Р Е Ш Е Н И Е  № 207

 

град Русе, 14.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Русенският окръжен съд, търговско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

 

при участието на секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдия Тараланска търговско дело № 47 по описа на РОС за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

                    Производството е по чл. 365 и сл. ГПК във вр. с чл. 92, ал.1  ЗЗД.

                   Постъпила е искова молба от «M****» ООД гр. Р****, ЕИК ****, представлявано от  М.В.М. – управител, с която е  предявен  иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД срещу Н.Х.Р., ЕГН: ********** за изпълнение на договорно задължение за заплащане на сумата от 500 000 лв, представляваща претендирана неустойка по предварителен договор  за покупка на дружествени дялове от капитала на «С****» ООД с. Т****, област Р****, ЕИК ****, сключен на 12.03.2016 г. в гр. Русе. Ищецът твърди, че по силата на процесния договор ответникът Н.Х.Р., се е задължил да му прехвърли в срока по чл.6, ал.1 от договора до 31.12.2016 г.  притежаваните от него 335 дяла от капитала на «С****» ООД с. Т**** на цена от 469 000 лева, но поетите задължения не са изпълнени. Навежда доводи за това, че ответникът без да предприеме съответни правни действия по разваляне на процесния предварителен договор, както и въпреки предвидените неустойки при неизпълнение, на 27.06.2016 г. е прехвърлил изцяло собствеността на притежаваните от него дялове на трети лица, както следва:  165  дяла на «Т****» ЕООД и 170 дяла на М.Н.П.. Счита, че действията по прехвърляне на собствеността на дяловете на трети лица, различни от страните по предварителния договор са в пряко нарушение на договореното в чл. 6, ал.1, изр.2, по силата на което ответникът се е задължил да не прехвърля и да не подписва договори с трети лица за прехвърляне собствеността на притежеваните от него дялове в капитала на «С****» ООД с. Т****, област Р****, и което нарушение е основание за ангажиране на отговорността по чл. 9 от договора между тях, а именно – заплащане на неустойка в размер на 800 000 лева, от която претендира частично 500 000 лв. За тази сума моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответната страна да му заплати договорената неустойка. Претендира разноски.

                   Препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства е връчен на ответника с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срока за отговор ответникът оспорва основателността на иска. Излага доводи за това, че не са представени доказателства относно изправността на ищеца като страна по сделката, както и счита, че така уговорения и претендиран размер на неустойката  е прекомерен и не е в съответствие с добрите нрави без да развива доводи в тази насока. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

                     Допълнителна искова молба няма депозирана.

                     С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.

        Съдът определя правната квалификация на предявеният иск за претендираната неустойка като такъв – по чл. 92 ЗЗД. Искът е допустим.

         Русенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

                     Спорните отношения между страните възникват от неизпълнение  на клаузи от сключения между мях предварителен договор  за покупка на дружествени дялове от капитала на «С****» ООД с. Т****, област Р****, ЕИК **** от 12.03.2016 г.

                   По силата на така цитирания предварителен договор  за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 12.03.2016 г. в гр. Русе, ответникът Н.Х.Р., ЕГН: ********** в качеството му на съдружник в «С****» ООД с. Т****, ЕИК ****, притежаващ  335 дяла от капитала на дружеството се е задължил да ги прехвърли при условията на договора и в срок до 31.12.2016 г.  на «M****» ООД с. Т**** за сумата от 469 000 лв.

