Решение по дело №24/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 ал.1 ГПК във вр.с чл.274 ГПК и е образувано по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел “А. У. В Б.” със седалище Б. чрез представляващия го Д Х против определение №1731/09.03.2010г. на РС-Б. по чгр.д.№40/2010г.,с което е отменено допуснатото с определение №171/08.01.2010г. по същото гр.дело обезпечение на бъдещи искове на жалбоподателя против “И. Л.”Е. със седалище гр.С. и е обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед.

В жалбата се признава,че молителят не е представил доказателства за предявяване на исковете в срока,указан му с определението за допускане на обезпечение на бъдещите искове.В действителност обаче исковете били предявени в срок ,за установяване на което с частната жалба е представил препис от искова молба .Иска се отмяна на атакуваното определение на БРС.

Ответникът по частната жалба н е подал отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК,в който поддържа становище за неоснователност на жалбата ,както и че обжалваното определение на БРС е правилно .Моли въззивния съд да го потвърди.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.396 ал.1 ГПК от легитимирана да обжалва страна в процеса срещу определение ,подлежащо на самостоятелно обжалване,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Безспорно е ,че жалбоподателят не е представил пред РС доказателства за предявяване на исковете в дадения му срок с определението за допускане на обезпечение на бъдещи искове .Такива доказателства /препис от искова молба/ са представени след подаване на настоящата жалба .От приложения препис на искова молба се установява,че обезпечените искове са предявени пред РС-Б. на 15.02.2010г.

При тези данни спорните въпроси ,които следва да се разрешат с частната жалба са: доколко неизпълнението на задължението на молителя в обезпечителното производство да представи доказателства за предявяване на обезпечените бъдещи искове в срока ,даден с определението за допускане на обезпечението е абсолютна предпоставка за служебна отмяна на допуснатото обезпечение и може ли въззивния съд да зачете факта,че исковете са били предявени в срок,макар и при непредставени доказателства за това, и на това основание да отмени определението на РС за отмяна на обезпечението?

Настоящият състав на въззивния съд приема,че неизпълнението на задължението на молителя да представи доказателства за своевременно предявяване на обезпечените бъдещи искове е абсолютна предпоставка за служебната отмяна на обезпечението.В този случай съдът,постановил обезпечителните мерки е задължен служебно да постанови определение за отмяна на обезпечението.Разпоредбата на чл.390 ал.1 предл.първо ГПК губи смисъл,ако се приеме,че макар да не е изпълнил задължението си да представи доказателства за своевременно предявяване на исковете, произнасяйки се по жалбата му въззивният съд може да зачете факта на предявяване на исковете в срок .Законодателят е възложил на молителя задължението за представяне на доказателства за предявяване на обезпечения бъдещ иск в срок не самоцелно,а за процесуална досциплина,поради което частният жалбоподател следва да понесе неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие.Непредставянето на доказателства за предявяване на обезпечените бъдещи искове е приравнено от закона на непредявяване на исковете в срок /така в определение №1167/16.09.2009г. на САС по чгр.д.№2097/2009г. ; опр.№1467/26.10.2009г. на САС по чгр.д.№2616/2009г./.Следва да се има предвид ,че при обезпечение на бъдещи искове ,съдът допуснал обезпечителните мерки не би могъл служебно да установи предявяване на исковете в срок,доколкото обезпечението на бъдещи искове може да се иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца,а по правилата на местната подсъдност исковете да са подсъдни на друг съд и съответно да са предявени другаде.

По изложените съображения ,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1731/09.03.2010г. на РС-Б. по чгр.д.№40/2010г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: