№ 90
гр. Велико Търново, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000107 по описа за 2022 година
С решение №260003/14.01.2022г. по т.д.№96/2020г. ОС- Ловеч е осъдил
ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад", бул. *******, да заплати на
основание чл. 432, ал.1 КЗ на К. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Дерманци,
Община Луковит, **********, като наследник на А. Д. А., ЕГН **********,
сумата от 700 000.00 лв. /седемстотин хиляди лева/ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
17.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил искът до пълния
претендиран размер за разликата над 700 000.00 лв. до 800 000.00 лв. като
неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски:
ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК: *********, е осъдено да
заплати на адв. Л.Г. от АК-Перник на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
15 530 лева- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца; по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 28 000 лева държавна такса съобразно уважената част от иска.
К. А. Д., ЕГН **********, като наследник на А. Д. А., ЕГН **********,
е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"- София, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, сумата 428 лева разноски.
В законният срок срещу решението на ВТОС са подадени въззивни
жалби от двете страни по делото, касаещи размера на определеното
обезщетение.
1
Жалбата на "ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"- София е срещу
решението на съда в частта, в която е осъдено да заплати на К. А. Д., като
наследник на починалия в хода на делото ищец А. Д. А., застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 100 000
лв. до присъдените 700 000 лева със законна лихва за забава от 19.11.2020г.,
като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон - чл. 52 от ЗЗД и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Излагат се следните основни възражения: Определеният размер на
застрахователно обезщетение не бил съобразен със съдебната практика за
преценка на всички обективно съществуващи и установени факти, свързани
със състоянието на пострадалия и не отчитал в тяхната цялост критериите за
определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт
неимуществени вреди. Присъденото обезщетение в размер на 700 000 лв. по
никакъв начин не кореспондирало с реално претърпените от А. А. вреди.
Установените по делото увреждания на четиридесет и седем годишния към
момента на ПТП ищец довели същия до продължилото 1 г. и 10 месеца
състояние с изключително неблагоприятна дългосрочна прогноза - т.нар.
„будна кома" /при което е налице постоянна пълна загуба на съзнание,
разстройство на мозъчно- паметовите и познавателните способности за
усещане, възприятия и представи, невъзможност за мислене, загуба на волеви
движения, липса на реакции на външни дразнители и вътрешни нужди,
разстройства на дъвкателната, храносмилателната система и на тазовите
резервоари/, като ищецът не бил в състояние да разбира и осъзнава
всекидневната текуща предметна и социална действителност и да ръководи
своето поведение. Това му състояние, което довело до трайна инвалидизация,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането,
изразено чрез нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
сочели, че присъденият размер на обезщетение от 700 000 лева е завишен. В
случая съдът не отчел, че продължителността на живота на пострадалия А. А.
в описаното хронично вегетативно състояние бил около 1 година и 10 месеца,
като през този период, съгласно изложеното в о.с.з. от 19.11.2021г. от вещото
лице д-р Б. М. С., той не изпитвал никакви чувства, нямал усещания,
включително и за болка. Друг критерий, който съдът не отчел при определяне
размера на обезщетение, била продължителността на изпитваните болки,
страдания и дискомфорт- ищецът изпаднал в кома на 3-я -4-я ден след ПТП и
в това състояние починал, поради което реално изпитвал болков синдром
само няколко дни. Самото състояние - хронично вегетативно състояние,
също не продължило дълго време- само година и 10 месеца, поради което и
обезщетение от 700 000 лева се явявало несъразмерно голямо на реалните
вреди, претърпени от ищеца приживе. Неправилно съдът приел, че
починалият в хода на делото А. А. е бил в състояние на изключително трудно
и болезнено съществуване. Изричното изявление на вещото лице било, че
след изпадането си в кома А. не е имал никаква чувствителност и никакви
усещания. Неправилно и необосновано ОС- Ловеч приел, че законът не
поставял изисквания пострадалият да има субективно усещане към
увреждането. Основно изискване за обезщетяване на вреди от деликт е
именно лицето да е претърпяло реално вреди, като усещанията за болка и
дискомфорт са предмет на обезщетяване. Размерът на определеното
обезщетение бил несъразмерно висок и спрямо обективния икономически
2
критерий, като нивото на развитие на обществено-икономическите условия на
живот в страната към датата на ПТП, размера на минималната работна
заплата, стандарта на живот на ищеца и на неговите близки преди и след
инцидента и т. н. Обезщетението за неимуществени вреди не можело да води
до неоснователно обогатяване. Първоинстанционният съд не направил реална
преценка на тежестта на всички релевантни критерии, имащи отношение към
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по
настоящото дело.
Претендирано: е решението да се отмени в обжалваната част за
разликата над 100 000 лева до присъдените 700 000 лева със законна лихва за
забава от 19.11.2020г. и искът да се отхвърли за сумата от 600 000 лева, ведно
с произтичащите от това последици досежно лихвите и разноските; в
условията на евентуалност да се намали присъденото застрахователно
обезщетение. Претендират се и разноски.
Жалбата на К. А. Д., подадена чрез адв. Л. Г. от АК- Перник, е срещу
решението на ОС- Ловеч в отхвърлената част. Излагат се следните основни
възражения: По делото било установено, че в резултат на процесното ПТП
ищеца получил тежка мозъчна травма с дифузно аксонално увреждане-
необратимо и довело до изпадане в коматозно състояние, както и тежка
белодробна контузия и счупване на тазовите кости. Непосредствената
причина за изпадане в кома на праводателя на ищеца била закритата черепно -
мозъчна травма с дифузно аксонално увреждане, обективирано и с МРТ на
главен мозък с данни за дифузна голямомозъчна и малкомозъчна атрофия и
на мозъчен ствол /моста и мезенцефалона/. Преди ПТП ищеца нямал
придружаващи заболявания и бил в отлично здравословно състояние. Всички
тези тежки травми и усложненията от тях довели до тежък мозъчен и
белодробен оток, които в съвкупност причинили леталния изход на ищеца и
следвало да се включат също в обема на търсеното обезщетение.
Продължителното коматозно състояние в съчетание с постоянно
възникващите усложнения довели до изключително висок обем на вреди.
Налице била съдебна практика за сходни случаи на лица в идентично
коматозно състояние, на които били присъждани суми в размер от по 800 000
лв., 850 000 лв. и съответно 900 000 лв. Размерите на присъжданите
обезщетения за лица в коматозно състояние се отнасяли за събития при
двойно по ниско застрахователно покритие. Предвид обективните критерии,
дадени в т.10 от ППВС №4/68г., при определяне размера на дължимото
обезщетение следвало да се отчетат не само тежестта и характера на
травмите, а и застрахователното покритие към момента на настъпване на
застрахователното събитие, вкл. и социално - икономическите условия в
страната и чужбина. Към момента на процесното ПТП застрахователното
покритие било с нарастнали нива и това следвало да бъде съобразено.
Следвало да се съобразят и променените обществено - икономически
условия, вкл. инфлационните процеси и поскъпването на цените на стоките и
услугите. Нормата на пар. 27 от ПЗР на КЗ / отм./ следвало да се прилага в
съответствие с Директива 2009/103/ ЕО на ЕП и Съвета, имаща отношение
към определяне на обезщетения, с оглед продължавана търпимост на вредите
и затруднения относно тяхното бъдещо понасяне, продължително лечение и
пожизнени душевни и физически страдания. При определяне размера на
3
обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да обоснове връзката
между размера на вредите и застрахователното покритие, в каквато насока
имало редица други решения, постановявани от ВКС. Предвид изложеното
предявения иск бил изцяло доказан по своя размер и без основания за
частичното му отхвърляне, нито такива за намаляване на търсеното
обезщетение. Правилно съдът приел, че ищеца не е допринесъл за настъпване
на ПТП, тъй като е бил с правилно поставен колан, управлявал е МПС с по -
ниска от разрешената скорост, не е установено наличие на алкохол и
упойващи вещества, под въздействието на които да е управлявал МПС, в
каквато насока били правени възражения от ответното дружество.
Претендирано е решението на ОС- Ловеч да се отмени в обжалваната
част и предявеният иск да се уважи в пълният претендиран размер от 800 000
лева. Претендират се и разноски- адвокатско възнаграждение определено по
реда на чл. 38 ЗА.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Ловеч е предявен иск по чл.432 ал.1 от КЗ- пряк иск на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска
отговорност" е отговорен, за имуществени и неимуществени вреди. Тези
вреди са претърпени от А. Д. А. с ЕГН:**********, който по време на
подаване на исковата молба е бил в кома /ИМ е подадена чрез времененния
му попечител К. А. Д./, в резултат настъпило на 07.01.2020г. ПТП между л.а.
марка Тойота", модел Рав 4 с peг. № OB 1076 BP, управляван от М. И. Т. и
л.а. марка „Волво" модел 850 с peг. № OB 46****, управляван от А. Д. А.. При
движение с несъобразена скорост с пътните условия, на заледена пътна
настилка, на десен завой автомобилът, управляван от М. И., навлиза в лентата
за насрещно движение и блъска управлявания от А. Д. А. лек автомобил.
Поради настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца А. Д. А. /на
05.11.2021г./, първоинстанционният съд с определение от 19.11.2021г. на
основание чл.227 ГПК е конституирал единственият му наследник като ищец
по делото- К. А. Д. /син/.
Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от
водача на „Тойота", модел Рав4 с peг. № OB 1076 BP- М. И. Т., предизвикал
на 17.01.2020г. пътно- транспортното произшествие: Със споразумение по
НОХД № 25/2021г. на PC - Луковит, същият се е признал за виновен за това,
че на 17.01.2020г. около 8.20 часа на път ПП 307, км.З + 700 между
с.Тодоричене и гр. Луковит, посока на движение с. Тодоричене, при
управление на собствения лек автомобил „Тойота", модел Рав4 с peг. № OB
1076 BP, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, като вследствие на движението с несъобразена скорост загубил
контрол над управлявания от него лек автомобил, навлязъл в лентата за
насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещият се
автомобил „Волво" модел 850 с peг. № OB 46****, собственост и управляван
от А. Д. А. от с.Дерманци, в резултат на което и по непредпазливост
причинил на А. Д. А. тежка телесна повреда - продължително разстройство на
4
съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние КОМА, а на Р. К.
Г. от гр.Луковит средна телесна повреда - трайно затрудняване движението на
долен ляв крайник, обусловено от травматичното счупване на лява бедрена
кост - субтрахентерно с разместване на фрагментите, с последващо
оперативно лечение чрез метална остеосинтеза с помощта на пирон -
престъпление по чл.343, ал.3, предл.2, б"а", предл.1, вр. ал.1, б"б" вр. чл.342,
ал.1, предл.3 вр. с чл.128, ал.1 вр. ал.2, предл.1 и чл.129, ал.1 вр. ал.2, предл.2,
алт. 2-ра от НК вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, за което на подсъдимия е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.
За установяване на претърпените от ищецът неимуществени вреди са
допуснати и изслушани: съдебно- автотехническа експертиза, комплексна
съдебно- медицинска експертиза, приети като доказателство по делото и
неоспорени от страните; събрани са и гласни доказателства- показанията на
св.В. Х. и св. А. Р.. От заключението на съдебно- медицинската експертиза се
установяват по категоричен начин причинените на починалият А. А.
травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП.
С оглед гореизложеното ОС- Ловеч, е приел за доказано по делото
настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и непосредствен
резултат от непозволеното увреждане, които ответната застрахователната
компания следва да обезщети, съгласно сключеният договор за застраховка
„гражданска отговорност”, валидна и действаща към датата на ПТП.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е
отчел конкретни факти и обстоятелства и е определил справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищецът неимуществени вреди- 700 000
лева.
Оплакванията във въззивните жалби досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.
При самостоятелен анализ на фактите и обстоятелствата по делото,
установени от първата инстанция и неоспорената фактическа обстановка от
страните, по критериите в ПП 4/68 и ПП 17/63 на ВКС на РБ, АС- Велико
Търново намира следното:
- по отношение на вида и характера на получените от пострадалият
увреждания: А. А. е претърпял по вид и характер множество тежки телесни
увреждания /подробно описани в КСМЕ/: политравма, фрактура на ребра
ляво IV и VII с дислокация на костните фрагменти, контузия на бял дроб с
малък хемопневмоторакс в ляво, травматичен пулмонит, обширен подкожен
емфизем в ляво шийно и аксиларно, закрита черепно- мозъчна травма -
дифузно аксонално увреждане и фрактура на сакрума в ляво.
В резултат на тези увреждания на четвъртия ден след ПТП е изпаднал в
коматозно състояние и е останал в будна кома до края на живота си на
05.11.2021г. Дифузното увреждане на главният мозък освен изключване на
коровите функции засяга и подкорови и стволови структури свързани с
хранене, погледни движения и емоции, невъзможност за мислене и словесен
контакт, липса на спонтанна и предизвикана двигателна активност, липса на
реакции на външни дразнители, невъзможност да се извършват каквито и да
било волеви действия, да се контролират тазовите резервоари. А. не е можел
5
да приема храна и течности- хранен е чрез гастроном, бил е неконтактен, не е
издавал звуци, не е можел с поглед или мимика да изрази желания и да
общува с околните.
Продължителното състояние на кома е довело до промяна и на костния
метаболизъм, получаване на ставни и околоставни калцификати, блокирали
функцията на засегнатите стави.
Вследствие на претърпените физиологични увреждания А. е изживял
болки и страдания, свързани и с нарушения на дихателната и сърдечно -
съдова дейност.
- по отношение проведеното лечение: След ПТП А. А. е бил настанен в
болница за период от 5 месеца, където е претърпял две операции- на
17.01.2020г. и 20.01.2020г. /л.223 СМЕ/. Сериозното увреждане на лявата
гръдна половина със засягане на белия дроб е наложило оперативно лечение,
дренаж на пневмохеморагичната колекция, за да може белият дроб да
функционира, като последиците от тази травма водят до нарушена обмяна на
кислорода и до структурни промени в белия дроб. След операцията остава на
изкуствена белодробна вентилация, защото гръдната травма е много тежка,
белият дроб е колабирал, той е разкъсан, травмиран, има излив на голямо
количество кръв /л.290 с.з. 19.11.2021г./.Бил е в болница „Реяп“- Истанбул на
22.03.2021г., където са установени дифузна глобална атрофия на мозъка и
контрактури.
- продължителност на състоянието на пострадалият: А. А. е бил в това
тежко здравословно състояние 1 година и 10 месеца /на четвъртия ден след
ПТП е изпаднал в коматозно състояние/. Прогнозата за възстановяване е
била песимистична- такова не е очаквано, нито по отношение на съзнанието,
при полученото трайно увреждане на централната нервна система, така и по
отношение на двигателният дифицит при наличие на многобройните ставни и
околоставни калцификати. Тази неблагоприятна прогноза се е сбъднала, тъй
като пострадалият А. е починал по време на производството по делото пред
първата инстанция- на 05.11.2021г. – т.е. останал е в будна кома до края на
живота си.
- интензитет на претърпяните от пострадалият болки и страдания: По
делото не са налице доказателства за реакции на пострадалият след
изпадането му в будна кома, от които да се установи изпитва ли физическа
болка, а предвид липсата на данни за съзнателна дейност не може да се
формира извод за психично страдание. Съгласно заключението на СМЕ в
случая при състоянието на будна кома при пострадалият не са налице
признаци на осъзнатост и на мозъчна функция, а същият е бил във
вегетативно състояние. Спонтанното дишане е било възстановено, но
приемането на храна и течности е било през гастростома, бил е неподвижен,
без защитни реакции, без възможност за осъществяване на контакт.
- възрастта и начина на живот на пострадалият: Към датата на ПТП А. е
бил на 47 години. Бил е здрав и работоспособен човек, грижел се е за
семейството си, бил е в активна възраст от живота си, работел е в
строителството.
- препятстване нормалният живот на пострадалият: Предвид
получените множество тежки телесни повреди, довели до едно
6
изключително трудно и болезнено съществуване за период от 1 г и 10 месеца,
приключило с летален изход за А., същият е бил лишен от нормален живот.
Той е бил безпомощен и изцяло зависим от чужда помощ и грижи дори за
най- елементарните човешки потребности, без да е в състояние да осъзнае
или изрази нуждите си- хранене, почистване, раздвижване, обръщане и
промяна на позицията му в леглото. На този етап от живота си, в една
активната възраст, А. е бил лишен от личен живот, от контакти с хората около
него, от възможността да се грижи за съществуването си и за семейството си.
Поради това е ирелевантно налице ли са били нормални усещания за болка
и дискомфорт през преживяния период на будна кома. Обстоятелството, че
А. е преживял пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност,
чувствителност, предизвикан от тежките му физиологични увреди, който
срив е довел до коренно преобръщане на живота му във всяко едно
отношение, е въпрос от морално естество.
Тези страдания следва да бъдат справедливо обезщетени. Налице е
загуба на нормално и достойно човешко съществуване за период от почти 2
години, приключило със загуба на човешки живот.
Основни критерии при определяне обезщетението са болките и
страданията, преживени от пострадалият, пълната загуба на изключителни
ценности за човешкото съществуване, но така също и обществения
критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволяват
обезщетението да загуби своя компенсаторен характер.
С оглед обществения критерий за справедливост и константната
съдебна практика, като се отчита и конкретната обществено- икономическа
обстановка към датата на ПТП- месец януари 2020г., настоящата съдебна
инстанция също намира, че сумата от 700 000 лева представлява
справедливо обезщетение, като се запазва напълно обезщетителния характер
на сумата, без да се допуска тя да се превръща в своеобразна пазарна цена.
Във връзка с гореизложеното неоснователни са възраженията изложени
във въззивна жалба на К.Д., че определеното обезщетение за неимуществени
вреди е занижено със сумата 100 000 лева, за която претенцията е отхвърлена,
тъй като не били анализирани конкретните, обективно съществуващи факти
при определянето му.
Следва да се съобрази факта, че обезщетението, макар и присъдено на
наследникът на пострадалият, поради възниквало правоприемство в хода на
процеса, се присъжда за претърпените лично от А. А. болки и страдания от
тежкото му здравословно състояние, а не за болките и страданията,
причинени на неговият наследник от смъртта му.
Установените лимити на отговорност на застрахователя нямат
самостоятелно значение- същите се съобразяват като израз на
икономическите условия към релевантния момент на настъпване на
увреждането, което в случая е 19.11.2020г. За определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди от значение са конкретните
обстоятелства, факти и доказателства, защото всеки случай е зависим от
обхвата на твърдяните и доказани вреди, не само по вид, но и по съдържание
и обусловен от личността на пострадалия, претендиращ обезщетението.
Налице е достатъчно съдебна практика по сходни случаи /Р.12/25.03.2016г.
7
т.д.№1018/2015г. ІІ ТО, ВКС; Р.144/01.10.2012г. т.д.№196/2012г. ІІ ТО, ВКС;
Р.19/20.07.2018г. т.д.№1748/2017г. І ТО, ВКС; Опр. №60501/20.10.2021г. т.д.
№130/2021г. ІІ ТО, ВКС и др./, като определеното в случая обезщетение по
размер е справедливо и обосновано.
Неоснователни са и възраженията на застрахователя във въззивната
жалба, че присъденият размер на неимуществените вреди е неоснователно
завишен. Налице е една от най- тежките последици при получените
множество и тежки увреждания от А.- той е бил във вегетативно състояние
почти 2 години, без каквато и да било надежда за подобрение или
възстановяване- в будна кома, като това е продължило до края на живота му.
Налице е бил пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност,
чувствителност, достойно и нормално съществуване на работоспособен и в
активна възраст човек, който не допринесъл по никакъв начин за настъпилото
произшествие, от което е пострадал.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260003/ 14.01.2022г. по т.д.№96/ 2020г.
на ОС- Ловеч.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8