№ 1198
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500379 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261224 от 17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7142/2019
г. от Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Х. В. И., ЕГН
********** - поставен под пълно запрещение, представляван от С. Г. Н., като
назначен заместник – настойник против „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, имащ за
предмет да се признае за установено по отношение на Банката, че не дължи
сумите по изпълнителен лист от 19.08.2010 г., издаден въз основа на Заповед
за изпълнение от 18.08.2010 г. по ч.гр.д. № 38261/2010 г. от Софийски
районен съд, поради изтекла погасителна давност.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Х. В.
И., ЕГН ********** - поставен под пълно запрещение, представляван от С. Г.
Н., като заместник - настойник да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 100 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца с доводи
за неправилност,поради необоснованост и допуснато нарушение на
1
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че по образуваното изпълнително
производство не са извършвани процесуални действия, които да прекъснат
погасителната давност и последната е изтекла.
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да признае за установено по отношение на ответника, че е изтекла
погасителната давност за събиране по реда на изпълнителния процес парични
вземания, на основание изпълнителния лист от 19.08.2010 г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение от 18.08.2010 г. по ч.гр.д. № 38261/2010 г. от
Софийски районен съд.
Моли въззивния съд да осъди ответника да му заплати направените
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна - „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* е
подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за
неоснователността на въззивната жалба и моли да се потвърди изцяло
първоинстанционното решение.
Моли въззивния съд да осъди ответника да му заплати направените
деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страни срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения
процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Х. В. И., ЕГН **********, който е поставен под пълно
запрещение е представляван от С. Г. Н., като заместник – настойник е
предявил против „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който е поискал да се установи по
отношение на Банката, че не дължи сумите по изпълнителен лист от
19.08.2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 18.08.2010 г. по
ч.гр.д. № 38261/2010 г. от Софийски районен съд, поради изтекла погасителна
давност.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че по
2
молба от 03.09.2010 г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* и
приложен изпълнителен лист от 19.08.2010 г., издаден въз основа на заповед
за изпълнение от 18.08.2010 г. по ч.гр.д. № 38261/2010 г. от Софийски
районен съд, на 03.09.2010 г. е било образувано изп.д. № 2776/2010 г. по
описа на ЧСИ Н. М..
Ищецът твърди още, че:
- на 09.09.2010 г. е връчена Покана за доброволно изпълнение на
длъжниците по изпълнителното дело Т. В. И., която е негова сестра и на Д. И.
- В.;
- взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* на
24.09.2010 г. е подал молба за спиране на изпълнението, поради започване на
доброволно изпълнение от длъжниците;
- длъжникът Д. Б. И. - В. е негова майка, която е починала 30.12.2011 г.,
т.е. в хода на изпълнителния процес.
- взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* на
11.09.2012 г. е подал молба с искане за опис на процесния ипотикиран имот;
- на 07.01.2013 г. на длъжниците е изпратена призовка за принудително
изпълнение, която не е получена от последните;
- ищецът е поставен под пълно запрещение с решение, постановено по
гр.д. № 1341/1991 г. от Софийски градски съд, което е влязло в сила на
06.07.1991 г.;
- въз основа на решение, постановено по гр.д. № 12785/2015 г. на
06.04.2016 г. е приел наследството на своята майка Д. Б. И. - В., което е не
било извършено съгласно законовите изисквания за приемане на наследство
от недееспособни лица;
- Т. В. И. е отказала да приеме наследството на своята майка – Д. Б. И.-
В.;
- взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* на
07.08.2017 г. е подал молба по изп.д. № 2776/2010 г. по описа на ЧСИ Н. М.,
който с разпореждане от 01.12.2017 г. го е конституирал като длъжник;
- по молба на взискателя от 05.11.2018 г. изпълнителното дело е
прехвърлено при ЧСИ С. П., който е образувал изп. дело 20189210401764;
- на 20.01.2019 г. е получил покана за доброволно изпълнение по изп.
дело 20189210401764 на ЧСИ С. П., в която било посочено, че 25.01.2019 г.
ще се извърши опис на ипотекирания имот;
- след смъртта на Д. Б. И.-В. на 30.12.2011 г. по изп. дело № 2776/2010 г.
по описа на ЧСИ Н. М. не са извършени изпълнителни действия, поради което
е настъпила „перемпция“ на изпълнителното производство, а впоследствие е
изтекла давността за принудително събиране на паричното вземане;
3
Поискал е от съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск, както и да му се присъдят направените деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, подал
отговор на исковата молба /л. 28 гр.дело № 7142/2019г. на СГС/, с който
оспорил допустимостта на предявения иск, тъй е предявен от адвокатско
дружество, което е упълномощено не от настойника, а от заместник –
настойника и по делото не са представени доказателства за наличието на
хипотезите, установени в СК, при наличието на които последният
представлява поставения под пълно запрещение пред третите лица.
Ответникът при условията на евентуалност с подадения отговор
оспорил основателността на иска и поискал да се отхвърли с доводи, че не е
изтекла твърдяната от ищеца погасителна давност, тъй като по време на
изпълнителното производство такава не е текла, съгласно ППВС № 3 /
18.11.1980 г., което е било приложимо за процесния период.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, въз основа на представените по делото писмени
доказателства за поставянето на ищеца под пълно запрещение и за назначен
от органа по настойничество и попечителство настойник, заместник –
настойник и съветници; на разпоредбите на Семейния кодекс, установени в
Глава единадесета „НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО“, които
регламентират предпоставките, реда за назначаване на настойник, заместник
– настойник и съветници, правомощията на настойника и случаите, при които
заместник-настойника замества настойника; обстоятелството, че исковата
молба е била предявена от адвокатско дружество, което е било упълномощено
не от настойника, а от заместник - настойника намира, че изначално са били
налице процесуални пречки за валидното упражняване на правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 3 от Семейния кодекс,
настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да
управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.
По делото няма доказателства, че назначеният настойник е бил
възпрепятстван да изпълнява задълженията си или да е възникнало
противоречие на неговите интереси с интересите на поставения под
настойничество, в който случай заместник – настойника замества настойника
и това обстоятелство да е станало известно на органа по настойничество,
който да прецени необходимостта от назначаване на особен представител –
чл. 169 от Семейния кодекс.
4
Предявеният иск е недопустим и по него първоинстанционния съд е
постановил недопустимо съдебно решение, което следва въззивният съд, на
основание чл. 270, ал. 3, изречение първо от ГПК, да обезсили и да прекрати
производството по делото.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261224 от 17.11.2020 г., постановено по гр.д.
№ 7142/2019 г. от Софийски градски съд, с което е отхвърлил предявения от
Х. В. И., ЕГН ********** /поставен под пълно запрещение/, представляван от
С. Г. Н., като назначен заместник – настойник против „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК,
имащ за предмет да се признае за установено по отношение на Банката, че не
дължи сумите по изпълнителен лист от 19.08.2010 г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение от 18.08.2010 г. по ч.гр.д. № 38261/2010 г. от
Софийски районен съд, поради изтекла погасителна давност.
ПРЕКРАТЯВА производството.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5