О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 4233 26.04.2018 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 26.04.2018 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20532/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л.В.Р.,
ЕГН ********** и Н.В.Р., ЕГН ********** против Р.А.Л., ЕГН **********.
Констатирани са множество нередовности на претенциите,
като с разпореждания № 1112/04.01.2018 г.; № 9699/31.01.2018 г. и №
33956/13.04.2018 г. на ищците са дадени конкретни указания за отстраняването
им.
Въпреки постъпилите уточнителни молби, съдът приема,
че недостатъците не са отстранени, а с оглед изложените твърдения – исковете се
явяват и недопустими.
Твърди се след провеждане на искови производства пред ПРС
и ПОС, въз основа на изпълнителен лист от 09.09.2009 г. по гр.д. № 5458/2001 г.
на ПРС /л.8/, да е образувано изп. дело № …..г. по описа на ……. Съдебното дирене
в производството, по което било издадено изпълнителното основание, приключило
на 02.04.2009 г. /ут.м., т.3, л.20/.
Присъдени суми в тежест на ищците за законна лихва
върху всяка от главниците, разноски по ИЛ и такива в изпълнението, били
погасени чрез плащане след този момент /от 13.05.2009 г. до 24.09.2010 г./. Ответницата
не признавала извършените плащания и продължавала да претендира суми в хода на
изпълнителното дело, които според ищците са недължими.
Поради изложеното се моли да бъде признато за
установено, че Н.Р. не дължи - законна
лихва върху главница от 5799,35 лева за периода 04.05.1999 г. – 22.10.2001 г. и
върху главница от 9389,92 лева за периода 27.03.2007 г. – 11.05.2010, 344 лева
– ¾ от разноските по ИЛ в размер на общо 516 лева и 643,68 лева –
разноски в изпълнението, а Л.Р. не дължи – законна лихва върху главница от
2899,67 лева за периода 04.05.1999 г. – 22.10.2001 г. и върху главница от
4694,96 лева за периода 27.03.2007 г. – 11.05.2010 г., 172 лева – 1/3 от
разноските по ИЛ в размер на общо 516 лева и 321,84 лева – разноски по изпълнителното
дело.
Ищците изрично поддържат, че предявяват претенции за
оспорване на изпълнението. Те имат своето правно основание в чл. 439 ГПК.
Обстоятелствената част, както и формулираният петитум, свързват недължимостта
на суми, за които е образувано изпълнителното дело пред ЧСИ, въз основа на
издадения изпълнителен лист.
Видно от представения такъв /л.8/, в полза на
ответницата няма присъдени вземания за законна лихва за сочените
от ищците периоди, нито върху част от главниците. Не е упоменато подобно акцесорно
вземане върху главници нито от 04.05.1999 г. до 22.10.2001 г., нито от
27.03.2007 г. до окончателно погасяване.
Горното опровергава изцяло твърденията в последното
уточнение, че законна лихва е присъдена за твърдените периоди. Същевременно е
налице и противоречие в заявеното от ищците, т.к. се сочи присъждане на лихва от 23.01.2001 г. /по ИЛ – 23.10.2001 г./ до
погасяването, а в ИМ се претендира недължимост от 04.05.1999 г. до 22.10.2001 г., каквото вземане няма
присъдено.
Отделно от това, в ИЛ няма обективирани вземания за главница от 5799,35 лева и 2899,67
лева, върху които се твърди да е начислена и законна лихва за периода
04.05.1999 г. - 22.10.2001 г., чиято недължимост се претендира. Посочени са
различни суми и то като частични вземания
от главници в по – големи размери.
В последното уточнение се допълва, че в решението на
ПОС за поправка на ОФГ относно дължими суми е допусната грешка, като пълният
уважен размер на присъдената в тежест на Л.Р. главница е неточна. Не се споделя
твърдението, че това обстоятелство няма отношение към настоящото производство,
т.к. видно от петитума – се претендира недължимост на законна лихва освен върху
2899,67 лева, така и върху твърдения пълен
размер на главницата от 4694,96 лева от 27.03.2007 г. до погасяването на
11.05.2010 г. При това положение не е без значение какъв е размерът на пълното вземане
/4694,96 лева, 10 000 лева или 3000 лева/, защото спрямо неговата стойност
се изчислява и съответният размер на законната лихва. След като се твърди, че
от 27.03.2007 г. до окончателното погасяване е присъдена такава, трябва да е
ясно върху коя главница е начислена. Ако СПН е създадена върху различна сума от
4694,96 лева, остава неясно по каква причина настоящата претенция е предявена
за нея. Дори да е налице неточност, процесуалният закон предвижда ред и
предпоставки за защита /в т.ч. и за констатираната ОФГ в ИЛ относно цифровото и
текстово изписване на сумата от 9389,91 лв./. Доколкото обаче сумата за
главница е неразривно свързана с акцесорното вземане за законна лихва /което е
нейна последица и се изчислява съобразно размера й/, тя трябва да е ясна и да е
обективирана в изпълнителното основание.
Горното обуславя противоречие между обстоятелствена
част и петитум на ИМ.
Ищците изрично твърдят, че дължимостта на процесните
вземания произтича от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано ИД
/вж. т.5 на ут. от 16.02.2018 г. – л.21/.
В случая обаче, вземанията, чиято недължимост се
претендира, не са обективирани в изпълнителния лист, от което следва, че и
изпълнителното дело не е образувано за събирането им. Поради това и тъй като те
не са предмет на изпълнението, защита по реда на чл. 439 ГПК не е допустима. Между
ИЛ и твърденията на ищците има съществени разминавания, а се заявява именно въз
основа на него да е предприето изпълнение, което се оспорва.
След като в изпълнителното основание не се съдържат
вземания, чиято недължимост се сочи, то и защита против изпълнение се явява
безпредметна и лишена от правен интерес.
Вземания за законна лихва върху главници може и да са
присъдени с Решението на ПОС, но за тях не е издаден изп. лист, въз основа на
който се твърди да е образувано изп. дело, при което за защита срещу изпълнение
за тях не може да става дума. Ищците нямат интерес от установяване
недължимостта им по този ред – чрез искове по чл. 439 ГПК.
Поддържа се защита против изпълнението по чл. 439 ГПК
/т.4 и на посл. уточн./, а не такава по чл. 124 ГПК, поради което и
допустимостта се преценява на тази плоскост, а тя не е налице.
Това се отнася с категоричност и за частта, в която се
претендира недължимост на платени разноски в изпълнението.
Както е посочено и в разпореждането за БД – те не са и
не биха могли да бъдат вземания, обективирани в изпълнителното основание. От
анализа на чл. 439, ал.2, вр. с ал. 1 ГПК е несъмнено, че недължимост по този
ред може да се търси само на присъдени и ясно определени в изп. основание
вземания, каквито таксите и разноските в изпълнението не са.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК. Според чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното
производство се прекратява при
представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК.
Ако бяха предявени допустими и редовни искове по чл.
439 ГПК, евентуалното благоприятно съдебно решение би довело автоматично до
недължимост на такси по образуваното изпълнително дело от страна на длъжника
/чл. 79 ГПК/. Поради това и липсва правен интерес от установяване недължимост
на разноски по изп. дело.
Дори горното становище да не бъде споделено по някаква
причина, исковата молба в тази й част е и нередовна, т.к. не е ясно по какъв
начин са формирани посочените суми като разноски по изп. дело, кога и за
погасяване на какви вземания са платени.
С оглед всичко изложено, исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото прекратено. Поредни указания за мотивиране на правен интерес
/какъвто не се обосновава/ и отстраняване на нередовности на ИМ, не следва да
бъдат давани.
Така мотивиран и на основание чл. 130 и чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 73352/22.12.2017 г. по описа на
ПРС, подадена от Л.В.Р., ЕГН ********** и Н.В.Р., ЕГН ********** против Р.А.Л.,
ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20532 по
описа за 2017 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищците пред
Окръжен съд- Пловдив.
Препис
от Определението да се връчи само на ищците, чрез пълномощника а. М. на
съдебния адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП