№ 7203
гр. ***, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110174888 по описа за 2024 година
намери следното:
Подадена е искова молба от A.B. против Д.Б.Ж.З. с искане ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 9960 лева – заплатено обезщетение на
трето лице по зА.ховка Каско, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 3052,84 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 11.07.2022 г. до 16.12.2024 г. Ищецът твърди, че на 24.03.2022г.
около 12:30 часа в гр. *** е настъпило пътно-транспортно произшествие с
участие на лек автомобил Опел А., зА.хован по зА.ховка Каско, сключен
между ищеца и трето лице, за което е съставен Констативен протокол за ПТП
№ 1807889/24.03.2022г. Вина за ПТП имал водачът на товарен автомобил
Ивеко 410, зА.хован по зА.ховка Гражданска отговорност към ответника.
Водачът на този автомобил загубил контрол върху него и ударил в лява част
зА.хования автомобил Опел Корса. Вследствие на ПТП била образувана щета
към ищеца № 0300-22-727-500716. Била определена зА.хователна сума в
размер на 9945 лева, заплатена от ищеца на 03.06.2022 г. С писмо, получено от
ответника на 11.07.2022 г. ищецът заявил плащане на сумата от 9945 лева, но
ответникът отказал да я заплати. Ищецът счита, че от 11.07.2022 г. ответникът
бил изпаднал в забава за изплащане на вземането му. Моли съда да осъди
ответника да му заплати процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не
оспорва, че е налице валидно зА.хователно правоотношение със задължителна
зА.ховка „Гражданска отговорност“ за т. а. Ивеко 410, че е налице валидно
зА.хователно правоотношение със зА.ховка „Каско“ за л. а. Опел А.,
изплащането от страна на ищеца на сумата от 9945 лева. Оспорва наличието и
механизма на ПТП, видът и размерът на причинените вреди, стойността на
същите, причинно-следствената връзка между тях и ПТП, вината и
1
противоправното поведение на водача на т. а. Ивеко 410. Моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите на наличието на зА.ховка „Каско“ за л. а. Опел А., сключена с
ищеца, наличието на зА.ховка Гражданска отговорност по отношение на т. а.
Ивеко 410, сключена с ответника и заплащането от ищеца на сумата от 9945
лева. По делото е представен констативен протокол за ПТП № 1807889 (л. 11
от делото) от който се установява, че на 24.03.2022 г., процесното
местопроизшествие е било посетено от младши автоконтрольор, като е
установено, че водачът на МПС “Ивеко”, движейки се по ул. *** от ул. *** към
бул. *** поради недостатъчно владеене върху МПС реализира ПТП с л. а.
Опел А., който от своя страна реализира друг удар с трето МПС. От
собственика на л. а. Опел А. е подадено заявление към ищеца и е образувана
щета (л. 12-л.23 от делото). Определено е зА.хователно обезщетение в размер
на 9945 лева, заплащането на което не се оспорва между страните. С писмо
изх. № 3399 от 11.07.2022 г. (л. 25 от делото) ответникът е отхвърлил поканата
на ищеца за изплащане на тази сума.
Като свидетел по делото е разпитан В. С. П. – водач на т. а. Ивеко 410.
Заявява, че си спомня процесното ПТП. При престрояване от едната лента в
другата, от ляво на дясно ударил другия автомобил. Не помни марка и модел.
И двата автомобила се движели в този момент. Не помни скоростта, нито дали
е подал светлинен сигнал. Било светло. Не видял другия автомобил, усетил
директно удара. Не помни дали погледнал задното и страничните огледала,
преди да предприеме маневрата. Не си спомня да е участвало трето превозно
средство при инцидента. Не знае какви щети имало по управлявания от него
автомобил. Не знае дали другият автомобил е бил отремонтиран след ПТП.
Управляваният от него камион, не бил негов и не знае дали е даван за ремонт.
След ПТП, дошла полиция. Не помни какви щети имало по черния автомобил,
нито пътни знаци на мястото. Маркировката не помни, дали била прекъсната.
След удара не помни, какво разстояние бил изминал до спирането. Преди
удара не помни на каква предавка бил.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава
възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина,
описан в протокола и свидетелските показания. Описва нанесените на л.а.
Опел А. щети и установява, че са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Установява наличие на тотална щета и изчислява
стойността на автомобила, след приспадане на запазените части на сумата от
13462,50 лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на зА.хователното обезщетение
зА.хователят по зА.ховка Каско встъпва в правата на увреденото лице спрямо
зА.хователя по зА.ховка Гражданска отговорност. За да се възникне това
право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно
поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и
вредите, вина, наличие на зА.хователно правоотношение по зА.ховка Каско на
увреденото лице и заплащане на обезщетение по него, наличие на зА.ховка
2
Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата. В случая наличието
на двете зА.хователни правоотношения и заплащането на обезщетението са
безспорни. От свидетелските показания, от протокола за ПТП и експертизата,
съдът намира, че то се е осъществило, като водачът на МПС “Ивеко” при
предприемане на маневра за пристрояване от една пътна лента в друга е
предизвикал удар с движещия се в своята пътна лента л. а. Опел А.. Вредите,
настъпили по л. а. Опел А. и наличието на тотална щета, съдът приема за
доказани от приетите описи за вреди и съдебно-техническата експертиза, от
която се установява и причинно-следствената връзка по отношение на тези
увреждания, които са описани в нея. Противоправността съдът намира за
доказана от свидетелските показания, от които се установява, че с действията
си водачът на МПС “Ивеко” е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Всички необходими юридически факти са осъществени и основният иск
е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно
приетото по делото експертно заключение стойността на автомобила възлиза
на сумата от 13462,50 лева. Тъй като е предявен под този размер, главният иск
е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От
представеното по делото писмо се установява, че ищцовата регресна
претенция е приета от ответника на неустановена дата, но преди 11.07.2022 г.
тъй като тогава е изпратен отказът за плащане. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 2 КЗ
ответникът е отказал да извърши плащане, при условие, че е дължал
процесната сума. Поради това, към 11.07.2022 г. същият е бил в забава и
следва да заплати мораторна лихва за периода от 11.07.2022 г. до 16.12.2024 г.
Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху главницата и
установи, че той е 3052,84 лева. Този иск също е основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са заплатени: 520,51 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за
експертиза и 1885,39 лева – адвокатско възнаграждение. Разноските са
доказани и следва да се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
***, ж.к *** да заплати на A.B., ЕИК ***, със служебен адрес гр. ***, ул. ***,
на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 9945 лева – изплатено от ищеца
зА.хователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за
неговото определяне, в размер на 15 лева, в резултат на пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 24.03.2022 г. в гр. *** между лек автомобил
Опел А. рег. № *** и товарен автомобил Ивеко 410 с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху пълната сума от 9960 лева, считано от 16.12.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** да заплати на A.B., ЕИК *** на основание
чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 3052,84 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 11.07.2022 г. до 16.12.2024 г.
ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** да заплати на A.B., ЕИК *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството, както следва: 520,51 лева –
3
държавна такса, 400 лева – депозит за експертиза и 1885,39 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4