Присъда по дело №1320/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 34
Дата: 28 април 2022 г.
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20215510201320
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. К., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
и прокурора Ив. Д. Ч.
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Наказателно дело
от общ характер № 20215510201320 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Ф. М. ИС. - родена на **** год. в гр. К., обл.
С.З., бълг. гражданин, живуща в гр.П.б., ул.„Р." №77, неомъжена, със средно
образование, неосъждана, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на
12.12.2017г. в гр. П.б., обл. С.З., на кръстовището на ул. „Р.“ и ул. „Б.“, в
съучастие като извършител с ОСМ. АЛ. С., е причинила на Л. Й. Й., от с.С.,
общ.П.б., болка и страдание без разстройство на здравето - лека телесна
повреда, изразяваща се в травматични отоци на главата, кръвонасядания на
горния клепач на дясното око и лявата лицева половина и болезненост на лява
гръдна половина, като деянието е извършено по хулигански подбуди-
престъпление по чл.131, ал.1, т. 12, предл. 1-во, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.20, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и и налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ПРИЗНАВА подсъдимата Ф. М. ИС. - родена на **** год. в гр. К., обл.
С.З., бълг. гражданин, живуща в гр.П.б., ул.„Р.“ №77, неомъжена, със средно
образование, неосъждана, с ЕГН **********, за НЕВИННА в това, че на
12.12.2017г. в гр.П.б., обл.С.З., на кръстовището на ул.„Р." и ул.„Б.“, в
съучастие като извършител с ОСМ. АЛ. С., като е използвала камъни и
парчета от тухли е повредила противозаконно чужда движима вещ - лек
1
автомобил марка „Опел Астра“ с рег. №***** на стойност 850.00 лв.,
собственост на Л. Й. Й. от с.С., общ.П.б., причинявайки щети по автомобила
на стойност - 636.00лв., поради което я ОПРАВДАВА по повдигнатото срещу
нея обвинение за престъпление чл. 216 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с ал.1
от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия ОСМ. АЛ. С. - роден на ***** год. в гр. К., бълг.
гражданин, живущ в гр.П.б., ул.„Р.“ №77, неженен, с основно образование,
неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.12.2017г. в
гр.П.б., обл.С.З., на кръстовището на ул.„Р.“ и ул.„Б.“, в съучастие, като
извършител с Ф. М. ИС., е причинил на Л. Й. Й., от с.С., общ.П.б., болка и
страдание без разстройство на здравето - лека телесна повреда, изразяваща се
в травматични отоци на главата, кръвонасядания на горния клепач на дясното
око и лявата лицева половина и болезненост на лява гръдна половина, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал.1
т.12, предл. 1-во, във вр. с чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.20 ал.1
от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000 /хиляда/ лева.

ПРИЗНАВА подсъдимия ОСМ. АЛ. С. - роден на ***** год. в гр.К., бълг.
гражданин, живущ в гр. П.б., ул.„Р.“ №77, неженен, основно образование,
неосъждан с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 12.12.2017г. в гр.
П.б., обл. С.З., на кръстовището на ул.„Р.“ и ул.„Б.“, в съучастие като
извършител с Ф. М. ИС., като е използвал камъни и парчета от тухли е
повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел
Астра“ с рег. №***** на стойност 850.00 лв., собственост на Л. Й. Й. от с.С.,
общ.П.б., причинявайки щети по автомобила на стойност - 636.00 лв., поради
което го ОПРАВДАВА по повдигнатото срещу него обвинение за
престъпление по чл. 216 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимите Ф. М. ИС. и ОСМ. АЛ. С. да заплатят
съразмерно по сметка на ОДМВР гр.С.З. направените по делото разноски за
СМЕ по писмени данни, СППЕ- 2 броя, в размер общо на 1107,99 лв.

ОСЪЖДА подсъдимите Ф. М. ИС. и ОСМ. АЛ. С. да заплатят
съразмерно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Казанлък
направените по делото разноски за СМЕ по писмени данни, СППЕ в размер
на 708,00 лева.

Разноските в размер на 226,73 лева за Оценителна АТЕ и за
допълнителна АТЕ остават за сметка на държавата.
2

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред СтаР.горския
окръжен съд в петнадесет дневен срок.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
3

Съдържание на мотивите

мотиви

От Районна прокуратура-С.З. е внесен в РС-К. обвинителен акт, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу Ф. М. ИС. и
О.. АЛ. С. за извършени от тях престъпления от общ характер по чл. 131, ал.1,
т.12, предл.1-во, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал. 2, във вр. с чл.20,
ал.1 от НК и по чл.216, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата
Ф. М. ИС. на 12.12.2017г. в гр.П.б., обл.С.З., на кръстовището на ул.„Р.“ и ул.
„Б.“, в съучастие като извършител с О.. АЛ. С., е причинила на Л.Й.Й., от с.С.,
общ.П.б., болка и страдание без разстройство на здравето- лека телесна
повреда, изразяваща се в травматични отоци на главата, кръвонасядания на
горния клепач на дясното око и лявата лицева половина и болезненост на лява
гръдна половина, като деянието е извършено по хулигански подбуди, както и
че на същата дата и място, в съучастие като извършител с О.. АЛ. С., като е
използвала камъни и парчета от тухли е повредила противозаконно чужда
движима вещ- лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ ****** на стойност
850.00 лв., собственост на Л.Й.Й. от с.С., общ.П.б., причинявайки щети по
автомобила на стойност- 636.00лева (шестстотин тридесет и шест лева).
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимия
О.. АЛ. С. на 12.12.2017г. в гр.П.б., обл. С.З., на кръстовището на ул.„Р.“ и ул.
„Б.“, в съучастие, като извършител с Ф. М. ИС., е причинил на Л.Й.Й., от с.С.,
общ.П.б., болка и страдание без разстройство на здравето- лека телесна
повреда, изразяваща се в травматични отоци на главата, кръвонасядания на
горния клепач на дясното око и лявата лицева половина и болезненост на лява
гръдна половина, като деянието е извършено по хулигански подбуди, както и
че на същата дата и място, в съучастие като извършител с Ф. М. ИС., като е
използвал камъни и парчета от тухли е повредил противозаконно чужда
движима вещ- лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ ****** на стойност
850.00лв.,собственост на Л.Й.Й. от с.С., общ.П.б., причинявайки щети по
автомобила на стойност- 636.00 лева(шестстотин тридесет и шест лева).
В правнорелевантния момент за това, преди началото на
разпоредителното заседание, пострадалата Л.Й.Й. чрез свой повереник-
адвокат А.Й. от АК-С.З., подаде молба и бе конституирана като частен
обвинител в процеса.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: На 12.12.2017г. около 13,30ч. Л.Й.Й. отивала на работа в ресторант
„М.“ в гр.П.б.,управлявайки личния си автомобил м.„Опел Астра“ с рег.
№******. Същата спряла на знак „Стоп“ на кръстовището в гр.П.б., между
улиците „Б.“ и „Р.“. Огледала се, за да има възможност да премине с
управлявания от нея автомобил през кръстовището и забелязала, че в района
1
имало и друг автомобил- марка „Ситроен“, който също щял да преминава
оттам. Докато се оглеждала последователно в двете посоки,за да премине, Й.
чула удар встрани по автомобила си. Погледнала в страничното огледало по
посока на шума, който чула откъм десния преден калник и видяла, че има
паднало дете на улицата вдясно от автомобила й. Детето било С.- на две
години и живеело на улица „Р.“. Й. познавала семейството на детето, тъй като
били съседи и живеели на една улица. Къщата, която се намирала в близост
до знака „Стоп“, където била спряла, била собственост именно на това
семейство. Й. решила да излезе от автомобила си, за да разбере какво се е
случило, но в същото време била нападната от родителите на пострадалото
дете-подсъдимите Ф.И. и О.С.. О.С. отворил предната врата на автомобила
откъм мястото на Й. /мястото на водача/, а Ф.И. отворила другата предна
врата. Двамата подсъдими започнА. да нанасят побой на Й. още докато
същата била в автомобила си. С. я издърпал и я изкарал извън автомобила.
Двамата подсъдими продължили да нанасят удари с юмруци и ритници по
тялото и главата на пострадалата, като я удряли навсякъде- по главата, по
гърба. РитА. и автомобила и хвърляли камъни по него. Твърдели, че Й. е
виновна, че е блъснала детето, макар тя да ги молела да спрат побоя и да им
обяснявала, че не е видяла детето. СъбрА. се доста хора, които също започнА.
да хвърлят камъни и парчета от тухли по автомобила на пострадалата,
вследствие на което по автомобила били причинени деформации и щети-
счупено предно панорамно стъкло, счупено стъкло на задна дясна врата,
деформиран преден регистрационен номер. По повърхността на колата и в
купето били намерени камъни с различна големина и парчета от тухли. Й.
била много стресирана и уплашена от създалата се ситуация. Действията на
подсъдимите по нанасяне на побой над нея били наблюдавани от ХР. М. К.,
която работела в магазин в близост до кръстовището, на което станало ПТП и
тъй като била в почивка, отишла до контейнера да изхвърли боклука си. Ф.И.
и чичото на детето- С.С. отвели детето в „Спешна помощ“. В този момент
към тях се приближила жена от гр.П.б.- Х.Х., която управлявала лекия
автомобил м.„Ситроен“, който се намирал в района на кръстовището. Същата
видяла цялата ситуация като твърди, че детето е тръгнало към колата, но Й.
не е бутнала детето, а то само се е блъснало в автомобила. Х. била възмутена
от поведението на подсъдимите- от това, че нанасяли удари и биели
пострадалата и се опитала да реагира, за да бъдат преустановени ударите на
подсъдимите. Приближила се към последните и им казала: „Престанете, тя не
е виновна!“. Двамата подсъдими се насочили заплашително към Х.Х., която
се изплашила и си тръгнала. Намиращият се на мястото на инцидента
свидетел АРМ. П. К. заявява в показанията си, че не е видял автомобила на
пострадалата да удря детето на подсъдимите. Същият няма спомен относно
това кой кого е дърпал и удрял, както и пострадалата да е била наранена.
Твърди, че самият той е откарал с автомобила си подсъдимия до болничното
заведение, в което е бил сина на последния. Не споменава изобщо в
показанията си да е видял някой да хвърля предмети по автомобила на
2
пострадалата Й..
Не след дълго пристигнА. служители на Участък- П.б. и побоя бил прекратен.
Полицейските служители К.Т., И.Ж. и И.К. останА. да запазят
местопроизшествието преди идването на дежурната група. Същите
констатирА., че Л.Й. била уплашена, силно разстроена, плачела, имала отоци
по лицето, охлузни рани по ръцете, като едното й око било подуто, а в
автомобила й и около него имало камъни и парчета от тухли. При извършена
проба за наркотици и алкохол на Й. същата дала отрицателен резултат.
Полицейските служители снели писмени сведения от свидетелката и
изготвили докладна записка. На следващия ден Й. отишла при съдебен лекар,
който я прегледал и във връзка с това издал медицинско удостоверение.
От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни №150/ 2018г., от посоченото и
нА.чната медицинска документация се установява, че пострадалата Л.Й.Й. от
с.С. при инцидента на 12.12.2017г. е получила: травматични отоци на главата;
кръвонасядания на горния клепач на дясното око и лява лицева
половина;болезненост на лява гръдна половина. Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени по време и начин,отразени в материА.те по ДП и показанията на
пострадалата- нанасяне на побой с юмруци и ритници. Гореописаните
травматични увреждания са причинявА. на пострадалата болка и страдание.
Срокът за възстановяване от травматичните увреждания е бил в рамките на
около 10-15 дни.
От заключението на изготвената по делото съдебна психолого-
психиатрична експертиза се установява, че О.. АЛ. С. не страда от психично
заболяване. О.. АЛ. С. е бил в състояние към 12.12.2017г., както и към
настоящия момент да възприема правилно фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Понастоящем психичното му
състояние му позволява да участва в наказателното производство, както и да
изтърпява наказание. О.. АЛ. С. е разбирал свойството и значението на
деянието си, извършено на 12.12.2017г. и е могъл да ръководи постъпките си.
Не се констатират клинични данни С. да е изпаднал в състояние на силно
раздразнение /физиологичен афект/ при участието си в инцидента на
12.12.2017г. в гр.П.б., предизвикано от пострадалата Л.Й.Й..
От заключението на изготвената по делото съдебна психолого-
психиатрична експертиза се установява, че Ф. М. ИС. не страда от психично
заболяване. Ф. М. ИС. към 12.12.2017г., както и към настоящия момент е в
състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях.Понастоящем психичното й състояние и
позволява да участва в наказателното производство,както и да изтърпява
наказание. Освидетелстваната е разбирала свойството и значението на
деянието си, извършено на 12.12.2017г. и е могла да ръководи постъпките си.
Не се констатират клинични данни И. да е изпаднала в състояние на силно
3
раздразнение /физиологичен афект/ при участието и в инцидента на
12.12.2017г. в гр.П.б., предизвикано от пострадалата Л.Й.Й.. Същата е била в
състояние на емоционален стрес, който не е довел до помрачение или
стеснение на съзнанието и до дезорганизиране на поведението на
освидетелстваната.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите Х.Х.,Х.К., С.С., АРМ. П. К., И.Ж. /дадени на досъдебното
производство и прочетени в с.з. на основание чл.281,ал.5, във вр. с ал.1,т.5 от
НПК/, К.Т., С.С., К.А., И.К., експертни заключения, съдебно-медицинско
удостоверение, извлечение от кореспонденция в интернет, протокол за оглед
на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, справка по история
на превозното средство, промяна на регистрацията и собственост на
превозното средство, решение №385 по АНД №1116/ 2019г. по описа на РС-
К., 2бр. амбулаторни листове, писмо рег.№ 284000-24443/ 02.10.2020г. на
началника на РУ-К., писмо рег.№284000-24678/ 06.10. 2020г. на началника на
РУ-К., писмо с изх.№05-17-1/ 21.10 2020г. на директора на ЦСМП-С.З., 2бр.
амбулаторни листове, жалба от Л.Й.Й., които доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, кореспондират помежду си.
Подсъдимите отказаха да дадат обяснения, което е тяхно законно
право.
Предвид изложеното подсъдимата И. от обективна и от
субективна страна е осъществила състава на чл.131,ал.1,т.12, предл.1-во, във
вр. с чл.130,ал.2, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.20,ал.1 от НК и не е
осъществила състава на чл.216,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият С. от обективна и от субективна страна е
осъществил състава на чл.131,ал.1,т.12,предл.1-во, във вр. с чл.130,ал.2, във
вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.20,ал.1 от НК и не е осъществил състава на
чл.216,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От показанията на свидетелите Х. и К., които са преки очевидци
на извършеното деяние, по безспорен и категоричен начин се установява, че
подсъдимите И. и С. са нанесли удари с юмруци и ритници по главата и
тялото на свидетелката Й., с които са и причинили процесните телесни
увреждания. В подкрепа на техните показания са показанията на
полицейските служители Ж., Т. и К., които макар и да не са били преки
очевидци на нанасянето на побоя, са видели непосредствено след
приключването им състоянието на свидетелката Й. и установените от тях
обективни факти напълно съответстват на видения от преките свидетели-
очевидци нанесен побой от двамата подсъдими на свидетелката Й..
Показанията на горепосочените свидетели съответстват и на заключението на
съдебно-медицинската експертиза и на цялата медицинска документация по
делото.
Свидетелката Х. установява, че двамата подсъдими са били
св.Й., въпреки, че тя им викала: „И аз имам дете, няма как да го блъсна. Не
4
мога да направя такова нещо.“. Св.Х. е категорична, че двамата подсъдими са
нанасяли удари на св.Й.. Същата не си спомня дА. пострадалата сама е
излязла от автомобила или е била изкарана оттам от подсъдимите, но е видяла
нанесения й от последните побой, който според нея е бил извършен вътре в
автомобила, но това несъответствие е несъществено спрямо главния факт на
доказване- нанасяне на удари от подсъдимите на Й., който е безспорно
установен, а и е напълно възможно св.Х. да не си спомня някои детайли,
които не са съществени, предвид многото време, изминало от инцидента.
Свидетелката К. установява, че е чула крясъци и писъци,
идващи от колата на пострадалата и е видяла, че подсъдимите И. и С. бият
някого вътре в колата. От автомобила излязла свидетелката Й. и лицето й
било кърваво. К. видяла жесток бой от двете страни на колата и чула думите:
„Вземи ключа!“, „Сигурно е пияна.“. По едно време подсъдимите И. и С.
измъкнА. навън св.Й./която, както и подсъдимите, св.К. познавала като
клиенти в магазина й/ и я били много- удряли я с ритници и с юмруци.
Полицейските служители, посетили непосредствено след
инцидента местопроизшествието- свидетелите Т., Ж. и К. установяват, че при
пристигането си са установили Л.Й.,която била във видимо доста окаяно
състояние- с окървавено лице, с охлузни рани по ръцете, плачела, била силно
разстроена и с видими отоци по лицето. Имала кръв в областта на лицето.
Св.Й. била видимо уплашена, притеснена, едното й око било подуто, ходела
трудно.
Показанията на горните свидетели кореспондират не само
помежду си, но и със заключението на съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни №150/2018г. и с медицинската документация по делото-
съдебномедицинско удостоверение, амбулаторни листове. Травматичните
увреждания, които е получила пострадалата Л.Д.,установени от съдебно-
медицинската експертиза, съответстват на описаното от свидетелите и
отговарят да са получени по време и начин, описани от тях- чрез нанасяне на
побой с юмруци и ритници. В с.з. вещото лице д-р Т. Т. СТ. обясни, че
травматичните увреждания на св.Й. не могат да се получат при падане на
свидетелката от собствения и ръст, тъй като уврежданията са върху различни
повърхности. Получените травматични увреждания в случая кореспондират
да са получени по начин, който съобщава пострадалото лице-нанасяне на
побой с юмруци и ритници и е възможно такива травми да се получат при
удар върху твърди предмети-например при блъскане на пострадалата и удар в
детайли от купето на автомобила. Такива данни обаче не се съдържат в нито
едно от свидетелските показания, поради което съдът изключва този начин на
причиняване на уврежданията.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено, че
подсъдимите И. и С., в съучастие помежду си, като извършители по смисъла
на чл.20,ал.2, във вр. с чл.20,ал.1 от НК/тъй като и двамата са участвА. в
самото изпълнение на престъплението/ са причинили на Л.Й.Й. лека телесна
5
повреда, която следва да се квА.фицира като такава по чл.130,ал.2 от НК, тъй
като съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза
травматичните увреждания- отоци на главата, кръвонасядания на горния
клепач на дясното око и лявата лицева половина и болезненост на лява гръдна
половина, са причинили на пострадалата болка и страдание без разстройство
на здравето.
Защитниците на подсъдимите оспорват правната квА.фикация по
чл.131,ал.1,т.12 от НК като твърдят, че деянието не е било извършено по
хулигански подбуди, тъй като подсъдимите нямА. намерение да нарушават
обществения ред, а действията им били насочени единствено и само към
личността на пострадалата Й.. Съдът категорично не е съгласен с това
твърдение. Двамата подсъдими, независимо от това, че са познавА.
свидетелката Й., са извършили действията по причиняването на телесна
повреда на св.Й. не лично към нея- не спрямо личността й и не с оглед на
личността й, а за да накажат „виновния“/според тях/ водач за настъпилото
ПТП, при което пострадало детето им, т.е. който и да е бил на мястото на
св.Й., подсъдимите И. и С. пак са щели да извършат спрямо него действията
по причиняване на телесна повреда, за да накажат „виновния“ за ПТП водач.
Изключително показателен в случая е фактът, че подсъдимите, вместо да
изчакат идването на органите на реда, какъвто е не само законоустановения,
но и общоприетия обществен ред, са започнА. да се саморазправят със св.Й..
Именно фактът на саморазправата от тяхна страна със св.Й. показва нА.чието
на хулиганския мотив в действията им. С действията по саморазправа, които
са предприели подсъдимите, те са демонстрирА. неуважение и
пренебрежение към установените норми и към обществото като цяло, което
обективира хулиганските подбуди. Безспорно тази саморазправа със св.Й. е
била извършена от подсъдимите на обществено място, в присъствието на
свидетели и подсъдимите отлично са съзнавА. това. Изключително
показателен също така е и фактът, че подсъдимите не са се заели първо с
пострадалото си дете- да му окажат незабавно първа помощ, а са оставили
тази грижа за детето за след това и са предпочели първо да насочат
действията си към „виновния“ за ПТП-то водач като се саморазправят с него,
нанасяйки му побой. Този факт също сочи на нА.чието на хулиганския мотив
в действията на подсъдимите.
От субективна страна подсъдимите И. и С. са извършили
деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл- съзнавА. са
общественоопасния характер на деянието, предвиждА. са
общественоопасните последици и са искА. настъпването им. Горното се
установява от обективираните им действия. Видно от заключенията на
съдебните психолого-психиатрични експертизи подсъдимите И. и С. не са се
намирА. в състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/, което да е
било предизвикано от пострадалата Л.Й.Й.. Същите са разбирА. свойството и
значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си.
Предвид изложеното подсъдимата Ф. М. ИС. следва да бъде
6
призната за виновна за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12,предл.1-
во, във вр. с чл.130,ал.2, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.20,ал.1 от НК.
Подсъдимият О.. АЛ. С. следва да бъде признат за виновен за
извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12,предл.1-во, във вр. с чл.130,ал.2,
във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.20,ал.1 от НК.
Двамата подсъдими следва да бъдат признати за невинни и
оправдани по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по
чл.216,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Обвиненията за това
престъпление срещу тях са, че като са хвърляли камъни и парчета от тухли по
автомобила на свидетелката Л.Й., са причинили щети по автомобила.
Нанасянето на щети по МПС са безспорно установени, но от доказателствата
по делото не може да се направи безспорен и категоричен извод, че именно
подсъдимите И. и С., и само те и никой друг, са причинили всички тези
увреждания на автомобила на св.Й.. Данни за това, че подсъдимите И. и С. са
хвърляли камъни по автомобила на св.Й. и са ритА. автомобила, се съдържат
в показанията на свидетелката К., но от друга страна- свидетелката Х., която
също е очевидец на случая, твърди, че не е видяла подсъдимите да хвърлят
камъни по колата, а е видяла само да нанасят побой на св.Й., а другият
очевидец на деянието АРМ. П. К. изобщо не коментира в показанията си
хвърляне на предмети или подобна интервенция с цел повреждане на
автомобила на пострадалата. Същевременно всички разпитани по делото
свидетели- както очевидците, така и полицейските служители, пристигнА. на
мястото на произшествието, по безспорен и несъмнен начин установяват, че
освен двамата подсъдими, пострадалата Й. и чичото на детето- св.С., на
мястото на произшествието, още по време на действията на подсъдимите И. и
С., се е събрало множество от хора, според свидетеля С.-около 40-50 човека,
които започнА. да викат, крещят и хвърлят камъни по автомобила на св.Й..
При така установените факти, нА.це са и други възможни субекти, които е
възможно да са причинили вредоносния резултат-противозаконно
повреждане на автомобила на св.Й., и след като не е доказано по несъмнен
начин, че подсъдимите И. и С. са извършили престъплението по чл.216,ал.1,
във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, както се изисква от разпоредбата на
чл.303,ал.2 от НПК- те следва да бъдат признати за невинни и оправдани по
това обвинение.
С оглед на това,че подсъдимите са извършили само едно
престъпление- това по чл.131,ал.1,т.12,предл.1-во, във вр. с чл.130,ал.2, във
вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.20,ал.1 от НК и не са извършили в съвкупност с
него друго престъпление/тъй като са оправдани по обвинението по
чл.216,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК/, т.е. не е нА.це
множество престъпления, отпада забраната по чл.78а,ал.7 от НК за прилагане
на разпоредбата на чл.78а,ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимите от
наказателна отговорност и налагане на административни наказания. НА.це са
всички кумулативно предвидени предпоставки на императивната норма на
чл.78а,ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимите от наказателна
7
отговорност и налагане на административни наказания. Двамата подсъдими
са пълнолетни, не са осъждани за престъпления от общ характер и не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на Глава О.а, раздел IV от
НК. За престъплението по чл.131,ал.1,т.12, предл.1-во, във вр. с чл.130,ал.2,
във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.20,ал.1 от НК, извършено от двамата
подсъдими, се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или
пробация. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Предвид
изложеното подсъдимите Ф. М. ИС. и О.. АЛ. С. следва да бъдат освободени
от наказателна отговорност и да им се наложат административни наказания
ГЛОБА на всеки един от тях, които предвид нА.чието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства- добрите характеристични данни и затрудненото
им материално положение, следва да бъдат наложени в минималните,
предвидени в закона размери, а именно- по 1000/хиляда/ лева за всеки един от
двамата.
На осн. чл.189,ал.3 от НПК подсъдимите И. и С. следва да
заплатят съразмерно по сметка на ОДМВР-С.З. направените по делото
разноски за съдебно-медицинска експертиза и 2бр. съдебни психолого-
психиатрични експертизи в размер общо на 1107,99 лева, както и да заплатят
съразмерно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Казанлъшкия
районен съд направените по делото разноски за изготвянето на съдебно-
медицинска експертиза и 2бр. съдебни психолого-психиатрични експертизи в
размер общо на 708 лева.

На основание чл.190,ал.1 от НПК направените по делото
разноски за изготвянето на оценителни автотехнически експертизи общо в
размер на 226,73 лева следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:



8
Съобщи за изтекли лични данни