МОТИВИ към Присъда № 34/14.05.2020 г. по НОХД 76/2020г.
по описа на РС-Дупница, Н.О., V състав.
Настоящото
първоинстанционно съдебно производство е по реда на Глава XXVII от НПК.
Обвинението
е повдигнато от РП-Дупница с внесен обвинителен акт против Д.Ч.А. – родена на *** ***, с постоянен адрес:***, българка, с българско гражданство, работи в ПОК „Съгласие“ АД –
гр. Дупница, неомъжена, неосъждана, с ЕГН **********, за това, че: за периода
от 28.09.2018г. до
21.11.2018г., в гр. Дупница,
в условията на продължавано престъпление, при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, като
длъжностно лице
- продавач - консултант
в Търговски отдел на „Ролпласт“ ЕООД, гр. София, с БУЛСТАТ ********* и място на работа
в гр. Дупница, ул. „Иван Вазов“
№ 8, е присвоила чужди пари, връчени в това й качество и поверени й да ги
управлява, а именно: получила е парични средства по поръчки
на клиенти, както следва: на 28.09.2018г. по поръчка № ********* сумата от 344,00 лв.; на 08.11.2018г. по поръчка № ********* сумата от 9451,00 лв. и на 21.11.2018г. по поръчка № ********* сумата от 412,00 лв., или
присвоени пари в общ размер на
10 207,00 лв., като не е издавала
фискални бонове от касовия апарат
при плащане на посочените суми,
не е внесла получените суми в касата на дружеството
и не ги е
отразила в дневния отчет на касовата
книга - престъпление
по чл.
201, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът при РП-Дупница поддържа изцяло повдигнатото
обвинение и намира, че въз основа на събраните доказателства и направеното от
подсъдимата пълно самопризнание за фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин и същата е
виновна в извършването на престъплението, за което и е повдигнато по-горе цитираното
обвинение. Сочи, че обвинението е доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
Защитникът на подсъдимата пледира пред състава на съда, че не оспорват
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
но моли съда да наложи предвиденото в закона наказание при условията на чл. 55
от НК. Сочи, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Пледира
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Моли да не бъдат налагани допълнително и другите
предивдени в чл. 201, ал.1 от НК наказания.
Подсъдимата поддържа
изцяло тезата на защитника в пледоарията си пред съда. В дадената и последна
дума, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, Д.А. заявява, че съжалява за
случилото се и моли за минимално наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимата,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.Ч.А. е родена на *** ***. Същата е с постоянен адрес:***, българка, с българско гражданство, работи в ПОК „Съгласие“ АД –
гр. Дупница, с ЕГН **********. Подсъдимата е неомъжена, има едно дете, което
отглежда и е неосъждана към датата на деянието.
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 3
от НПК: В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на
присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
В периода от 28.09.2018г. до
21.11.2018г. подсъдимата работела
като „продавач-консултант“ в
търговски отдел на „Ролпласт“ ЕООД, гр. София, с ЕИК: ********* и място на работа
в гр. Дупница, ул. „Иван Вазов“
№ 8. Съгласно сключения с нея трудов договор № 63/13.07.2018 г. и длъжностната
и характеристика подсъдимата имала качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, тъй като и били вменени задължения да сключва договори
с клиенти на дружеството, във връзка с което да получава дължими парични суми
от клиентите и да ги отчита по установения вътрешно-фирмен ред. Във връзка с
това отговаряла за правилното засичане на касата и надлежното попълване на
касовата книга в обекта. Във връзка с длъжността си имала задължения за
правилно съставяне на първичните счетоводни документи, както и всеки понеделник
да изпраща седмичен отчет за оборота на обекта и издадените във връзка с
продажбите първични счетоводни документи.
В края на 2018-та година, през посочения период, подсъдимата поради свои финансови
затруднения решила да присвои част от средствата, налични в касата на
дружеството, за която отговаряла. За инкриминирания период от 28.09.2018г. до 21.11.2018г., последователно три лица поръчали различни видове изделия
от догарама в процесния търговски обект, като заплащали в брой на А. изцяло
дължимите суми по поръчките, срещу което подсъдимата им издала разписки с
положен от нея печат и подпис. Конкретно св. Н.Г. заплатил на 28.09.2018г., по
поръчка № *********, сумата
от 344,00 лв. Свидетелката
М.П. заплатила на 08.11.2018г.,
по поръчка № *********, сумата
от 9451,00 лв., а свидетелят С.К.
заплатил на 21.11.2018г., по
поръчка № *********, сумата
от 412,00 лв. или общо А.
получила сума в
размер на 10 207,00 лв., за която подсъдимата не е издавала
фискални бонове от касовия апарат
при плащане на посочените суми,
не е внесла получените суми в касата на дружеството
и не ги е
отразила в дневния отчет на касовата
книга. Поръчките на клиентите не били изпълнени в срок, което
наложило същите да сигнализират на място в офиса и в централата на дружеството
в гр. София, поради което управителят на дружеството – св. Н. определил
комисия, която да извърши проверка в обекта. Комисията била съставена от негови
служители – свидетелите П., Николова и Д., които установили липсите и
нарушенията извършени от подсъдимата. Наложило се дружеството за своя сметка да
изпълни поръчките на клиентите, чиито плащания били присвоени от подсъдимата.
От заключението на изготвената от вещото лице Ч.в хода на ДП графическа
експертиза е установено, че подсписите положени в графите изпълнител на
представените от свидетелите Г., П. и К. разписки е положен от подсъдимата А..
От заключението на изготвената от вещото лице Д.в хода на ДП съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че размера на
присвоените парични суми по трите посочени поръчки е общо 10 207,00 лева
при минимална работна заплата за страната в този периода от 510 лева. Подробно
са описани допуснатите счетоводни нарушения при извършените операции, които са
довели до присвояване на съответните за всяка поръчка суми.
Изложената фактическа обстановка се установява въз
основа на самопризнанията на подсъдимата Д.А. и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали: гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите: Г., П., К., Н., П., Д. и Николова, приложените към делото
писмени доказателства и доказателствени средства, всички подробно описани в
описа и съдържащи се в кориците на ДП, вкл. заключението по изготвените
графическа и съдебно-счетоводна експертиза, съответно – л. 84 - 92 и л. 93-103
от ДП.
Съдът
намира, че направеното от подсъдимата самопризнание се подкрепя напълно от
събрания по делото доказателствен материал. Посочените доказателства и
доказателствени средства категорично сочат, че Д.Ч.А., в качеството и на
длъжностно лице през инкриминирания период е извършител на горепосоченото
престъпление по чл. 201, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Съдът
намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се
обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята
съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че именно
подсъдимата е извършител на престъпната проява, за която е обвинена от РП-Дупница.
Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК
съдът не намира за нужно да прави по-задълбочен доказателствен анализ, като
обсъжда същите детайлно и подробно.
Доколкото по
делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че
следва да възприеме с доверие и да изгради изводите си изцяло върху събраната
съвкупност от изброените доказателства.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна
страна подсъдимата Д.А. е осъществила състава на престъплението по чл. 201, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като за периода
от 28.09.2018г. до
21.11.2018г., в гр. Дупница,
в условията на продължавано престъпление, при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, като
длъжностно лице
- „продавач – консултант“ в търговски отдел
на „Ролпласт“ ЕООД, гр. София, с БУЛСТАТ ********* и място на работа
в гр. Дупница, ул. „Иван Вазов“
№ 8, е присвоила чужди пари, връчени в това й качество и поверени й да ги
управлява, а именно: получила е парични средства по поръчки
на клиенти, както следва: на 28.09.2018г. по поръчка № ********* сумата от 344,00 лв.; на 08.11.2018г. по поръчка № ********* сумата от 9451,00 лв. и на 21.11.2018г. по поръчка № ********* сумата от 412,00 лв., или
присвоени пари в общ размер на
10 207,00 лв., като не е издавала
фискални бонове от касовия апарат
при плащане на посочените суми,
не е внесла получените суми в касата на дружеството
и не ги е
отразила в дневния отчет на касовата
книга.
Съдът
намира, че всички обективни елементи от състава на престъплението са налице.
Подсъдимата лично, в качеството си на длъжностно лице – продавач-консултант, в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, с
последователни действия и бездействия осъществяващи поотделно един
и същ състав на
престъпление по чл. 201, ал.1 от НК, извършени през
непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите е присвоила чужди пари, в размер на общо 10207,00 лева, собственост на „Ролпласт“
ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, поверени и
в това и качество да ги управлява, като ги получи от клиентите, осчетоводи,
отчете и предаде по установения вътрешнофирмен ред, което не е сторила.
От субективна страна съдът
намира, че престъплението е извършено при вид и форма на вината пряк умисъл -
подсъдимата е могла да ръководи
постъпките си, предвиждала е общественоопасните последици, които могат да
настъпят от деянието й като въпреки това е желала тяхното настъпване. Имала е
психическата годност да се въздържи от извършване на противоправните си прояви,
но съзнателно не го е сторила, за да постигне противозаконно присвояване на
чужди пари, с които да разреши финансовите си затруднения.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата А. съдът прие, че са налице следните
смекчаващи отговорността обстоятелства:
На първо
място това е чистото съдебно минало на
подсъдимата в периода, в който е извършено деянието, доброто процесуално
поведение допринесло за срочното приключване на делото, изразеното съжаление и
обстоятелството, че работи в ПОК „Съгласие“ АД и полага всекидневно грижи за
детето си.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита, че от последователността и
вида на действията и бездействията на подсъдимата при осъществяване на
изпълнителното деяние през инкриминирания период може да се направи извод за сериозна
упоритост на А. и нейн опит да прикрие следите от
престъплението си. Всичко това, наред със сериозния размер на присвоената сума,
която е равностойна на около 20 минимални работни заплати за периода може да се
направи извод за много по-висока от обикновената степен на обществена опасност
на деяния от този вид. Не следва да се пренебрегва също така и мотивът на
подсъдимата да извърши престъплението, а именно за да разреши свои финансови
затруднения, които е могла да разреши по друг законосъобразен начин, например
чрез заем, кредит, намиране на втора или друга по-високоплатена работа и т.н.,
но не и да извършва продължавано умишлено престъпление против собствеността на
ощетеното юридическо лице.
Ето защо,
съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК и
следва да наложи на подсъдимата по реда на чл. 58а НК наказание в размер клонящ,
но по-висок от минималния, определен такъв в закона. За престъплението по чл.
201, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, като
съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния
и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
При тези
съображения, съдът намира, че за конкретното престъпление, съразмерно на
обществената опасност на извършеното деяние и на подсъдимата Д.А. се явява
наказание „лишаване от свобода”, в размер на 1 година и 6 месеца, което следва
да се редуцира с 1/3, съгласно нормата на чл. 58а от НК и да бъде определено окончателно
на „лишаване от свобода”, за срок от 1
/една/ година.
Налице са
условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок – лицето не е осъждано към
инкриминирания период, а наложеното наказание е в размер до 3 години, както
предвижда посочената норма. Настоящият съдебен състав счита, че за постигане на
индивидуалната и генерална превенция като цели на наказанието, съгласно чл. 36
от НК не е наложително изтърпяването му да е ефективно. Съдът намира, че
адекватен изпитателен срок, за който да бъде отложено изтърпяване на
наказанието, съобразно обществената опасност на деянието би бил такъв от 4 /четири/ години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Съобразно
посочените цели на наказанието и отчетените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, в конкретния случай не се налага да бъдат наложени на
подсъдимата, която работи и е социално нестабилна и допълнително предвидените
от законодателя и поставени изцяло в дискрецията на съда наказания -
конфискация до една втора от имуществото на виновния и лишаване от права по чл.
37, ал. 1, точки 6 и 7.
По разноските:
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди
подсъдимата Д.Ч.А. да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, по
сметка на ОД на МВР - гр. Кюстендил направените в хода на досъдебното
производство разноски за експертизи, в размер на 350.44 лв. /триста и петдесет лева и четиридесет и четири стотинки/.
При тези
мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: