О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2134
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и седми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 1439 по описа
за 2020 година.
С Решение № 54 от 24.02.2020г., постановено по гр. дело № 181/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, седалище в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на И.Д.А., ЕГН **********,***, сумата от 1541, 53 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.08.2016г. до 02.08.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху главницата в размер на 176, 53 лева за периода от 31.10.2016г. до 02.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.08.2019г. до окончателното изплащане. С цитираното решение е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР да заплати на И.Д.А. сумата от 117, 15 лева, представляваща равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 195, 25 нощни дежурства за периода от 02.08.2016г. до 02.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.08.2019г. до окончателното изплащане, като за сумата от 78, 10 лева до размера от 195, 25 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Янка Табакова.
Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на съда е постановено при съществено нарушение на материалния закон, не е съобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и не е мотивирано. В жалбата се посочва, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР в частност, защото нито в ЗДС, нито в МВР има непряко препращане към нормите на КТ – че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“, а напротив – във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. В жалбата се посочва, че предвид обстоятелството, че разпоредбите, на които се основава иска не са насочени изрично към държавните служители на МВР и това, че приложим по отношение на държавните служители на МВР се явява Закона за МВР, който съдържа уредба относно заплащане на нощния труд, изводите на съда са неоснователни. Посочва се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР, отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и затова им гарантира едно по-високо основно възнаграждение в сравнение с други категории служители. Прилаганата система за образуване на възнагражденията на служителите същевременно включва и заплащането на нощния труд, независимо дали той е реално положен или не и в този смисъл, на служителите не се начислява допълнително възнаграждение за положен нощен труд. ЗМВР изчерпателно е уреждал регламентираната материя и липсват каквито и да било празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. Посочва се, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е необходимо да са налице следните предпоставки – подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая две от посочените предпоставки не са налице – дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от осем часа и не е налице работа по трудови норми.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Ответната страна по въззивната жалба – И.Д.А. депозира писмен отговор, в който посочва, че атакуваното решение е правилно и обосновано и се претендира същото да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че при липса на специално правило, което да определи методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавни служители в МВР е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.
С депозирания отговор на въззивната жалба се претендира и да бъдат присъдени направените от страната разноски за въззивната инстанция.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от И.Д.А. против Главна дирекция “Гранична полиция“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 3 000 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден нощен труд, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 02.08.2016г. до 02.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Отправена е и претенция за заплащане на сума в размер от 500 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период – от 02.08.2016г. до 02.08.2019г., изчислена към момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30-то число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира се и сума в размер от 200 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на полаганите от негова страна нощни дежурства през периода от 01.01.2015г. до 02.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се намалява претендираната сума от сума в размер на 3 000 лева на сума в размер от 1 541, 53 лева за положен извънреден труд и на претендираното обезщетение за забавено плащане в размер на 176, 53 лева, както и на сума в размер от 195, 25 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените ободрителни напитки за нощни дежурства.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1439/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас депозираната въззивна жалба с вх. № 719/10.03.2020г. по описа на Районен съд – Малко Търново, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр. София против Решение № 54 от 24.02.2020г., постановено по гр. дело № 181/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново, както и депозирания писмен отговор от страна на И.Д.А..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.