                  В текста на  чл. 6, ал.1 от договора, продавачът е поел и задължение да не прехвърля и да не подписва договори с трети лица за прехвърляне собствеността на посочените дялове; да запознае подробно  купувача с предмета на дейност на дружеството, както и с неговото финансово състояние; да съдейства в максимална степен за неговото приемане в «С****» ООД, като лично информира самото дружество и всеки от съдружниците в него за сключването на процесния договор; да предостави на купувача доказателства за липса на публични задължения, възбрани, запори , тежести върху движими и недвижими вещи, включени в активите на «С****» ООД, липса на изпълнителни дела срещу «С****» ООД и др., както и да съдейства за предаването на цялата счетоводна и търговска документация на купувача. Продавачът е декларирал /чл. 6, ал.2 от договора/, че предоставената търговска, финансова и техническа документация, включително договори, концесионни контракти, условия и договорености по тези контракти са предоставени вярно и в пълен обем на купувача. В чл. 7 от Договора Купувачът се е задължил: да заплати на продавача уговорената в този договор цена в сроковете и условията на договора и да предприеме всичкипоследващи действия, които законът и дружественият договор изискват за сключването на окончателен договор.

              При неизпълнение на което и да е задължение на продавачите по този договор, и описаните конкретно в чл.5, а.1 и ал.2 и чл. 6, ал.1 и ал.2 , в чл. 9 е договорена неустойка в размер на 800 000 лв, представляваща и гаранция за достоверност и дългосрочно изпълнение на Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богаства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богаства – сроителни материали – варовици, находище «К****», участък ****, разположено в землището на с. С****, община В****, област Р****.

                По делото са представени 2 бр. договори за продажба а дружествен дял от 27.06.2016 г., видно от които ответникът Н.Х.Р. продава собствените си 335 дяла от капитала на «С****» ООД на «Т****» ЕООД гр. Р**** – 165 дяла и на М.Н.П.– 170 дяла, лица различини от тези по предварителния договор.

                Доказателства за развалянето на сключения между страните предварителен договор от 12.03.2016 г. няма представени.

                При така установената фактическа обстановка, съдът като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, стигна до  следните правни изводи:

                Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Разпоредбата очертава обема на доказателствената тежест, възложена на ищеца по настоящото дело - същият следва да установи наличието на договорни отношения между страните, клауза за неустойка, неизпълнение на задълженията на ответника по този договор и размера на неустойката.  В настоящия случай доказателствената тежест е изпълнена.

                 Между страните е налице валидно сключен предварителен договор  за покупко-продажба на дружествени дялове от 12.03.2016 г., по силата на който ответникът Н.Х.Р., ЕГН: ********** в качеството му на съдружник в «С****» ООД с. Т****, ЕИК ****, притежаващ  335 дяла от капитала на дружеството се е задължил да ги прехвърли при условията на договора и в срок до 31.12.2016 г.  на «M****» ООД с. Т**** за сумата от 469 000 лв, което задължение безспорно не е изпълнено.

    Правната уредба на неустойката има диспозитивен характер и в компетенциите на страните по договора е уговарянето на нейното приложение, като вид обезщетение на вредите от неизпълнението. След като страните са уговорили неустойка, тази договорна клауза ги обвързва и задължава да се съобразят с волята, която са постигнали в съответния текст на договора, тъй като договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД.

    Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са  настъпили в предвидения размер. В процесния случай страните са се договорили отговорността за неизпълнение, в частност  - ако продавачът  не прехвърли собствеността на своите 335 дяла от капитала на «С****» ООД с. Т**** на купувача «M****» ООД с. Т**** в срок до 31.12.2016 г. или  ако наруши забраната да не ги прехвърля и подписва договори за това с трети лица /чл.6, ал.1, предл. 1 и 2/, да бъде санкциониран и той да заплати неустойка /чл.9/ в размер на 800 000 лв. Претендираната неустойка е в по-малък размер – 500 000 лв, поради което се явява доказана.

     Представеното в съдебно заседание Споразумение  от 22.06.2017 г., се отнася до действия, с които другият съдружник Б. Е. С., притежаващ  165 дяла от капитала на «С****» ООД с. Т**** урежда последиците от неизпълнението на различно по характер  свое задължение към  «M****» ООД с. Т****   при участието и на «С****» ООД с. Т****, тъй като той с договор  с нотарилна заверка на подписите от 27.06.2016 г.  е изцпълнил задължението си и е  прехвърлил притежаваните от него дялове на «M****» ООД с. Т****  съобразно цитирания по-горе предварителен договор от 12.03.2016 г. С представеното споразумение от 22.06.2016 г. поради   трите страни - Б. Е. С., «M****» ООД с. Т**** и «С****» ООД с. Т**** уреждат отношенията си и  декларират, че след подписването му нямат каквито и да било правни и финансови претенции една към друга и няма да предприемат действия, с което да нарушат постигнатите договорености  между тях. Това споразумение  е неотносимо към настоящия спор и не следва да бъде обсъждано като доказателство по делото, още по-малко като такова относимо към наведените в съдебно заседание от ответната страна твърдения за това, че продажбата на процесните 335 дяла от капитала на «С****» ООД с. Т**** на трети лица - «Т****» ЕООД гр. Р**** – 165 дяла и на М.Н.П.– 170 дяла е станало със съгласието на ищеца «M****» ООД с. Т****. Тези твърдения  съдът счита за недоказани, доколкото не  се подкрепят от нито едно от събраните по делото писмени доказателства. Ищецът Н.Х.Р. не е страна и по така представеното споразумение, както и в него не се съдържа изявление за волята на  «M****» ООД с. Т**** относно останалите дялове от капитала на дружеството.

     Нещо повече – въпреки поетите задължения, Н.Х.Р., без да е предприел съответни правни действия по разваляне на сключения от него предварителен договор и въпреки предвидените неустойки при неизпълнение на задълженията му, е прехвърлил собствеността на притежаваните от него 335 дяла на цена от 744 833 лв, значително надвишаваща договорената по предварителния договор  - 469 000 лв, от където може да се направи извод за това, че  той  умишлено и виновно не е изпълнил своите задължения, с което е довел до увреждане интересите на страната, с която е договарял. Прави впечатление и обстоятелството, че прехвърлянето на дяловете на трети лица е станало почти шест месеца преди изтичане на крайния срок, в който Р. е следвало да изпълни задължението си към «M****» ООД с. Т****.

                 По отношение направеното възражение за прекомерност на договорената неустойка, съдът намира същото за неоснователно. Предвид характера и размера на задължението, което обезпечава, не може да се приеме, че  договорената от страните неустойка в настоящия случай не е в противоречие с добрите нрави с оглед задължителните постановки, дадени в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителни и санкционна функции, какъвто не е настоящият случай. Възражението е бланкетно  и доводи в тази насока, които да бъдат обсъдени от съдебния състав, няма наведени.  

                 Не на последно място към момента на сключването на предварителния договор за продажба на дружествени дялове стойността на всичките 500 дяла е в размер на 700 000 лв, а договорената неустойка е 800 000 лв, което е в абсолютно съответсвие с нейните обезпечителна, обезщетителни и санкционна функции и целта на договореното прехвърляне на дяловете – придобиване изцяло от «M****» ООД с. Т**** собствеността на  всички дялове в «С****» ООД с. Т**** и следващите се от това права,  произтичащи от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богаства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богаства – сроителни материали – варовици, находище «К****», участък ****, разположено в землището на с. С****, община В****, област Р****.

     Ищцовата претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена изцяло. С оглед изхода на спора, в тежест на ответната страна са сторените в настоящото производство разноски съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.

     Водим от горното, Русенски окръжен съд

 

                     Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Н.Х.Р., ЕГН: ********** да заплати на «M****» ООД гр. Русе, ЕИК ****, представлявано от  М.В.М. – управител, сумата от 500 000 лв, представляваща неустойка по предварителен договор  за покупка на дружествени дялове от капитала на «С****» ООД с. Т****, област Р****, ЕИК ****, сключен на 12.03.2016 г. в гр. Русе, както и сумата от  32 730 лв разноски по делото пред РОС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: