Р Е Ш Е Н И
Е № 260812
гр. Пловдив, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осми септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2013 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.361, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени
от „Гранат Транс“ ООД – гр. Пловдив против „Оцветени бетонови керемиди“ ЕООД –
гр. Пловдив, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19788 лв., частичен иск от 45280 лв., представляваща
главница по спедиционен договор от 06.01.2016 г. и анекс към него от 03.04.2017
г., за която сума са издадени следните фактури: фактура № ***/ 17.03.2017 г. на
стойност 1068 лв., фактура № ***/ 24.03.2017 г. на стойност 492 лв., фактура № ***/
31.03.2017 г. на стойност 540 лв.; фактура № ***/ 10.04.2017 г. на стойност 660
лв.; фактура № ***/ 10.04.2017 г. на стойност 456 лв., фактура № ***/
25.04.2017 г. на стойност 1056 лв., фактура № ***/ 28.04.2017 г. на стойност
804 лв., фактура № ***/ 11.05.2017 г. на стойност 756 лв., фактура № ***/
18.05.2017 г. на стойност 936 лв., фактура № ***/ 31.05.2017 г. на стойност 552
лв., фактура № ***/ 31.05.2017 г. на стойност 360 лв., фактура № ***/
15.06.2017 г. на стойност 624 лв., фактура № ***/ 20.06.2017 г. на стойност 948
лв., фактура № *** /28.06.2017 г. на стойност 708 лв., фактура № ***/
07.07.2017 г. на стойност 1440 лв., фактура № ***/ 10.07.2017 г. на стойност
972 лв., фактура № ***/ 21.07.2017 г. на стойност 564 лв., фактура № ***/
31.07.2017 г. на стойност 780 лв., фактура № ***/ 18.08.2017 г. на стойност
1824 лв., фактура № ***/ 30.08.2017 г. на стойност 1152 лв., фактура № ***/
30.08.2017 г. на стойност 144 лв., фактура № ***/ 11.09.2017 г. на стойност 924
лв., фактура № ***/22.09.2017 г. на
стойност 1260 лв., фактура № ***/29.09.2017г. на стойност 768 лв., както и
сумата от 5029,67 лв. – обезщетение
за забавено плащане за периода от датата на падежа на задължението по всяка от
фактурите до 27.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в
съда – 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен спедиционен договор на
дата 06.01.2016 г., по силата на който ответното дружество възложило на ищеца
да сключва от негово име и за негова сметка договори за превоз на товари,
съгласно поставени в заявките условия. Заявките се подавали в устна форма от
служители на отдел „Пласмент“ на ответника, като ищцовото дружество намирало
превозвач и сключвало съответните договори за превоз на произвежданите от
ответника керемиди, а критериите били да се намери най-бързият и евтин превоз.
Ищцовото дружество заплащало със свои средства възнаграждение на превозвача, за
което били издавани фактури. Ищецът, от своя страна, впоследствие издавал
фактури, в които били включвани платеният транспорт, както и дължимото му се по
договора възнаграждение, които фактури били изпращани на ответника. Предмет на
предявения иск са фактури, издадени по спедиционния договор за периода от
17.03.2017 г. до 29.09.2017 г., които били осчетоводени като включени в
дневниците за продажби на ищеца, респективно дневниците за покупки на
ответника, който ползвал данъчен кредит за това. Ищецът поддържа, че фактурите
не били оспорени от ответника и той не се е противопоставил на тях. Посочва, че
с потвърждение на разчети от 10.01.2018 г., ответникът потвърдил, че
задълженията му към ищеца били в общ размер от 45280 лв., което представлявало
извънсъдебно признание на процесното вземане. С настоящата искова молба
претендира сумата от 19788 лв. – главницата по процесния спедиционен договор,
по следните фактури, а именно: фактура № ***/ 17.03.2017 г. на стойност 1068
лв., фактура № ***/ 24.03.2017 г. на стойност 492 лв., фактура № ***/
31.03.2017 г. на стойност 540 лв.; фактура № ***/ 10.04.2017 г. на стойност 660
лв.; фактура № ***/ 10.04.2017 г. на стойност 456 лв., фактура № ***/
25.04.2017 г. на стойност 1056 лв., фактура № ***/ 28.04.2017 г. на стойност
804 лв., фактура № ***/ 11.05.2017 г. на стойност 756 лв., фактура № ***/
18.05.2017 г. на стойност 936 лв., фактура № ***/ 31.05.2017 г. на стойност 552
лв., фактура № ***/ 31.05.2017 г. на стойност 360 лв., фактура № ***/
15.06.2017 г. на стойност 624 лв., фактура № ***/ 20.06.2017 г. на стойност 948
лв., фактура № *** /28.06.2017 г. на стойност 708 лв., фактура № ***/
07.07.2017 г. на стойност 1440 лв., фактура № ***/ 10.07.2017 г. на стойност
972 лв., фактура № ***/ 21.07.2017 г. на стойност 564 лв., фактура № ***/
31.07.2017 г. на стойност 780 лв., фактура № ***/ 18.08.2017 г. на стойност
1824 лв., фактура № ***/ 30.08.2017 г. на стойност 1152 лв., фактура № ***/
30.08.2017 г. на стойност 144 лв., фактура № ***/ 11.09.2017 г. на стойност 924
лв., фактура № ***/22.09.2017 г. на
стойност 1260 лв., фактура № ***/29.09.2017г. на стойност 768 лв., подробно
описани в исковата молба като номер, дата, размер, основание, срок за
погасяване. Претендира и обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД в
общ размер от 5029,67 лв., дължимо по всяка от фактурите и изчислено за всяка
сума поотделно. Въпреки многократните покани на ищеца до ответника да заплати
доброволно процесните суми, плащане не последвало, поради което предявява
настоящите искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Оцветени
бетонови керемиди“ ЕООД – гр. Пловдив, със становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва, че е налице извънсъдебно признание за дължимостта
на сумата от 45280 лв., както и на исковата сума от 19788 лв. Твърди, че ищецът
не доказва по отношение на претендираните услуги, обективирани в отделните
фактури, да е действал в качеството на спедитор по смисъла на чл.361 ТЗ. Не
били налице заявки по смисъла на чл.2 и чл.5 от договора, както и отчетна
сделка за спедиторски услуги. Оспорва съдържанието на процесните фактури като
частни писмени документи, несъдържащи подписи на ответника. Не оспорва, че за
периода 2014 г. – 2016 г. били сключени приложените към исковата молба
спедиционни договори, както и че в изпълнение на тях са предоставени
спедиторски услуги, по силата на които спедиторът е сключвал договори за превоз
на товари. Намира, че претендираните суми реално не били свързани с изричното
възлагане за превоз на товар, собственост на ответника. Ищецът е действал като
представител без представителна власт от името на ответника, тъй като липсвало
възлагане за всеки един товар. Не била дължима фактурираната комисионна,
уговорена в раздел V от договора. Не оспорва, че процесните фактури са включени
в дневниците за покупки на ответното дружество, както и че е ползван данъчен
кредит за тях, поради което намира, че първата поставената задача към ССчЕ не е
необходима. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът основава исковата си претенция на сключен между
страните спедиционен договор от 6 януари 2016 година, както и анекс към него от
03.04.2017 година. По силата на чл. 1 от договора доверителят възлага на спедитора
- ищцовото дружество, срещу възнаграждение да сключва от свое име и за сметка
на ответника договори за превоз на товари. Спедиторът се задължава да изпълнява
поръчките в срок, допълнително договорен между страните, в зависимост от
подадените заявки и условията, които се съдържат в тях. Клаузата на член 3
предвижда, че спедиторът е длъжен да прехвърли на ответника в срок до 7 работни
дни, считано от изпращането на товара, правата и задълженията по сключения от
него договор за превоз, а доверителят е длъжен да ги приеме. Съгласно сключения
на 03.04.2017 г. анекс, услугите, извършени от спедитора се възлагат от
доверителя по един от изброените начини: по телефон или факс, устно от
оторизираните лица или от трети лица клиенти, закупуващи стока от ответното дружество.
По делото се установи от фактическа страна, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор
за спедиция, с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на
ищеца и на ответника. Това обстоятелство не се оспорва от ответната страна в
писмения отговор, която признава, че между страните са били налице търговски
отношения по повод на спедиция, извършвана от ищцовото дружество. Установи се
също, че страните са се намирали в трайни търговски отношения помежду си, по
силата на които ответникът е възлагал на ищеца да сключва от негово име
договори за превоз на стоки, произвеждани от дружеството - керемиди. От
показанията на свидетеля Г. Д. Г. се установява, че между страните се е
наложила практика заявките да се дават устно или по телефона от служители на
ответното дружество в отдел „Пласмент”. Този начин на даване на заявките е
намерил уредба в отношенията между страните в сключения на 03.04.2017 г. анекс
към договора за спедиция.
С оглед изложените от ответника в писмения отговор
възражения спорът между страните се концентрира около това дали представители
на ответното дружество са правили заявки за извършване на превози, за които са
издадени процесните фактури, както и дали, след като са сключвани договорите за
превоз, спедиторът е извършил отчетни сделки на превозната услуга. Съгласно
разпоредбата на чл.361, ал. 1 ТЗ, със спедиционния договор спедиторът се
задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя
договор за превоз на товар. С оглед препращащата норма на чл. 361, ал. 2 ТЗ към
правилата на комисионния договор, спедиторът е длъжен да даде сметка на
възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка – чл. 355 ТЗ,
за да възникне правото му да получи възнаграждение за извършената спедиционна
услуга. Съдебната практика е последователна, че за да се приеме, че спедиторът
е дал отчет по изпълнението на спедиционния договор, трябва да се направи
преценка дали извършените от него фактически
действия налагат извод, че изпълнителна сделка е сведена до знанието на доверителя и дали последният я приема. В
този смисъл Решение № 44 от 31.03.2009 г. по т. д. № 447/2008 г., ТК, II т. о.
на ВКС.
От представените по делото фактури: фактура № ***/
17.03.2017 г. на стойност 1068 лв., фактура № ***/ 24.03.2017 г. на стойност
492 лв., фактура № ***/ 31.03.2017 г. на стойност 540 лв.; фактура № ***/
10.04.2017 г. на стойност 660 лв.; фактура № ***/ 10.04.2017 г. на стойност 456
лв., фактура № ***/ 25.04.2017 г. на стойност 1056 лв., фактура № ***/
28.04.2017 г. на стойност 804 лв., фактура № ***/ 11.05.2017 г. на стойност 756
лв., фактура № ***/ 18.05.2017 г. на стойност 936 лв., фактура № ***/
31.05.2017 г. на стойност 552 лв., фактура № ***/ 31.05.2017 г. на стойност 360
лв., фактура № ***/ 15.06.2017 г. на стойност 624 лв., фактура № ***/
20.06.2017 г. на стойност 948 лв., фактура № *** /28.06.2017 г. на стойност 708
лв., фактура № ***/ 07.07.2017 г. на стойност 1440 лв., фактура № ***/
10.07.2017 г. на стойност 972 лв., фактура № ***/ 21.07.2017 г. на стойност 564
лв., фактура № ***/ 31.07.2017 г. на стойност 780 лв., фактура № ***/
18.08.2017 г. на стойност 1824 лв., фактура № ***/ 30.08.2017 г. на стойност
1152 лв., фактура № ***/ 30.08.2017 г. на стойност 144 лв., фактура № ***/
11.09.2017 г. на стойност 924 лв., фактура № ***/22.09.2017 г. на стойност 1260 лв., фактура № ***/29.09.2017г.
на стойност 768 лв., както и товарителници за извършен транспорт, се
установява, че ищцовото дружество е сключвало договори за транспорт на
„керемиди палет” за процесния периода от 17.03.2017 г. до 29.09.2017 г.
Установи се също, че заявките са били извършвани устно от служители на
дружеството – доверител, или пък от самите клиенти, като начинът за
осъществяването им в устна форма е бил изрично договорен между страните в
подписания анекс от 03.04.2017 г. По отношение на това дали е отчетена
поръчката, съдът съобрази обстоятелството, което се признава от ответника, че
процесните фактури са осчетоводени в дневника за покупки на ответното дружество
и същото е ползвало данъчен кредит. Категорична и непротиворечива е съдебната
практика на ВКС, че отразяване на паричната престация по доставката като
дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно
стойността и, съставлява извънсъдебно признание на задължението. В този смисъл
- Решение № 228 от 07.01.2015 г. по търг. д. № 3597/2013 г. на Върховен
касационен съд, Р Е Ш Е Н И Е № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010г., I
т.о., ВКС, Решение 172 от 13.01.2016 г. по т. д. 2535/2013 г. на 1 ТО, Решение
47 от 08.04.2013 г. по т. д. 137/2012 г. на 2 ТО. В последното решение се
приема, че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни,
вписването й в дневниците за покупко - продажби и в справките-декларации по
ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна,
съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е
съставена фактурата.
Предвид изложеното, съдът приема, че макар процесните
фактури да не са подписани от представител на ответното дружеството, с факта на
вписването им в дневниците за покупки и с ползването на данъчен кредит, е
налице признание за възникване на задължението по фактурите и за размера му. От
това следва, че е налице и извършване на изискуемия отчет и приемането му от
страната на доверителя по спедиционния договор. Затова предявеният иск е
доказан по своето основание. Не е спорен размерът му, а и той се установява от
представените фактури. Поради това ответникът ще бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 19788 лв., дължима по процесните фактури.
Като законна последица от уважаване на
иска ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По иска за заплащане на лихва за забава
по чл.86, ал.1 ЗЗД, следва да се докаже, че длъжникът е изпаднал в забава,
както и размерът на претенцията. Съгласно чл.15, ал.2 от спедиционния договор,
доверителят е длъжен да заплати сумите по фактурите по превоза и комисионната в
срок до 20 работни дни от получаването й. Затова съдът приема, че ответното
дружество е изпаднало в забава за заплащането на процесните суми. Размерът на
иска се установява от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на
основание чл.202 ГПК. Затова предявеният акцесорен иск подлежи на уважаване.
По отношение на
разноските:
При
този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът.
Същият е доказал заплащането на съдебно деловодни разноски в размер на общо 1142,71
лв., от които 992,71 лв. за ДТ и 150 лв. за депозит на вещо лице.
Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. съгласно договор
за правна защита и съдействие от 06.02.2020 – л.12 от делото, не следва да се
присъжда, доколкото не е доказано заплащането му – съобр. задължителните
постановки на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В договора за правна помощ
е уговорено хонорарът да се заплати по банков път, но няма доказателства за изплащането
му на адвоката.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Оцветени бетонови керемиди“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград,
обл. Хасково, ж.к. Вулкан, да ЗАПЛАТИ на „Гранат Транс“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе” № 127
по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.361, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от
19788 лв. (деветнадесет хиляди
седемстотин осемдесет и осем лева), частичен иск от 45280 лв., представляваща
главница по спедиционен договор от 06.01.2016 г. и анекс към него от 03.04.2017
г., за която сума са издадени следните фактури: фактура № ***/ 17.03.2017 г. на
стойност 1068 лв., фактура № ***/ 24.03.2017 г. на стойност 492 лв., фактура № ***/
31.03.2017 г. на стойност 540 лв.; фактура № ***/ 10.04.2017 г. на стойност 660
лв.; фактура № ***/ 10.04.2017 г. на стойност 456 лв., фактура № ***/
25.04.2017 г. на стойност 1056 лв., фактура № ***/ 28.04.2017 г. на стойност
804 лв., фактура № ***/ 11.05.2017 г. на стойност 756 лв., фактура № ***/
18.05.2017 г. на стойност 936 лв., фактура № ***/ 31.05.2017 г. на стойност 552
лв., фактура № ***/ 31.05.2017 г. на стойност 360 лв., фактура № ***/
15.06.2017 г. на стойност 624 лв., фактура № ***/ 20.06.2017 г. на стойност 948
лв., фактура № *** /28.06.2017 г. на стойност 708 лв., фактура № ***/
07.07.2017 г. на стойност 1440 лв., фактура № ***/ 10.07.2017 г. на стойност
972 лв., фактура № ***/ 21.07.2017 г. на стойност 564 лв., фактура № ***/
31.07.2017 г. на стойност 780 лв., фактура № ***/ 18.08.2017 г. на стойност
1824 лв., фактура № ***/ 30.08.2017 г. на стойност 1152 лв., фактура № ***/
30.08.2017 г. на стойност 144 лв., фактура № ***/ 11.09.2017 г. на стойност 924
лв., фактура № ***/22.09.2017 г. на
стойност 1260 лв., фактура № ***/29.09.2017г. на стойност 768 лв., както и
сумата от 5029,67 лв. (пет хиляди
двадесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки) – обезщетение за забавено
плащане за периода от датата на падежа на задължението по всяка от фактурите до
27.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 07.02.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1142,71 лева (хиляда сто
четиридесет и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща сторени съдебно деловодни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.