Р Е
Ш Е Н
И Е №
260932
гр. Пловдив,25.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на седми юни,през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Светлана Станева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от съдията Изева гр.д.№ 620/21г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по
подадена въззивна жалба от Д.М.А.,ЕГН-********** *** чрез пълномощника му адв.Л.А.-М. против решение от 07.01.21г.,постановено
по гр.д.№369/20г.по описа на АРС,2-ри гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от А.
иск с правно основание чл.108 от ЗС за солидарно осъждане на: „Вип ауто
клуб“ ЕООД,ЕИК-**** със седалище гр. ****, представлявано от Р.Р.Т.; Р.Р.Т.,ЕГН-
********** ***-вска и М.И.К.,ЕГН-********** ***-вска за отстъпване на
собствеността и предаване на владението върху движима вещ, представляваща лек
автомобил марка „БМВ“,модел „560L“,дизел, регистрационен номер ****,идентификационен номер /рама/ ****,ведно с документите за
автомобила–регистрационен талон.В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна,като се постанови
друго,с което да се уважи предявеният иск.Претендират се разноски пред
настоящата инстанция.
Въззиваемите „Вип ауто клуб“
ЕООД, Р.Р.Т. и М.И.К. чрез пълномощника им адв.К.Г. изразяват становище за
неоснователност на въззивнажа жалба по изложени в писмен отговор и писмена
защита съображения.Не претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд,като
взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна,подадена е в законния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК против
обжалваем съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.108 от ЗС,предявен от Д.М.А.
против ответниците „Вип ауто клуб“ ЕООД, Р.Р.Т. и М.И.К. за солидарното им осъждане да
отстъпят собствеността и предадат владението на собственият на ищеца лек
автомобил марка „БМВ“,модел „560L“,дизел, регистрационен номер ****.
Твърденията на ищеца са,че е сключил с ответниците договор за
посредничество,с който те са се задължили да продадат описания абтомобил,негова
собственост,но след като автомобилът не бил продаден повече от месец,А. поискал
на два пъти да му го предадат,като ответниците му отказали.Твърди се,че по
силата на сключеният договор за посредничество между страните ищецът възложил
на ответниците да намерят купувач на автомобила срещу което да получат
възнаграждение.Ищецът развалил договора,но ответниците задържали автомобила без
основание.
От своя страна ответниците оспорват иска,като посочват,че бил
сключен предварителен договор между ищеца и ответника Р.Т. за продажбата
на автомобил,по силата на
който ответника заплатил продажната цена на автомобила.Възразяват,че ищецът не е
изправна страна по евентуален договор и като такава нямал право да
прекратява договора.Отделно се твърди,че ищеца не е доказал да е собственик на процесния автомобил.Считат ревандикационния иск за неоснователен поради недоказана собственост,а също и поради
факта,че ответника Т.
държи автомобила на правно основание – сключен с ищеца предварителен договор.
По делото са
представени писмени доказателства-свидетелство за регистрация на МПС,част втора,удостоверение
за застрахователна стойност на МПС от 19.02.20г.,протокол по изп.дело № 50/2020г.по описа на СИС
при РС Асеновград за принудително отнемане и предаване на вещи,касаещ процесния автомобил.Приложено е ДП №
362/20г. РП-****,разпитани са двама свидетели на ищеца-С. Д. и Ш. Ф. и един свидетел на ответниците-Б.
Я.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС с мотиви,че ищецът не е доказал
притежанието да правото на собственост
върху автомобила и отделно не е доказал да е предал владението на автомобила на
ответниците на основание сключен договор за посредничество между страните.
Фактическият
състав на чл.108 от ЗС включва следните кумулативнио дадени елементи,които
следва да се докажат от ищеца: че е собственик на спорната
вещ–процесния автомобил,че
тя се владее от ответниците и това владение е без
правно основание.
От представеното свидетелство за регистрация на
МПС,част втора не може да се изведе извод,че ищецът е собственик на
автомобила,тъй като изрично в раздел С.4с от свидетелството е записано,че
притежателят на свидетелството за регистрация (Д.А.) не се счита за собственик
на превозното средство.Други доказателства за собственост за процесния
автомобил не са представени своевременно.Отделно самото свидетелство е
представено в заверено ксерокопие,но след като съдът е задължил ищеца по искане
на ответниците да представи оригинала му,това не е направено.Ето защо само въз
основа на това свидетелство,при това
непредставено в оригинал,не може да се приеме за доказано твърдението на
ищеца,че той е собственик на процесния автомобил.Само на това основание искът
се явява неоснователен поради липса на една от предпоставките за уважаването
му.
Отделно от това
обаче не се доказва и твърдението на ищеца,че е предоставил фактическата власт
върху автомобила на ответниците по силата на сключен между страните договор за
посредничество,който е прекратен от него.Това не се установява от разпита на
нито един от разпитаните свидетели.Нито един от тях не е присъствал на сключването
му с уговарянето на най-съществените му параметри-предмет на договора,срок на
действие и размер на дължимото възнаграждение.Ето защо настоящата инстанция
намира за недоказано твърдението на ищеца за сключването на договор за
посредничество,още по-малко за неговото разваляне от страна на А..
С оглед на
гореизложеното районният съд след обстоен анализ на събраните доказателства е
постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
При този изход
на спора разноски на жалбоподателя не се дължат,а въззиваемите не са
претендирали такива,поради което и не следва да им се присъждат.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.01.21г.,постановено по гр.д.№369/20г.по описа на АРС,2-ри
гр.с.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: