Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 198 09.06.2023г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 798 по описа за 2022г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Образувано е по
исковата молба на Ж.С.А.. чрез пълномощника му адв. П.Х. *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора. Претендира се присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 лева, изразяващи се в негативни емоции от
невъзможност да упражнява професията си на шофьор и невъзможността да се придвижва
свободно за период от два месеца, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2022 г. до окончателното й
изплащане. Исковите претенции се основават на отменен незаконосъобразен
административен акт-заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-1228-000682/04.10.2022 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция“ при ОД на МВР –
гр. Стара Загора. Претендира се
постановява на осъдително решение и присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение по настоящото дело.
Ответната
страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Стара Загора изразява
становище за неоснователност на исковата претенция по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор и писмени бележки. Твърди недоказаност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди. Сочи липсата на
представени писмени доказателства за направени разходи. При условията на
евентуалност се оспорва и размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерно завишен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Административен
съд Стара Загора, като взе предвид изложеното в исковата молба и
представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на
извършена от настоящия съдебен състав служебна проверка се установява, че със Заповед № 21-1228-000682/04.10.2022 г., издадена от началник група в сектор "Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Стара Загора, спрямо Ж.С.А. е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1,буква В от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на
водач на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит. С определение № 672 от 21.12.2021 година,
постановено по адм.дело № 715 по описа за 2021 година на Административен съд – Стара
Загора, е спряно предварителното изпълнение на Заповед № 21-1228-000682/04.10.2022 г. С Решение № 90/10.03.2022 г., постановено по адм. дело № 715/2021 г. по описа на
Административен съд Стара Загора, тази заповед е отменена. Решението е влязло в сила на 10.03.2022 г. Тези факти не се оспорват
от страните по делото.
Видно от
допълнително споразумение №79/05.01.2015
година, А. полага труд като шофьор на товарен автомобил - 12 и повече тона, в
„Строителна компания „Загора“ ЕАД. Видно от заповед № 21/30.12.2021 година,
трудовото правоотношение на Ж.А. с горната фирма е прекратено на основание чл.
325 т.1 от КТ.
За доказване на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди с протоколно определение от 31.01.2023 г. по делото е допуснат
разпит на двама свидетели. В показанията си Т.Й.А.свидетелства, че взели книжката на
съпруга й през месец ноември. Съпругът й работи като шофьор. Работи в „Стройкомбинат“ и е уважаван от колегите си. Той бил изпаднал
в депресия, станал раздразнителен, не можел да спи. Не могли да му намерят
друга работа във фирмата и останал вкъщи. Започнал работа в началото на април.
Пиел успокоителни, чувствал неудобство пред съседи и колегите му. Той се грижел за възрастните му родители и се притеснявал,
че не може да им помага финансово. Баща му, който е на 91 години, имал нужда от
грижи и те се придвижвали до дома му с таксита.
В показанията
си П.П.П. свидетелства, че работят в строителна компания „Загора“ с ищеца като шофьори. Случайно
разбрал, че му отнели книжката през месец ноември Той бил притеснен и отчаян.Освободили
го от работа, защото нямал книжка. Бил много
унил.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав обосновава
следните правни изводи:
В чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица, са допустими за разглеждане. Съгласно ал. 1 на чл.
204 от АПК, първата предпоставка за допустимост на иска, когато се претендира,
че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е той да бъде
отменен по съответния ред, т. е. изисква се предварителното установяване по
предвидения от закона ред на незаконосъобразността на административния акт със
съответен влязъл в сила акт – решение, преди да се пристъпи към производството
по чл. 203 и следващите от АПК по претендирането на вреди. В конкретния случай
настоящият състав намира предявения иск за обезвреда за ДОПУСТИМ, доколкото същият произтича от отменен административен акт.
Спазена е
разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. В случая заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от началника в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара
Загора, поради което пасивно
легитимирана да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е Областна дирекция на Министерство вътрешните работи гр.Стара Загора, която е юридическо лице.
Въз основа на
установеното по делото от фактическа страна, съобразно приложимите правни
норми, разгледана по същество, исковата молба е частично основателна по следните
съображения:
В чл. 4 от ЗОДОВ е уреден материалноправният режим на отговорността с препращане за неуредените
въпроси към граждански закони (§ 1 от ЗР на ЗОДОВ). В този смисъл искът по
глава ХІ от АПК се основава на фактическия състав на непозволеното увреждане и
за да възникне право на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен
акт /отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен - чл. 204, ал.
3 от АПК/, или незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или
длъжностно лице, при или по повод на административна дейност /което се
установява от съда, пред които е предявен искът за обезщетение – чл. 204, ал. 4
от АПК/;
вредоносен
резултат, реално настъпили за ищеца вреди /имуществени ли неимуществени/;
причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие и бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като отговорността
на държавата се характеризира като обективна, безвиновна, вината не е елемент
от фактическия състав на отговорността. В настоящия случай претенцията за обезвреда произтича от заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1228-000682/04.10.2022 г., издадена от началник група в сектор "Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Стара Загора, отменена с влязло в сила решение № 90/10.03.2022 г., постановено по адм. дело
№ 715/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Следващата
предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ е наличието на вредоносен резултат, реално настъпили за ищеца вреди
/имуществени или неимуществени/.
Претендираните
от ищеца неимуществени вреди настоящият съдебен състав намира за доказани по
основание, но не и по размер. От свидетелските показания се установява, че в
резултат на този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди - тревожност,
притеснения и неудобство.
Вследствие на
издадения административен акт ищецът е бил лишен от възможност да полага труд като шофьор, да управлява и личния си автомобил, Ето защо следва да се приеме
наличието на реално претърпени неимуществени вреди, поради което следва да се
присъди обезщетение, имащо за цел тяхната обезвреда.
По отношение на
техния размер на основание чл. 52 ЗЗД следва да се определят по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Съдът не намира
основание да не кредитира свидетелските показания, доколкото същите се базират
на лични възприятия. Не са налице и данни за заинтересованост на свидетеля П.П. от изхода на делото.
Обезщетение се
дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди за целия
исков период. Ноторно известно е, че неимуществените вреди нямат материален
еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за
тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД,
с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на
претърпените морални страдания.
По изложените
по-горе съображения и като взе предвид конкретните обективно съществуващи
обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, настоящият
съдебен състав намира, че не е оправдано претенцията на ищеца да бъде уважена в пълен
размер. Съдът намира предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от Ж.С.А. в размер на 3000 лева за завишен, тъй като
причинените вреди не са необратими или дълготрайни. Същевременно не са
ангажирани доказателства от ищеца за претърпени други вреди - например в
резултат на това да се е стигнало до влошаване на психичното и физическото му
здраве.
При определяне
на размера на дължимото се обезщетение следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, като същият бъде преценен по справедливост. Настоящият съдебен
състав намира, че обезщетение в размер на 500 лева е достатъчно да компенсира преживените от ищеца Ж.А. силно негативни емоции,
произтичащи от издаването на незаконосъобразната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка. В останалата част над тази сума искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед
частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и
акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д.
№ 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. В настоящия случай отмяната на заповедта е влязла в
сила на 10.03.2022 г. с влизане в сила на съдебно решение № 90/10.03.2022 на Административен съд Стара Загора, постановено
по адм. д. № 715/2021 г. Поради това, и по аргумент на цитираното тълкувателно решение, искът за
присъждане за законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 500 лв. следва да се уважи с
начален момент 28.11.2022 година, както е претендирано в исковата
молба.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказано настъпването на
вредоносен резултат под формата на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца в
определения от съда по справедливост размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
С оглед изхода
на делото на ищеца Ж.С.А. се следват разноски. Процесуалният представител на ищеца претендира
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева. Съобразно с уважената част на иска следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 166,67 лева .
Предвид
изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Стара Загора да заплати на Ж.С.А., ЕГН **********, сумата от 500/ петстотин лева/, представляващо парично обезщетение за претъпени от
него неимуществени вреди вследствие на отменена като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000682/04.10.2022 г., издадена от началник група в сектор "Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.11.2022 година до окончателното
изплащане на главницата, като отхвърля иска в частта относно претендирания
размер от 3000 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на Ж.С.А. разноски по делото в размер на 176,67лв. /сто седемдесет и шест лева шестдесет и седем стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: