№ 204
гр. Монтана, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200742 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 8191/23.05.2023г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АРИ)
гр.София, е наложено на Ц. Б. Ц., с посочен съдебен адрес в гр.Враца, чрез
адв.Ц. Н. С. от АК – Враца, административно наказание - глоба в размер на
2500 (две хиляди, петстотин) лева за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2
от Закон за пътищата (ЗП) вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ с чл.8, ал.1 и ал.2 вр. с
чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, санкционирано на
основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП.
Недоволен от наложената глоба Ц. Б. Ц., чрез адв.Ц. Н. С. от АК –
Враца, моли да бъде отменено НП, навеждайки доводи за неправилно
отразяване на фактическата обстановка, за приложение на чл.28 от ЗАНН и
доводи в полза на алтернативното искане за изменение на НП. Направено е
искане за присъждане на разноски съгласно представен списък.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител – юрисконсулт
1
Д.П., пледира за оставане в сила на НП чрез изложени доводи и в писмена
защита. П. претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на поисканите разноски от жалбоподателя.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния
срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 02.05.2023г. в 11:00 часа на път І-1, км 114 в посока гр.Монтана -
гр.Враца, Ц. Б. Ц., е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС четири
оси с две управляеми оси марка И., модел ХХХХ с рег. № ХХХХХ, като в
процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз
на пясък, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.2 вр. с чл.8, ал.1
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел Д.ХХХ -
KR № ХХХХХ и ролетка № 1313/18/5 м/, е констатирано следното: при
измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 30.405 т при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата,
като установеното превишаване е с 11.405 т; Извършеното измерване е
онагледено чрез кантарна бележка № 546/02.05.2023г., приложена към АУАН.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Към момента на проверката водача Ц. Б. Ц. е извършвал превоз на
товари (пясък) с МПС с 4 оси с две управляеми оси, без да има право на това,
2
съгласно разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредбата, с което е
нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква ,,а”, пр.2 от ЗП във връзка
чл.7, ал.1, т.5, б.„в, с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №
11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За установеното административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а”,
пр.2 от ЗП вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 вр. с чл.37, ал.1, т.1,
пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, св.Н. М. А. – инспектор Дирекция АРОК при
АПИ, в присъствието на св.И. К. С. – финансов контрольор при ОПУ -
Монтана, съставил спрямо водача Ц. АУАН № 0009547/02.05.2023г. Водачът
Ц. подписал АУАН НЕ посочвайки възражения, на същата дата 02.05.2023г.
водача Ц. получил и препис от съставения АУАН, което се удостоверило с
оформена по надлежен ред разписка (л.22 от делото).
Видно от показанията на св.А. и св.С., а също и от писмените
доказателства – заверени копия на Приложение № 1 към заявление за
периодична проверка № 000029-20646/24.04.2023г. относно електронна везна
тип Д.ХХХ - KR № ХХХХХ, ЕС декларация за съответствие и сертификат за
съответствие относно джобна ролетка, неръждаема № 1313/18/5 м/,
техническите средства, с които е извършено процесното измерване са били
годни и изправни. Жалбоподателят НЕ Е оспорил извършеното измерване,
видно от показанията на св.А. водача Ц. не е имал възражения.
От фактическа обстановка и на базата на непосредствено събраните от
настоящият съд доказателства се установява, че измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква ,,а”, пр.2 от ЗП вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“
във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата,
движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
ІІ от Наредбата) за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ). Към момента на проверката
водача Ц. Б. Ц. е извършвал превоз на товари (пясък) с МПС с 4 оси с две
управляеми оси, без да има право на това, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.2
3
и чл.8, ал.1 от Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1,
буква ,,а”, пр.2 от ЗП вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ във връзка с чл.8, ал.2, чл.8,
ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Водачът Ц. е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС
с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от
Наредбата като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде
приведено в съответните норми.
Като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т.14 от ДР на
Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел ІІ от Наредба № 11 от
03.07.2001г., водачът Ц. в качеството му на физическо лице по смисъла на
чл.53, ал.1 от ЗП, е субект на административнонаказателна отговорност. Като
е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл.3, т.1 и т.2 от Наредбата,
водачът е създал потенциала опасност за движението по републиканския път,
водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Не е установено наличие на ,,неделим товар“ по смисъла на § 1, т.14 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и
повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело
до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който
поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно
превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря
изцяло на изискванията на Наредбата.
Настоящият съд не споделя наведените доводи в жалбата и писменото
становище на жалбоподателя чрез пълномощника му адв.Ц. Н. С. от АК -
Враца, в частта, с които се иска отмяна на обжалваното НП. Този съд намира,
че събраните по делото доказателства навеждат извода, че автор на
процесното нарушение е именно жалбоподателя Ц. като водач на проверено
ТЕЖКО ппс-во, при наличието на годно за измерване техническо средство.
4
Съдът кредитира показанията на св.А. и св.С., които са категорични, че
измерването е било правилно, при съобразяване на законните изисквания, без
да е имало възражения от страна на водача Ц.. Настоящият съд кредитира
показанията на св.А. и св.С., като ги намира за обективни, а твърденията на
жалбоподателя, че фактическата обстановка не попада в хипотезата на
цитираните като нарушени разпоредби на ЗП и, че НП не е мотивирано,
изложени в жалбата, настоящия съд ги намира за защитна позиция, която не
намира опора в събраните по делото писмени и гласни доказателства. При
съставяне и връчване на АУАН, Ц. не е направил каквито и да е възражения.
