Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 21.ІІ.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет
и първи януари, две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселин Коларов
при секретаря Елена Георгиева с участието на
прокурора ..........................., като разгледа докладваното от
Председателя Гражданско дело № 626 по описа на съда за 2019г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявен е иск
за установяване съществуване на вземане,
с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .
В исковата молба се твърди, че между ищеца „Теленор
България” ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД) и ответницата
А.А.В. ЕГН ********** ***, бил
сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 29.VІІ.2016г. Съгласно
договора на клиента бил предоставен за
ползване мобилен телефонен номер .... Ответникът не изпълнил свои парични
задължения, начислени му на основание процесния договор в 3 бр. фактури,
издадени в периода от м.март 2017г. до м. юни 2017г.
Сочи се , че Фактура № **********/05.ІІІ.2017г. било
издадена за отчетен период 05.ІІ.2017г. -04.ІІІ.2017г. и включвала задължения
на клиента за посочения период за мобилен номер **********, както следва :
месечна абонаментна такса 14.99лв., както и ползвани услуги 104.04лв. (кратки
текстови съобщения (SMS)0.32лв., международни разговори 103.70лв., разговори
към „Грижа за клиента” 0.02 лв.), или в общ размер от 119.03лв. без вкл. ДДС
-142.84лв. с вкл. ДДС, като след приспадане на надвнесено плащане за задължение
от предходен отчетен период в размер на 6.00лв., задължението по фактурата
възлизало на 136.84лв.
Фактура № **********/05.ІV.2017г. била издадена за
отчетен период 05.ІІІ. 2017г. -04.ІV.2017г. и включвала задължения на клиента
за посочения период за мобилен номер **********, както следва : месечна
абонаментна такса 14.99лв. без вкл. ДДС – краен размер 17.99лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че след предсрочното прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги - по вина на В. - поради изпадането й в
забава, на потребителя била издадена фактура №**********/05.VІ.2017г.,която
включвала задължение за неустойка за предсрочното прекратяване. Сочи се , че размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 11 от договора за
мобилни услуги. Съгласно клаузата в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал неустойка
в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му - 29.VІІ.2018г. Въз основа на уговореното между страните
неустойката възлизала на 383.16лв.,което вземане се претендирало частично – в
размер на 74.97лв.
Сочи се, че изискуемостта на вземанията на ищцовото
дружество по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД било
депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК до Районен съд - Харманли, въз
основа на което било образувано ч. гр.д. № 189/2019г., по което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът по заповедното производство,
уведомил ищеца, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника (ответник по делото) при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес у ищцовото
дружество от предявяване на настоящата искова претенция .
Моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по частно гражданско дело № 189/2019 г. по описа на
Районен съд - Харманли против длъжника -ответник А.А.В. ЕГН **********, за
сумата от 229.80лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № 725358-0641/05.ІІІ.2017г., фактура № **********/05.ІV.2017г. и
фактура № **********/ 05.VІ. 2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се присъждане на разноски по заповедното и
настоящото производство.
Ответника А.А.В.,не е открита на установените по
делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК.
Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 644/ 04.ХІ.2019г. за особен
представител на ответника е назначен адв. Г.М. ***.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който е
застъпено становището че предявения иск е допустим като предявен от лице, имащо
право да предяви вземането си за натрупани и неизплатени парични задължения за
ползвани на мобилни услуги по посочените фактури
Особения представител на ответника счита , че
предявения иск е основателен и доказан, като същия се основава на сключен
Договор за мобилни услуги № 61606 4386 от 29.VІІ.2016г. . Съгласно договора на
ответника бил предоставен за ползване мобилен телефонен номер ...., във връзка
на използвани мобилни услуги ответника не изпълнил свои парични задължения
начислени му на основание процесния договор в описаните 3бр. фактури.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:
Между ищцовото дружество и ответницата В. е сключен
договор за мобилни услуги № ********* от 29.VІІ.2016г., по силата на който на
ответницата е предоставен за ползване
мобилен телефонен номер **********.
В изпълнение на задълженията си по договора,
дружеството предоставило съответните мобилни услуги и издало Фактура №
**********/05.ІІІ.2017г. за отчетен период 05.ІІ.2017г. -04.ІІІ.2017г. ,
включващи задължения на клиента за посочения период за мобилен номер
**********, както следва : месечна абонаментна такса 14.99лв., както и ползвани
услуги 104.04лв.(кратки текстови съобщения (SMS) 0.32лв., международни
разговори 103.70лв., разговори към „Грижа за клиента” 0.02 лв.), или в общ
размер от 119.03лв. без вкл. ДДС -142.84лв. с вкл. ДДС, като след приспадане на
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на
6.00лв., задължението по фактурата възлизало на 136.84лв. С Фактура № **********/05.ІV.2017г. издадена
за отчетен период 05.ІІІ.2017г. -04.ІV.2017г.
били включени задължения на клиента за посочения период за мобилен номер
....., както следва : месечна абонаментна такса 14.99лв. без вкл. ДДС – краен
размер 17.99лв. с вкл. ДДС.
Поради изпадането на ответницата в забава, ищцовото
дружество предсрочно прекратило
процесния договор за мобилни услуги - по нейна вина, като била издадена фактура
№**********/05.VІ.2017г., включваща задължение за неустойка за предсрочното
прекратяване, с размер и основание предвидени в чл. 11 от Договора.
Приложено е ч. гр. д. № 189 по описа на Районен съд – Харманли
за 2019г. , по което е издадена Заповед за изпълнение № 111/15.ІІ.2019г. срещу
длъжника В. за сумата от 229.80лв. –
главница, дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от 29.VІІ.2016г.,
ведно със законната лихва от 14.ІІ.2019г. до изплащане на вземането и разноски
в размер на общо 385лв. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния
срок по чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило установителния иск по
чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични
вземания са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, което
се доказа и от приложеното ч. гр.д.№ 189 по описа на РС-Харманли за 2019г., по
което има издадена срещу ответницата Заповед № 111/15.ІІ.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 229.80лв. – главница,
дължима по Договор за мобилни услуги № 61 6064386 от 29.VІІ.2016г., ведно със
законната лихва от 14.ІІ.2019г. до изплащане на вземането и разноски в размер на
общо 385лв. Исковете по чл.422 от ГПК
са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по предявения иск по чл.422
от ГПК следва да се докаже валидното възникване на задължението на ответника,
размера на същото и основанието за пораждането му. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на
дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите си възражения.
От приобщените по делото доказателства -Договор за
мобилни услуги № 61 6064386 от 29.VІІ.2016г. се установява, а и не се оспорва
от ответната страна , че между страните е сключен посочения по-горе договор за
мобилни услуги .
Ищецът претендира главница в общ размер на 229.80лв. –
главница, дължима по процесния договор.
Не се оспорва ,че ответника има непогасени задължения спрямо ищцовото дружество,
възлизащи в размер на 154.83лв. – по Фактура № 7253580 641/05.ІІІ.2017г. за
отчетен период 05.ІІ.2017г. -04.ІІІ.2017г. и Фактура № **********/ 05.ІV.2017г.
за отчетен период 05.ІІІ. 2017г. -04.ІV.2017г. Тези фактури са с настъпил падеж към датата на заявлението по
чл.410 ГПК.
Липсва оспорване на тези обстоятелства от страна на
ответника. В негова тежест е да докаже
плащане на претендираните суми. Подобни твърдения и доказателства в тази насока
не са ангажирани, поради което исковете за : сумата от 136.84лв. включваща: месечна абонаментна такса
14.99лв., ползвани услуги 104.04лв.(кратки текстови съобщения (SMS) 0.32лв.,
международни разговори 103.70лв., разговори към „Грижа за клиента” 0.02 лв.),
или общ размер от 119.03лв. без вкл. ДДС -142.84лв. с вкл. ДДС, след приспадане на надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период в размер на 6.00лв. и сумата от 14.99лв. без вкл. ДДС – краен
размер 17.99лв. с вкл. ДДС – месечна абонаментна такса, като основателни следва
да се уважат, доколкото падежът по горепосочените фактури е настъпил, т.е.
вземанията са изискуеми, а плащане не е последвало от страна на ответника.
Гореизложеното обосновава уважаването на исковете по
чл.422 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на далекосъобщителни услуги в
размер на 154.83лв. като доказани по основание и размер.
Като законна последица и доколкото е отправено такова
искане следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
По отношение на иска за неустойка по чл.422 от ГПК вр.
чл.92 от ЗЗД следва да се посочи, че принципно липсва нормативно ограничение и
в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 от ЗЗД страните
по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради на-ърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение
№ 1/ 15.VІ.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят – да я заплати. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Т.е. уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26 ал.1 пр.3 от Закона за задълженията
и договорите. В този смисъл е налице и константната
практика на ВКС.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото, както е в случая. Следователно и доколкото преценката
за нищожността на клаузата за неустойка следва да се направи към момента на
сключване на договора, а не към настоящия момент, то имайки предвид всичко изложено
до тук, следва да се приеме, че процесната неустойка по Договор за мобилни
услуги № ********* от 29.VІІ.2016г. е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и не поражда задължения за ответника. Това обуславя отхвърляне на иска за
неустойка за сумата от 74.97лв. – претендирана като част от цялата сума от 383.16лв.
като неоснователен.
С оглед указанията дадени в т.11 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.VІ. 2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в
настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе
и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за
същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват
в предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и
съответно на уважените искове, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 267.55лв.
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78,
ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото исково
производство разноски също съответно на уважените искове в размер на общо 567.55лв.
за държавна такса, особен представител и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.А.В. ЕГН ********** ***,че вземането на „Теленор България” ЕАД ЕИК ....., гр. София , за сумите : 136.84лв. включваща: месечна абонаментна такса
14.99лв., ползвани услуги 104.04лв.(кратки текстови съобщения (SMS) 0.32лв.,
международни разговори 103.70лв., разговори към „Грижа за клиента” 0.02 лв.),
или общ размер от 119.03лв. без вкл. ДДС -142.84лв. с вкл. ДДС, след приспадане на надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период в размер на 6.00лв. по Фактура №
**********/05.ІІІ.2017г. за отчетен период 05.ІІ.2017г. -04.ІІІ.2017г. и сумата
от 14.99лв. без вкл. ДДС – краен размер 17.99лв. с вкл. ДДС – месечна
абонаментна такса по Фактура № **********/ 05.ІV.2017г. за отчетен период
05.ІІІ. 2017г. -04.ІV.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от подаване на заявлението - 14.ІІ. 2019г. до окончателното изплащане
на вземането – включени в издадена Заповед
№ 111/15.ІІ.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 189 по описа на РС-Харманли за 2019г., СЪЩЕСТВУВА
.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор
България” ЕАД ЕИК ...., гр. София, против А.А.В. ЕГН ********** *** иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД,
за установяване съществуването на вземането за сумата от 74.97лв.- претендирана
като част от цялата сума от 383.16лв.- неустойка по Договор за мобилни услуги №
********* от 29.VІІ.2016г. и фактура №**********/ 05.VІ. 2017г. – включена в издадена Заповед № 111/15.ІІ.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 189 по описа на
РС-Харманли за 2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.А.В. ЕГН
********** ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД ЕИК ....., гр. София, разноските по настоящото дело в общ
размер на 567.55лв.: държавна такса, особен представител и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.А.В. ЕГН
********** ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД ЕИК ......, гр. София, разноските по ч.гр.д. № 189 по описа
на РС-Харманли за 2019г. в общ размер на 267.55лв. – внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Районен съдия: ........................