Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 439 / 02.07.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На пети юни през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1943 по описа за 2018 година; взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания чл.
124 ал.1 от ГПК от С.А.Х. с ЕГН ********** ***; Н.М.М. с ЕГН ********** ***; Р.
М.М. с ЕГН ********** ***; и З.М.А. с ЕГН ********** *** с ЕИК *********,
представлявана от кмета М.Ф.С.; Н.С.Н. с ЕГН ********** и И.Р.М./ Н. с ЕГН **********,***
Ищците твърдят, че
наследодателят им М. А. Х., починал на*****г., б.ж. на с. Зимовина, обл.
Хасково, с нотариален акт № 85 том 2 дело № 526/ 1974 г., закупил следния
недвижим имот – нива от 1000 кв.м., находяща се в землището на с. Зимовина,
обл. Хасково, ведно с построената в нея двуетажна сграда, при граници – път, Р.
Х. и М. Х.. Към момента на покупката, наследодателят бил в брак с първата ищца
и имотът станал СИО помежду им. Веднага след покупката, всички ищци и
наследодателят им заживели в имота и построили стопанска постройка. Тогава
имотът бил ограден и оградата съществувала и до днес в същия вид. Наскоро
ищците разбрали, че реалната площ на имота била 2 590 кв.м. До 1989 г. те
живели в имота, когато се изселили в Турция, но ежегодно по няколко пъти идвали
и го посещавали, като никой и по никакъв начин не смущавал владението им върху
него от покупката и до сега. Решили да се снабдят със скица за имота, но от
Община Стамболово им отговорили, че имотът се намира извън чертите на селото и
следвало да се обърнат към ПК-Стамболово, от където пък ги уведомили, че имотът
им не бил отразен в картата на възстановената собственост, при което се
обърнали към геодезист за заснемането и нанасянето му в картата. От така
извършеното заснемане се установило, че имотът на ищците попада в два имота по
картата на възстановената собственост, а именно: № 000171, отразен като
общинска собственост, и № 000168, отразен като собственост на ответника Н..
Имот № 000171 бил с площ от 3,404 дка, а частта от имота на ищците, която
попадала в него била 1 417 кв.м. Имот № 000168 бил с площ от 5 дка, а частта от
имота на ищците, която попадала в него била 1 173 кв.м. С отразяването на
ответниците като собственици на тези части от имота на ищците, реално се
оспорвало правото им на собственост, предвид на което налице бил правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, ищците
искат, съдът да приеме за установено по отношение на всеки от ответниците, че
ищците са собственици на части от техни имоти, а именно – по отношение на ответната
община, че ищците са собственици на 1 417 кв.м., представляващи част от ПИ №
000171 по картата на възстановената собственост на землището на с. Зимовина,
обл. Хасково, ведно с построената в тази част двуетажна сграда на 71 кв.м. и
кладенец, при описани граници на претендираната част; и по отношение на ответниците
- съпрузи, че ищците са собственици на 1 173 кв.м., представляващи част от ПИ №
000168 по картата на възстановената собственост на землището на с. Зимовина,
обл. Хасково, ведно с построената в тази част селскостопанска сграда на 62
кв.м., при описани граници на претендираната част; като им присъди направените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник, който
поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и
доказан. По повод дадени им от съда указания по чл.145 ал.2 от ГПК, ищците се
позовават и на придобивен способ – давност, считано от 1974 г., когато
наследодателят им придобил имота.
Ответната община представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за недопустим и
за неоснователен. Липсвала индивидуализация на процесния имот, както в исковата
молба, така и в решения на ПК по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ, чл.18ж ал.1 и чл.27 ал.1
от ППЗСПЗЗ, вр. ТР № 1/ 07.10.1997 г. по гр.дело № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. Предвид
на това, недопустимо било извършеното геодезическо заснемане, въз основа на
което се предявявал искът. По отношение на имота не била проведена процедура по
чл.11 от ЗСПЗЗ, при което невъзможно било определянето на реалните граници на
имота, описани в процесния нотариален акт. Това обуславяло липсата на правен
интерес от предявения иск, вр. т.3а от ТР № 4/ 14.03.2016 г. по т.дело № 4/2004
г. на ОСГК на ВКС. Това било достатъчно основание, искът да се счете за
недопустим и производството по делото да се прекрати. Ответната община счита
предявеният иск и за неоснователен. Възразява, че нейната собственост по
отношение на имот № 000171 в землището на с. Зимовина възникнала ex lege, по
силата на чл.19 ал.1 пр.II от ЗСПЗЗ. До предявяване на процесния иск, никой не
й оспорвал това право на собственост, нито демонстрирал намерението си за
своене. Ищците се легитимирали като собственици на имота, въз основа на
нотариален акт, в който същият бил установен с площ от 1000 кв.м., докато в
исковата молба се претендирал имот с реална площ от 2590 кв.м. Разликата от 1
590 кв.м. ищците нямали основание да претендират. Не ставало ясно, върху кой
точно имот и с каква площ ищците са осъществявали соченото от тях владение,
както и дали претендират като придобити по давност, на основание чл.79 ал.1 от
ЗС, на разликата от 1 590 кв.м. В открито съдебно заседание ответната община се
представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска
отхвърлянето на предявения иск като недопустими и неоснователен, като й се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът Н.Н. представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за недопустим и
за неоснователен. Възразява, че имот № 000168 е негова собственост, според
нотариален акт № 127 том 1 рег.№ 903 дело № 91 от 07.02.2007 г. Касаело се за
земеделска земя, като приложим бил специалният ЗСПЗЗ, а следвало да се имат
предвид и ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС и т.3а от ТР
№ 4/14.03.2016 г. по т.дело № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС. Ищците не били подавали
заявление пред ОСЗ, нито спазили реда, визиран в чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, а
описаната в него процедура била задължителна. Така, предявеният иск по чл.124
от ГПК бил недопустим поради липса на правен интерес. С представения нотариален акт ищците не можели да се
легитимират като собственици на земеделска земя, чието право на собственост да
е било признато по реда на ЗСПЗЗ. Претендираният имот, според ищцовите
твърдения, не бил отразен в картата на възстановената собственост, т.е. той не
съществувал в правния мир. Липсвали и процесуални предпоставки са субективно
съединяване на искове срещу двамата ответници. Ищците не обосновавали правото
си на собственост върху претендираните части от имоти, за които разбрали съвсем
наскоро и за които нямали титул за собственост, каквото не представлявало
приложеното геодезическо заснемане. Картата за възстановена собственост
включвала имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. При условията на евентуалност,
в случай , че не бъдат приети доводите му за недопустимост на иска и не се
прекрати производството по делото, ответникът Н. счита иска за неоснователен,
като иска отхвърлянето му. Възразява, че е придобил имота от лица,
собствеността на които била възстановена по реда на ЗСПЗЗ, като покупко-
продажбата била обективирана в нотариален акт. Пак при условията на
евентуалност, прави възражение и за придобивна давност, изтекла в негова полза,
а именно – 5-годишна придобивна давност, започнала да тече от момента на
покупката на имота. В открито заседание ответникът се представлява от
пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на
предявения иск като недопустими и неоснователен, като му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответницата И.Н. не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, в открито съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците в настоящото производство са пълният кръг от наследници по закон на М.
А. Х., починал на 06.02.2008 г., като първата е негова преживяла съпруга, а
останалите три – техни дъщери, видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 010/09.07.2018 г., издадено от
Кметство с. Зимовина, общ. Стамболово, обл. Хасково, въз основа на акт за смърт
№ 0032/06.07.2018 г., съставен в с. Стамболово. Приживе наследодателят е закупил
от Х.Х.М.недвижим имот, а именно - нива от 1000 кв.м., находяща се в землището
на с. Зимовина, Хасковски окръг, ведно с построената в нея двуетажна сграда,
при граници – път, Р.Х.и М. Х.; за което е бил съставен нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 85 том 2 дело № 526/10.04.1974 г. на ХРС.
При изповядване на сделката, прехвърлителят се е легитимира като собственик с
нотариален акт от 1972 г., без повече данни за неговото съдържание. По делото
се представиха актуални скици за съседните на този имоти, в които ищците
твърдят, че попадат процесните претендирани части от имота им, издадени на
30.08.2018 г. от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ – Хасково, а именно с №
КО0463 за имот № 000168 и с № КО0462 за имот № 000171, двата в землището на с.
Зимовина, общ. Стамболово, обл. Хасково.
В скицата за собственик на първия имот се сочи ответникът Н.С.Н., въз
основа на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 127 том 1
рег.№ 903 дело № 91/07.02.2007 г. Имотът е описан с площ от 5 дка, начин на
трайно ползване: пасище с храсти, вид собственост: частна, категория на земята
при неполивни условия: четвърта, в местността „Землище на село Зим“, при
граници и съседи: № 000160 – жил. територия на Община Стаболово, № 000171 –
пасище с храсти на Община Стамболово, № 043013 – нива на С. Ч. Я. и № 000163 –
полски път на Община Стамболово; като е посочено, че имотът е образуван от имот
№ 000164. Цитираният нотариален акт се представи по делото, в който имотът е
описан в т.2 като - изоставена нива с площ от 5 дка, шеста категория,
представляваща имот с пл. № 000168, находяща се в местността „Землище на село
Зимовина“, при границите от скицата. Посочената
сделка е през време на брака на ответниците Н., сключен на 28.08.1981 г., видно
от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 16.06.2011 г. от
Община Стамболово, въз основа на акт за граждански брак № 0005/28.08.1981 г.
Според втората скица, имот № 000171 е собствен на Община Стамболово, на
основание решение по чл.27а ППЗСПЗЗ с № 13П02/05.02.2001 г., с площ от 3,404
дка, начин на трайно ползване: пасище с храсти, вид собственост: общинска
частна, категория на земята при неполивни условия: четвърта, в местността
„Землище на село Зим“, при граници и съседи: № 000168 – пасище с храсти на Н.С.Н.,
№ 043013 – нива на С.Ч.Я., № 043005 – стопански двор на Държавен поземлен
фонд – МЗХ, № 000430 – пасище с храсти на Община Стамболово и № 000160 –
жил.територия на Община Стаболово; като е посочено, че имотът е образуван от
имот № 000164.
На името на първата от ищците са представените по делото две удостоверения
за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадени й на 30.08.2018 г. от Община
Стамболово. Първата от оценките е с изх. № ********** и касае имот № 000171 в
с. Зимовина, включващ къща на два етажа от 142 кв.м. и земя от 1417 кв.м., като
за собственици на имота са записани ищците в настоящото производство. Втората
от оценките е с изх. № ********** и касае имот № 000168 в с.
Зимовина, включващ салма на един етаж от 62 кв.м. и земя от 1173 кв.м., като за
собственици на имота са записани отново ищците в настоящото производство. За
последния от имотите по делото се представи и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с
изх. № **********/20.09.2018 г. издадено от Община Стамболово на името на
ответника Н.Н.. В него се сочи, че имотът представлява пасище с храсти –
земеделска земя, четвърта категория с площ от 5000 кв.м., със собственик – този
ответник.
С писмо с изх. № 122/19.10.2018 г. от ОСЗ - Хасково, офис – Стамболово, до
кмета на Община Стамболово е била изпратена преписка за възстановяване правото
на собственост по чл.11 от ЗСПЗЗ на М. А. Х., наследник на А.Х. Ю.. В него се сочи,
че за имот № 000171 няма подадено заявление по реда на чл.11 от ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността, за което е изпратен и документ за пълна
история и партида на имота, представени и по настоящото производство. Видно от
документа пълна история на имот № 000164 към 19.10.2018 г. от ОСЗ - Хасково; партидата
е открита на 24.08.1999 г. и закрита на 05.02.2001 г. Сочи се, че имотът е
представлявал пасище с храсти с площ от 8,404 дка, в местността „Землище на
село Зим“, четвърта категория, вид на територията по предназначение – за
нуждите на селското стопанство, вид собственост: общинска частна. За собственик
на имота се сочи Община Стамболово с начин на придобиване – по ЗСПЗЗ, без данни
за бивши собственици. Като причини за закриване партидата на имота е посочено,
че имот № 000164 е разделен на два нови имота – гореописания с № 000168 от 5
дка, записан на отв. Н.Н., на основание цитирания нотариален акт; и
гореописания с № 000171 от 3,404 дка, записан на отв. Община Стамболово, на
основание цитираното решение по чл.27а от ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земи,
придружено със скица. В тази насока е и представеният документ закрита партида
на имот № 0164 от дата 19.10.2018 г. от ОСЗ – Хасково.
По делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М.С.Е
и Н. Ш. Н., посочени от ищците, и З. З. М. и М. Т. Т., посочени от отв. Н.Н..
Св. Е. е на 53 години и живее в с. Зимовина, на 150 метра от страните по
делото. Имотът се водел на М., който през 1989 г. заминал за Турция и там
починал. Сега в имота трите му дъщери идвали от Турция, където трайно живеели -
през няколко месеца, грижели се за къщата и я обитавали по 10-15 дни.
Свидетелят не е чувал спорове в селото за тяхната къща, но за дворното място е
чувал. Знаел, че миналата година Н. купил земи от други хора и тези земи
влизали в това дворно място. В двора с площ по преценка на св. Е. от около два
декара и половина имало кладенец и голяма салма. Съседът им З. от 90-те години се
грижел за техния двор, сеел тютюн и други неща, което му било разрешено от сестрите.
М. купил имота от друг собственик Х. през 1973 – 1974 г. и тогава в имота си
имало къща и кладенец, а салмата била построена от М.. Оградата била стара от
тръни и така си стояла и до сега, като след като Н. купил имота, той не е
правил друга ограда. След като М. купил къщата, докато да се премести в Турция,
там живеел със семейството си. Св. Е. не е виждал Н. да влиза в този двор и да
го обработва. В имота имало ток и вода и сметките ги плащал съседът Зеки, който
бил на около 65 години и имал дете Зия, като после се разбирал със сестрите.
Съседното място до този имот не се обработвало, било изоставено пасище, пред
имота имало стопански двор с телена мрежа, но тя паднала и нямало никой там.
Св. Н. е на 73 години, като от 1957 г. и до момента живее в с. Зимовина, от
където познава страните по делото. Къщата била построена през 1960 – 1965 г. от
Хабил, след което през 1972 – 1973 г. се изселил в Турция и къщата я купил М. А.,
който също се изселил в Турция през 1989 г. Тогава в имота останал един съсед
на З. момче, който сеел тютюн в двора, от 30 години работел в имота, което му
било разрешено от стопанина на същата – дъщерите и зетьовете на М., който
починал. Имотът бил ограден от челия с колове, имал кладенец, ток, вода,
плевня. Оградата била от едно време, още Хабил така я бил направил и след това
не е местена. От нея нататък било общинско мястото и Н. взел стопанския двор. Н.
влизал в дворовете на комшиите, но не е местел оградата. След като се изселил М.,
той и семейство му си идвали тук на почивка за една седмица, за да почистят,
като нощували в къщата. Извън неговото семейство, св. Н. не е чувал да влиза
друг в тази къща, нито е чувал спорове за имота. Сметките за ток и вода се
плащали от З., но стопанинът му давал парите.
Св. М. е на 43 години, като е съсед на страните в с. Зимовина и знае
процесния имот, т. к. го работел над 10 години до миналата година, когато се
отказал. Неговият имот и процесният били
съседни и Н. оставяла ключовете у тях, а те живеели в Турция. Н. го пуснала и му
разрешила да влиза в имота, с уговорката да наглежда къщата, за да не стават
кражби. Започнал да работи там, но през 2008 г. Н. му казал, че е купил този
имот и постройката в него. След това св. М. продължил да работи, без на Н. да е
платил нещо, било безвъзмездно. Не бил казал на Н., че Н. е купил имота, т.к. никой
не го питал. Н. и семейството й идвали в имота през годината по празници, като
вземали ключовете от св. М., без той да знае, дали са отсядали там или другаде.
Когато преди повече от 10 години, свидетелят започнал да работи мястото, имало
ограда, но влизали животни, като той я оправил по старите граници, без да я мести.
Тя не била местена и след като разбрал, че Н. е купил имота.
Св. Т. е на 62 години, като от 15 години живее в с. Зимовина и работи като
тракторист при Н., единствено когото от страните по делото познавал. Знае,
какво представлява процесният имот – намирал се до стопанския двор и в него
имало една плевня и къща, бил ограден. Преди 10-11 години Н. му казал, че е
купил този имот, но свидетелят не се интересувал, дали той се е настанил там и
дали прави нещо по този имот. Щом го е купил, св. Т. предполага, че Н. е там, имотът
бил негов, но не е чул, Н. да е купил и къща.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищците, съдът назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза, чието
заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е
запознало с материалите по делото, извършило е оглед и замервания на место,
както и допълнителни проучвания. Сочи, че на кадастралния и регулационния план
на с. Зимовина, одобрен със заповед № 427/1969 г. били нанесени две дворни
места /неурегулирани поземлени имоти/ с нематериализирани имотни граници
/неоградени/, а именно- дворно място с пл. № 71 от 878 кв.м. и дворно място с
пл. № 135 от 1489 кв.м., обща площ от 2367 кв.м. Видно от плана и двете дворни
места били нанесени извън строителните и регулационни граници на населеното
място, очертани на изготвената от вещото лице комбинирана скица – приложение №
4 с розов цвят. В разписния лист към плана било вписано, че дворно място № 71 е
нива извън регулация, а дворно място № 135 – нива на ТКЗС. Площта на процесния
поземлен имот, нанесен в зелен цвят на комбинираната скица, определена чрез
геодезическо заснемане, вещото лице определя на 2616 кв.м. За землището на селото
актуалната планова основа вече не била картата на възстановената собственост на
землището, съхранявана в ОСЗ-Стамболово, а КККР, одобрени със заповед №
РД-18-1861/ 19.11.2018 г., съхранявани в СГКК-Хасково. Според КККР, от
процесния имот, нанесен в зелен цвят: 1173 кв.м. попадали в ПИ с идентификатор
30908.56.168 по КК - с площ от 5000 кв.м., вид територия – земеделска, начин на
трайно ползване – пасище, категория на земята – четвърта, собственост – частна,
стар номер по КВС 000168; както и 1417 кв.м. попадали в ПИ с идентификатор
30908.56.171 по КК - с площ от 3403 кв.м., вид територия – земеделска, начин на
трайно ползване – пасище, категория на земята – четвърта, собственост –
общинска частна, стар номер по КВС 000171; или всичко общо извън регулация 2590
кв.м.; както и 26 кв.м. попадали в строителните граници на населеното място с.
Зимовина – в улична регулация. На място бил ограден само един имот, нанесен в
зелен цвят на комбинираната скица с паянтова, частично разрушена ограда, като
посочените от ищците постройки попадали в оградения имот. На тази скица черните
линии са според кадастралната карта от 2018 г., сините и червените – според
регулационния план от 1969 г., розовите – според кадастралния план от 1969 г.,
а зелените – според извършеното от вещото лице геодезическо заснемане. При
разпита си в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че в зелен цвят на
комбинираната скица са нанесени две сгради, едната двуетажна, масивна, жилищна,
а другата паянтова, стопанска, както и един кладенец, обозначен с кръгче и
буква „К”. Частта от имоти № 168 и 171, които не попадали в процесния, към
датата на огледа не се обработвали, а в рамките на зелените очертания имотът се
обработвал. Видът на имота, ограден в зелено, се различавал от площта извън
него, не бил така буренясал. Цялата земя била земеделска и извън регулацията на
населеното място.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Преди всичко следва да бъде обсъден въпросът, дали за ищците е налице правен интерес от воденето на настоящия установителен собственически иск, респ. дали същият е процесуално допустим. С оглед събраните доказателства и заявените от страните позиции по делото, съдът приема, че претендираното право на собственост от ищците върху процесния имот, от чието владение не са лишени, действително се оспорва от ответниците, поради което за ищците е налице нуждата от защита на това им право чрез настоящия установителен иск. Разгледан по същество, искът се явява неоснователен и недоказан. Според трайната съдебна практика на ВКС, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154 ал. 1 от ГПК и всяка от спорещите страни следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното, удостоверено от нотариуса придобивно основание. Аналогична е и ситуацията, когато една от страните представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот - решение № 42/11.05.2016 г. по гр. д. № 4643/2015 г., I ГО на ВКС, решение № 128/ 12.01.2018 г. по гр. д. № 412/2017 г., II ГО на ВКС. Според извършените множество уточнения на иска си, ищците претендират да са собственици на основание наследство и давностно владение - по отношение на ответната община на 1 417 кв.м., представляващи част от ПИ № 000171 по картата на възстановената собственост на землището на с. Зимовина, обл. Хасково, ведно с построената в тази част двуетажна сграда на 71 кв.м. и кладенец; и по отношение на ответниците – съпрузи на 1 173 кв.м., представляващи част от ПИ № 000168 по картата на възстановената собственост на землището на с. Зимовина, обл. Хасково, ведно с построената в тази част селскостопанска сграда на 62 кв.м.
В този смисъл, за разрешаването на спора от значение е статутът на процесния имот – относимо към изводите на съда по твърденията на ищците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и по обстоятелствата, дали процесният имот е бил включван в блокове на ТКЗС и дали е подлежал на реституционно производство. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. процесният имот представлява земеделска земя. През 1974 г. наследодателят на ищците го е закупил именно като нива, според съставения за сделката нотариален акт. От заключението на вещото лице се установи, че на кадастралния и регулационния план на с. Зимовина, одобрен със заповед от 1969 г., са били нанесени две дворни места /неурегулирани поземлени имоти/ с нематериализирани имотни граници /неоградени/, а именно- дворно място с пл. № 71 от 878 кв.м. и дворно място с пл. № 135 от 1489 кв.м., обща площ от 1489 кв.м. - нанесени извън строителните и регулационни граници на населеното място, записани в разписния лист към плана, съответно като нива извън регулация и нива на ТКЗС. За землището на селото актуалната планова основа вече не е картата на възстановената собственост на землището, а КККР, одобрени в хода на настоящия процес през 2018 г., според които - 1173 кв.м. попадат в ПИ с идентификатор 30908.56.168 по КК - с площ от 5000 кв.м., вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – пасище, категория на земята – четвърта, собственост – частна, стар номер по КВС 000168; както и 1417 кв.м. попадат в ПИ с идентификатор 30908.56.171 по КК - с площ от 3403 кв.м., вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – пасище, категория на земята – четвърта, собственост – общинска частна, стар номер по КВС 000171; или всичко общо извън регулация 2590 кв.м.; както и 26 кв.м. попадат в строителните граници на населеното място с. Зимовина – в улична регулация. Следователно, процесният имот не е попадал в строителните граници на населеното място, както по първия план от 1969 г., така и по действия понастоящем КККР от 2018 г., като същият съставлява части от по-големи имоти извън строителните граници на населеното място, т.е. не е имал селищен характер. Ето защо, съдът приема, че процесният имот е имал характера на земеделска земя, който характер не е бил променян в годините.
Съгласно чл. 10 ал.1
от ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците или на техните
наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации. В този смисъл, при безспорния факт,
че имотът представлява земеделска земя, която винаги се е намирала извън
регулацията на селото, както и заключението на вещото лице, че земите са били включени
в КВС, за съда се налага изводът, че всички земи, в т.ч. и процесния имот, са
били обобществени. При което, обстоятелството, че имотът не е влизал в блок на
ТКЗС, ДЗС или друга селско-стопанска организация е ирелевантен за спора и не
променя факта, че собствеността върху този имот подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Така изложените съображения и мотивите на настоящия съд,
подробно изложени в негово определение № 1538/29.10.2018 г. /л.49/, които не е
необходимо да бъдат преповтаряни – са достатъчно основание за отхвърлянето на
предявения иск изцяло, като неоснователен. За този извод на съда, не е налице
пречка и от отменителното определение № 35/11.01.2019 г. по в.ч.гр.дело №
16/2019 г. на ХОС, сочещо че въпросите относно правния статут на имота –
запазил ли е наследодателят на ищците собствеността върху реална част от него
или същият подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, са по съществото на
спора и нямат отношение към допустимостта на предявения иск.
Независимо от горните съображения, следва да се има предвид и следното.
Предвид обстоятелството, че собствеността върху процесния имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съгласно чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за този имот, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, респ. от постановяването на решението на ОСЗ/ПК, съответно през 2000 г. за възстановяване на имота в полза на праводателите на ответниците – съпрузи и през 2001 г. по реда на чл.27а от ППЗСПЗЗ в полза на ответната община. Следователно, наследодателят на ищците не би могъл до смъртта си през 2008 г. да придобие по давност процесния имот. В тази връзка съдът взема предвид постановеното с Тълкувателно решение № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК, че нормата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва давността не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. Само при добросъвестното владение и то в момента на възникването на юридическото основание, трябва да съществува убеждението у владелеца, че той придобива вещта тъй като праводателят му е бил собственик. Именно поради това, че се прекъсва времевият срок, а не владението, то придобивната давност, която започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й. Когато заличената придобивна давност е обща, то след 22.11.1997 г. започва да тече нова обща давност. Ако заличената давност е петгодишна и е започнала да тече при наличието на правно основание, годно да направи владелеца собственик и той е добросъвестен, а той е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена - чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността, то и новата давност, която започва да тече, е кратката петгодишна давност. В случая не може да се приеме, че наследодателят на ищците е бил добросъвестен владелец, както предвид гореизложените съображения по характера на процесния имот като земеделски – що се отнася до ответниците - съпрузи, така и предвид ограничението по § 1 ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, че давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. – що се отнася до ответната община. Така в полза на наследодателя на ищците не е изтекла, нито е започнала да тече, както кратката така и общата придобивна давност. Той не би могъл да установи владение върху имота и в негова полза да тече придобивна давност преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ (обн. ДВ бр.107/18.11.1997 г.), тъй като, както се посочи по-горе, става въпрос за земеделска земя, собствеността върху която се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. В тези случаи правилото е, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си.
Тъй като това право може да бъде защитено от
момента на обособяване на обекта на правото на собственост, то от този момент
може да тече и придобивна давност за имотите, които се възстановяват по ЗСПЗЗ.
За да прекъсне давността, собственикът следва да може да противопостави права
на владелеца, а такива права той придобива едва с проявлението на
конститутивното действие на решението на ПК, респ. ОСЗ - в случая, както се
посочи - през 2000 г. за възстановяване на имота в полза на праводателите на
ответниците – съпрузи и през 2001 г. по реда на чл.27а от ППЗСПЗЗ в полза на
ответната община, с конститутивно действие легитимиращо ги като собственици на
съответните реални части от процесния имот.
От смъртта
на наследодателя на ищците на 06.02.2008 г. до датата на предявяване на иска
08.08.2018 г. е изтекъл 10-годишен давностен срок, което обстоятелство само по
себе си обаче не е достатъчно, да се уважи предявения от тях иск. По отношение
на ответната община приложими са горните съображения за § 1 ал.1 от ЗДЗС. По
отношение на ответниците – съпрузи, в тежест на ищците бе да докажат при
условията на пълно и главно доказване твърденията си, че са упражнявали
непрекъснато, спокойно и несмущавано владение върху имота, продължило до
настоящия момент. Тук следва да се отбележи, че за да се зачете ефектът на
придобивната давност като оригинерно придобивно основание за правото на
собственост, е необходимо да се установи, че владението е протекло спокойно и
необезпокоявано за установения в ЗС срок, без да е губено за период по-дълъг от
6 месеца. По делото, обаче, не са ангажирани от страна на ищците категорични
доказателства за формиране на такъв извод. Посочените от тях свидетели
установиха, че след смъртта на наследодателя, някои от ищците са посещавали
имота за кратки периоди от време, като са отсядали в къщата. Същевременно,
категорично и безспорно е, че всички ищци, считано от 1989 г. са трайно установени
да живеят в Република Турция. Така налага се извод, че те не са упражнявали
фактическа власт по смисъла на чл. 68 ЗС.
От събраните по делото доказателства не може да се приеме, че ищците са
упражнявали постоянно, непрекъснато, спокойно и явно владение върху процесния
имот с намерение за своене, тъй като не се установя същите да са осъществявали
фактически и правни действия, с които да са демонстрирали собственически
правомощия върху имота и по този начин да са отблъснали владението на ответниците
- съпрузи като собственици. Не се установява, в какво са се изразявали
посещенията на ищците в имота и дали същите са имали постоянен характер, как
точно са стопанисвали недвижимия имот, всяка от ищците или само някоя/и от тях
са го посещавали. Същевременно, от показанията както на посочените от ищците,
така и на посочените от ответниците свидетели, се налага извод, че самият
наследодател на ищците приживе е допуснал до имота бащата на св.М., за да го
обработва и наглежда, което фактическо положение се е запазило и след смъртта
му, след което само втората от ищците е оставяла при този свидетел ключовете от
имота и го е посещавала. Св. М. не познава останалите ищци, нито сочи и те да
са идвали в имота. Същевременно, с покупката на имота от отв. Н.Н., свидетелят
е бил уведомен за това от самия него. Това се знае и от другите в селото, като
и че са налице спорове за дворното място /св. Е./. В тежест на ищците, които се
позовават на придобивна давност, е да докажат при условията на пълно и главно
доказване твърденията си, че са упражнявали непрекъснато, спокойно и
несмущавано владение върху имота, продължило до настоящия момент, за да се
зачете ефектът на придобивната давност като оригинерно придобивно основание за
правото на собственост, а по делото такова доказване не е проведено от тяхна
страна. Следва да се има предвид и обстоятелството, че от 2000 г. праводателите
на ответниците-съпрузи се легитимират като собственици на процесния имот по
силата на земеделската реституция, а след 2007 г. – и самите ответници, въз
основа сделката помежду им. Ето защо, правото им на собственост може да бъде
изгубено само ако друг го придобие, като е без значение дали те се намират в
имота, дали го ползват лично или чрез другиго и т.н., поради което и
възраженията в този смисъл са неотносими. В случая, по делото не е установено
друго лице да е придобило собствеността върху процесния имот, като съдът
намира, че от страна на ищците не са ангажирани категорични доказателства за
установяване на заявеното от тях твърдение за придобиване на имота по давност.
Най-сетне, самите ищци признават, че съвсем наскоро разбрали, че реалната площ
на имота била 2 590 кв.м., а не закупената от тях 1000 кв.м. – останала изцяло
неиндивидуализирана по делото. Сам по себе си този факт поставя под съмнение
субективният елемент на давностното владение, на което те се позовават. По
отношение на постройките в процесния имот приложима е разпоредбата на чл.92 от
ЗС.
С оглед изложеното до тук и в допълнение на първото
посочено основание, съдът приема, че по делото не е установено и доказано,
ищците да са придобили собствеността върху процесния имот и на алтернативно
заявеното от тях оригинерно основание - давностно владение. Ето защо, искът
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло.
Предвид изцяло отхвърления иск и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК – ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски, а именно
– общо 500 лв. на първия ответник и общо 800 лв. на втория, представляващи
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно съединени искове с правни основания чл.
124 ал.1 от ГПК от С.А.Х. с ЕГН ********** ***; Н.М.М. с ЕГН ********** ***; Р.
М.М. с ЕГН ********** ***; и З.М.А. с ЕГН ********** *** с ЕИК *********,
представлявана от кмета М.Ф.С.; Н.С.Н. с ЕГН ********** и И.Р.М./ Н. с ЕГН **********,***;
да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на части от техни имоти, а именно – по отношение на ответната
община, че ищците са собственици на 1 417 кв.м., представляващи част от ПИ №
000171 по картата на възстановената собственост на землището на с. Зимовина,
обл. Хасково, ведно с построената в тази част двуетажна сграда на 71 кв.м. и
кладенец, при описани граници на претендираната част; и по отношение
ответниците - съпрузи, че ищците са собственици на 1 173 кв.м., представляващи
част от ПИ № 000168 по картата на възстановената собственост на землището на с.
Зимовина, обл. Хасково, ведно с построената в тази част селскостопанска сграда
на 62 кв.м., при описани граници на претендираната част; като им се присъдят
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА С.А.Х. с ЕГН ********** ***; Н.М.М. с ЕГН ********** ***; Р. М.М. с ЕГН ********** ***;
и З.М.А. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Стамболово с ЕИК *********, представлявана от
кмета М.Ф.С.; сумата от общо 500 лв.
деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.А.Х.
с ЕГН ********** ***; Н.М.М. с ЕГН ********** ***; Р. М.М. с ЕГН ********** ***; и З.М.А. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.С.Н. с ЕГН **********
***; сумата от общо 800 лв.
деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.