№ 11715
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110145455 по описа за 2024 година
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени
доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното
решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, което съдът
намира за основателно и следва да уважи.
Ответникът е направил искане за изискване и прилагане на пр. пр. №6368/2024 г. по
описа на СРП, което съдът намира за основателно и следва да уважи.
Производство по делото е образувано по искова молба на Л. Л. М. срещу Софийска
районна прокуратура, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие подаване на неоснователно искане от Софийска районна
прокуратура по реда на Закона за здравето.
Съдът констатира, че е налице нередовност на исковата молба във връзка с пасивната
легитимация по предявения иск. Съгласно чл. 137 от ЗСВ Прокуратурата на Република
България е юридическо лице, а с оглед разпоредбата на чл. 136 от ЗСВ, районните
прокуратури са нейни органи и отделни структурни единици, които нямат процесуалната
правоспособност да отговарят по предявения иск.
С оглед изложеното на ищеца следва да се дадат указания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
конкретизира ответника по делото. При неизпълнение на указанията в срок съдът ще
върне исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.05.2025 г. от 15:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца и
ответника документи.
1
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване от СРП пр. пр. № 6368/2024 г. по описа на СРП.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предявен е осъдителен иск от Л. Л. М. срещу Прокуратурата на Република България, с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие подаване на неоснователно искане от Софийска районна прокуратура по реда на
Закона за здравето.
Ищецът твърди, че с предложение на СРП по пр.пр. № 6368/2024 г. е поискано от съда
да образува против ищеца производство по чл.158-162 от Закона за здравето, с оглед
установяване на психическото му състояние и настаняване за лечение в психиатрично
заведение. Твърди, че в преписката е било посочено, че от събраните данни може да се
направи извод, че макар и без поставена диагноза, психическото състояние на ищеца е
нестабилно, което налага актуална преценка на същото, основно поради проявена агресия
към близки и граждани. Излага, че за достатъчни за образуване на прокурорската преписка
са счетени показанията на бащата на ищеца, съгласно които същият бил нападнал посетител
във фитнес център, нападал словесно майка си, управлявал автомобил в състояние на тежка
депресия и бил агресивен на пътя, представял се за световно известен учен по биохимия, сам
се диагностицирал и сам си предписвал медикаменти. Било посочено и че отказвал да се
консултира със специалисти и да постъпи на лечение, неуточнено поради какво заболяване.
Твърди, че е било образувано НЧД № 1923/24 г. и разпоредено да се извърши психиатрична
експертиза в ЦПЗ ,,Проф. Никола Шипковенски“, а поради отказ за съдействие от негова
страна, същият бил обявен за издирване на 23.02.2024 г. На 01.03.2024 г. бил установен и
преведен в здравното заведение за извършване на експертиза в амбулаторна форма. Вещите
лица не установили психически отклонения, от които да се направи извод, че са налице
основанията на Закона за здравето за настаняване на ищеца за задължително лечение. От
изслушаното и приобщено в с.з. експертно заключение било установено, че същият не
страда от психично заболяване, визирано в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за
здравето, поради което производството по делото било прекратено. Ищецът счита, че
производството по н.д. 1923/2024 г. е образувано недобросъвестно и небрежно, без
внимателен подбор и прочит на представените доказателства, без подробно и надлежно
разследване и без да са налице необходимите законови предпоставки. По преписката нямало
нито едно доказателство, с изключение на оплакванията от страна на родителите. Освен това
излага, че прокуратурата не съобразила обстоятелството, че между него и майка му е налице
имуществен спор, което било достатъчно основание за подаване на жалба до СРП от страна
на близките. Аргументира, че органите на прокуратурата не са провели разследване с
необходимото качество. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди по време на престоя
си в специализираното заведение, който продължил 30 дни, при което бил третиран с
медикаменти. От момента, в който узнал, че прокуратурата иска настаняване в
психиатрично заведение без освидетелстване, съзнанието на ищеца изцяло било заето с
мисълта, че е дамгосан като психично болен - нещо, което категорично не отговаряло на
действителността и не кореспондирало с поведението му. Това силно го наскърбило,
накърнило достойнството и доброто му име сред обществото. Изпаднал в тежка депресия,
затворил се в себе си и трудно вършел ежедневните си задължения. Искането на
прокуратурата се отразило негативно на общуването му с роднини и познати. И към
момента живеел с притеснения за бъдещето и с болката, че въпреки всичко отново трябва да
доказва, че е нормален човек. Дълбоко било накърнено личното му достойнство, често бил
притеснен и разсеян. Появили се главоболие и виене на свят, гадене и позиви за повръщане,
треперене, загуба на равновесие, чувство на обида, притеснение и несигурност. Излага, че
задържането, настаняване в здравно заведение и явяването в съдебно заседание
предизвикало силен стрес, главоболие и виене на свят, гадене, треперене и душевен
2
дискомфорт, които състояния не били отшумели и към момента. Твърди, че съдебното
производство пред СРС е приключило с постановен отказ на искането на прокуратурата.
Моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата
на Република България, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът
излага, че по силата на чл.157 от Закона за здравето, ПРБ е овластена да отправи
предложение до компетентния съд за установяване на здравословното състояние на ищеца
Л. Л. М., с цел установяване на предпоставките по чл.157 от 33. Аргументира, че подавайки
такова искане прокурорът не само не престъпва повелителна норма на закона, а упражнява
изрично предоставено му от закона правомощие. Твърди, че подаденото искане е било
подкрепено с факти и доказателства, а обстоятелството, че искането е оставено без уважение
от съда, счита, че не води до извод за виновно предприето противоправно поведение на
прокурора. Сочи, че съгласно чл. 155 от Закона за здравето, на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да
извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им. Излага, че задължителното настаняване
съгласно чл.157 33 може да бъде поискано от прокурора, но винаги се постановява с
решение на районния съд съгласно чл. 156, ал. 1 от същия закон след изслушване на
становището на психиатър, както и на заключение на съдебно-психиатрична експертиза.
Действията на ПРБ твърди, че са изцяло съобразени с дадените по закон правомощия, както
и че са били продиктувани от поведението на ищеца, кореспондиращо с т.нар. социален
критерий. Другата предпоставка - т.нар. медицински критерий, се установявал в рамките на
съдебно производство. Предложението, въз основа на което било образувано ч.н.д. било
оставено от съда без уважение, тъй като в конкретния случай такъв критерий/предпоставка
не бил установен. Аргументира, че в случая поради прояви на агресия към роднини и трети
лица и изразено неадекватно поведение, е подаден сигнал до СРП срещу ищеца от
родителите и сестра му, вследствие на което била образувана е пр.пр. № 6368 / 2024 г. на
СРП. За събирането на достатъчно данни дали състоянието на Л. Л. М. е такова, че да налага
предприемане на мерки за задължително лечение, по реда на чл.156 и сл. от Закона за
здравето, било разпоредено извършване на спешна проверка от служители на 4 -то РПУ.
Като резултат от извършената предварителна проверка от МВР, били събрани данни за
наличието на социални критерии в поведението - вербална и физическа агресия към
роднини и трети лица, избухливост, пълна липса на емпатия, злоупотреба с марихуана и др.
подобни. Депозирано било искане по реда на чл.157 от 33 до СРС, за евентуално
установяване на втората предпоставка, медицинския критерии, с предложение за
назначаване на съдебно - психиатрична експертиза за установяване дали Л. Л. М., има някое
от заболяванията, посочени в чл. 146 от Закона за здравето, с оглед евентуалното лечение по
принудителен ред в специализирано медицинско заведение. Образувано било ч.н.д. №
1923/2024 г. по описа на СРС. Прокурорът определил поведението на ищеца като
потенциално опасно и сочещо на основание за сезиране на съда по реда на чл. 157 33.
Основателността на предприетите действията на прокурора се потвърждавала и при
изслушването на вещите лица. Последните в проведеното съдебно заседание на 13.03.2024
г., направили следните изявления: “….не твърдим, че той е напълно здрав, както и не
установяваме заболяванията, които са визирани в Закона за здравето.......има акцентирани
личностни черти, които са отвъд приетото за нормално...“ и други подобни. Липсата на
категоричност в изказванията на вещите лица и коментарите им счита, че показват, че
действително в случая се касае за личност с поведение, които е отвъд общоприетото за
нормално, в този смисъл това обстоятелство още повече потвърждава вероятността за
наличие на предпоставките на чл.155 от 33 към момента на внасянето на искането от страна
на прокурор от СРП. Въпреки констатациите и коментарите на вещите лица, след
изслушване на заключението се установява, че лицето не страда от същинско психично
заболяване, визирано в разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от 33, което е един от критериите
изискуеми от закона - медицинския, за постановяването на задължително лечение на
конкретно лице, поради което и прокурор от СРП изразил становище в съдебно заседание, че
3
лицето не следва да се настанява в лечебно заведение. Аргументира, че обосновано
прокурорът при СРП е внесъл искане за принудително лечение и не е могъл да знае дали
ищецът страда или не от психическа болест. Оспорва претенцията и по размер. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По така предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е претърпял неимуществени вреди (в
това число и техния размер), вследствие противоправно действие от страна на лице, на
което е възложено от ответника извършване на някаква работа (в частност - образуване на
производство по Закона за здравето срещу него, че производството е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, с който искането е отхвърлено), причиняване на вреда при
или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат.
Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45,
ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
С оглед становището на страните, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелства, че: Софийска районна прокуратура е инициирала образуване на
производство по Закона за здравето срещу ищеца, което производството е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, с който искането е отхвърлено.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4