като се вземе предвид стойността на придобиване и стойността на продажба на имотите за 2015 г. е 47 926,38 лв. и 94 765,23 лв. за 2016 година.
Данъчната основа за облагане според установеното с констатациите в РД за
2015 г. е 39876,78 лв. и 86715,63 лв. за 2016 година.
Данъкът по ЗДДФЛ според констатациите в РА за 2015 г. е в размер на
5981,52лв., а за 2016 г.-13007,34 лв.
Вноските за ДОО през 2015 г. са 3992,62 лв. за 2016 г. - 3992,62 лв.; за ДЗПО през 2015 г. - 1560,00 лв., 2016 г. - 1560,00 лв.; за ЗОВ през 2015 г. 2496,00 лв., 2016 г.
- 2496,00 лв.
Лихвите към датата на изчисленията в РД за 2015 г. върху: Данък по ЗДДФЛ в размер на 3243,41 лв.
ДОО лихва в размер на 2212,82 лв. ДЗПО лихва в размер на 864,47 лв.
лв. ВАРИАНТ 1 са изчисления за 2016 г. според данните
от констатацията по РД ЗО лихва в размер на 1383,19 лв.
Лихвите към датата на изчисленията в РА за 2015 г. върху: Данък по ЗДДФЛ в размер на 3290,02 лв. Няма различие.
ДОО лихва в размер на 2243,79 лв. По РА лихва 2611,34 лв. Разлика +367,55 лв. ДЗПО лихва в размер на 876,61 лв. По РА лихва 1020,05
лв. Разлика +143,34
лв.
ЗО лихва в размер на 1402,61 лв. По РА лихва 1632,12 лв. Разлика +229,51 лв. Лихвите
към датата на изчисленията в РД за 2016 г. върху:
Данък по ЗДДФЛ в размер на 5734,53 лв. ДОО лихва в размер на 1807,81 лв.
ДЗПО лихва в размер на 706,27 лв. ЗО лихва в размер на 1129,88 лв.
Лихвите
към датата на изчисленията в РА за 2016 г. върху:
Данък по ЗДДФЛ в размер на 5835,70
лв. По РА лихва 5835,70
лв. Няма
различие.
ДОО лихва в размер на 1838,70 лв. По РА лихва 2206,09
лв. Разлика +367,21
лв.
ДЗПО лихва в размер на 718,40 лв. По РА лихва 861,77 лв. Разлика +143,37лв. ЗО лихва в размер на 1149,29 лв. По РА лихва 1378,80 лв. Разлика +229,51 за
облагаемия доход от стопанска дейност като ЕТ е 94765,23 лв./продажна цена
166426,20 – покупна цена 71005,92 – разходи 655,05/
Вариант 2 са изчисления само за 2016г. според данни за облагаем доход от
стопанска дейност като ЕТ, установени по нотариални актове.
Разлика 1 - През 2016 г. приходите от продажбата на НИ по констатацията от РД са 166426,20 лв. След справка по записаните в НА цени на продажбите експертизата изчислява общата сума в размер на 147426,20 лв.Разликата 19000,00 лв. идва от това, че в таблицата по констатацията за покупко-продажбата на НИ на реда за продажба на сграда и ПИ в гр. Елхово с НА № 60/18.05.2016 г. е записана сумата 40000 лв., а в НА № 60/18.05.2016 г. е записана цена на покупко-продажбата 21000 лв. Органът по приходите е приел стойността на сделката 40000 лв. по декларация от купувача Р.К.Й. за дадени 19000 лв. на продавача в брой.
Разлика 2 - За извършване продажбите на недвижимите имоти са направени разходи за нотариални такси общо в размер на 655,05 лв. според констатацията в РД.При справка по нотариалните актове за покупко-продажбите експертизата установява разходи за нотариални такси 1706,33 лв. според идеалните части от имотите на Я.А.М. от НА.
Експертизата изчислява облагаемия доход и данъчна основа във втори вариант
– според установеното по справката с данните от НА. По изчисленията от II вариант:
Облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ, съобразно данните за цената на продажбата от представените нотариални актове за 2016 г. е 74 713,95 лв.
Данъчната основа от стопанска дейност за 2016 г. е 66664,35 лв. Данък по ЗДДФЛ в размер на 9999,65 лв. за 2016 г.
Лихва върху данъка по ЗДЦФЛ в размер на 4408,53 лв.
Задълженията за авансови вноски и сумите за довнасяне за ДОО, ДЗПО и ЗОВ и лихвите върху тях са както при вариант 1.
По въпрос 2:
С подадената ГДД за 2015г. жалбоподателят е декларирал доходи от продажба на НИ в размер на 67269.37лв., а с ГДД за 2016г. 142072.00лв.
Между стойностите от продажби описани в РД/л.37-39/ и декларираните с ГДД има разминаване – за 2015г. със 17578.78лв., за 2016г. с 24354.20лв.
За различието между ГДД и стойностите от продажби, описани в РД през 2015г. експертизата не може да даде заключение на какво се дължат поради това, че продажната стойност по ГДД е обща сума.
Разликата през 2016г. се дължи на това, че продажбата с НА №60/18.05.2016г. е посочена в ГДД с 21000лв така, както е по нотариалния акт, а в РД е описана сума 40000лв.; продажбата с НА №130/11.11.2016г. на стойност 9747.00лв. в РД е описана 4873.70лв.(182 от цялата сума), а в ГДД е декларирана сумата 2420.00лв. за размера на собствеността нажалбоподателя 149/600ид.ч.; продажбата с НА №114/15.11.2016г. на стойност 8697.60лв. е писана с цялата сума в РД, а в ГДД е декларирана сумата 5798.00лв., която представлява частта от дяловете в собствеността върху имота 2/ ид.ч.
По въпрос 3:
Постъпилите по банковите сметки на жалбоподателя суми от Г.А.Н., Д.Р.Д. и Н.И.И. общо в размер на 30526,79 лв. следва да бъдат включени в паричния поток за 2015 г.
Като се извади сумата 30526,79 лв. от входящия паричен поток за 2015 г.
разходите превишават приходите с 8346,29 лв., т.е. има недостиг на парични средства.
Данъкът по ЗДДФЛ 10% върху сумата 8346,42 лв. е 834,64 лв.
Лихвата, изчислена за периода от 01.05.2016 г. до 01.10.2021 г. върху сумата
834,64 лв. е 459,10 лв.
По искане на жалбоподателя Я.М. съдът е допуснал допълнителна експертиза като вариант на поставена първа задача, както следва:
1.Да изчисли размер на облагаемия доход от стопанска дейност на жалбоподателя за 2015 и 2016 година, съобразно представените нотариални актове, описани в РД(стр.37-39) като вземе предвид стойността на придобиване и стойността на продажба на имотите. Да изчисли данъчната основа за облагане за 2015 и 2016 година, данък по ЗДДФЛ, здравноосигурителни вноски и лихви към датата на изчисленията в РД и РА като при определяне на данъчната основа за облагане, вещото лице да съобрази, че за ревизирания период от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год., жалбоподателят не е имал задължение да се осигурява като лице по смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, т.е. като физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец(не е включен в кръга на задължените лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО).При изпълнение на така поставената задача и при определяне на данъчната основа и размера на здравноосигурителни вноски, вещото лице да съобрази разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.).
Експертизата изчислява облагаемия доход и данъчна основа в два варианта - с данните от констатациите в РД и установеното по справката с данните от НА, както това е сторено с основното заключение.данъчната основа се определя като се вземе предвид това, че през ревизирания период 2015 и 2016г. Я.А.М. не е бил длъжен да се осигурява като лице по смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, тъй като не попада в кръга на задължените лица по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.Данъчната основа се определя като облагаемият доход от продажбата на НИ се намали с дължимите здравно-осигурителни вноски(авансови и за довнасяне).Данъчната
основа не се намалява с вноски за ДОО и ДЗПО. Първи вариант:
Размерът на облагаемия доход от стопанска дейност на жалбоподателя, съобразно представените нотариални актове, описани в РД(стр.37-39) предвид стойността на придобиване и стойността на продажба на имотите за 2015 г. е 47 926,38 лв. и 94 765,23 лв. 2016 година.
Данъчната основа за облагане за 2015 г. е 45430,38лв. и 92269,23 лв. за 2016 г. Данъкът по ЗДДФЛ според данните в РА за 2015 г е в размер на 6814,56 лв. а за
2016 г. е 13840,38 лв.
Вноските за ЗО през 2015 г. - 2496,00 лв., 2016 г. - 2496,00 лв. Лихвите към датата на изчисленията в РД за 2015 г. върху: Данък по ЗДДФЛ в размер на 3695,43 лв.
ЗО в размер на 1368,34 лв.
Лихвите към датата на изчисленията в РА за 2015 г. върху: Данък по ЗДДФЛ в размер на 3748,43 лв.
ЗО лихва в размер на 1387,76 лв.
Лихвите към датата на изчисленията в РД за 2016 г. върху: Данък по ЗДДФЛ в размер на 6101,79 лв.
ЗО лихва в размер на 1115,15 лв.
Лихвите към датата на изчисленията в РА за 2016 г. върху: Данък по ЗДДФЛ в размер на 6209,44 лв.
ЗО лихва в размер на 1134,56 лв.
По изчисленията от II вариант за 2016г:
Облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ, съобразно данните за цената на продажбата от представените нотариални актове за 2016 г. е 74 713,95 лв.
Данъчната основа от стопанска дейност за 2016 г. е 72217,95 лв. Данък по ЗДДФЛ в размер на 10832,69 лв. за 2016 г.
Лихва върху данъка по ЗДДФЛ в размер на 4775,79 лв.
Задълженията за авансови вноски и сумите за довнасяне за ЗОВ и лихвите върху тях са както при първи вариант.
С оглед очертания в отменителното решение предмет на настоящото дело, то спорни се явяват въпросите за действителната продажна цена на която е реализирана сделката по НА № 60/18.05.2018 г., за размера на разходите за нотариални такси и дължимост на ЗОВ за 2015 г. и 2016 г. от задълженото лице в качеството му на самосигуряващо се лице.
На този етап от процеса е безспорно, че ревизията законосъобразно е проведена по особения ред за облагане и лицето е уведомено, че данъчната му основа в т.ч. и за задължителните осигурителни вноски (ЗОВ) ще бъде определена по реда на чл.122-124 от ДОПК.
С нормите на чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК се установяват обстоятелства за определяне на основа за облагане с данъци различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. Данъчната основа, наред с данъчната ставка, са фактически предпоставки за определяне на данъка. Размерът на данъка е функция на отнасянето на данъчна ставка към данъчна основа. С дадената в чл.122, ал.1 и 2 от ДОПК правна уредба се засяга съдържанието на данъчното задължение. Това задължение е във връзка с обектите на облагане - в случая печалба от търговска дейност без регистрация като ЕТ.
Съгласно практиката на ВАС, предвиденият в чл.122 и сл. от ДОПК особен ред за извършване на данъчна ревизия е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон, т.е. когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите, посочени в чл.122, ал.1 от ДОПК. В резултат на това се прилага особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението, но определеният осигурителен доход по реда на чл.122-124 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения осигурителен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая не е декларирало и
не е заплатило задълженята си за процесния период.
В тази насока и особения ред за извършване на данъчна ревизия позволява установяване на необходимите данни за изчисляване на данъчната основа да става с всички допустими доказателствени средства.
При приходите от продажбата на НИ през 2016 г., които по констатацията от РД са 166426,20 лв., а по записаните в НА цени на продажбите експертизата изчислява общата сума в размер на 147426,20 лв., е налице разлика от 19000 лева.
Посочената разлика е от това, че в таблицата по констатацията за покупко- продажбата на НИ на реда за продажба на сграда и ПИ в гр. Елхово с НА № 60/18.05.2016 г. е записана сумата 40000 лв., а в НА № 60/18.05.2016 г. е записана цена на покупко-продажбата 21000 лв.
За да приеме, че стойността на сделката е 40000 лв. органът по приходите се е позовал на декларация от купувача Р.К.Й. за дадени 19000 лв. на продавача в брой.
Посоченото установяване се доказва по безспорен начин от необорените и приложени доказателства, а именно сведения от Р.К.Й., дадени на 28.10.2016 г. пред органите на ОМВР-гр.Ямбол, приобщени с Протокол № 0640789/14.08.2018 г.
В същите купувача Й. е дала обяснения, че при продажбата на този имот е заплатила 19000 лв. в брой при подписване на НА на Н.К. в качеството й на продавач, упълномощена от Я.М. и на 19.05.2016 г. е заплатила 21000 лв. по банков път преведи по сметка в лева на Н.К. - майка на Я.М. в "Сосиете Женерал Експресбанк" ЕАД.
Поради това и след като оспорващият не е ангажирал доказателства в обратна насока или установящи друго основание за превеждане на сумата по сметка на упълномощеното от продавача лице, то правилно е прието, че въпросната сделка е реализирана на действителна продажна цена в резмер на 40000 лева, колкото е получения от нея приход.
На свой ред за направените разходи за нотариални такси над сумата 655,05 лева до 1706,33 лв. не са представени документи, които да установяват реалното им извършване
За да изчисли разходите в размер на 1706,33 лв. вещото лице изхожда от справка по нотариалните актове за покупко-продажбите според идеалните части от имотите на Я.А.М. от НА, но не и от предоставени му платежни документи.
Ето защо следва да се сподели тезата, че липсват доказателства за извършени реални разходи в размер на 1706,33 лв. и разходите за нотариални такси възлизат на 655,05 лева.
В съответствие с това настоящия състав приема като обективно, компетентно и правилно заключението на вещото лице по задачата да изчисли размер на облагаемия доход от стопанска дейност на жалбоподателя като ЕТ за 2015 и 2016 година, съобразно представените нотариални актове, описани в РД(стр.37-39) като вземе предвид стойността на придобиване и стойността на продажба на имотите, да изчисли данъчната основа за облагане за 2015 г. и 2016 г., данък по ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО, ЗОВ и лихви върху тях към датата на изчисленията в РД и РА, съобразно
изчисленията да посочи има ли разминаване с данните в РД и РА, в неговия първи вариант, при който са изчисления за 2016 г. съвпадат с данните от констатацията по РД за облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ от 94765,23 лв. при продажна цена 166426,20 лева, респ. покупна цена 71005,92 лева и разходи за нотариални такси в размер на 655,05 лева.
На следващо място на база констатираното при ревизията, че лицето е извършвало трудова дейност, то на основание чл.124а ДОПК във връзка с чл.4, ал.3, т.2 КСО, чл.6, ал.2 КСО и чл.40, ал.1, т.2ЗЗО подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице, като дохода е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски.
В тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. по тълк.д. №8/2020 г. ВАС е посочил, че не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, в частта за задължителните осигурителни вноски по чл.124а от ДОПК за едноличните търговци, регистрирани по чл.56 и сл. от ТЗ, както и за физическите лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани, за които при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични
средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл.124а от ДОПК, като понастоящем допълнително установените при ревизията суми за ЗОВ на Я.М., в качеството му на самоосигуряващо се лице, за ревизирания период са установени по реда на чл.124а ДОПК, във връзка с чл.122-124 ДОПК.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като на основание чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
По силата на чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за
тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
В случая дължимите авансови осигурителни вноски са определени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица за 2015 г. и 2016 г., който е 420 лв., а при определяне на дължимите вноски е съобразен максимален месечен осигурителен доход, който на основание чл.4, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ за посочените периоди е 2600 лв., както и за ревизираните периоди са приложени размерите на осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица родени след 1959 г., в съответствие с което органите по приходите са определили задължения за фондовете на ДОО в размер 12,80%, за фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване“ в УПФ в размер 5 % и за фонд "Здравно осигуряване" в размер 8,00% за всяка година, за което в ревизионния доклад са посочени детайлно направените изчисления.
Доколкото задълженията за осигурителни вноски са в съответствие с действащите към момента на възникването им правни норми и размерът им е определен съгласно чл.6, ал.1, т.2 КСО за фонд „Пенсии" - 12,8% за 2015 г. и 2016 г. чл.157, ал.1, т.1, б.„в" КСО за ДЗПО - УПФ 5% е чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и съобразно размерът на здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, то и в тази си част оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.
В съответствие с нормата на 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд, чл.161, ал.1 ДОПК предвижда, че на жалбоподателя се следва присъждане на разноските по делото и възнаграждението за един адвокат съразмерно на уважената част на жалбата, а на ответника се следва присъждане на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата.
Поради това и крайния изход на спора следва да се осъди жалбоподателя да заплати на ответната страна разноските направени при първоначалното разглеждане на делото в размер на 5617,35 лева съгласно приложения списък на разноските, като респективно се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на такива.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на на Я.А.М. *** против Pевизионен акт №
Р-02002821001462-091-001/ 01.10.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 2/ 04.01.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП по отношение на установени дължими задължения за данъци
и осигуровки, както следва: за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2 174,65 лв. и лихви за просрочие в размер на 975,65 лв.; дължими вноски за ДОО за самоосигуряващи за 2015 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви в размер на 2 243,89 лв., за 2016 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви за просрочие в
размер на 1 838,88 лв.; дължими вноски за Универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващи се за 2015 г. главница в размер на 1 560,00 лв. и лихви в размер на 876,61 лв. , за 2016г. главница в размер на 1 560,00 лв. и лихви в размер на 718,40 лв. и лихви за дължими вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2015 г. в размер на 14,85 лв. лихви за авансови вноски и за 2016 г. в размер на 14,73 лв. лихви за авансови вноски.
На основание 226, ал.3 АПК във връзка с чл.161, ал.1 ДОПК осъжда Я.А.М. *** да заплати на Национална агенция за приходите направените по делото разноски в общ размер на 5617,35 (пет хиляди шестстотин и седемнадесет лева и тридесет и пет ст.) лева
ОТХВЪРЛЯ искането на Я.А.М. *** за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете