№ 56
гр. Велико Търново, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико
Търново – пети състав, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при
участието на секретаря С.А.и прокурорът от ВТОП С.И., изслуша докладваното от
съдия Данаилова адм. дело № 146 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.
203 от АПК вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба от С.И.С. ***, чрез ... Й.М.П. ***,
против Държавна агенция „Държавен резерв и военно временни запаси” (ДА „ДРВВЗ“), с която се претендират
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в размер на 10 000
лева, в резултат от незаконосъобразен акт – Решение за недопускането му до търг
за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, обявен със Заповед №РД
10-51 от 13.03.2017г. на председателя на ДА „ ДРВВЗ“, обективирано в тръжен
протокол от 04.04.2017г. В исковата молба се твърди, че претърпените вреди произлизат
от незаконосъобразното му лишаване от право да участва в търг и
незаконосъобразно разпореждане с вещите, продавани на търга, резултат от
издаването и изпълнението на незаконосъобразен акт, отменен с Решения по адм.
дела № 415/2018, № 782/2018г., № 872/2018г. и № 79/2019г. на Административен
съд - Велико Търново, потвърдени с влезли в сила решения на ВАС.
От фактическа страна е пояснено, че със заповед на директора на ДА „ ДРВВЗ“ е наредено провеждане на търг с явно
наддаване за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, находящи
се в складови бази на държавния резерв, по посочени в същата обособени позиции
(Приложение 1), за участие в който заявление подал и ищецът С.И.С. за част от
продаваните вещи. След подаване на заявлението за участие в търга ищецът бил
отстранен от по–нататъшно участие поради невнасяне на депозит от 10 процента от
началната тръжна цена, определена като цена на вещта с ДДС, което решение на
тръжната комисия било обективирано в тръжен протокол от 04.04.2017г. За
спечелил търга бил обявен участникът „Вип Ал 07“ ЕООД, град Русе, като от
страна на С. била подадена жалба, с която оспорил проведения търг и недопускането му до участие. Посочва, че с
влезли в сила съдебни решения съдът е отменил решенията на тръжната комисия за недопускането
му до участие в търга за продажба на вещи – частна държавна собственост и
преписката била върната за ново провеждане на търга, вече с негово участие.
Твърди се, че независимо от поведеното оспорване и преди приключване на
съдебните производства е издадена заповед за приключване на търга, за
определяне на спечелил търга участник - „Вип Ал 07“ ЕООД, като бил сключен и
договор за покупко – продажба с това дружество. В исковата молба е посочено, че
ищецът имал сключен предварителен договор с лицензирана фирма, която щяла да
изкупи за сумата от 17 190 лева движимите вещи, които ищецът щял да
придобие при търга за сумата от 7 182,66 лв., но с лишаването му от право
да участва в него и незаконосъобразното разпореждане с вещите от страна на
директора на ТД „Държавен резерв“ В. Търново, бил лишен от възможността на
продаде тези вещи и с това е налице пропусната полза в размер на 10 000
лв.
В съдебно заседание, чрез ... Й.М.П. и ... М., моли
исковата молба да бъде уважена. Считат че от събраните по делото доказателства
се потвърждава, че ищецът е претърпя имуществени вреди – пропуснати ползи в
претендирания в петитума на исковата молба размер. Представя писмена защита вх.
№ 919/21.02.2023г. Претендира разноски по делото, за които представя списък за
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК.
Ответната
страна - Държавна агенция „Държавен резерв и военно
временни запаси”, чрез юрк. Д. в представения отговор
на исковата молба и в съдебно заседание намира исковата молба за неоснователна
и недоказана. Счита че не са налице всички предвидени предпоставки от
фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Посочва, че по отношение на позиции с номера 11, 58, 61, 71, 112, 262, 278, 279,
487, 491 и 501 няма влезли в сила решения, за да се приеме, че има отменен незаконосъобразен
акт, от който са произлезли претендираните вреди. Допълва, че единствено по позиции
с № 8 (бетонни панели), 57 (струг С 11), 63 (ветилатор 63 с ел.мотор) и 279
(коруби големи) са постановени влезли в сила съдебни решения и преписката е
върната на тръжната комисия на етап допускане на кандидатите с участието на
ищеца С., но практически това невъзможно поради прекратяване на служебните
отношения с членове на тръжната комисия и невъзможност за нейното сформиране.
Отделно от това намира твърдения за претърпени вреди за хипотетични и
недоказани, а представения предварителен договор за изготвен за нуждите на
исковото производство, за което излага подробни съображения в отговора на
исковата молба. Представя писмена защита вх. № 918/21.02.2023г. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение като представя списък. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на ВТОП изразява становище за неоснователност и недоказаност
на исковата претенция. По отношение на вещите, по позиции на обявения търг, за който няма влязло в сила
съдебно решение, счита че не е налице нито една от предпоставките по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. По отношение на останалите
вещи, е налице първата предпоставка – отменен като незаконосъобразен акт на
ответника и незаконосъобразни действия, свързани с продажбата на въпросните
вещи, но липсват останалите две кумулативно изискуеми предпоставки от
фактическия състав на отговорността. Намира, че допускането на ищеца до търга не
означава и спечелването на същия при положение, че за тези позиции участниците
в търга са били повече от един. Изцяло споделя изразените от ответника доводи
относно представения от ищеца
предварителен договор и намира, че същият не следва да се кредитира от съда. По
тези съображения предлага исковата молба да бъде отхвърлена.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Със
Заповед №РД 10-51 от 13.03.2017г. на председателя на Държавна агенция „ДРВВЗ“ на
основание чл.64, ал. 1 от Закона за държавната собственост, чл. 69, ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и чл.3, чл. 18 и
чл. 19 от Наредба № 7 от 14.11.1997г. е наредено да бъде проведен търг с явно
наддаване за определяне на купувачи на излишни и негодни движими вещи – частна държавна
собственост, управлявани от Държавна
агенция „ДРВВЗ“ чрез ТД „ Държавен
резерв“ – В. Търново, находящи се в собствени складови бази и складове на
дирекцията, изброени в позиции от №1 до №544 от Приложение №1 към тази заповед
с посочено местонахождение и количество от съответната вещ, както и балансовата
стойност със и без ДДС. В
т.2 на тази заповед е посочено, че началната тръжна цена на всички вещи,
определени за продажба чрез търга с явно наддаването, е 38 750.95 лева без ДДС
и 46 501.16 лева с ДДС, а според т. 4 за участие в търга се изисква депозит в
размер на 10 % от началната тръжна цена на вещта (позицията), за която се
кандидатства, внесен по банков път на посочена банкова сметка.
***.№ 18/31.03.2017г., подадено от С.И.С.,
същият е заявил участие в търга за вещи по позиции № 8, 11, 50, 57, 58, 61, 63,
71, 112, 487, 491 и 501, а със заявление вх. № 1/03.04.017г. е кандидатствал за
позиции № 262, 278 и 279. Търгът е проведен на 03.04.2017г. и 04.04.2017г.,
като при проверка на постъпилите заявления за участие и приложените към тях
документи, назначената със Заповед № 10-51 от 13.03.2017 г. на председателят на
ДА „ДРВВЗ“ тръжна комисия е установила, че по отношение на двама от
участниците, сред които и С.И.С., внесеният депозит за участие в търга не
отговаря на началната тръжна цена по позициите, посочени в заявленията, поради
което са отстранени от по – нататъшно участие в търга. Решенията на тръжната
комисия за недопускане до участие в търга на С.И.С. за вещите /позициите/,
посочени и двете подадени заявления, са обективирани в Тръжен протокол от
04.04.2017г. /л. 10 и сл. от делото/ и тръжен протокол 05.04.2017г. /л.17 и сл.
от делото/.
Недоволен
от това, че не е допуснат до участие в търга поради това, че не отговаря на
условията за внесен депозит, С. е подал жалби срещу решенията на тръжната
комисия, обективирани в протоколи от 04.04.2017г.
и 05.04.2017г. досежно позиции № 8 (бетонни панели), №50 (трактор
Владимировец), №57 (струг С 11), №63 (вентилатор с ел.мотор) и №279 (коруби големи), като са
образувани съответно адм.дело № 872/2018г., № 792/2018, № 782/2018г., №
415/2018г. и № 70/2019 г. всички по описа на Административен съд – Велико
Търново.
Решенията
на тръжната комисия в обжалваната част са отменени като незаконосъобразни с
Решение №355 от 03.08.2018г. по адм. дело № 415/2018г. по описа на АСВТ, Решение №541/03.01.2019г.
по адм.дело № 792/2018г., Решение №520 от 21.12.2018г. по адм. дело № 782/2018г. по описа на АСВТ, Решение №89 от
27.02.2019г. по адм. дело № 872/2018г.
на АСВТ и Решение №209 от 18.04.2019г. по адм. дело № 70/2019 г. по описа на АСВТ като делото под
формата на преписка е върнато на тръжната комисия за ново провеждане на търга
за посочените позиции № 8 (бетонни панели), 57 (струг С 11), 63 (вентилатор с ел.мотор) и 279 (коруби големи) от етапа
допускане на кандидатите, но вече с участието на С.И.С..
Първоинстанционите
решения са оставени в сила съответно с Решение №13105/04.10.2019 г. по адм.
дело №13279/2018 г. по описа на ВАС, Решение №15044/06.11.2019г. по адм. дело №4044/2019г.
по описа на ВАС, Решение №2194/11.02.2020г. по адм. дело №3289/2019г. на ВАС, Решение
№14272/17.11.2020г. по адм. дело № 6048/2019г. по описа на ВАС и Решение №14958/03.12.2020г.
по адм. дело №7146/2019г. по описа на ВАС.
В
хода на съдебното производство като доказателства са приети освен приложените
към жалбата документи – заповед на председателят на ДА „ДРВВЗ“ за обявяване на
търг с явно наддаване, тръжни протоколи, коментираните по – горе решения на
АСВТ и предварителен договор от 31.03.2017г.; фактура № **********/07.04.2017
г. Фактура № **********/18.04.2017 г.; Дневно извлечение за постъпили плащания
от „Вип Ал“ от 05.04.2017г. и 11.04.2017 г., Заявление за участие от С.С.,
ведно с платежно нареждане за позиции 262,278 и 279 – и Заявление за участие от
С.С., ведно с платежно нареждане за позиции 8,11,50,57,58,61,63, 71,112,487,491
и 501.
Приобщени
към доказателствения материал са още представените от ответника извадка от
системата „Ажур“ за аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка
/подсметка за периода от 03.04.2017 г. до 03.04.2017 г., максимални размери и
маса на ППС към 27.03.2013 г. и габарити на товарни пространства на пътни
превозно средства, контейнери и стандарти за палета и представените доказателства
с писмо вх. № 6164/02.12.2022 г., а именно: складова разписка №12 от 12.08.2014
г. за приемане на коруби големи - 359 бройки в СБ Козаревец; Складова разписка
№14 от 29.08.2014 г. за приемане на Струг С 11 - 1 бройка в СБ Ресен и
Павликени - склад Ресен; Складова разписка №15 от 29.08.2014 г. за приемане на
Вентилатор 63 с ел. мотор- 12 бройки в СБ Ресен и Павликени - склад Ресен,
както и заявление от К.К.управител на „ВИП АЛ 07“ ЕООД, във връзка със закупени
движими вещи чрез търг с явно наддаване по Заповед № РД10- 51/13.03.2017г.;
Искане за посещение вх.№1232/09.05.2017 г. от „ВИП АЛ 07“ ЕООД; Издаване на
искане за посещение от фирма „ВИП АЛ 07“ ЕООД; Експедиционни бележки за бетонни
панели - 61 броя с номера от №15 до №45 с посочени номера на автомобили,
извозвали материалите; Писмо наш изх. №10-08-4110/07.12.2022 г. до АПИ за
издадени разрешителни през периода 09.05.2017г. до 12.05.2017г. за превоз на
тежко или извънгабаритно пътно превозно средство за територията на село Ресен с
посочени номера на автомобили превозващи бетонните панели; Писмо
вх.№4110/16.12.2022 г. за липса на издадени разрешителни; Писмо изх.
№11-01-144/11.01.2023 г. до Сектор Пътна Полиция при ОДМВР гр. В. Търново, Писмо
отговор peг. №127500-937/13.01.2023 г. от Сектор Пътна Полиция при ОДМВР гр. В.
Търново с приложени данни за ППС, извозвали бетонните панели. Допълнително е представена
от св. И.И. фактура №1911/20.04.2017г. с доставчик „ВИП АЛ 07“ ЕООД, от който се твърди, че е
закупил бетонните панели.
Приложени
към настоящото дело са адм. дело № 415/2018г., адм.дело № 782/2018г., адм.дело №
872/2018г., адм.дело № 70/2019г., всички по описа на Административен съд –
Велико Търново.
По
искане на процесуалния представител на ищеца е назначена основна и допълнителна
съдебно – икономическа експертиза, по която вещото лице след като се запознае с
доказателствата по делото и извърши необходимите справки и проверки, да
определи изкупните цени от черни и цветни метали, които е можело да бъдат
извлечени от вещите по позиции от търг с №8 (бетонни панели), №57 (струг С 11),
№63 (вентилатор с ел.мотор) и №279 (коруби
големи) към м. април 2017г., както и да установи в складовата база в с. Ресен
колко дни са изтегляни материалите, каква е стойността, платена на 80 т. кран
за изтеглянето на бетонните панели, какъв е наемът на машината и т.н. Според
експертното заключение при продажбата на вещите от позиции №8 (бетонни панели),
№57 (струг С 11), №63 (вентилатор с
ел.мотор) и №279 (коруби големи) към април 2017г. биха се получили от
извличането им 29 624 лв., а за натоварването, извозването и добиването на
желязо за скраб от 61 броя панели, натоварени и извозени от складовата база с. Ресен
към ТД „Държавен резерв“-В. Търново на 09,11 и 12 май 2017г. са 18 100 лв.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че по отношение на бетонните панели
при проверката е установило, че тези панели са с дължина около 15 м. и ширина
към 1 метър и след като са изкупени са били препродадени и начупени заради армировката.
Тази информация е изцяло получена по даденото описание на лица, които с виждали
тези бетонни панели, но вещото лице заявява, че не ги е виждал лично, тъй като
към момента на проверка вече са били натрошени и материала е извлечен от тях.
Цената на тънкото и дебелото желязо, както и на корубите са определени въз
основа на данни от интернет. Корубите също не са били налични. По отношение на
продадения при търга вентилатор посочва, че също не е наличен, но е запознат с
този вид и е ползвал данните от извършени преди това оценки. Заключението на
вещото лице е оспорено от процесуалния представител на ответника, който намира същото
за неточно и необосновано предвид обстоятелството, че към момента да проверката
от вещото лице вещите, които се оценяват, вече не съществуват в състоянието, в
което са придобити към момента на продажбата им и техните параметри са
предполагаеми.
По
делото в качеството на свидетели са разпитани С. К. – управител на склад в
складова база с. Ресен на Държавен резерв, както и И.Л.И. – управител на фирма
„Ван трейд 50“. Първият свидетел Ст. К. пояснява, че е материално-отговорно
лице на склада и заявява, че материалите никога не са били измервани при тях.
Според свидетелят бетонните панели са били предназначени за направа на складове
за метали като охраната на склада не е правила измерване на панелите, нито била
упълномощена за това. Посочва, че са извозвани по два бетонни панела на камион
- 30 курса за 60 броя, и 1курс за 1 панел, които стърчали извън камиона, но със
сигурност с дължина от 3 м. не са излизали. Камионите били обикновени прицепи
до 13 м. с тонаж 24 тона, не повече от
товарите. Според нея не е възможно камиона да натовари 70 тона. Обяснява, че вентилаторите
били демонтирани от зърнобазата, след което са ги занесли в склада, в който
работи като не може да каже дали всички части са били по тях. Не може да каже с
какъв размер и параметри са тези вентилатори, а като МОЛ материалите се водят
на бройка, но не и по размер. Посочва, че коруби не е получавала в склада и
вероятно са останали в базата, в която са били демонтирани.
В своите показания свидетелят И.И. заявява,
че не си спомня дали е участвал в търга предвид периода, който е минал, но твърди,
че искал да купи бетонните панели от ищеца и за това е сключил предварителен
договор, в който били включени и другите вещи от търга, но той поел риска, тъй
като бил заинтересован от панелите, от които щял да извлече желязото. Дизеловото
гориво също не представлявало интерес за него. Подписал договора, като интереса
бил единствено към бетонните панели. След като при търга бетонните панели били
спечелен от трети лица - „Вип Ал 07“ ЕООД, свидетелят се свързал с тях и тъй
като били много тежки, а превозът им изисквал повече средства, „Вип Ал 07“ ЕООД
му ги продали. Посочва, че е влизал в складовата база на държавния резерв в с. Ресен
да огледа панелите като представител на „Вип Ал 07“ ЕООД след тяхното
закупуване, а самата продажба била на датата, на която е издадена фактурата №
1911/20.04.2017., която представя пред съда. Пояснява, че бетонните панели били
два вида - едните под 40 тона, но другата половина била над 40 тона, като за
тях извикали 80-тонен кран и при претеглянето едните тежали около 36-37т., а
другите около 40,8 тона. Не помни на колко курса са ги прекарали, но били много
тежки и за това слагали само по два блока. Изяснява, че бетонните панели закарал
до свой познат, който имал бетонов възел и след като ги натрошили, му оставил
бетона да го продава без да иска заплащане за тях, а изкараното желязо от
панелите, което по спомен било около 180 – 200 тона, продал.
След предявяване св. И. потвърждава, че
подписът за „купувач“ в предварителния договор от 31.03.2017г. е положен от
него и отрича да има такъв на предявените му от съда експедиционни бележки от 09.05.2017г., 11.05.2017г. и
12.05.2017г. /л. 223 - 232 от делото/.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подаденият от С.С.
иск с правно основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
предявен от лице с активна процесуална легитимация срещу юридическото лице – Държавна
Агенция „Държавен резерв и военно временни запаси“, съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК. Исковата молба е депозирана
пред родово и местно компетентния съд.
Исковата
претенция е частично недопустима, а разгледана по същество в останалата част неоснователна.
Претенцията
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на
следните материални предпоставки: 1. незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органи или длъжностни лица на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.
вреда (щета или пропусната полза) и 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доказателствената тежест
за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на
ищеца.
В
случая ищецът претендира вреди под формата на пропуснати ползи поради
неправомерното му недопускане до търга с явно наддаване за продажба на вещи –
частна държана собственост, обявен със Заповед №РД 10-51 от 13.03.2017г. на
председателя на Държавна агенция „ДРВВЗ“, което решение е обективирано в тръжен
протокол от 04.04. и 05.04. 2017г. на тръжната комисия, обжалвани частично и
отменен с влезли в сила решения по адм. дело № 415/2018г., № 782/2018г., №
872/2018г. и № 70/2019 г. по описа на АСВТ, с които преписката върната на
органа за повторно провеждане на търга с участието на ищеца, каквото не е
извършено, а вещите са били възложени на спечелилия участник при първото
провеждане на търга. Според исковата
претенция заявените вреди са общо в размер 10 000 лева.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът С.С. е заявил
участие в обявения от председателя на Държавна агенция „ДРВВЗ“ търг с явно
наддаване за продажба на вещи – частна държавна собственост, като за целта е
подал заявление вх. № 18/31.03.2017г. за вещите, посочени в позиции № 8 (бетонни
панели),11(абрихт),50(трактор„Владимировец“),57(Струг С 11), 58(банцинг), 61(Помпа
100 Е 60), 63(вентилатор 63 с ел. мотор), 71(кофпомпа), 112(кофпомпи),487(ел.агрегат
дизелов), 491(електротелфер на рампа) и 501(кофпомпа) и второ заявление вх. №
1/03.04.017г., с което е кандидатствал за вещите по позиции № 262 (дизелово гориво на склад), 278(коруби
малки) и 279(коруби големи) от Приложение 1 към заповедта от 13.03.2017г. Същият
не допуснат до участие в търга поради невнасяне на цялата сума за депозита за
всяка от заявените позиции, като както се посочи и по – горе това решение на
тръжната комисия е обективирано в изготвените протоколи от 04 и 05 април 2017г.
Видно постановените от съда решения по
приобщените към настоящото дело административни дела по описа на АСВТ, С. е
обжалвал само частично решенията на комисията за недопускането му до участие в
процедурата, т. е. с жалбите си до съда не е оспорено решението на комисията в
цялост, с което не е допуснат до участие за всички позиции/вещи/, които е
заявил намерение да придобие с двете заявления, а същите са обжалвани само за отделни
позиции - досежно позиции № 8 (бетонни панели), №50 (трактор
Владимировец), №57 (струг С 11), №63
(вентилатор с ел.мотор) и №279 (коруби
големи). Така решенията на тръжната комисия по протоколи от 04 и 05 април
2017г. са отменени като незаконосъобразни с Решение №355 от 03.08.2018г. по
адм. дело № 415/2018г. по описа на АСВТ
относно позиция 63(вентилатор 63 с ел. мотор), Решение №541/03.01.2019г. по
адм.дело № 792/2018г., оставено в сила с Решение №13105/04.10.2019 г. по адм.
дело №13279/2018 г. по описа на ВАС, Решение №520 от 21.12.2018г. по адм.
дело № 782/2018г. по описа на АСВТ
относно позиция 57(Струг С 11), потвърдено с Решение №2194/11.02.2020г. по адм.
дело №3289/2019г. на ВАС , Решение №89 от 27.02.2019г. по адм. дело № 872/2018г. на АСВТ по позиция № 8(бетонни
панели – 61 броя), оставено в сила с Решение №14272/17.11.2020г. по адм. дело №
6048/2019г. по описа на ВАС и Решение №209 от 18.04.2019г. по адм. дело № 70/2019 г. по описа на АСВТ относно позиция
№279 (коруби големи), оставено в сила с Решение №14958/03.12.2020г. по адм.
дело №7146/2019г. по описа на ВАС и Решение №541/03.01.2019г. по адм.дело №
792/2018г. относно позиция №50 (трактор Владимировец), оставено в сила с
Решение №15044/06.11.2019г. по адм.дело №4044/2019г. по описа на ВАС като делото
е върнато на етап допускане на кандидатите с участието на ищеца.
Единствено
по тези позиции, по които е налице произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен
акт, е налице първата изискуема от закона предпоставка – отменен
незаконосъобразен акт. По отношение на останалите позиции с номера 1, 58, 61, 71,
112, 262, 278, 279, 487, 491 и 501, за които ищецът е заявил желание да участва
в търга, няма доказателства, че такова оспорване е проведено, при което да са
постановени влезли в сила съдебни решения, с които решението на тръжната
комисия конкретно за тези позиции да е отменено като незаконосъобразно. При положение, че за тези позиции не е проведено
оспорване на решението на тръжната комисия за недопускане на ищеца до по -
нататъшно участие в търга с явно наддаване по отношение на вещите по тези позиции,
то съдът намира, че не е налице изискуемата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
предпоставка от фактическия състав за възникване на правото на обезщетение -
отменен като незаконосъобразен административен акт в тази част и на ищеца не се
следва обезщетение за вреди. Условие за допустимост на иска съгласно чл. 204,
ал. 1 от АПК е административният акт да бъде отменен по съответния ред
(„Иск
може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред“). В
този смисъл предявената от ищеца искова претенция, касаеща недопускането му до
участие в търга с явно наддаване относно позиции в Приложение №1 към Заповедта
от 13.03.2017г. с номера 1, 58, 61, 71, 112, 262, 278, 279, 487, 491 и 501, се
явява недопустима, доколкото не е налице отмяна на решението на тръжната
комисия от тръжния протокол от 04 и 05 април 2017г. в тези части по отношение
на вещите, попадащи в тези позиции с влязло в сила съдебен акт. В тази част
исковата молба следва да бъде оставен без разглеждане като недопустима, а
делото прекратено в тази част.
По
отношение на останалите позиции № 8 (бетонни панели – 61 броя), №57 (струг С 11
– 1 брой), №63 (вентилатор 63 с ел.мотор – 12 бр.) и №279 (коруби големи – 359
бр.) безспорно първият елемент от фактическия състав е налице, доколкото решението
на тръжната комисия, провеждаща търга за продажба на движими вещи – частна
държавна собственост, в тази част за недопускането на ищеца до търга и от който
се претендират вреди под формата на пропуснати ползи, са отменени като незаконосъобразни
с влезли в сила съдебни решения. По отношение на позиция № 50 (трактор „Владимировец“)
също е налице отмяна на решението за недопускане до участие на ищеца С.,
обективирано в тръжния протокол от 04.04.2017г. с влязло в сила решение АСВТ по
адм.дело №792/2018г. на съда, но тъй като в исковата молба не е заявена
претенция за пропуснати ползи от продажба по отношение на тази движима вещ, то
съдът не дължи произнасяне предвид диспозитивното начало в процеса.
Според
исковата претенция ищецът претендира имуществени вреди във вид на пропуснати
ползи в резултат на незаконосъобразен административен акт на
тръжната комисия, отменен с Решения по адм. дела № 415/2018,
№ 782/2018г., № 872/2018г. и № 79/2019г. на Административен съд - Велико
Търново, потвърдени с решения на ВАС.
Твърди се, че поради незаконосъобразното му лишаване от право да участва в този
търг и незаконосъобразно разпореждане с вещите, продавани на търга, в резултат
от издаването и изпълнението на незаконосъобразния акт, не е реализирал
продажба по сключения предварителен договор от 31.03.2017г. на част от
обявените в търга с явно наддаване на държавния резерв движими вещи по
позициите, за които е заявил участие с двете подадени от него заявления, вследствие
на което ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 10 000лв. Тази сума е формирана като
разлика между договорената цена (17 190 лева) по предварителния договор от
31.03.2017г., сключен с „Вантрейд“ ЕООД, и сумата (7 182,66 лева), която ищецът
е щял да заплати на държавния резерв за вещите при спечелване на търга с явно
наддаване.
На
първо място, фактът на отмяната на един административен акт поради неговата
незаконосъобразност не презюмира отговорност на държавата и/или общините за
настъпилите от него вреди. Необходимо е да се докаже настъпването на тези
вреди, които да са реално претърпени, за да се определи техният паричен
еквивалент. Наред с това, следва вредите да са пряка и непосредствена
последица, т. е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния
акт. Ищецът е този, който носи доказателствената тежест да докаже при условията
на пълно доказване настъпването на твърдените имуществени вреди, за които се
търси обезщетение, по размер и наличието на причинно-следствена връзка между
вредите и сочения незаконосъобразен акт на тръжната комисия.
В
случая съдът намира, че твърденията на ищеца за причинените имуществени вреди във
вида на пропуснати ползи не бяха доказани при условията на пълно и главно
доказване, като не са доказани както техният размер, така и наличието на пряка
и непосредствена връзка между тях и отменения в обжалваните части като
незаконосъобразен акт на тръжната комисия във връзка с обявения търг с явно
наддаване, обявен със заповедта на председателя на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“, поради което и исковата претенция в тази част е
неоснователна, като съображенията на съда са следните:
За
имуществена вреда се счита всяко засягане на правната сфера на едно лице, което
намалява имущественото му състояние в момента или създава пречка наличното
имущество да бъде увеличено в бъдеще. Тази вреда има реално икономическо
изражение, може да бъде изчислена и установена по размер. Имуществената вреда
може да се прояви в две форми - претърпени загуби и пропуснати ползи.
Претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди, изразяващи се в
намаляване на актива на имуществото. Пропусната полза е налице тогава, когато
за ищеца се осуетява възможността за едно сигурно, предварително планирано и
очаквано увеличение на имуществото в бъдеще - пропускането да придобие едно
благо, вземане и др. Съгласно Тълкувателно Решение №
3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на
ОСГТК на ВКС, пропуснатите ползи трябва да са реални и сигурни, те не могат да
са хипотетични, а предположението винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Същото
разбиране е възприето и в по - новото Тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. по
Тълкувателно дело № 3 по описа за 2021 г. на ОСГТК на ВКС, което макар да е
относимо до пропуснати ползи при деликт, върховните съдии приемат, че макар между
договорната и деликтната отговорност да съществуват разлики относно основанието
за възникване на отговорността и обема на същата, няма разлика за вида на
подлежащата на обезщетяване имуществена вреда – пропусната полза, както и
основание за различно тълкуване на понятието в двата случая. Приемат, че
постановките на Тълкувателно решение No3/12.12.2012г. по тълк. дело No 3/2012
г. на ОСГТК на ВКС за пропуснатите ползи и начина на установяването им са
относими и при обезщетяване на тези вреди в случаите на непозволено увреждане.
Пропуснатите ползи следва да бъдат доказани по основание и по размер, като в
конкретния случай ищецът претендира причинени вреди в размер на пропуснатите
ползи по предварителен договор за покупко-продажба, а именно печалбата от
продажбата на вещите, предмет на сключения предварителния договор, която така и
не е успял да осъществи поради това, че ответникът не е провел търга с
участието на ищеца въпреки проведеното успешно оспорване на решенията на
тръжната комисия и преди произнасяне на съда с влязло в сила съдебно решение е
възложил вещите на спечелилия търга участник.
От
приложените по делото протоколи от проведения търг с явно наддаване от 04 и 05
април 2017г. се установява, че тръжната комисия е обявила дружеството „Вип Ал
07” ЕООД като спечелил участник за позиции № 8 (бетонни панели – 61 броя) с
наддавателно предложение от 585,60 лв. с ДДС и №63 (вентилатор 63 с ел.мотор –
12 бр.) на цена от 691,20 лв., а по отношение на вещта по позиция №57 (струг С
11 – 1 брой) за спечелил търга е обявен „ПИБ Комерс” ЕООД за сумата от 408 лева,
и вещта по позиция №279 (коруби големи – 359 бр.) за спечелил участник тръжната
комисия е обявила Огнян Цветанов с наддавателно предложение от 904, 68 лв. Не е
спорно по делото, че ответникът е предоставил във владение вещите на
спечелилите ги участници въпреки проведеното съдебно обжалване от страна на
настоящият ищец, т.е при висящ съдебен спор и липсата на предварително
изпълнение на обективираните в протоколите решения на тръжната комисия.
За
доказване на претърпените вредите от страна на ищеца е представен предварителен
договор от 31.01.2017г. между С. Стойков като продавач и дружеството „Вантрейд“
ЕООД, в качеството на купувач, според който продавачът се задължава да продаде
и прехвърли правото на собственост върху изброените в Приложение 1 към договора
движими вещи (идентични
по описание и количество с тези, за които ищецът е заявил желание да придобие
на организирания от администрацията на ответника търг с явно наддаване, с
изключение на трактор „Владимировец“)
на цена от общо 17 190 лева за всички вещи, като стоката следвало да се
достави в срок до 30.04.2017г. По делото не е спорен въпросът относно
авторството му, напротив, разпитаният по делото св. И. - купувач по предварителния договор, потвърди,
че положеният на мястото за купувач подпис е негов. Следва да се има предвид,
че договорът по своя характер е частен документ и съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК има достоверна дата за трети лица от деня, в който
е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата фактическа невъзможност
за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в
който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. В случая предварителният договор не е заверен и не
доказано, че е съставен на посочената в него дата. С. е сключил предварителния
договор в деня на подаване на заявленията за участие и няма как да е знаел
каква ще е сумата, която другият участник би дал по време на търга и дали
изобщо би спечелил дадената позиция. Доказателствената стойност на договор
разколебава и обстоятелството, че при неизпълнение на договора не се предвидени
никакви клаузи за неустойка. Предварителният договор с посочена дата от
31.03.2017г. е няколко дни преди провеждане на търга на 04.04.2017г. Няма как С.
да е знаел предварително, че ще придобие вещи преди датата на провеждане на
търга, а още повече на каква цена, за да сключи договор. С. е подал заявление
за участие в търга в последния възможен момент на 31.03.2017г. Не е бил
собственик на вещите, към момента на подписване на предварителния договор, за
да договаря предварително прехвърлянето им. От друга страна изброените в
Приложение 1 вещи не са индивидуално определени, а само родово посочени и не
може пряко да бъдат свързани с тези от търга.
Съдът
не кредитира изслушаната по делото експертиза. По делото липсват данни, които
да удостоверят параметрите и характеристиките на бетонните панели,
вентилаторите и корубите. Посочените от вещото лице размери на бетонни панели
почиват на предположения. Тези размери на бетонни панели за изграждане на
мостове се разминават от изнесеното от св. К. – материално отговорно лице в
Складова база Ресен, която заяви, че същите са за изграждане на метален склад
за дървен материал. По делото са представени актове за държавна собственост, че
сградите са строени през 1955г., 1964г., 1969г. и панелите са останали в базата
от този период. Налице са писмени документи, че материалите са се водили не по
размери, а на бройки. Липсата на точни размери на отделните позиции поставя под
съмнение верността на заключението. Съществува голямо разнообразие в бетонните
панели, основите под формата на отделни блокове и сглобяемите стоманобетонни
основи и опората на рамковите колони върху тях. В заключението липсват точни
данни за размера и формата на основата на бетонните панели. По отношение на
вентилаторите и корубите също липсват конкретизиращи характеристики. Не е ясно
при корубите какъв тип желязо е използвано, за де се определи стойността им.
Няма конкретни параметри, размери, на какво разстояние са разположени металните
ленти една от друга, от плоско или кръгло желязо, или алуминий са изработени,
както и конкретните им размери и килограми, за да може да бъде определен точния
размер на металите, които могат да бъдат извлечени от тях. Всички тези
обстоятелства поставят под съмнение точността на експертизата във връзка с
определения размер на пропуснатите ползи. На следващо място, в заключението не
е посочен кой е източникът на приетите за ползвани цени на тон за тънко, дебело
желязо и мед. Не става ясно и как се определени конкретните цени за някои от предметите
(корубите), тъй като не е посочено какъв
тип желязо може да се извлече от тях. При други обекти, за които е посочено, че
се касае за дебело желязо (струг), липсва обосновка защо при посочена цена в
диапазон 320-350лв./ тон, се пресмята по максималната в диапазона цена. Експертизата
бе оспорена от страна на ответника, но от ищеца не бе поискано изслушването на
допълнителна или повторна такава, която да даде пълна, обоснована и ясна
информация, без съмнения за нейната правилност.
Съдът
не кредитира показанията на св. И.И. с фирма „Вантрейд“ ЕООД. Същите са
противоречиви и неясни по отношение на обстоятелствата кога е влизал в базата в
с. Ресен, в чий интерес е действал и на кого всъщност е бил представител. От
материалите по административната преписка е видно, че не е участвал лично или с
фирмата си в проведения търг през 2017г. Видно от приетата по делото фактура №
**********/20.04.2017г. между „Вантрейд“ ЕООД, чийто МОЛ е И.И. и спечелили
търга „Вип Ал 07“ ЕООД е, че процесните панели са придобити на 20.04.2017г. на
много по-ниска цена от стойността по сключения предварителен договор. Липсва
житейска логика И.И. да е договорил придобиването на процесните панели на
стойност 6700лв. с ищеца С.С. по предварителния договор от 31.03.2017г., а да
ги е придобил от „ВИП Ал 07“ ЕООД фактура № **********/20.04.2017г. на цена
622.20лв. Още повече, че свидетелят заяви при разпита, че на 31.03.2017г.,
когато е сключил предварителния договор не е знаел как изглеждат съответните
материали, а се е задължил да заплати 17 190лв., без да знае параметрите
на същите и какви материали могат да бъдат извлечени от тях. Цената на
транспорта не следва да е решаващ фактор, тъй като е бил предвиден за сметка на
С.С., а св. И. заяви, че за транспорта е използвал свой приятел, на когото реално
не е заплатил в пари. Съдът не кредитира показанията на св. И. и по отношение
количеството на придобитата арматура. Същият изнася пред съда, че желязото е
било около 180-200т. Съпоставени тези данни с наличните в заключението на
вещото лице водят до приблизително тегло на една колона към 91тона, при което
не могат да бъдат изнесени с камионите, за които има документи за техническата
им допустима маса. По делото са приложени писмени доказателства, че кранът ***е
с максимално допустима маса от 48 тона, а не 80 тона. Също така, от приложената
справка рег. № 127500-937/13.01.2023г. от ОД на МВР е видно, че ППС са с
максимално допустима маса, както следва: 39т, 19т., 17.99т., 20.5т., 35т.,
17,5т., 19,5т., 19т., 15,5т. и 35т. При установено от представените
експедиционни бележки извозване на 2 бр. бетонни панели в камион, е технически
невъзможно да бъдат превозени едновременно дори две колони от по 35т. (общо
70т.), каквито данни дава вещото лице по изслушаната експертиза. Още по-малко 2
бр. бетонни панели от по 91т. в камион.
Твърденията
на ищеца за пропуснати ползи са само хипотетични, поради това че към момента на
сключване на предварителния за продажба с „Вантрейд“ ЕООД вещите, предмет на
този договор, не са били нито в собственост или в патримониума на С.С., нито е
съществувала някаква сигурност, че именно ищецът е този учасник в търга, който
ще ги придобие при търга. За всяка от посочените вещи по позиции № 8 (бетонни
панели – 61 броя), №63 (вентилатор 63 с ел.мотор – 12 бр.), №57 (струг С 11 – 1
брой) и №279 (коруби големи – 359 бр.) е имало повече от един желаещ за
закупуването й и доколкото търгът е бил такъв с явно наддаване, при което всеки
един от участниците заявява наддавателното си предложение за всяка една
конкретна вещ в присъствието на останалите, въобще не е имало каквато и да било
сигурност, че именно на ищеца С. ще бъдат продадени вещите по заявените
позициите, нито че при наддаването същият е щял да предложи по – висока цена от
спечелилия участник. Още към датата на сключване на предварителния договор
ищецът може да е имал очакването, че ще придобие вещите от търга, но е знаел,
че има и така вероятност това да не се случи доколкото не може да бъде
предвидено с категоричност, че именно той ще бъде участникът с най-високо
наддавателно предложение и въпреки това предварителен договор е сключен за
продажба на вещите по всяка една от позициите, за които е заявил интерес в
подадените от него две заявления за участие в търга с явно наддаване. Размерът
на предявения иск е формиран изцяло на база представения предварителен договор.
От събраните по делото доказателства се обосновава липса на достоверна дата на
предварителния договор, което поставя под съмнение и неговата истинност. Очевидно
е и, че окончателен договор не е сключен. Не се доказа, че ищецът е имал и
материална възможност да закупи материалите. От друга страна, предвид фактите
по делото, окончателен договор между страните е щял да бъде сключен при
възникването на едно бъдещо несигурно събитие – спечелването на всяка една
посочена в заявлението позиция/вещ на търга от ищеца, но както се посочи вече само
печалби, получаването на които е сигурно и предвидимо, могат да имат характер
на пропуснати ползи, а в случая не изглежда да е така. Предвид Тълкувателно Решение № 3/12.12.2012 г. по
Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че
не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото липсва
първият и задължителен елемент - наличието на сигурност от увеличаване на
патримониума на лицето.
Не
може да се приеме и че претендираните от ищеца имуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт на ответника. В
своите показания св. И. изрично заяви, че е искал да закупи бетонните панели
именно от ищеца, но продажбата така и не се е осъществила по причина, че
продавачът и настоящ ищец не е успял да придобие вещта при търга, като след
като св. И. разбрал, че същите са придобити от друг участник - „Вип Ал 07” ЕООД, се е свързал с дружеството
и закупил бетонните панели именно от него. Съдът кредитира тези показания,
които се подкрепят от събраните и представени пред съда доказателства, в т.ч и
от приложената фактура №1911/20.04.2017г. с предмет „бетонни панели – 61 броя“ с
доставчик „ВИП АЛ 07“ ЕООД и получател „Вантрейд“ ЕООД, но вредите, които
претендира ищецът да е претърпял не са вследствие на отменения акт. Разпоредбата
на чл. 4 от ЗОДОВ изисква
причинно-следствената връзка между претендираните вреди и отменения акт да е
пряка, т.е. да е типична, необходима последица от вредоносния акт, действие или
бездействие, както и непосредствена, т.е. неопосредена с други актове или
действия. В случая не е налице причинно следствена - връзка между отменения акт
и твърдените вреди. Фактът, че ищецът и купувачът по предварителния договор са
се споразумели за покупко-продажбата на вещи, които към датата на неговото
сключване са собственост на трето лице /частна държавна собственост/ и тяхното
придобиване от ищеца е бъдещо несигурно събитие, не може по никакъв начин да
обуслови пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и
претендираните вреди. В този случай, неизпълнението на предварителния договор е
в резултат на лошата преценка на ищеца с оглед рисковете при участието в
търгове и възможността за спечелването им от друго лице, а не отмененото като
незаконосъобразно решение на тръжната комисия за недопускане на С. до участие в
обявения от ответника търга с явно наддаване на движими вещи – държавна
собсвеност, независимо че ищецът посочва именно това решение като основание за неизпълнение
на договорките. Пряка причинна връзка между твърдените вреди и отмененото
решение на тръжната комисия относно процесните позиции, не се доказва от никое
от ангажираните по делото доказателства, вкл. писмени такива и обясненията на
ищеца. Твърдените пропуснати ползи не могат да се обвържат пряко и
непосредствено с впоследствие отменото решение на тръжната комисия за
недопускането на ищеца до участие в обявения със Заповед №РД 10-51 от
13.03.2017г. от председателя на ДА „ДРВВЗ“ търг за продажба на движими вещи –
частна държавна собственост.
Представените
доказателства, преценени, с оглед на всички обстоятелства по делото, сами по
себе си не обосновават извод в желаната от ищеца насока. Количеството извлечена
суровина от вещите по позиции № 8, № 57, № 63 и №279 към април 2017г., а от там
и размера на претърпените вреди във вид на пропуснати ползи, са обусловени от
твърдението, че вредите произтичат от отменения незаконосъобразен акт, което
както бе изложено по-горе не отговаря на данните по делото. Уважаването на
исковата молба предполага установяване на кумулативното наличие всички елементи
от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да може да се реализира
отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. В тежест на ищеца е
да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е
сторено и това обуславя неоснователност на исковата претенция за имуществени
вреди в размер на 10 000 лева под формата на пропуснати ползи.
По
изложените съображения съдът намира, че искът на С.И.С. против Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“, град София, с правно основание – чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на
имуществени вреди, изразяващи се пропусната полза, в размер на 10 000 лв., е недопустим
в частта, в която липсва отменен административен акт и неоснователен и
недоказан в останалата, и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, респективно
отхвърлен.
С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника, ищецът следва да бъде осъден да заплати на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, град София, сторените по
делото разноски, а именно: възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, което на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ следва да бъде определено в размер на 100 лева, както и 250 лв. – внесен
депозит за съдебно – икономическа
експертиза, или общо 350 лева за разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от Административнопроцесуалния кодекс,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковата молба на С.И.С. ***, против Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, град София,
в частта, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи,
претърпени в резултат от незаконосъобразен акт - решение на тръжна комисия
за недопускането му до търг за продажба на движими вещи – частна държавна
собственост, обявен със Заповед №РД 10-51 от 13.03.2017г. на председателя на ДА
„ДРВВЗ“, относно позиции /вещи/ от Приложение №1 с номера 1, 58, 61, 71, 112, 262, 278, 279, 487, 491
и 501, по които е заявил участие със заявление
вх. № 18/31.03.2017г. и заявление вх. № 1/03.04.017г., като НЕДОПУСТИМА и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 146/2022г. по описа
на Административен съд – Велико Търново в тази част.
ОТХВЪРЛЯ искова молба на С.И.С. ***, против Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, град София,
в останала част, с която се иска обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи, в размер на 10 000 лв. претърпени от
незаконосъобразен акт – решение на тръжна комисия за недопускането му до търг
за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, обявен със Заповед №РД
10-51 от 13.03.2017г. на председателя на ДА „ ДРВВЗ“, относно позиция № 8, № 57, №63 и №279, отменено с Решение №355
от 03.08.2018г. по адм. дело №
415/2018г. по описа на АСВТ,
оставено в сила с Решение №13105/04.10.2019 г. по
адм. дело №13279/2018 г. по описа на ВАС; Решение №520 от 21.12.2018г. по адм.
дело № 782/2018г. по описа на АСВТ,
потвърдено с Решение №2194/11.02.2020г. по адм. дело №3289/2019г. на ВАС;
Решение №89 от 27.02.2019г. по адм. дело
№ 872/2018г. на АСВТ, оставено в
сила с Решение №14272/17.11.2020г. по адм. дело № 6048/2019г. по описа
на ВАС и Решение №209 от 18.04.2019г. по адм. дело № 70/2019 г. по описа на АСВТ, оставено в
сила с Решение №14958/03.12.2020г. по адм. дело №7146/2019г. по описа на ВАС.
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН: ********** ***,
да плати на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, град София, разноски в размер на 350 (триста
и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.