Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2021г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на пети февруари две хиляди
двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Емилия Рикова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 614/2020г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.535 от ТЗ.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на Д. Н.Н., ЕГН:**********,***,
действащ чрез пълномощника си адв.К., против С.И.С., ЕГН:**********,***, в която се сочи, че на 27.05.2020г. на Д.Н.
било връчено съобщение за постъпило от ответника С.И.С. възражение по чл. 414
от ГПК срещу издадената по ч.гр.д. №1169/2019 г. по описа на PC - Харманли
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Във връзка с постъпилото възражение, за кредитора по заповедното
производство възниквало задължението да установи с иска по чл. 422 ГПК вземането
си по отношение на длъжника.
Сочи, че на 01.01.2017 г. в гр. Стара Загора С.С. подписал запис на
заповед, с който се задължил на 01.02.2017 г., без протест и без предявяване,
да заплати сумата от 9950 лв. на Д.Н.Н.. Плащането на сумата следвало да бъде
извършено в гр.Стара Загора. При настъпване на падежа длъжникът не заплатил
дължимата сума, с което не изпълнил поетото задължение по издадения запис на
заповед. За събиране на сумата ищецът образувал изпълнително дело №
20189290401904 по описа на ЧСИ - Николета Кавакова.
Издаденият запис на заповед бил редовен от външна страна, съдържал
всички изискуеми по закон реквизити. Същият бил подписан от лицето С.И.С., с
което той обещал /задължил/ да плати на падежната дата. Поради това всякакви
възражения за недължимост на сумата по записа на заповед били неоснователни.
Записът на заповед
бил абстрактна сделка, поради което бил налице безусловен характер на
задължението за плащане, т.е. обещание, произтичащо единствено от менителничния
ефект. Именно поради тази причина ищецът не бил длъжен да сочи основане за
възникването и съществуването на вземането по записа на заповед, различно от
самия документ.
С оглед
гореизложеното моли да се признае за установено, че съществува
вземането на Д.Н. Н с ЕГН: **********,***. Н.
Кожухаров № 2, вх. В, ет. 2, ап. 53 против С.И.С. с ЕГН: **********,***1 в качеството му на издател на запис на
заповед от 01.01.2017 г., за което вземане е издадена заповед № 652 от
19.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1169/2019 г. по описа на Районен съд - Харманли
относно сумата от 9950 лв., дължима по запис на
заповед, издаден на 01.01.2017 г. с падеж на 01.02.2017 г., както и законна
лихва върху главницата от датата на образуване на заповедното производство до
окончателното й изплащане. Претендира
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника С.С. чрез пълномощника му адв.М., в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск, както и всички наведени твърдения в
исковата молба. Оспорва и всички приложени доказателства.
Твърди, че процесният запис на заповед бил подписан на 20.08.2018 г. в
гр. Одрин, Република Турция, а не на посочената дата - 01.01.2017 г. Заявява
още, че във връзка с предходни бизнес отношения с негов турски бизнес партньор,
бил поканен в гр.Одрин, Република Турция, при което приел поканата и отишъл в
Турция на 20.08.2018 г. на бизнес среща. На мястото на срещата обаче го
очаквали вече бившият му партньор под
въздействието на алкохол и в компанията на въоръжени и враждебно настроени
мъже.Турският предприемач му заявил, че му дължи пари без никакво основание и настоял да му
бъдат платени. Като формална причина посочил неотчетени от крайни клиенти суми
за предоставена от ответника стока на консигнация преди много години. Малко
по-късно била осъществена връзка с Д.Н. и непосредствено след това на място бил
разпечатан формуляр на запис на заповед, който му бил връчен. Ответникът
твърди, че не бил наясно какво представлява процесната бланка, защо трябва да я
попълва, на какво основание и каква тежест имала. Бил принуден да я попълни под
диктовката на намиращите се на място въоръжени хора. Бил подложен на
психически натиск, като основно направление на заплахите било семейството му. При наличието на
принуда и психически натиск попълнил въпросния формуляр на процесната запис на
заповед. Не бил изобщо наясно нито какъв документ бил принуден да попълни, нито
защо се задължавал да плати дадената сума.
Счита, че
менителничната сделка следвало да бъде призната за унищожаема, поради
опорочаване на волята му, с оглед упражнена спрямо него заплаха по смисъла на
чл. 30 от ЗЗД, вр. чл. 465 от ТЗ. Съгласно чл. 27 от ЗЗД унищожаеми били
договорите, сключени при заплашване. Според чл. 30 от ЗЗД заплашване било
налице, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето
лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. В настоящия случай
подписал записите на заповед ( в т. ч. и процесиият) само предвид
обграждащата го обстановка и отправените заплахи за сигурността на семейството
му.Нямал никакви взаимоотношения с ищеца, който до този момент и не познавал.
Моли да се приеме,
че в настоящия случай били налице всички
визирани по-горе предпоставки, които обосновавали наличието на
основание за унищожаемост на процесния запис на заповед от 01.01.2017 г., поради опорочаване
волята му в качеството му на издател на същия. След като процесният запис на
заповед бил унищожаем на основание чл. 30 от ЗЗД, то
последният не съставлявал годно основание за ангажиране отговорността му във
връзка с менителничния ефект. Предвид това предявеният от Д.Н. иск чл. 422 от ГПК се явявал напълно неоснователен и следвало да бъде отхвърлен.
Моли да се приеме, че при релевирано възражение за недължимост по менителничната сделка, съдът следвало да
обсъди наличието на валидно каузално правоотношение между страните. В настоящия
случай ищецът в депозираната от него искова молба по никакъв начин не обосновал
наличието на каузално правоотношение, по повод на което възникнало
менителничното отношение, чрез издаването на 01.01.2017 г. на процесния запис
на заповед. Съгласно обстоятелствената част на депозираната искова молба,
ответникът бил посочен като издател на запис на заповед за сумата от 9 950 лв.
в полза на човек, когото не бил виждал, което обосновавало и липсата на
каузално правоотношение във връзка с представения запис на заповед от
01.01.2017 г.
С оглед
гореизложените съображения, моли да се приеме несъществуването на вземането на
поемателя -Д.Н., срещу ответника - в качеството на издател на менителничния
ефект. Поради тази причина исковата претенция се явявала неоснователна и
следвало да се отхвърли.
Предвид акцесорният характер на иска
за присъждане на законна лихва върху главницата и с оглед неоснователността на
главния иск за съществуване на вземане в размер на 9 950 лв. по издаден запис
на заповед, моли да
се отхвърли и искът за законна лихва като изцяло неоснователен.
Претендира разноските по делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че
в полза на ищеца Д.Н. е издадена и подписана от страна на ответника С.С. запис
на заповед. Записът на заповед е съставен в гр.Стара Загора на 01.01.2017г. за
сумата от 9950 лв., с падеж на плащане 01.02.2017г.
Приложено е ч. гр. д. №1169/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена
Заповед за изпълнение № 652/19.11.2019г. по чл.417 от ГПК срещу длъжника С.С. в полза на
кредитора Д.Н. за сумата от 9950 лв., дължима по запис на заповед, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението на 14.09.2019г. до изплащане на
вземането, както и за разноски в размер на 199 лв. за държавна такса. Доколкото
срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и във връзка с дадените от
съда указания, в 1-месечният срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния
иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземането си по заповедта.
За по-пълното изясняване на делото от
фактическа страна бяха събрани гласни доказателства, като от показанията на
разпитания на страната на ответника свидетел Е.В. Вейзов се установи, че преди
около две години той заедно с вече бившия си работодател – отв.С. посетили
гр.Одрин, РТурция, където ответникът С. имал бизнес среща с човек на име Х. На
срещата се установило, че отв.С. дължал пари на Хюсеин, което довело до
повишаване тона на разговора и до подписване на някакви документи. Свидетелят
твърди още, че след подписването им, той и отв.С. си тръгнали, както и че не
може да определи отношението към С. като агресивно или заплашващо.
На
страната на ищеца като свидетел бе разпитан Владимир Младенов Василев, от
показанията на който се установи, че ответникът С. дължи на ищеца Д.Н. пари, по
повод на което на 01.01.2017г. в гр.Стара Загора, в офиса на ищеца Н., който
работел при св.В като управител на някои от фирмите му, ответникът С. разписал
запис на заповед. Св.В сочи още, че ищецът Н. му обясил, че върши на отв.С.
услуга във връзка с негови бивши съдружници от РТурция, на които С. дължал пари.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният положителни установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяването му, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№1169/2019г. по
описа на РС-Харманли,
по което има издадена срещу ответника Заповед № 652/19.11.2019г. по чл.417 от ГПК за процесната
сума от 9950 лв. Искът по чл.422 от ГПК е предявен в рамките
на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК от активно легитимирана страна.
В хода на
производството по предявения иск по чл.422 от ГПК ищецът
следва
да докаже вземането си, основано на менителничния
ефект - наличие на издаден от ответника редовен от външна страна запис на
заповед, отговарящ на изискванията на чл.535 от ТЗ, и подлежащ на изпълнение. Долкото
записът на заповед е едностранна абстрактна правна
сделка,
основанието за плащане (каузално праовоотношение,
чието изпълнение се обезпечава от ценната книга)
не е елемент от съдържанието на менителничния ефект и не е условие за действителността на записа.
В случая, с оглед твърденията в
исковата молба, не е нужно да се изследват и обстоятелствата, на които ищецът
основава претенцията си. В този смисъл и възражението за недоказаност
на каузално правоотношеное е неоснователно. Това
следва и от
т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, с което са дадени задължителни указания относно
разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. Задължителните
указания са в смисъл, че кредиторът - ищец по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, доказва вземането си, основано на
менителничния ефект, като доказването се свежда до установяване съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. А
само при въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните, в
съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК, доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията си, които са обуславящи за претендираното или отричаното
право, за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. Такива твърдения за конкретно каузално правоотношение
между страните не са изложени по делото, поради което ищецът в настоящото
производство следва да докаже единствено наличието на валиден и редовен
от външна страна запис на заповед, за да се уважи искът по
чл.422 от ГПК. Такава е и многобройната съдебна практика в тази насока - Решение №13/28.07.2017г.
по дело №2642/2015г.
на ВКС, ТК, I
т.о., Решение №248/23.01.2015г. по дело №3437/2013г.
на ВКС, ТК, I
т.о., съгласно което „според т.17 на ТР № 4 / 2014 год. ищецът – поемател по
запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422
ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед. Именно
във връзка с разпределение тежестта на доказване, съгласно
чл.154 ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца - абстрактна правна с делка, изрично
в мотивите към т.17 на ТР №4/2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че
ищецът – кредитор, сочещ обезпечителна
функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането
си, основано на менителничния ефект. Не би могло
да се вмени в тежест на кредитора – поемател по записа на заповед, установяването
на обстоятелство, за позоваване на което
няма изначален правен интерес в производството по чл.422 ал.1 ГПК, съгласно
преждепосоченото
в мотивите на Тълкувателното решение: че не следва
да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение. В обобщение:
Ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед”.
В тежест на ответника е
да докаже своето правоизключващо възражение за унищожаемост на записа на заповед по чл.27, вр. чл.30 от ЗЗД, вкл. основанието за това – заплашване.
От събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин, че действително отв.С.С. на
01.01.2017г. е издал в полза на ищеца Д.Н. запис на заповед за
сумата от 9950 лв., с падеж – 01.02.2017г. Това се потвърди както от
представената запис на заповед, така и от показанията на св.В.Василев, които
съдът не счита за опровергани от показанията на св.Е.В., който възпроизвежда
своите непосредствени възприятия относно друго събитие с трето лице. Предвид
горното съдът изгражда изводите си въз основа на показанията на св.В.Василев,
които кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни,
последователни и логични.
Записът на заповед е едностранна абстрактна правна сделка, чието съдържание
е предвидено от законодателя императивно в чл. 535 ТЗ и чл. 536 ТЗ. В
случая същият отговаря на изискванията на закона, доколкото в документа
са обективирани всички изискуеми от закона клаузи – изразът „запис на заповед”
се съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно
обещание за плащане на определена сума – 9950
лева;
падеж – 01.02.2017г.; място на плащане – гр.Стара
Загора;
името на поемателя, на който или на заповедта, на който трябва да се плати – ищеца
Д.Н.;
дата и място на издаване – 01.01.2017г., гр.Стара
Загора и
подпис на издателя – ответника С.С., който не оспорва
автентичността на документа.
Неоснователно е възражението на
ответника за унищожаемост
на записа на заповед на основание чл.27, вр. чл.30 от ЗЗД, поради
издаването му вследствие на заплашване. В
случая се твърди, че формираната от страна на ответника С. воля при издаването
на процесния запис на заповед е била опорочена вследствие и в резултат на
упражененото спрямо него заплашване чрез отправяне на противоправни заплахи за
семейството му, възбудили основателен страх от осъществяването им. В тежест на ответника е да докаже правопогасяващото
си възражение съгл. чл.154, ал.1 от ГПК, което не бе сторено в настоящия
процес, тъй като не се ангажираха категорични и несъмнени доказателства в тази
насока. От показанията на разпитания св.Е.В. се установи, че отв.С. преди време
е имал среща със свой турски бизнес
партньор по повод на дължима от С. парична сума, на която среща са били
подписвани документи, за които не се установи какви по вид са били, какво е
било съдържанието им, както и в чия полза са били съставени, поради което съдът
счита, че се касае за правоотношение между турския гражданин и ответника С.,
различно от процесното правоотношение между ищеца Н. и ответника С.. Отделно от
това съдът не установи спрямо ответника С. да е било упражнявано заплашване с
цел издаване на процесния запис на заповед, кеото се потвърди от показанията на
св.В.Василев, който е бил непосредствен свидетел при съставянето и подписването
на записа на заповед на 01.01.2017г., и който заяви, че срещата между отв.С.С.
и ищеца Д.Н. е била обичайна и без напрежение. Тези показания не бяха
опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът счита, че
същите отразяват достоверно действителното фактическо положение. Предвид това
съдът намира възражението на ответника за унищожаемост на записа на заповед за
недоказано и неоснователно, поради което следва да се приеме, че процесният запис на
заповед удостоверява действително поето от ответника менителнично задължение.
Поради изложените съображения
следва да се уважи така предявеният иск по чл.422 от ГПК, като се установи по
отношение на ответника С.С. съществуването на
вземането на ищеца Д.Н. за сумата от 9950 лева, дължима
по Запис на заповед от 01.01.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението на
14.11.2019г.
до окончателното плащане, за което е
издадена
Заповед № 652/19.11.2019г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ЧГД №1169/2019г. по описа на
РС-Харманли.
По
разноските:
С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 199.00 лв. за държавна такса.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото
исково производство разноски в размер на общо 999.00 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ, за установено по отношение на ответника С.И.С., ЕГН:**********,*** съществуването на вземането на ищеца Д.Н.Н., ЕГН:**********,*** за сумата от 9 950 лв. по запис на заповед от 01.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението на 14.11.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед №652/19.11.2019г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1169/2019г. по описа на PC- Харманли.
ОСЪЖДА ответника С.И.С., ЕГН:**********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Д.Н.Н., ЕГН:**********,*** разноските по настоящото дело в размер на общо 999 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника С.И.С.,
ЕГН:**********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Д. Н.Н., ЕГН:**********,*** разноските по ч.гр.д.№ 1169/2019г. по описа на PC- Харманли в размер на
199 лв. за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ:
|
|