Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седми март, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 16053 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищцата М.М.П. твърди, че
претърпяла значителни неимуществени вреди, произтичащи от подробно описаните в
исковата молба травматични увреждания, които тя получила при ПТП, настъпило на
03.09.2016г. на републикански път III-162, км.
32+500. В споменатото ПТП участвали три автомобила, но въпреки сложният му
механизъм- то било реализирано в
резултат от виновното противоправно поведение на
водача на лекия автомобил „Мазда 6“ с рег.№ *******,
управляван от П.И.П., който отнел предимството и ударил лек автомобил „Пежо
306“ с рег.№ *******, с водач А.А.П.(в който на
задната дясна седалка пътувала ищцата), а в последствие ударил и лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. № *******. Противоправният
характер на поведението на водача на лекия автомобил „Мазда 6“ с рег.№ *******
било установено в рамките на образуваното наказателно производство, което
започнало като ДП №140/2016г. по описа на РУ на МВР – Вършец, съответно на пр.
пр. № 950/2016г. по описа на РП – Берковица и завършило в влязло в сила Решение
от 19.01.2017г., постановено по АНД №391/2016г. съгласно описа на РС Берковица.
Получените от ищцата травматични
увреждания причинили затруднение в движенията на горен десен крайник за период
от четири месеца и временно разстройство на З.то, неопасно за живота. Доколкото гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Мазда 6“ с рег.№ *******
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите от ЗАД „Д.: Ж.и З.“ АД - за ответника възникнало
задължението да изплати застрахователно обезщетение. В съответствие с изискванията
на чл.380 от КЗ на 26.07.2017г. ищцата била предявила претенция за заплащане на
обезщетение пред ответника посочвайки банкова сметка ***и, с които разполага. С
писмо от 15.08.2017г. ответникът напълно неоснователно неоснователно
отказал да заплати така претендираното обезщетение и
изпаднал в забава.
При изложените фактически твърдения ищцата претендира за
осъждане на ответното дружество, да й заплати застрахователно обезщетение, в
размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на настъпване на увреждането - 03.09.2016г. до окончателното изплащане.
Претендира за осъждане на ответника да заплати направените в настоящото
производство разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника - ЗАД „Д. Ж.и З.“
АД. Без да оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, покриващо
деликтната отговорност на посочения от ищеца
причинител на вредите- ответникът релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лекия автомобил „Пежо 306“ с рег.№ *******, който също бил нарушил правилата за
движение, понеже бил длъжен да спре в случай на внезапно възникналата опасност
на пътя, а точно такава се явявал лекият автомобил „Мазда
6“ с рег.№ *******. Пострадалата допринесла съществено за тежестта на
травматичните увреждания, понеже пътувала на задната седалка на автомобила без
поставен предпазен колан, какъвто била длъжна да използва, съгласно
изискванията на чл. 137а от ЗДвП. Независимо от
посочените възражения - ответникът оспорва също и твърденията на ищцата характера
и обема на вредите, поддържайки твърдението че понесените от нея телесни
увреждания били преодолени сравнително бързо, в рамките на възстановителният
процес от около 2 месеца. Оспорва твърдението за настъпили усложнения и
продължаващи негативни последици при ищцата от получените травми вследствие на
произшествието. Релевира доводи за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, като се отчита
действителния характер и обем на вредите. Ответникът оспорва твърдението, че е
изпаднал в забава, като поддържа тезата, че ищцата не е предоставила
едновременно с писмената си претенция онези документи, които биха му дали
възможност да прецени основателността на отправената към него по реда на чл.
380 от КЗ претенция, както и че не е посочила в съдържанието на претенцията си
банкова сметка, ***. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за
осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
В
хипотезата на чл.300 от ГПК, въз основа на влязлото в сила Решение от
19.01.2017г., постановено по АНД №391/2016г. съгласно описа на РС Берковица,
настоящият състав на съда е обвързан в доказателствените
си изводи на приеме, че на 03.09.2016г., на пътен участък от републикански път III-162, км. 32+500 било реализирано пътно- транспортно произшествие, в което
участвали три автомобила: лекият автомобил „Мазда 6“
с рег.№ *******, управляван от водача П.И.П., който поради нарушение на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, чл. 50, ал.2 от ЗДвП и чл. 48 от ЗДвП предизвикал
удар на управлявания от него автомобил с лек автомобил „Пежо 306“ с рег.№ *******,
чиито водач бил А.А.П., както и с лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № *******.
Приетите като
доказателство препис от Констативен протокол
за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и схема, като част от
приобщената преписка по ДП №140/2016г. по описа на РУ на МВР – Вършец,
съответно на пр. пр. № 950/2016г. по описа на РП – Берковица не се обсъждат
подробно, тъй като съдържащите се в тях данни за механизма на настъпване на процесното ПТП, са обект на анализ от заключението на
допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. (технология
и безопасност в автомобилния транспорт) обосновава следните изводи за правно
значимите факти:
На 03.09.2016г.
около 10.35ч., лекият автомобил „Мазда 6" с peг. № *******, с водач П.И.П.
се движи път III-162
с
посока на движение от гр. Вършец към кръстовището до моста на р. Батуня. Водачът управлява автомобила в светлата част на
денонощието, пътната настилка е суха. Скоростта на движение на автомобила е
приблизително 75 км/ч. В същото време лек автомобил „Пежо 306" с peг. № *******,
управляван от А.А.П.се движи в посока от Враца към
гр. Вършец, а маршрутът му преминава през кръстовището, до моста на река „Батуня“. Движейки се по път с предимство и навлизайки в
кръстовището с цел предприемане на маневра „завой в ляво" към гр. Вършец,
лек автомобил „Пежо 306" бива ударен от движещия се направо лек автомобил
„Мазда 6", а ударът е нанесен с предна дясна
част на лек автомобил „Мазда 6" в предната дясна
част на лек автомобил „Пежо 306". В резултат на удара, вследствие на
възникналите моментни сили, в резултат на посоката и скоростта на движение на
леките автомобили и масите на двете превозни средства, двата автомобила
променят посоките си на движение –лекият
автомобил „Пежо 306" се завърта и установява в покой на посоченото
място в протокола за оглед, докато лекият автомобил „Мазда
6" продължава движението си, отлагайки следа от гума и въртейки се,
достига до спрелия лек автомобил „Форд Фиеста". Така настъпва удар между
лявата странична част на лек автомобил „Мазда 6"
в предната лява част на лек автомобил „Форд Фиеста". След описания втори
удар, лекият автомобил „Мазда 6" продължава движението
си и се установява на описаното място в протокола за оглед на
местопроизшествие. В резултат на удара настъпват описаните в Протокола за оглед
на местопроизшествие деформации по трите автомобила. Пострадали са посочените в
констативния протокол за ПТП лица, сред които и ищцата. Нeпосредствените причини, които са довели до настъпването
на процесното ПТП са отнемането на предимство на
движещия се лек автомобил „Пежо 306" при навлизане в кръстовище от страна
на водача на лек автомобил „Мазда 6", както и
несъобразената скорост, с която водачът на лекия автомобил „Мазда
6" е осъществявал управлението му. Времето, за което водачът на лек
автомобил „Пежо 306" изминава разстоянието от навлизане в района на
кръстовището (най-ранния възможен момент за възприемане на опасносттта)
е по-малко от сумарното време, необходимо за привеждане на автомобила в режим
на аварийно спиране, поради което водачът на лек автомобил „Пежо 306" не е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Като доказателства
по делото са приети медицински документи, съдържащи информация за
здравословното състояние на пострадалата М.М.П.
непосредствено след пътния инцидент и по време на възстановителния период,
чието съдържание не се обсъжда подробно, тъй като документите отразяват
специализирана медицинска информация, която е възложена за анализ от
допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от д-р
д-р Б.Б. (ортопедия и
травматология) анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава
следните изводи за правно значимите
факти:
В
следствие на претърпяното ПТП ищцата е получила Счупване на шийката на
дясната раменна кост. Оток и хематом
на дясната раменна става. Описаните ПТП и се дължат на въздействието
на удари в твърди тъпи предмети от
които е изградена вътрешността
на автомобилното купе и са предизвикани при челно-страничен удар. Те
са от такъв
тип и естество, че дават възможност
за обоснован извод относно механизма,
при който са получени и се
свързват с настъпването на процесното ПТП. По своят медико-билогичен
характер, получената фрактура е предизвикала трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни (в случая до 3 месеца).
Зарастването на счупената раменна кост в областта на шийката обичайно
е за срок от 35-40 дни, но
рехабилитацията и възстановителният
период е по-дълъг, тъй като тази
фрактура оказва негативно влияние върху движенията на раменната става,
особено движението отвеждане встрани. Медицинска помощ и лечение, пострадалата е получила в ЦСМП на МБАЛ Монтана, където е била приета без
данни за загуба на съзнание,
без травма на главата, но
с видим оток, хематом и болки в дясното рамо. Установено
е било разместено счупване на шийката
на дясната раменна кост. По спешност е било извършено наместване на счупената раменна
кост и обездвижване чрез ортеза, а след това пострадата е била освободена от болницата, като
лечението е продължило амбулаторно, с назначени контролни прегледи. След сваляне на ортезата,
пострадалата е провела рехабилитация амбулаторно. Общо лечебният и възстановителнен (оздравителен) период е приключил за срок от
3 месеца. Пострадалата е понесла болки и страдания за срок от около
3 месеца, като най интензивни те са били
през първите 2 седмици, непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици,
в началото на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди пострадалата е търпяла само спорадични
(единични) болки при обща преумора
на десния горен крайник, както и при студено
и влажно време, което е налагало през тези периоди
ищцата да ползва седативни и обезболяващи средства. През първите 45 дни от лечението ищцата
не е можела да си служи
със счупената дясна ръка, затова
е имала затруднения при обслужването си в ежедневието. По време на
лечението няма данни ищцата да
е получила някаво усложнение на здравословното
състояние (ексцес). Счупената раменна кост е зараснала за обичайния срок.
По делото няма приложени клинични или документални
данни ищцата да е претърпяла усложнения, довели до ексцес от
процесното счупване. От деня на
процесното ПТП вече са изминали приблизително
три години. Общото здравословно състояние на пострадалата
вече е възстановено, защото счупената раменна кост е зараснала, а движенията на дясната раменна
става вече са в норма, с изключение
на движението „абдукция“ (отвеждане встрани) което е в леко намален обем
с 15 градуса. Въпреки това ограничение определено може да се счита,
че към настоящият
момент травмата е напълно възстановена. Фрактурата на шийката на дясната раменна
кост ищцата е получила по време
на пътуване и при поставен обезопасителен
колан, а вещото лице мотивира своя
извод със следните аналитични разсъждения: Процесната пътна злополука е характерна с това, че в нея са
участвали три леки автомобила. Първият удар е бил челен, по-силно
изразен в предната дясна част на
автомобилното купе на лекия автомобил “Пежо-306“ в който
на задната дясна седалка е пътувала ищцата М. П.. След първият контактен
удар между леките автомобили “Мазда 6“ и „Пежо-306“ -
автомоилото купе на първия автомобил
се е завъртяло в посока обратна на часовниковата стрелка, а тялото на ищцата внезапно
се е изместило в предно-дясна посока. Тялото на пострадалата, очевидно е било спряно от
гръдната лента на поставения предпазен
колан, но въпреки функцията му е настъпил удар в областта на дясното
рамо, като резултат от намиращите се
в дясно от нея детайли на
купето. Ако ищцата бе пътувала
