РЕШЕНИЕ
№ 18412
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110136390 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба от В. В. В. срещу „***, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № *** г. на
управителя на „***, и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ при ответника; и
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на сумата от
6517 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от *** г. до *** г. и
за заплащане на сумата от 5483 лв., представляващо обезщетение за разликата в заплатите
през времето през което е работил на по-ниско платена работа за периода от *** г. до *** г.
Ищецът В. В. В., твърди, че по силата на Трудов договор № *** г. е бил в трудово
правоотношение с ответника „***, в рамките на което е изпълнявал длъжността „***“.
Поддържа, че със Заповед № *** г. на управителя на „***, трудовото му правоотношение е
било прекратено на основание дисциплинарно уволнение. Твърди незаконосъобразност на
уволнението - не са му искани обяснения за обстоятелства, за които му е наложено
наказание, заповедта не е мотивирана предвид нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, не е извършил
нарушението на трудовата дисциплина, което се твърди в заповедта, наложеното му
наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на нарушението. Моли съда да признае
уволнението му за незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и
да му присъди обезщетение по чл. 255, ал. 1 и ал. 2 КТ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** е подал писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна. Твърди уволнението да е законосъобразно
извършено, като са налице предпоставките на посоченото уволнително основание.
Поддържа, че от събраните писмени доказателства се установявало по категоричен начин, че
ищецът е извършил твърдяното нарушение, за което му е било наложено дисциплинарно
наказание. Посочва, че процесната уволнителна заповед е мотивирана съобразно
1
изискванията на КТ, както и че при индивидуализацията на наказанието е спазена
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. На ищеца са искани обяснения за същите обстоятелства,
за които е било наложено наказанието, каквито той отказал да даде. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, и от събраните писмени доказателства –
Трудов договор № *** г. и допълнителни споразумения към него № *** г. , се установява, че
между ищеца В. В. В. и ответника „*** е било налице валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът изпълнявал длъжността „***“ при ответника, на пълно работно
време и с брутно месечно трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди
уволнението (м.март) в размер на 4535,35 лв.
По делото е представен сигнал от В. Н. Б. от *** г., с който уведомява управителя на
„***, „за сериозно нарушение на трудовата дисциплина, извършено от служителя В. В. В.,
на длъжност „***“, по време на нощна смяна в периода вечерта на *** г. (петък) срещу ***
г. (събота)“. В сигнала се твърди, че по информация от негови преки колеги, получена на ***
г., В. е консумирал около 6 бири по време на работната си смяна. Посочено е, че при
извършена проверка на камерите за видеонаблюдение, се потвърдило присъствието на
служителя в нетрезво състояние и поведението му, съответстващо на употреба на алкохол.
Като писмено доказателство е приет и констативен протокол от *** г., изготвен от В.
Н. Б., М. Г. З. и Л. Л. А., в който е посочено, че след получен сигнал от колеги на служителя
В. В. В., както и след извършена проверка чрез видеонаблюдение, било установено
следното: 1) В нощната смяна от *** г. (петък) срещу *** г. (събота) В. В. В. е консумирал
алкохол (около 6 бири) по време на работния процес.; 2) В телефонен разговор със
служителя, той сам потвърди, че е употребил алкохол по време на смяната; 3) проверката на
камерите потвърди присъствието му и поведението, съответстващо на употреба на алкохол.
С покана от *** г. на управителя на ответното дружество е поискано от ищеца на
основание чл. 193 ГПК обяснения в срок до 3 дни от получаването на поканата във връзка с
извършване на нарушение на трудовата дисциплина – употреба на алкохол по време на
работа в нощна смяна от *** срещу *** г.
Не е спорно, че ищецът не се е възползвал от възможност да даде своите писмени
обяснения.
Със заповед № *** г. на управителя на „*** е наложено на В. В. В. дисциплинарно
наказание „уволнение“. В мотивите е посочено, че на дата *** г., служителят В. В. В., заемал
длъжността „***“, се е явил на работа в нетрезво състояние, с което е нарушил трудовата
дисциплина, застрашил е безопасността на работния процес и е нарушил вътрешния трудов
ред. Посочено е още, че след извършена проверка и съставен констативен протокол се
установява, че служителят е употребил алкохол преди или по време на работното време.
Със заповед № *** г. на управителя на „*** е прекратен без предизвестие трудовия
договор на В. В. В. на длъжност „***“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно
уволнение.
Заповед № *** г. и заповед № *** г. са връчени на ищеца В. В. на *** г.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите В. Н. Б. и Л. Л. А..
Свидетелят В. Б., работещ на длъжност „***“ при ответника, разказва, че *** г. й са
се обадили от *** да проверят защо закъснява хляба. Свидетелката веднага се обадила на
шофьорите, които й казали, че хлябът закъснява, защото не е бил готов навреме. По-късно
същия ден свидетелката ги попитала каква е причината да не тръгнат навреме, при което
шофьорите й казали, че продукцията не била готова и В. и другият колега, който е бил на
2
смяна с него – К., са изглеждали в нетрезво състояние. Отново на същия ден – *** г. друг
служител на дружеството – С., се обадил на свидетелката и й съобщил, че през нощта
ищецът В. му се обадил и го помолил, когато приключи със своята работата, да му помогне,
тъй като с К. не са успели да приготвят продукцията навреме. С. отишъл на място и видял,
че В. и К. били в нетрезво състояние. К. си тръгнал веднага, а В. и С. приготвили
продукцията. Продукцията обаче била издадена със закъснение – между *** -*** часа. На
същия ден, свидетелката се обадила на управителя М. З. и й съобщила за казаното от С..
Свидетелства, че М. й казала, че се е обадила на ищеца В. и му поискала обяснения защо е
употребил алкохол на работното си място, а ищецът не отрекъл, а е казал, че „4 бири не са
нищо“. Свидетелката посочва, че на *** г. към *** часа служител на дружеството, изпратил
съобщение във вайбър на св. А., че К. отново е пиян и не могат да продължат работа. По
това време ищецът не бил на работа. Твърди, че към *** часа тя и св. А. отишли да проверят
на място твърденията на служителя. Посочва, че К. бил във видимо нетрезво състояние.
Когато го попитали дали и вчера е пил, К. потвърдил и добавил: „Те не ти ли казаха, че ние
пием заедно. На В. лично съм му купил 6 бири, празните бутилки още са в колата“.
Свидетелката твърди, че прегледали видеозаписите на камерата, намираща се в
помещението, в което работил В.. Свидетелства, че на видеозаписа се виждало как В. при
пристигането си на работа, изважда плик, в който има стъклени бутилки с бира и ги прибира
в хладилника. По нататък на записа се виждало как по време на работа, В. изваждал бирите
и консумирал от тях. Не е видяла точно колко бири е извадил и консумирал ищеца, но знае
със сигурност за „поне 4 бири“. Не е видяла етикет, марка и процент алкохолно съдържание,
но е категорична, че ищецът е пил от бутилка от бира. Поддържа, че на записа
първоначално не се забелязвало нещо необичайно в поведението на ищеца, но в един период
неговите движения започнали да стават забавени. Твърди, че на следващата вечер видяла
бутилките бира в колата на К..
Свидетелят Л. А., заемащ длъжността „***“ в ответното дружество, твърди, че е
станал свидетел на видеоклип, в който се вижда, че през работно време в нощна смяна на
*** г. срещу *** г. ищецът В. употребява алкохол, по конкретно – бира. Посочва, че на клипа
се виждало, че ищецът и колегата му са си сложили бири в хладилника и от време на време
си взимат, пийват си и продължават да работят. Твърди, че в събота сутринта шофьорите от
отдел „***“, му се обадили и му съобщили, че продукцията закъснява, че се наложило колега
от друг обект нощна смяна да дойде и да им помага, тъй като В. и колегата му „са се
направили на щайги“. Свидетелят твърди, че към ***-*** часа на следващия ден той и св.
В., отишли на работното място на ищеца, тъй като малко преди това служител написал на
св. В., че колегата, с който ищецът работил през нощта, пак е пиян. На място видели, че
колегата на ищеца е във видимо нетрезво състояние, като когато поискали обяснение от
него, той се оправдал, че не пие само той, а „В. вчера изпи 5-6 бири“. Казал им също, че
празните бутилки от бира са в неговия автомобил. Посочва, че в събота, не си спомня преди
обяд или след обяд, със св. В. гледали камерите. В понеделник отново прегледали записите
„по-детайлно“, при което видели как ищецът си взима от време на време шишето и си
пийва, а другият служител пиел от чаша, която в последствие се установило, че било водка.
Категоричен е, че на записите се виждало, че ищецът пие от бирени бутилки. Уточнява, че
по принцип, ако има някакъв проблем, шофьорите се обаждали на него, но е възможно в
събота да са уведомили и св. В.. Добавя още, че събота вечерта колата на К. е била на
паркинга, но не е видял твърдяните от него бутилки бира в колата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
3
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него
(вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от
01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и цитираните в последното решения).
След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови
факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право
на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още
по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път
във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяването на
иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е
направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя,
но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това
може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната
жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяване на иска ищецът може
да навежда нови факти при предвидените от ГПК условия и срокове, ако е направил
съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия
договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава. Съдът не може да
излиза извън рамките на правния спор по делото и да се произнася по невъведени
възражения. По-специално, при оспорване на уволнение като незаконно съдът се произнася
само по наведените от ищеца чрез възраженията му фактически основания, които според
уволненото лице опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение
(вж. Решение № 335 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о., ВКС, Решение № 430
от 17.01.2014 г. по гр. д. № 1475/2013 г., IV г. о., ВКС, Решение № 113 от 14.07.2017 г. по гр.
д. № 3842/2016 г., III г. о., ВКС и цитираната в тях съдебна практика).
Съобразявайки цитираната съдебна практика, настоящият съдебен състав намира,
че направеното в хода на устните състезания и допълнено в депозираната писмена защита
възражение за незаконност на уволнението поради това, че работодателят не е поискал
предварително обяснения от служителя, е преклудирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от КТ работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Тази разпоредба е императивна и неспазването й води до
незаконност на наложеното дисциплинарно наказание. Целта на разпоредбата е да осигури
обективното протичане на дисциплинарното производство, за да може работодателят да
съобрази позицията на работника, респ. да му предостави възможност да заяви такава. Ето
защо изслушването на обясненията на работника предпоставя на първо място обясненията
да са изискани в рамките на дисциплинарното производство, да за изискани за извършването
на конкретизирани по всички обективни признаци вменени нарушения /време, място, начин
на извършване и т.н./, и да е даден подходящ срок за депозиране на обяснения. Едва след
достигането на обясненията до знанието на работодателя последният следва да се произнесе
за налагане или неналагане на дисциплинарно наказание и неговия вид. Изслушването на
4
работника или служителя е единствената му възможност за защита в рамките на откритото
пред работодателя дисциплинарно производство.
В случая с покана от *** г., от В. В. са поискани обяснения относно извършено
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „употреба на алкохол по време на
работа на нощна смяна от *** срещу *** г.“. Съдът намира, че така формулирано искането
по чл. 193 от КТ съдържа фактическо описание на онова поведение на работника или
служителя, което работодателят счита за нарушение на трудовата дисциплина. Посочени са
достатъчно ясни и конкретни фактически признаци (време, място и начин на
осъществяване), които са годни да ориентират работника за какви негови действия му се
искат обясненията. Разминаването в посочената в искането по чл. 193, ал. 1 от КТ датата на
нарушението - нощна смяна от *** срещу *** г. и описаната в заповедта за уволнение – ***
г., настоящият съдебен състав намира, че се дължи на допусната фактическа грешка в
съдържанието на заповедта за уволнение, което в случая не може да се разглежда като
обстоятелство, сочещо на нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ.
Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 419 от 10.11.2011 г. по гр.д. №
1319/2010 г., на ВКС, IV, Г.О, Решение № 651 по гр. д. № 3265/2008 г. на ВКС, III ГО, дори
посочването на датата на нарушението в заповедта за налагането на дисциплинарно
наказание да не е вярна, няма формално основание за отмяна на уволнението, ако се касае за
допусната фактическа грешка в съдържанието на документа, представени са доказателства
от значение за установяване на момента на нарушението и липсва спор относно момента на
осъществяването му.
Посочването на различна дата на нарушението в искането по чл. 193, ал. 1 от КТ и в
заповедта за уволнение би съставлявало нарушение на процедурата за вземане на обяснения,
само когато работникът не могъл да разбере за кое конкретно свое поведение трябва да даде
такива. В искането за обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят не е длъжен да посочи
изчерпателно всички елементи от фактическия състав на дисциплинарното нарушение,
включително и датата на същото, нито пък да го опише така както ще го възпроизведе в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Словесното изразяване по чл. 193 и по
чл. 195 КТ може да е различно, но е необходимо от съдържанието на заповедта и от искането
на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения да следва несъмненият
извод за това кой е дееца и за същността на фактическото основание, за което работодателят
търси обяснения, съответно налага дисциплинарно наказание и те да са идентични, каквото е
сторено в настоящия случая.
Следва да бъде посочено и, че за умишленото нарушаване на разпоредбата на чл.
126, т. 2 КТ е без значение кога и къде е употребен алкохолът, след като служителят е бил на
работа, докато е бил под неговото въздействие. В този смисъл, дали работникът ще се яви на
работа в нетрезво състояние или ще употреби алкохол по време на работа, не променя
фактическото основание, за което работодателят е поискал от ищеца обяснения, и за което в
последствие му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. Ето защо доводите на
ищеца, че липсва идентичност между описаното в искането за обяснения по чл. 193 КТ и
посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение, са
неоснователни.
На следващо място, спазени са и изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно която
норма дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст,
въз основа на който се налага. Съгласно константната съдебна практика на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., ІV г.о. на
ВКС; Решение № 849/2010 / 12.01.2011 г. по гр. д.№ 40/ 2010 г., ІV г.о.; Решение № 379 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 410 /2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и др., изискванията за мотивираност на заповедта за
5
уволнение са изпълнени, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено по
разбираем за работника или служителя начин, чрез фактическите признаци на нарушението –
кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187
КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника/служителя обстоятелства и документи (без да е необходимо
удостоверяване на връчването на документите). В този смисъл дисциплинарните
нарушенията могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за
уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник.
В случая работодателят е изпълнил задължението си, установено в нормата на чл.
195, ал. 1 КТ, като е описал нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан
ищецът, чрез съществените им признаци. Работодателят е посочил поведението на
служителя, представляващо нарушение на трудовата дисциплина, чрез посочване на
времето, мястото и обстановката на извършването му, както и в какво се изразява то.
Описанието им е достатъчно подробно и ясно и дава възможност на ищеца да разбере
причината за уволнението и да организира защитата си. Действително в диспозитива на
оспорената заповед е посочено, че описаното нарушение било по чл. 190, ал. 1, т.2 КТ, но
съдът приема, че се касае за допусната от работодателя техническа грешка, която по никакъв
начин не е ограничила правото на защита на ищеца и не може да доведе до незаконност на
уволнението. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че неправилната правна
квалификация, дадена от работодателя в заповедта за уволнение, не се отразява на
законността на последното, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е
извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в
заповедта за уволнение. Въпросът определил ли е работодателят точната правна
квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на
уволнението, тъй като няма законово изискване в заповедта да е посочено какво
дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено от наказания
служител. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника
обстоятелства и документи. Дадената от работодателя правна квалификация на нарушението
не обвързва съда. Релевантни са само фактическите твърдения за извършени действия и
бездействия и тях съдът контролира като проверява съставляват ли дисциплинарни
нарушения по смисъла на закона (вж. Решение № 50003 от 03.02.2023 г. по гр. д. №
1645/2022 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 58 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 304/2011 г., ІV Г. О.,
ВКС, Решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 372
от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 432 от 07.11.2011 г. по гр.
д. № 65/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 436 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г., ІV Г.
О., ВКС, Решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ІV Г. О., ВКС и мн. други).
В случая в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание достатъчно ясно и
конкретно е посочено кога е извършено дисциплинарното нарушение, както и в какво се
изразява то. Твърдяното дисциплинарно нарушение е посочено по разбираем начин, даващ
възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед изложеното съдът намира, че
законовите изисквания за мотивиране на заповедта за уволнение на ищеца са изпълнени.
Липсата на пороци в самата уволнителна заповед, както и на данни по делото за
наличие на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, обуславят разглеждане на спора по същество.
6
Настоящият съдебен състав намира, че от събрания по делото доказателствен
материал (писмени и гласни доказателства), безспорно се установява, че в нощна смяна от
*** срещу *** г. ищецът В. В. е употребил алкохол по време на работа. Тази фактическа
обстановка се установява несъмнено от показанията на свидетелите В. Б. и Л. А., които
съдът преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК кредитира изцяло като логични,
последователни, подробни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Обстоятелството, че
свидетелите са служители при ответника и към настоящия момент, не е основание само по
себе си за дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на
свидетелите, които са заинтересовани в полза или във вреда на едната от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни,
и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно трайната съдебна практика
докладните записки, които изготвят служители на работодателя по различни поводи,
съставляват частни свидетелстващи документи. Те нямат материална доказателствена сила,
освен ако съдържат неизгодни за издателя им факти, но това не означава, че частният
свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Това се отнася и за изготвени от
служители на работодателя документи с друго наименование – заявления, писмени сведения
и пр. Всички те съставляват частни свидетелстващи документи, чиято доказателствената
сила се определя от чл. 178, ал. 1, чл. 180 и сл. ГПК. Те са допустими от ГПК доказателства,
а не свидетелски показания в писмена форма. Свидетелски показания са показанията,
дадени пред съд (чл. 163 ГПК) –(Решение № 88 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 4766/2013 г., III г.
о., ВКС, Решение № 132 от 21.03.2018 г. по гр. д. № 272/2017 г., II г. о., ВКС, Решение № 49
от 05.03.2012 г. по гр. д. № 584/2011 г., III г. о., ВКС, Решение № 136 от 14.05.2015 г. по гр. д.
№ 6554/2014 г., IV г. о., ВКС). Установените в депозираните пред работодателя писмени
обяснения обстоятелства не се опровергават или разколебават от останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което съдът намира, че следва да ги кредитира при
формиране на крайните си изводи по съществото на спора.
Констатациите на свидетелите и тези отразени в сигнал от *** г. и констативен
протокол от *** г., не се разколебават и от липсата на техническо средство, с което да бъде
извършена проба за алкохол, тъй като няма спор в съдебната практика, че употребата на
алкохол може да се установява с всички допустими от ГПК доказателства и доказателствени
средства, включително с извънсъдебни признания и свидетелски показания. За работодателя
не съществува задължение да осигури техническо средство, с което при всяко съмнение за
употреба на алкохол на работното място от негов служител да извършва проба. Основно
трудово задължение на работниците и служители обаче е предвиденото в чл. 126, пр.2 КТ –
да не употребяват през работно време алкохол или друго упойващо вещество.
С оглед установените по делото обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че
ищецът е извършил и то виновно вмененото му с атакуваната заповед нарушение на
трудовата дисциплина – употребил е алкохол през работното време. Извършеното
дисциплинарно нарушение е тежко. Употребата на алкохол през работното време, без оглед
на конкретната степен на повлияване, съчетано с характера на извършваната от ищеца
работа и безопасността на условията на труд, е поведение, несъвместимо с добросъвестното
изпълнение на трудовите му задължения. Неизпълнението на основно трудово задължение
по чл. 126, т. 2, предл. 2 КТ само по себе си представлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Преценката на работодателя е правилна, а направените в тази насока
възражения в исковата молба не може да бъдат споделени.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т 3 КТ.
7
Тъй като главният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен и
с оглед акцесорния характер на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр.
чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, то същите се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът „***. Същият претендира
и доказва такива в размер на 3600 лв. с ДДС, за адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът приема за доказано от представените писмени доказателства – фактура №
*** г. и преводно нареждане от *** г.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават
за сметка на съда.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кумулативно обективно съединени
искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със Заповед № *** г. на управителя на „***, и неговата отмяна; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „***“ при ответника; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на сумата от 6517 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от *** г. до *** г. и за заплащане на сумата от 5483 лв.,
представляващо обезщетение за разликата в заплатите през времето през което е работил на
по-ниско платена работа за периода от *** г. до *** г.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3600
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес (14.10.2025 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8