Правилно е посочено, че нарушението е по чл.26, ал.2, т.1, буква ,,а”,
пр.2 от ЗП вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, което законосъобразно е било
санкционирано на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП. Водачът Ц. е
следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар не
превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата или
при установено превишаване на нормите, същото да бъде приведено в
съответните норми.
Настоящият съд намира, че в случаят не може да намери приложение
чл.28 от ЗАНН - нарушението не е маловажно, тъй като превишаването на
нормите на раздел ІІ от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните
изисквания, повишава рисковете относно безопасността на движението, води
до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Настоящият съд не споделя наведените доводи в тази насока от адв.С.,
намира ги за бланкетни, не намиращи опора в събраните по делото
доказателства и несъобразени с тежестта на извършеното административно
нарушение.
Съдът изиска справка, съдържаща се в писмо № 11 – 00 –
1733/07.07.2023г. на Председател на УС на АПИ, от която е видно, че спрямо
жалбоподателя Ц. Б. Ц. няма съставени други АУАН и издадени други НП за
административни нарушения по ЗП и ЗДвП. Според този съд, последно
посоченото също не може да бъде основание за приложение на чл.28 от
ЗАНН, тъй като съдът съобразява значителната обществена опасност на
извършеното административно нарушение и утвърдената съдебна практика по
5
подобен род дела от касационна инстанция АС – Монтана, която не приема за
процесното нарушение да е правно обосновано приложението на чл.28 от
ЗАНН.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г.,
ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Съдът констатира, че предпоставките на чл.28
от ЗАНН не са осъществени, поради което наказващият орган правилно не го
е приложил, а наказателното постановление поради издаването му в
съответствие със закона, не следва да бъде отменено.
Настоящият съд съобрази и приложената съдебна практика от адв.С.,
която в преобладаваща си част (съдебни решения, с които се отменят НП), е
несъотносима към процесното НП, поради което не се споделя от настоящия
съд.
Основателно е искането за изменение на НП, тъй като наложеното
административно наказание – глоба в размер на 2500 (две хиляди) лева е
завишено по размер според настоящия съд, като споделя наведените доводи в
тази насока от жалбоподателя чрез адв.С. от АК - Враца. В прецизно
изготвеното НП са изложени доводи защо е определен точно този размер
глоба, които до голяма част се споделят от настоящия съд. Но в случая следва
да се вземе предвид посоченото в писмо № 11 – 00 – 1733/07.07.2023г. на
Председател на УС на АПИ, от което е видно, че спрямо жалбоподателя Ц. Б.
Ц. няма съставени други АУАН и издадени други НП за административни
нарушения по ЗП и ЗДвП, освен процесните, което според настоящия съд е
самостоятелно основание за изменение размера на наложеното
административно наказание, чрез намаляването му при предвидения
минимум от 1000 (хиляда) лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. За да
вземе това решение, съдът съобразява и представеното Удостоверение изх. №
69/17.07.2023г. относно размера на месечните доходи на жалбоподателя Ц. за
периода м.01.2023г. – м.05.2023г., от което е видно, че месечния нетен доход
на Ц. варира за посочения период от 1173.19 лева до 1965.37 лева.
Настоящият съд намира, че административното наказание в минимално
предвидения в закона размер съответства на тежестта на нарушението,
личността на нарушителя Ц., на размера на месечните му нетни доходи, който
6
не е допускал други административни нарушения по ЗП и ЗДвП, и на целите
по чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че с намаленото по размер
административно наказание, са спазени изискванията на чл.27, ал.2 и ал.5 от
ЗАНН, съобразени са и неблагоприятните икономически и инфлационни
процеси в страна, които неминуемо са засегнали и жалбоподателя.
В случая, настоящият съдебен състав е приел, че установеното
административно нарушение е извършено от нарушителя Ц., жалбоподател в
настоящето съдебно производство, тоест налице е негово виновно поведение,
което е довело до завеждане на делото, респективно искането му за
присъждане на съдебни разноски в размер на 500 лева, съгласно списък –
разноски, не може да бъде уважено. С оглед изчерпателност следва да се
посочи, че в тази насока е Тълкувателно решение № 3/08.04.1985г. по н.д. №
98/1984г. на ОСНК на Върховен съд, което приема, че разноските по дела по
обжалване на наложени административни наказания се дължат от нарушителя
и в случай на изменение на наложените административни наказания. В този
смисъл е Определение от 26.05.2023г. по КАНД № 288/23г. по описа на АС –
Монтана.
С оглед резултата по делото, и съобразявайки посочената по – горе
практика на касанционна инстанция АС – Монтана, според настоящия съд
следва да се присъдят разноски съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020г., в сила от 23.12.2021 г.) само на въззиваемата страна, като АНО,
а искането за присъждане на съдебни разноски в полза на жалбоподателя,
чрез адв.С., да бъде оставено без уважение.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна,
като АНО, за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход,
жалбоподателя Ц. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д
(Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с
чл.27е от НЗПП, настоящия съд намира, че на АПИ гр.София следва да се
присъдят 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, отчитайки
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2, пр.1 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8191/23.05.2023г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при АПИ гр.София, с което на Ц. Б. Ц., с посочен съдебен адрес в
гр.Враца, чрез адв.Ц. Н. С. от АК - Враца, е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 2500 (две хиляди, петстотин) лева на
основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП, като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание – ГЛОБА от 2500 (две хиляди, петстотин) лева,
на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Ц. Б. Ц. да заплати на АПИ гр.София, разноски по съдебното
производство (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 (осемдесет)
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Ц. Б. Ц., чрез
адв.С. от АК – Враца, за присъждане на съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева, съгласно списък - разноски.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8