Решение по дело №17411/2013 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

град С., 20.05.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД, Гражданско отделение, 17 състав в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди  и петнадесета  година, в състав:

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

 

 

при секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева гр.д.№ 17411/2013г., по описа на Софийски градски съд, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявени са искове  по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът В.Н.В. с ЕГН **********, чрез адв. Ц., предявява против ответника ЗК „Л. И.” АД с ЕИК ********, представляван от адв. Т., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания вследствие получените при  ПТП на 19.07.2009г. травматични увреждания, представляващи последващо влошаване на здравословното му състояние, ВЕДНО със законната лихва върху сумата от датата на деликта – 19.07.2009 г. до окончателното изплащане. Ищецът претендира за направените разноски по делото. Адвокат Ц. прави искане за да му бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждание за оказана на ищеца безплатна  правна помощ.

В срока за отговор ответникът изразява становище, че оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана, в тази насока излага подробни съображения. Сочи доводи за прекомерност на предявения размер на обезщетението, предмет на иска, в тази насока излага подробни съображения в отговора. Оспорва изцяло като неоснователна погасена по давност претенцията за лихва, подробни съображения излага в отговора. Моли съда да му присъди направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ответника  - М.С.М., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. На същия са връчени преписи от разменените между страните съдебни книжа с оглед защита правата и интересите на третото лице помагач като равноправна страна в процеса. Третото лице помагач не ангажира становище по предявения иск, както и по доказателства, представени от страните, респективно по доказателствените искания от тях.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна  страна следното:

          По делото е установено, че на 19.07.2009г. около 09.45часа в село Т., област Л., лекотоварен автомобил „Мерцедес Вито” с ДК № ********, управляван от М.С.М.,*** Й. в посока от центъра на селото към с. Д., като поради високата и несъобразена с пътните условия скорост губи устойчивост на пътното платно, напуска го и се качва върху тротоара на гореспоменатата улица, където удря ищеца В.Н.В. от гр. Л.. Последвал удар в къщата, приплъзване по стената й, удар в дървен стълб с предна лява част и завъртане на задния край на автомобила наляво като едновременно с това автомобилът удря и още един човек - Йото Бочевски, причинявайки неговата смърт.

Механизмът на произшествието е описан в приетата като писмено доказателство по настоящото дело Присъда № 18 от 26.05.2010 г. по НОХД № 98/2010 г. на Ловешки окръжен съд, влязла в законна сила на 24.11.2010г.  С посочената присъда, водачът на лекотоварен автомобил „Мерцедес Вито” с ДК № ******** М.С.М. е признат за виновен за настъпването на гореописаното ПТП на 19.07.2009г. и за произтичащите от него вредни последици. Същият е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, предл. 1-во и 3-то ЗДвП, като при избора на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия — дъждовно време; със състоянието на пътя — мокър и хлъзгав асфалт с дупки и повреди по същия; чл. 21 , ал. 1, предл. 2-ро, хипотеза 1-ва ЗДвП — като се движил в населено място със скорост от 86,4 км/час, предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца по настоящото дело В.Н.В., изразяваща се в травматично счупване на дясната бедрена кост. Освен това М.С. управлявал автомобила неправоспособен и след употреба на алкохол.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по наказателното дело е задължителна за гражданския съд и като такава има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя на престъплението, за което му е било наложено съответното наказание, поради което тези въпроси не могат да бъдат пререшавани отново от гражданския съд.

Гражданската отговорност на виновния водач на лекотоварен автомобил „Мерцедес Вито” с ДК № ********, с който е причинено пътнотранспортното произшествие, е застрахована по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Л.И.” АД, гр. С., видно от представената и приета по делото застрахователна полица № 223099187663 за процесния лекотоварен автомобил. Същата е с начална дата на покритие — 22.04.2009 г. и крайна такава — 21.04.2010 г. От приетата справка от сайта на Гаранционен фонд е видно, че полицата е прекратена на 14.08.2009 г., но към датата на произшествието — 19.07.2009 г., същата е валидна. Следователно, към момента на ПТП има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по повод управлението на лекотоварен автомобил „Мерцедес Вито” с ДК № ********. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. Това доказва пасивната легитимация на ответника, както и факта, че същият носи риска от настъпване на застрахователното събитие и следва да бъде ангажирана неговата гаранционно - обезпе чителна отговорност.

С присъдата наказателният съд се е произнесъл и по предявения от В.Н.В. граждански иск в наказателния процес и е осъдил деликвента М.С. да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и 1000лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта — 19.07.2009 г. до окончателното им изплащане. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 2012 г., постановено по тълкувателно дело № 1 от 2010 г. на ОСТК на ВКС, това обстоятелство не изключва възможността пострадалият да предяви прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, доколкото последният не го е обезщетил реално и напълно. Правото да се търси обезвреда от деликвента на основание чл. 45 от ЗЗД и правото да се иска обезщетение направо от застрахователя му, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, съществуват успоредно като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се и се погасяват в един и същи момент. В случая, действително от страна на прекия деликвент е започнало удовлетворяването на пострадалия, но то не е завършило, т.е. пострадалият не е обезщетен все още реално. Нещо повече, по настоящото дело е приета справка от държавен съдебен изпълнител Е. Н. при PC-Ловеч по образувано срещу деликвента М.С. изп.дело № 20124310400131 в СИС на Районен съд Ловеч, от която е видно, че към 20.11.2014 г. на взискателя В.Н.В. са преведени 1 989,21 лв., както и че след като длъжникът М.С. изплати напълно сумата, която ще покрие присъдените по наказателното дело обезщетение за имуществени вреди в размер от 1 000 лева, ведно със законната лихва от 19.07.2009 г. и разноските в размер на 1140 лева /адв.хонорар за повереника в нак.дело, адв.хонорар по изп.дело и разноски по изп.дело/, образуваното изпълнително дело ще бъде спряно по изрична молба на взискателя В.Н.В. с вх. № 3772/20.11.2014 г. при СИС на Районен съд — Ловеч. Следователно, дължимото на В.Н.В. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди остава изцяло неизплатено. С оглед на това предявеният  от ищеца иск по настоящото дело се явява допустим и основателен.

Относно вида и характера на телесните увреждания, получени от ищеца непосредствено при претърпяното от него ПТП, с последващото влошаване на здравословното му състояние, както и във връзка с болките и страданията, които пострадалият търпи, са представени и приети но делото като доказателства: първична медицинска документация - 2 бр. епикризи от МБАЛ-Л., 4 бр. протоколи на ЛКК при МЦ „Здраве” ЕООД-Л., 5 бр. експертни решения на ТЕЛК при МБАЛ-Ловеч, рентгеново изследване от 22.10.2014 г.; СМЕ по писмени данни № 166 от 04.09.2009 г., изготвена по НОХД № 98/2010 г. на Ловешки окръжен съд; СМЕ, изготвена по настоящото дело от д-р Т. Д.; свидетелски показания на св. Е.Г.;

Установено е, че при процесното ПТП,  ищецът В.В. е получил непосредствено следните увреждания: полифрагментно открито счупване на дясна бедрена кост в горния й край — трохантерната област; голяма разкъсно-контузна рана на дясната седалищна област и  контузия и разкъсно-контузна рана на дясната лакътна област. Веднага след инцидента пострадалият е бил лекуван в болницата в гр. Л., където са му били направени две операции. На 19.07.2009 г. е извършена хирургична обработка и шев на раната в областта на дясната седалищна област, хирургична обработка в областта на счупената дясна бедрена кост и кракът е поставен на директна скелетна екстензия. На 05.08.2009 г. е извършено закрито наместване на смушената бедрена кост с поставяне на метален имплант — 3 пирона на Ендер. Пет месеца след инцидента, на 14.12.2009 г., ищецът постъпва отново в болницата в гр. Л., където му е направена нова операция по изваждането на металния имплант. Тогава за първи път е установено, че десният долен крайник е започнал да се изкривява и че е скъсен с около 4 см., а движенията на дясната тазобедрена става са ограничени. Поради получените непосредствено при ПТП травми от месец юли 2009 година ищецът е неработоспособен, като му е определен първоначално срок на неработоспосбността до 14.01.2010 г., която е продължена с още 6 месеца.

От разпита на вещото лице д-р Д. и от показанията на свидетелката Е.Г. се доказа категорично, че е налице последващо влошаване на здравословното състояние (ексцес) на пострадалия ищец в сравнение със състоянието му, при което му е било присъдено обезщетението от наказателния съд и изразяващо се в артрозни промени в дясната тазобедрена става и колянната става, включващи разрушаване хрущяла на ставата и образуване на шипове, както и скъсяване на десния крак с 6 см, които са в пряка причинна връзка с получените при ПТП телесни увреждания. Според вещото лице измененията в двете стави, както и неправилното зарастване на бедрената кост причиняват на ищеца постоянни болки и страдания и му пречат за нормалните движения на крайниците и          тялото.  Също така, вещото лице е категорично, че поради голямото скъсяване на десния му крак, му предстои нова крайно наложителна операция за корекция на дясното бедро и удължаване на крака. Тя ще му причини нови болки и страдания за около 6 /шест/месеца. В своето заключение вещото лице е посочило и всички остатъчни явления от получените травматични увреждания, а именно: деформация на седалището с голям белег от рана с дължина 22 см. с неправилна форма и липса на подлежащи тъкани; изкривяване и скъсяване на десния крак с 6 см.; ограничения на движенията на дясната тазобедрена става; ограничения на движенията на дясната колянна става; белег от рана на дясната лакътна става с дължина 10 см. и белези от рани на дясната подбедрица; постоянни болки в кръста и десния крак;

От показанията на свидетелката Е.Г. се установи -  колко време и какви болки, страдания и неудобства е понасял ищеца от произшествието до настоящия момент. Тя е поела изцяло грижата за него още от първото му постъпване в болницата в гр. Л.. След изписването му, той е бил 3 месеца у дома си неизменно на легло и не е можел да става и да се обслужва сам. Ползвал е специален дюшек и инвалиден стол за баня и тоалетна. После в продължение на около 2 години, което обстоятелство се потвърждава и от представените писмени доказателства — амбулаторни листа от медицински прегледи в МЦ «Здраве» ЕООД, гр. Л. и експертни решения на ТЕЛК, се е придвижвал с помощта на две патерици, а оттогава до настоящия момент ползва бастун тип «канадка» като походката му е затруднена и придружена с постоянни болки в областта на дясното бедро и дясната колянна става. Не може да върши никаква работа, нито вкъщи, нито на двора. Все още има нужда от грижи, не може да стои прав, може само да се обслужва за тоалетна. Според показанията на свидетелката, въпреки надеждите, които са му дали лекарите след последната извършена операция за изваждането на металния имплант през месец декември 2009 година, състоянието на В.В. не само, че не се е подобрило, а напротив - продължило е да се влошава. Това се е отразило и на психическото състояние на доверителя ми. Той станал затворен, необщителен, депресиран, без желание да живее, по-изнервен, тежи му, че не може да работи, често употребява болкоуспокояващи лекарства, нощем не може да спи и става по няколко пъти. Когато разбере, че има някаква катастрофа или просто чуе линейка, от страх се затваря в стаята и си запушва ушите. Преди инцидента е бил здрав и работоспособен, вършел е всякаква домакинска работа в къщата и в градината, цепел е дърва, но след инцидента той не може да върши нищо от това, което е правел преди.

От приетите по делото пет броя решения на ТЕЛК, се установява, че ищъцът е освидетелстван като трайно неработоспособен. За първи път такава му е определена с решение от 08.07.2010 г - 52% ТНР, което е 2 месеца след постановяване на присъдата по наказателното дело. С това решение му е поставена за първи път нова окончателна диагноза - «Псевдоартроза коли феморис декстра. Контрактум арткоксе ет арт генус декстра» или псевдоартрозно заболяване на дясната бедрена шйка и контрактура на дясната бедрена става и дясната колянна става. От обясненията на вещото лице д-р Д. в с.з. става ясно, че наличието на артрозна болест в тазобедрената и колянната става са описани под друго понятие, а именно като контрактура на двете стави. Видно от приложените медицински документи по делото - решението на ТЕЛК от 08.07.2010г. е определена тази диагноза, т.е. аргрозната болест е установена не само от д- р Д. при направения от нея личен преглед на ищеца на 22.10.2014 г., но преди това и по-точно 1 година след датата на ПТП и близо 2 месеца след постановяване на присъдата на ЛОС. С решение на ТЕЛК от 20.07.2011 г. ищецът е преосвидетелстван, като му е определена 55% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години — до 01.07.2014 г., която също е продължена с още 3 години. Преди инцидента пострадалият е бил напълно здрав и работоспособен, а след претърпяното ПТП, вследствие трайно намалената работоспособност, трудовият му договор е прекратен. През целия период от настъпилото ПТП до настоящия момент, ищецът е търпял и продължава да търпи, а ще търпи и за в бъдеще, значителни болки и страдания, които подлежат на обезвреда чрез паричен еквивалент.

Установено е по делото, че здравословното състояние на пострадалия ищец В.В. се е влошило в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението от наказателния съд и това влошаване се намира в причинна връзка с уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие от 19.07.2009 г., а не се дължи на други фактори и причини,  както заявява и в с.з. вещото лице д-р Д. дори възрастта на ищеца в случая почти не е оказала никакво влияние. Освен това, видно от мотивите на присъдата при присъждането на първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното състояние на ищеца не е било предвидено и съобразено от наказателния съд. Следователно, налице е екцес, за който на ищеца се дължи ново обезщетение за влошеното му състояние.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди от ексцес, следва да се има предвид, че влошеното състояние на ищеца /с оглед събраните доказателства/ е увеличило интензитета на неговите физически, емоционални и психологически терзания, болки и страдания. Чрез обезщетяване на пострадалия за причинените му неимуществени вреди, той би получил парично удовлетворение, което да компенсира отрицателните и неприятни емоции и неудобства. Целта на обезщетението в случая е, от една страна да възстанови психическото равновесие на пострадалия ищец, а от друга - да подпомогне подобряването на физическото му състояние, предвид и предстоящата наложителна операция.

Претърпените  от ищеца болка и страдание,  следва да бъдат обезщетени съобразно повелите на чл. 52 от ЗЗД.

С оглед изложеното, съдът като взе предвид, степента на причинената вреда на ищеца, както по вид и характер, така и по интензитет и времетраене, възрастта на пострадалия, респективно липсата на принос за настъпване на вредоносния резултат, намира, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ,  се явява сумата  от 35000лв./тридесет и пет хиляди/лева, представляваща  обезщетение за причинените му неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания вследствие получените при  ПТП на 19.07.2009г. травматични увреждания, представляващи последващо влошаване на здравословното му състояние Ето защо и във връзка с предходното, съдът  намира за основателен и доказан искът по  чл. 226, ал. 1 от КЗ до размера на 35000лв./тридесет и пет хиляди/лева, като в останалата част за горницата над 35000лева до първоначално претендирания размер от 100 000лева, искът  следва да бъде отхвърлен.

Относно претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира същата за основателна, поради основателността на главния иск до размера, посочен по-горе. Ето защо, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на  ищеца и  законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди/35000лева/, считано от 19.07.2009 г.  до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

За оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца , следва на адвокат

Н.П.Ц., съдебен адрес ***,  да бъде присъдена сумата  сумата  от 1580лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца В.Н.В., на основание чл.38, ал.2  от ЗАдв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията й към бр.28 от 28.03.2014г./, която е действаща към настоящия момент/.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да му бъдат присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска,  в  размер на  2390лева.

Съдът, като взе предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от по силата на закона  от внасянето на държавната такса   по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 1400 лева/ хиляди  и четиристотин лева/ и сумата от 150/сто и петдесет/лева  - разноски по СМЕ.

Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА   ЗК  „ Л.И. ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,  ДА  ЗАПЛАТИ  на В.Н.В., с ЕГН **********, чрез адв. Н.П.Ц., съдебен адрес ***, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ,  сумата от 35000лв./тридесет и пет хиляди/лева, представляваща  обезщетение за причинените му неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания вследствие получените при  ПТП на 19.07.2009г. травматични увреждания, представляващи последващо влошаване на здравословното му състояние, ВЕДНО със законната лихва върху  главницата от 35000лв./тридесет и пет хиляди/лева, считано от датата на деликта – 19.07.2009г. до окончателното  й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ  претенцията  по чл. 226, ал. 1 от КЗ за горницата над 35 000лева до първоначално предявения размер от 100 000лева.

ОСЪЖДА  ЗК  „ Л.И. ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,  ДА  ЗАПЛАТИ  на адвокат Н.П.Ц., съдебен адрес ***, сумата  от 1580лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца В.Н.В., на основание чл.38, ал.2  от ЗАдв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията й към бр.28 от 28.03.2014г./, която е действаща към настоящия момент/.

ОСЪЖДА    ЗК  „ Л.И. ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА   ЗАПЛАТИ  в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 1400 лева/ хиляди  и четиристотин лева/ и сумата от 150/сто и петдесет/лева  - разноски по СМЕ.

ОСЪЖДА  В.Н.В., с ЕГН ********** с адрес, посочен в исковата молба, ДА   ЗАПЛАТИ  ЗК  „ Л.И. ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2390лева  - разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на третото лице  - помагач на страната на ответника  - М.С.М., с ЕГН  **********.

    Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С. в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                СЪДИЯ : ...............................

                                                                                /Теодора  Нейчева/