№ 240
гр. Харманли, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20225630100119 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-
вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .
Ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощник адв. Н. К. АК
Стара Загора твърди, че на 09.ХІ.2016г. в гр. Харманли бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК ***** (в качеството на кредитор) и ответника А. С. А. от гр. Симеоновград
(в качеството на кредитополучател). По силата на договора, банката предоставила на
ответника кредит в размер на 10 000лв.- за покриване на потребителски нужди.
Твърди се, че разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на
кредитополучателя. Той от своя страна се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията. уговорени в договора. Сочи се, че в чл.4 (2)
било договорено, усвоената редовна главница по кредита да се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на 7.503%. Годишния процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане
на кредита бил в размер на 8.86%. Погасителните вноски за издължаване на кредита се
заплащали ежемесечно на 20-то число на месеца, като ответникът се задължавал да погася
задължението си общо на 96 анюитетни вноски, в размер на 138.31лв., а със застрахователна
премия -150.51лв. с краен срок на погасяване на кредита до 20.Х.2024г. Всяка вноска
включвала в себе си три компонента - част от главницата, възнаградителна лихва и
застрахователни премии.
В исковата молба са твърди, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят
погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията, като оставало
непогасено задължение по кредита в размер на 10 784.58лв. Поради неизпълнение на
договора (пълно или частично неплащане на две погасителни вноски) кредитът станал
предсрочно изискуем, което на основание чл.19 от Договора, породило правния интерес от
съдебно претендиране на паричното задължение.
Сочи се, че на 31.І.2018г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ***** и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *****, по силата на който, задължението на Кредитополучателя, произтичащо
от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 09.ХІ.2016г., било
1
изкупено от ищеца.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закон за задълженията
и договорите, длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение процесното
вземане е ищцовото дружество. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „ЕОС Матрикс“
ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „Обединена Българска Банка“ АД, да
извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента. Твърди се, че разпоредбата на чл.99
ал.3 ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало
изпълнението. С Писмо с обратна разписка, на 10.VІІ.2019г. уведомлението за цесия и
предсрочна изискуемост било получено на постоянния адрес на ответника, който съвпадал с
този, посочен в Договора за кредит, от * А.а-майка. Кредитополучателят получил
уведомлението изходящо от „Обединена Българска Банка“ АД (стар кредитор) за
извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал надлежно уведомен за втори
път за извършената цесия . Следвало да зачете този факт по силата на чл.235 ал.3 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 21.Х.2019г. в Районен Съд Харманли било
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, със заявител „ЕОС
Матрикс“ ЕООД срещу ответника А. поради неизпълнение на парично задължение,
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
09.ХІ.2016г. По Заявлението било образувано частно гражданско дело № 1075/19г. В
заявлението се претендирала сума в размер на 3 000лв.- частично, от които: главница-
2023.53лв., частично от общо дължима главница за плащане – 9 808.11лв. и мораторна
лихва- 976.47лв.
На основание Изпълнителен лист, издаден от Районен съд град Харманли на
18.ХІ.2019г. длъжникът А. бил осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер
на 3 000лв.- частично, от които: главница-2 023.53лв.. частично от общо дължима главница
за плащане – 9 808.11лв.; мораторна лихва-976.47лв. и разноски по делото в размер на 60лв.
- платена държавна такса. С издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело №2044/20г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова. През м. Юни 2021г. изпълнителното
дело било прекратено поради изплащане.
Твърди се, че ищеца пристъпил за втори път към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Харманли срещу
Кредитополучателя, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
01.ХІІ.2021г., като било образувано ч.гр.дело № 1216/2021г. Претендирана сума била
7784.58лв. -главница, която е дължима, но не била дирена съдебно. Срещу издадената
заповед ответникът подал възражение, в което твърдял, че не дължи изпълнение по
издадената Заповед за изпълнение. За това ищеца бил уведомен със съобщение, надлежно
връчено на 04.І.2022г.
Изложеното породило правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск
за установяване на вземането си по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 09.ХІ.2016г., за сумата от 7 784.58лв. - главница, представляващи останало
непретендирано съдебно задължение по усвоения кредит.
Моли съда да постанови решение с което да признаете за установено, че А. С. А.
ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сумата от 7784.58лв. - главница,
представляващи останало непретендирано съдебно задължение по усвоения кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК в съда - 01.ХІІ.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на разноски както по заповедното, така и по
исковото производства.
В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответника
А. С. А. действащ чрез пълномощника адв. П.Каснакова - Димитрова АК Хасково, с който е
изразено становището, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан.
С отговора на исковата молба не се оспорва, че на 09.ХІ.2016г. в гр. Харманли е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК ***** (като кредитор) и ответника А. А. (като
кредитополучател), съгласно който Банката предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 10 000лв., с краен срок на погасяване -20.Х.2024г., който кредит бил усвоен
съгласно уговореното.
2
Не се оспорва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
31.І.2018г., „Обединена Българска Банка“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество
възмездно вземането по горепосочения договор .
Сочи се, че за успешното провеждане на установителния иск в настоящата
хипотеза, в тежест на ищеца е да докаже освен факта, че е приобретател по силата на
договор за цесия на вземане на цедента срещу ответника, а и съществуването и
изискуемостта на същото. За основателността на предявените искове, ищцовото дружество
следвало да установи настъпването на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства .
Проц. представител счита че исковата претенцията е изцяло неоснователна,
поради липсата на посочен начален и краен период на задължението и в тази връзка прави
възражение за погасяване на вземането по давност.
Счита иска за неоснователен, тъй като сумата предмет на исковата претенция,
била изцяло изплатена - претенцията не съществувала поради изплащане на цялото
задължение, поради което претендираната в исковата молба сума била недължима.
В отговора на исковата молба се твърди , че към датата 01.ХІІ.2021г. , когато
ищцовото дружество пристъпило към принудително изпълнение на вземанията си по
договора- чрез подаване на Заявление до районен съд Харманли за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК (образувано и ч.гр.д. №1216/ 2021г.), дългът по изпълнително
дело №2044/20г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, образувано на основание
изпълнителен лист, издаден от Районен съд-Харманли на 18.ХІ.2019г. бил изцяло погасен.
Последните плащания били извършени от длъжника на 01.ІV.2021г., 16.ІV.2021г.,
06.V.2021г. и 07.VІ.2021г., на която дата с Разпореждане приключило изпълнителното дело
№20209290402044 - образувано от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание „пълно
погасяване на задължението по изпълнителното дело“. С това Разпореждане влязло в сила
на 22.VІ.2021г., било наредено и вдигане на всички наложени възбрани, запори и други
обезпечителни мерки.
Проц.представител на ответника счита, че в случая липсвали данни относно
произхода и основанието на исковата претенция в размер на: „7 784.58лв.-главница, която е
дължима , но не е дирена съдебно.“ В случая липсвало ясно посочено основание за
плащане, към кой момент е начислена и дължима сумата, както и доказателства
удостоверяващи претендираната сума, които да обосноват извод за нейната дължимост,
предвид твърденията на ищцовото дружество.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявения иск от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление :гр. София, ж.к. М*Д* ул.
„***** ,както и акцесорния иск за законна лихва против А. С. А. ЕГН ********** с адрес:
гр. Симеоновград ул. „*****, като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
От представените от ищцовата страна писмени доказателства – неоспорени от
ответника и дори признати с отговора на исковата молба се установява, че на 09.ХІ.2016г. в
гр. Харманли е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
между ответника А. А. (като кредитополучател) и „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
***** (като кредитор), съгласно който Банката предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 10 000лв., с краен срок на погасяване -20.Х.2024г. , който бил изцяло усвоен
съгласно уговореното.
Не се спори, че на 31.І.2018г. между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК
***** и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***** е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) между, по силата на който, задължението на Кредитополучателя-
ответника А. , произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 09.ХІ.2016г. е изкупено от ищцовото дружество.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 1216 по описа на РС Харманли за 2021г. се
установява, че въз основа на Заявление с вх. № 4972/01.ХІІ.2021г. депозирано от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, гр. София, съдът е издал Заповед № 462 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 03.ХІІ.2021г. за сумата от 7 784.58лв. представляваща
главница , ведно със законната лихва считано от 01.ХІІ.2021г. до изплащане на
3
задължението и 155.96лв. съдебни разноски.
В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с
Разпореждане № 1254/ 20.ХІІ.2021г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От това
заключение се установява, че усвоеният от ответника кредит е в размер на 10 000лв.
Установява се, че при „ОББ“ АД е погасена сумата от 304.81лв. от която:191.89лв. -
главница, 88.52лв.-лихви и 24.40лв.- застраховка. Предсрочната изискуемост била обявена
на 20.VІІ.201 г. При предаване на паричното задължение на ищцовото дружество „ЕОС на
31.І.2018г. задълженията на длъжника се били: главница- 9 808.11лв., лихви- 481.50лв.,
такси и разноски – 494.97лв. или общо 10 784.58лв.Вещото лице е установило, че при „ЕОС
Матрикс“ ЕООД по изп.дело №2044/2020г. по описа на ЧСИ Н.Кавакова ,са погасени- 3
000.00лв. от които: такси и разноски -494.97лв., лихви-481.50лв. и главница 2023.53лв.
Установява се , че общо внесена сума при „ЕОС Матрикс"ЕООД от ЧСИ Н.Кавакова възлиза
в размер на 4 820.54лв. с която сума са погасени следните задължения: такси и разноски-
1 382.97лв., лихви -1 309.74лв. и 2 127.83лв. погасена главница. Според заключението на
вещото лице към 01.ХІІ.2021г. неиздължената сума по главница е в размер на 7 680.28лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 430 ал.1 от ТЗ вр. чл. 79
ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника по същото в едномесечния срок от
уведомяването на заявителя за подадени от длъжниците възражения.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че на 09.ХІ.2016г. в
гр. Харманли между „ОББ“ АД и ответника А. е възникнало облигационно правоотношение
по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. По силата на
договора „ОББ“ АД е предоставила на ответника кредит в размер на 10 000лв. който е
усвоен изцяло. Изпълнението от банката на задължението по договора също бе доказано. Не
се оспорва, че кредитополучателя не е изпълнил точно произтеклото от договора
задължение за заплащане на месечните погасителни вноски по кредита, като е преустановил
плащанията на 03.І.2017г.и кредита е обявен за предсрочно изискуем на 20.VІІ.2017г. за
което длъжника е надлежно уведомен.
Установява се, че впоследствие между „ОББ“ АД и ищеца „ЕОС Матрикс“
ЕООД е възникнало валидно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземания от
31.VІІІ.2018 г., по силата на който вземането по договора е преминало върху дружеството
ищец с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите
лихви. В Приложението към Потвърждение за извършената цесия прехвърленото вземане е
определено, съответно кредитоискателят фигурира с всички индивидуализиращи
конкретното вземане данни. В този смисъл следва да се приеме, че договорът за цесия е
действителен и е произвел целеното от страните правно действие – замяна на
първоначалния кредитор с нов. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за настъпването
на прехвърлителния ефект в отношенията между стария и новия кредитор не е необходимо
нито съгласие, нито уведомяване на длъжника. Действително, за да произведе цесията
действие спрямо длъжника, на основание чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, като е допустимо същият да
упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника чрез негов пълномощник. С
оглед постигнатата в т. 5 от договора за цесия договореност и издадените нарочни
пълномощни от „ОББ“ АД на "Еос Матрикс" ЕООД и на Адв.дружество „Иванов и Денев“",
следва да се приеме, че е налице и изрично изявена, правно валидна воля от цедента за
упълномощаването на цесионера и на трето лице, от негово име и за своя сметка да
предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията. На 10.VІІ.2019г. на ответниците по делото са връчени
Уведомления /изх. № 4039 и № 4040 от 10.VІІ.2019г. /, с които от една страна
4
упълномощеното трето лице – Адвокатско дружество "Иванов и Денев", представлявано от
управителя адв. Жельо Денев, е уведомил от името на банката–цедент длъжника по кредита
за извършената цесия, а от друга страна, като пълномощник на цесионера, е направил
изявление за предсрочна изискуемост на кредита въз основа на установените в договора за
кредит предпоставки.
Кредитополучателя е заплащал уговорените месечни вноски до 03.І.2017г. ,
когато е преустановил погасяването им.
Съдът счита за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла
давност по отношение на процесното вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и следва да се
приеме, че погасителната давност е започнала да тече, считано от 10.VІІ.2019г. (датата на
която са били връчени уведомленията за предсрочна изискуемост) и към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК -01.ХІІ.2021г. не е изтекла.
Възражението на ответника, че изцяло е погасил задължението си, също не се
споделя от съда. Видно от представените и приобщено по делото доказателства са
изпълнени задълженията на ответника по издаден в полза на кредитора изпълнителен лист
№ 606 от 18.ХІV2019г. по ч.гр.д.№ 1075 по описа на РС Харманли за 2019г. за сумите:
2023.53лв. главница – претендирана частично по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 09.ХІ.2016г. от общо дължимата 9 808.11лв. , 976.47лв. мораторна
лихва за периода 20.VІІ.2017г. – 22.Х.2019г., ведно със законната лихва от 22.Х.2019г. до
изплащане на вземането и разноски в размер на 60.00лв.
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. № 1216 по описа на РС Харманли за
2021г. настоящата претенция на ищеца е за сумата от 7 784.58лв., явяваща се разликата до
общо дължимото задължение от 9 808.11лв.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца съществува вземането за главница
по договора за кредит в размера определен от съдебно-счетоводната експертиза. С оглед на
така изложените съображения счита, че предявения в настоящото производство иск следва
да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 7 680.28лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.ХІІ.2021 г. до окончателното й изплащане. Иска в останалата част – до пълния предявен
размер от 7 784.58лв. като неоснователен следва да се отхвърли.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.VІ.2014г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда установителен иск, предявен по реда на
чл. 422 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред
съда, ответника е дал повод за образуване на заповедното производство, поради което
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д. №
848/2018 г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 155.96лв. – заплатена държавна
такса.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът намира, че
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело
разноски. Видно от депозираното писмено становище вх. № 8884/18.ХІ.2022г. ищеца
претендира присъждане на разноски в общ размер от 275.69лв. -включващи платена
държавна такса и внесен депозит за вещо лице. Съобразно уважената част от исковата
претенция , на ищцовото дружество следва де се присъдят разноски в размер на 272.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по отношение на А. С. А. ЕГН ********** от гр.
Симеоновград, че вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София р-н Витоша, ж.к. М*Д* ул. „*****, представлявано от Р* И. М* -
5
Т* Управител, за сумата от 7 680.28лв. – главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 09.ХІ.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 01.ХІІ.2021г. до окончателното изплащана на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 462/03.ХІІ.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1216 по описа на РС-Харманли за 2021г., СЪЩЕСТВУВА, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 7 784.58лв., като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. С. А. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Витоша,
ж.к. М*Д* ул. „*****, представлявано от Р* И. М* -Т* Управител, сумата от 155.96лв.
направени разноски (заплатена държавна такса) по заповедно производство - ч.гр.д. № 1216
по описа на РС-Харманли за 2021г.
ОСЪЖДА А. С. А. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Витоша,
ж.к. М*Д* ул. „*****, представлявано от Р* И. М* -Т* Управител, сумата от 272.00лв.
направени разноски по исковото производство, включващи: внесена държавна такса,
депозит за вещо лице – съобразно уважената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6