без поставен обезопасителен колан, то след първия
по време удар, тялото й със сигурност би се изместило в предния отсек на
автомобила, но това очевидно не
се е случило –защото при извършения медицински преглед при ищцата
няма описани някакви мекотъканни увреждания (контузии, охлузвания и нарявания) по главата, тялото
или крайниците, което също доказва
че към момнта
на процесното ПТП ищцата е пътувала с поставен предпазен колан. Ако пострадалата
М.П. бе пътувала без поставен предпазен
колан тя обезателно щеше да получи черепно-мозъчна
травма от удар на главата
в облегалката на предната дясна седалка или в някой
от детайлите от които е оборудвана
предната част на купето. Наред
с това щеше да получи тежки
травми в областта на гърдите, корема
или долните крайници. По време
на проведените медицински прегледи при ищцата няма
констатирани такива.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят А.А.П.заявява,
че е съпруг на ищцата и с оглед непосредствения социален контакт помежду им - по
време на процеса на възстановяване - той придобил преки впечатления от здравословното
и емоционалното състояние на М.М.П.. Освен това,
свидетелят заявява, че управлявал процесния автомобил
“Пежо-306“, при настъпване на инцидента, пътувайки със свой братовчед на предната
седалка и със съпругата си (ищцата) и леля си – на задните седалки. Свидетелят
описва подробно състоянието на ищцата след удара и съобщава, че възприел, че
след удара, пострадалата се оплаквала от невъзможност да движи ръката си.
Свидетелят забелязал, че пострадалата имала „на горната устна съвсем малък
удар“. Свидетелят сочи, че след настъпването на инцидента, пострадалата имала
нужда от чужда помощ за да задоволява своите основни битовите и хигиенни потребности, а това обстоятелство наложило свидетелят
й да оказва лично помощ. Пътният инцидент предизвикал влошаване на общото психологическо
състояние на ищцата, която се страхувала да пътува в автомобил и се отразили
негативно на социалното й поведение. Според впечатленията на свидетеля, състоянието
на пострадалата не било напълно възстановено, а този факт оказвал негативно
влияние върху социалния статус и емоционалното й състояние.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят П.И.П. заявява, че е
бил водач на лекия автомобил „Мазда 6“ с рег.№ *******.
Свидетелят описва механизма на настъпване на пътния инцидент и съобщава, че
образуваното срещу него наказателно производство е вече приключило. Според
възприятията на този свидетел, при настъпването на инцидента – в купето на
лекия автомобил “Пежо-306“ пътували общо
четирима души – на предните седалки били двама мъже, а на задните седалки- две
жени. След настъпването на удара, свидетелят се опитал да окаже помощ на
пътуващите и при това забелязал, че пътуващите на задните седалки жени не били
с поставени предпазни колани.
Служебно извършената справка от ИЦ на Гаранционен фонд посочва, че към
датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската
отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „Мазда
6“ с рег.№ ******* е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, при ответното дружество.
Като доказателство по делото, с цел установяване на отношенията между
страните в процеса преди образуване на настоящото дело са приети като
доказателства Заявление с вх. № 1313/26.07.2017г., адресирана от ищцата до
ответното дружество /стр. 54 от делото/ и Уведомление с изх. № 3029/15.08.2017г.
/стр. 56 от делото/, от чието съдържание се установява, че е адресирано от
ответното дружество до ищцата - по повод образувана по нейно искане щета, както
и че ответникът не се ангажира със становище по претенцията поради недостатъчно
и нечетливи документи, както и поради липса на посочена от ищцата нейна лична банкова
сметка, ***ателното обезщетение.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Предявената
искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се
основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ
- ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат от
неправомерното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в
закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищцата
застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на процесния лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ *******.
За да достигне
до този извод, съдът съобрази правните последици по чл.300 от ГПК на
постановеното от наказателния съд и влязло в сила Решение от 19.01.2017г., постановено по АНД №391/2016г. съгласно описа на
РС Берковица. Впрочем, заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза също способства за приемане на категорично
мотивиран извод - относно противоправния
характер на поведението на водача на лекия автомобил „Мазда
6“ с рег.№ *******, както и за причинно- следствената връзка между това противоправно поведение и настъпването на произшествието,
което е източник на вредите. Експертизата изясни механизма на удара, като
посочи, че за настъпването на инцидента не би могла да бъде ангажирана
отговорността на водача на някой от други два участващи автомобили. Настоящият
състав на съда е категоричен в оценката си за обосноваността на експертното
заключение и кредитира изводите на тази експертиза, като намира за
неоснователен доводът на ответника в противоположната насока.
С поведението си, водачът на лекия автомобил „Мазда
6“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното
дружество, е осъществил граждански деликт и на
плоскостта на застрахователното правоотношение е настъпил покрит
застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Приетите като доказателства и посочени в настоящото решение медицински
документи, на които се основава заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза, както и показанията на разпитания свидетел способстват
за установяване на характера и обема на претърпените телесни увреждания и на
произтичащите от тях неимуществени вреди.
Наведените от
ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
/чл. 51, ал.2 от ЗЗД/, поради
неизползване на предпазен колан, според преценката на съда бяха подкрепени с необходимите убедителни
доказателства. Становището на съдебно- медицинската експертиза не следва да
бъдат възприето, тъй като показанията на разпитаните свидетели пряко или
косвено доказват, че пострадалата е била без предпазен колан. Изводът, че при настъпването на процесното ПТП ищцата
е пътувала без да изпълни задължението си по чл. 137а от ЗДвП, се налага
очевидно и логично, като се отчита посочения от свидетеля Мицов факт, че е
получила „на горната устна съвсем малък
удар“ /цит./, а този удар няма как да бъде
получен, ако е бил използван предпазен колан – функцията на колана е да
осуетява движението на тялото напред и да предизвика удар в задната част на
разположената пред пътника предна седалка. Този логически извод, основан на
показанията на свидетеля П.се потвърждава и от показанията на свидетеля Петров,
а показанията на последния могат да бъдат кредитирани, понеже са били снети
след приключване на образуваното срещу него наказателно производство т.е. не
могат да бъдат възприети като заинтересовани или повлияни от собственото му
процесуално положение. Независимо от изложеното, съдът счита, че приносът на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е сравнително нисък, като се
отчита механизма на причиняване на травмите и тяхното естество. Този принос
съдът оценява на 1/5 от обема на пряката
причинно- следствена връзка, довела до настъпването на деликта,
на който се основава претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение.
Този принос следва да бъде съобразен при определяне на окончателния размер на
дължимото обезщетение, в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ГПК.
При изложените
по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на
платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени
вреди.
По претенцията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди;
Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, след
анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на болките
и страданията, които са причинили неимуществените вреди.
Като кредитира
събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното
ПТП травматични увреждания са довели до значителни
болки, страдания и неудобства за пострадалата в период от около два- три месеца (в този смисъл са заключението на
съдебно–медицинската експертиза която съдът кредитира преимуществено пред
данните от свидетелските показания).
При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че понесените от ищцата
вреди са с умерено висока тежест, но в крайна сметка не са налице обективни медицински данни за настъпили усложнения в
здравословното състояние на пострадалата, в периода от настъпването на ПТП. Пострадалата е търпяла болки и страдания, с по- висока интензивност през първите 2 седмици, непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици по време на
проведената рехабилитация, докато през останалото
време тя е търпяла само периодично
явяващи се болки в таза при
обща преумора на левия долен
крайник и най вече при рязка
промяна на времето. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 2 месеца ищцата е търпяла битови
неудобства в ежедневието, което е затруднило битовото и обслужване.
В тази насока, показанията
на разпитаните двама свидетели съвпадат с изводите на съдебно медицинската експертиза,
но съдът намери за уместно да кредитира преимуществено медицинската
документация и изводите на вещото лице д-р Б., пред свидетелските показания,
като отчита възможната аинтересованост на свидетеля М.от
изхода на делото.
Детайлно и
подробно разгледаните от съдебно - медицинската експертиза факти, свързани със
здравословното състояние на пострадалата след инцидента, които бяха подробно
обсъдени в настоящото решение, определят изводите за характера и обема на
претърпените неимуществени вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип
на справедливостта.
Този принцип
следва да бъде преценен и в контекста на социално икономическите условия в
страната, към момента на настъпването на вредите 2016-2017г. вкл. данните за
жизнения стандарт, определен от размера на минималната и на средната работна
заплата за страната по данни на НСИ за този период от време и нивата на
застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Съдът приема,
че компенсирането на установените вредни последици от понесените от ищцата
неимуществени вреди, като резултат от травматичното увреждане при ПТП, в периода, в който е доказано тяхното
проявление е справедливо оценимо на сумата от 15 000
лева. Основателен е релевирания от ответника довод за
прекомерност на общата сума на претендираното
обезщетение, в предявения размер от 30 000 лева, като се отчита обема на доказаните неимуществени вреди
от една страна и от друга- установения жизнен стандарт в страната, към момента
на настъпването на вредите.
Така
определеният размер на застрахователното обезщетение следва да бъде редуциран с
1/5 част в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ГПК - до размер на
сумата от 12 000 лева.
В обобщение на
изложените мотиви, следва да се посочи, че искът за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 12 000 лева, а
за разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 30 000 лева - претенцията на ищцата следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
По предявения иск с правно основание чл. 86 вр. с чл. 409 от ЗЗД;
Ищцата
претендира за осъждане на ответника, да й заплати законна лихва върху сумата на
обезщетението, за периода, с който той свързва изтичането на тримесечния срок
за произнасяне на застрахователя, като са има предвид твърдението за датата на
предявяване на писмената претенция за изплащане на обезщетение.
Ответникът,
както става ясно от позицията му, изобщо оспорва тезата да е изпадал в забава,
позовавайки се на ненадлежно изпълнение на задълженията на ищеца за съдържание
на писмената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и поддържа
тезата, че във всеки случай е налице забава на кредитора, понеже бил в
неизвестност за банковата сметка, по която може да бъде преведено дължимото застрахователно
обезщетение.
За да разреши
този спор, съдът съобрази следните принципни положения:
По аргумент от
разпоредбите на чл. 429, ал.3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, се дължи считано от
момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на
застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент.
Разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия застрахователно
обезщетение, едновременно с претенцията си да представи пред застрахователя необходимите
доказателства за настъпването на застрахователно събитие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и да посочи своя
банкова сметка, ***астрахователното обезщетение.
На свой ред, разпоредбата на с чл. 496, ал.1 от КЗ
определя краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава
претенция, който срок тече от момента на предявяването на писменото искане пред
застрахователя и на номера на банковата сметка на претендиращия.
Внимателният
анализ и систематическото тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал.1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на изтичането на определения в чл.396, ал.1 от КЗ тримесечен срок за
произнасяне - самият застраховател би
изпаднал в забава на собствено основание, ако не се произнесе по надлежно
предявената пред него претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ.
По аргумент от
чл. 380, ал.3 от КЗ обаче, последиците на забавата на застрахователя са
преодолени в хипотеза - ако не е изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице да посочи и представи своя банкова сметка, ***астрахователното
обезщетение. В такъв случай, забавата на застрахователя да изплати дължимо
застрахователно обезщетение би настъпила едва в момента, в който самият
застраховател обективно би могъл да узнае за номера на банковата сметка на
ползващото се лице, което е легитимирано да получи застрахователното обезщетение.
В разглеждания
случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене доказателства,
настоящият състав на съда приема доводите на ответника, че ищцата действително не
е изпълнила надлежно задължението си по чл. 380, ал.1 от КЗ, тъй като не е посочила
своята лична банкова сметка, ***, с което да изрази изрично съгласие за превод
на сумата по банкова сметка ***. Уместно е да се отбележи, че това не е сторено
нито в срока за разглеждане на ликвидационната преписка от застрахователя, нито
дори и до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство, в което изискванията на чл. 127, ал.4 от ГПК са формално спазени,
чрез посочване на банкова сметка ***- упълномощен адвокат. Телеологическото и
систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ обаче, налага
ясен и категоричен извод, че процедурата по извънсъдебно решаване на спора е
насочена към директно предоставяне на платимото застрахователно обезщетение на
пострадалия, на негова лична банкова сметка, ***.
Ето
защо, поради правните последици на забава на кредитора- чл. 380, ал. 3 от КЗ
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, начислена върху сумата на
присъденото застрахователно обезщетение, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна - за периода от 03.09.2016г. до датата на предявяването на иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца само законната лихва върху
сумата на присъденото застрахователно обезщетение, изчислено за периода от
предявяването на иска на 08.12.2017г. до деня на окончателното плащане.
По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни
разноски:
Ищцата е
претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да
получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство, съразмерно с уважената част от иска. Тъй като ищцата бе освободена от задължението
за внасяне на съдебни такси и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – понесените първоначално от съдебния бюджет разноски за събиране на
доказателства и държавната такса, която се дължи за уважената част от исковете следва
да бъдат възложени в тежест на ответника. Тази сума възлиза общо на 760 лева и
ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Софийски градски
съд.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Д.Н. от САК общо сумата от 890 лева, за процесуално представителство на
ищцата.
Ответното
дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая,
размерът на разноските, които е направил ответника, според представения списък
по чл. 80 от ГПК (на стр. 153 от делото) възлиза общо на 715 лева, тъй като
включва сумата от 300 лева, представляващи разноски за процесуално
представителство в определения от НМРАМ минимален размер и сумата от 415 лева,
представляваща общия размер на направени разноски за събиране на доказателства.
Съразмерно с отхвърлената част от иска и представените списъци на разноските, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника общо сумата 286 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул
„Г.М. *******, да заплати на М.М.П. с ЕГН **********
и със съдебен адресат: адв. Д.Й.Н., двамата със служебен
адрес ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ–
сумата от 12 000 лева (дванадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в следствие телесни увреждания, при ПТП от 03.09.2016г.,
причинено от водача на лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ *******, заедно със законната лихва,
начислена върху присъданата сума на застрахователно
обезщетение, за периода от предявяването на иска на 08.12.2017г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно
обезщетение, в частта за разликата - над присъдената сума и до пълния предявен размер
за 30 000 лева.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод по
посочената в исковата молба банкова сметка ***: ***: FINVBGSF
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА предявената от М.М.П. срещу ЗАД „Д. Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и
адрес -гр. София, бул „Г.М. ******* претенция с
правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, за изплащане на законна лихва върху сумите на присъдените с настоящото
решение застрахователни обезщетения за имуществени вреди, считано от посочената
в исковата молба дата - 03.09.2016г. до предявяването
на иска на 08.12.2017г.
ОСЪЖДА „Д. Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и адрес -гр. София, бул
„Г.М. ******* да заплати да заплати на адв. Д.Й.Н., двамата със служебен адрес ***, на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата – сумата от 890 лева (осемстотин и деветдесет лева),
представляваща възнаграждение за процесуално представителство на М.М.П. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М.М.П., да заплати на „Д. Ж.и З.“ АД, на основание чл.
78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 286 лева
(двеста осемдесет и шест лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Д. Ж.и З.“ АД да заплати по
сметката на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 760 лева (седемстотин и шестдесет лева) за държавна такса и съдебни разноски, от чието заплащане ищцата е
била освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: