Р Е Ш Е Н И Е
№ 1960 / 06.12.2016 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Ст.Д., като разгледа
докладваното от съдията Радев гражданско дело № 3553 по описа за 2016 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.И.К. против „КМБ България” ЕАД (предишно наименование „Карфур България” АД), за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 200 лв. – неплатено трудово възнаграждение за м.март 2016 год., ведно с мораторна лихва в размер на 12.41 лв., начислена за периода от 05.04.2016 год. до 20.06.2016 год., сумата от 760.81 лв. – обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно с мораторна лихва в размер на 16.29 лв., начислена за периода от 05.04.2016 год. до 20.06.2016 год., сумата от 124 лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен отпуск от 4 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 2.66 лв., начислена за периода 05.04.2016 год. до 20.06.2016 год., както и законната лихва върху всяка от главниците, за периода от 21.06.2016 год. до окончателното им изплащане.
Предявените
искове са с правно основание в чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224,
ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от ищцата и
пълномощника й, който ангажира доказателства, моли за уважаването им и
присъждане на деловодните разноски. Ответното дружество не се представлява. Процесуалният
представител насъщото е оспорил исковете по реда на чл.131 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов договор, сключен между страните на 16.01.2009 год., изменен с две допълнителни споразумения – от 26.02.2013 год. и от 29.07.2013 год., ищцата е изпълнявала в ответното дружество длъжността „...”, а впоследствие – „.. ..”, при брутно трудово възнаграждение от 760 лв. месечно. Считано от 22.03.2016 год., трудовото правоотношение между страните е прекратено от К., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Затова, с нарочна заповед от същата дата, работодателят - „КМБ България” ЕАД, като е обявявил трудовото правоотношение за прекратено, е определил следващите се на ищцата обезщетения – за оставане без работа за срок от 1 месец, в размер на брутното й трудово възнаграждение, както и за 4 рработни дни неизползван платен отпуск.
Горното се потвърждава и от показанията на св. М..
Изслушано е заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което брутният размер на трудовото възнаграждение за м. март 2016 год. възлиза на 458.86 лв., на обезщетението за оставане без работа – 768.65 лв., а на обезщетението за неизползван отпуск – 146.41 лв., както и че от страна на работодателя, в полза на работника са извършени три плащания в общ размер на 300 лв., последното от които след завеждане на делото – на 30.06.2016 год., всички с основание за плащането „заплата м.03.2016 год.”.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за частично основателни.
Основното задължение на работодателя, съгласно чл.128, т.1 и т.2 от КТ, е да начислява и заплаща договореното трудово възнаграждение, докато е обвързан от трудовия договор с работника. Страните са били в трудово правоотношение за исковия период, следователно за работодателя е съществувало гореспоменатото задължение, останало частично неизпълнено. При начислено за м. март 2016 год. трудово възнаграждение в брутен размер на 458.86 лв. и наличие на доказателства за частично изплащане на трудово възнаграждение от размера от 300 лв., работодателят остава да дължи разликата от 158.86 лв., до който размер искът по чл.128, т.2 от КТ е основателен.
Трудовото правоотношение е прекратено от ищцата, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което е единственото условие за дължимост на обезщетението за оставане без работа. Същото се дължи в размер на брутното трудово възнаграждение, възлизащо на 768.65 лв. и понеже липсват доказателства за плащането му, искът за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ също се явява изцяло основателен.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 работни дни. Впрочем, това се признава от самият работодател в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и извлечението от ведомостта за заплати за м.март 2016 год. Обезщетението, което дължи работодателят на основание чл.224, ал.1 от КТ, възлиза на 146.41 лв. бруто, поради което, при липса на доказателства за заплащането му, и този иск се явява изцяло основателен.
Тъй като липсва уговорка в трудовия договор, възнаграждението е дължимо от последния ден на месеца, за който е положен труда. Ето защо, съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.245, ал.2 от КТ, основателен е и акцесорният иск за мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение. Достатъчно данни за размера му няма, затова съдът, прилагайки чл.162 от ГПК, служебно го определи на 8.75 лв., държайки сметка за датите, на които са извършвани частичните плащания. До приключване на съдебното дирене не са представени доказателства за заплащане на остатъка от възнаграждението, както и на дължимите обезщетения, поради което върху същите се дължи и законната лихва, както следва: върху остатъка от 258.86 лв. – за периода от 20.06.2016 год. до 30.06.2016 год., върху остатъка от 158.86 лв. – за периода от 20.06.2016 год. до окончателното му погасяване, както и върху обезщетенията по чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ – за периода от 20.06.2016 год. до окончателното им изплащане. Работодателят не дължи мораторна лихва върху посочените обезщетения за периода, предхождащ депозиране на исковата молба, тъй като не е поставен в забава с покана – арг. чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Изложеното налага да се постанови решение, с което предявените от К. претенции да се уважат до основателните им размери.
На страните, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, се следват деловодни разноски, които за ищцата възлизат на 377 лв. – адвокатски хонорар, а за ответното дружество – на 26 лв., в т.ч. депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна, на осн. чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1 от ГПК, дължи и държавна такса за уважените искове, в размер на 200 лв.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „КМБ България” ЕАД (предишно наименование „Карфур България” АД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Г.. М.., обл.С.офия. ул.”.., представлявано от Г.. М.., М.. Х.. и Г.. М.., да заплати на Д.И.К. ***, ЕГН – **********, следните суми: на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата от 158.86 лв. – неплатен остатък от брутно трудово възнаграждение, дължимо за месец март 2016 год., ведно с мораторна лихва в размер на 8.75 лв., начислена за периода от 05.04.2016 год. до 20.06.2016 год., законната лихва върху главницата за периода от 20.06.2016 год. до окончателното плащане, както и законната лихва върху главница от 258.86 лв. – неплатен остатък от възнаграждение за месец март 2016 год., за периода от 20.06.2016 год. до 30.06.2016 год.; - сумата от 760.81 лв. – обезщетение в брутен размер, дължимо на основание чл.221, ал.1 от КТ, за оставане без работа, поради прекратяване на трудовото правоотношение от работника, ведно със законната лихва от 20.06.2016 год. до окончателното плащане; - сумата от 124 лв. – обезщетение в брутен размер, дължимо на основание чл.224, ал.1 от КТ, за неизползвани 4 р.д. платен годишен отпуск за 2016 год., ведно със законната лихва от 20.06.2016 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение, за горницата над уважения до пълния предявен размер от 200 лв. и за законна лихва върху отхвърлената част; за мораторна лихва върху обезщетенията по чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ, както и за мораторна лихва върху трудовото възнаграждение - за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 12.41 лв.
ОСЪЖДА „КМБ България” ЕАД (предишно наименование „Карфур България” АД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Г.. М.., обл.С.., ул.”.., представлявано от Г.. М.., М.. Х.. и Г.. М.., да заплати на Д.И.К. ***, ЕГН – **********, деловодни разноски в размер на 377 лв.
ОСЪЖДА „КМБ България” ЕАД (предишно наименование „Карфур България” АД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Г.. М.., обл.С.., ул.”.., представлявано от Г.. М.., М.. Х.. и Г.. М.., да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Д.И.К. ***, ЕГН – ********** да заплати на „КМБ България” ЕАД (предишно наименование „Карфур България” АД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Г.. М.., обл.С.., ул.”.., представлявано от Г.. М.., М.. Х.. и Г.. М.., деловодни разноски в размер на 26 лв.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта за трудовото възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