Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
Гр. Перник, 06.11.2020
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 563 по описа за 2020 годна на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от В.Б.П. с ЕГН **********,***, чрез
адвокат Л.В. *** против Заповед № 513з-10401/08.07.2020 година на директора на
Столична дирекция на вътрешните работи, в частта, с която жалбоподателят
временно е отстранен от длъжност.
В жалбата се твърди, че заповедта е немотивирана, издадена
в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Моли съда да отмени заповедта в оспорената част, като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 19.10.2020 година
жалбоподателя В.Б.П. редовно призован не се явява и не се представлява. С молба
вх. № 3083/16.10.2020 година процесуалния представител на жалбоподателя,
поддържа жалбата и моли съда да я отмени в оспорената част. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 19.10.2020 година ответникът
по жалбата – директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), редовно
призован не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на
ответника, главен юрисконсулт Б.П., оспорва жалбата като неоснователна и моли да
я отхвърли по представени писмени бележки, в които са изложени подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на оспорвания акт, което има правен
интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което
се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По
фактите:
Оспорващият В.Б.П. е полицейски служител, заемащ длъжността – „Старши
полицай“ (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана ни обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към ****на СДВР.
С Предложение № 513р-55045/06.07.2020 година на
заместник – директора на СДВР – старши комисар А.З.до директора е направено
искане за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина от младши инспектор В.Б.П. – старши полицай (водач на патрулен
автомобил) в група „Охрана ни обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“
към ****на СДВР, за това, че на 14.06.2020 година младши инспектор В.П., при
изпълнение на служебните си задължения по охрана па обществения ред, е бил
изпратен в гр. Банкя, ул. ****по повод на възникнал инцидент между посетители в
заведение. На мястото на произшествието служителят е отнел чужда движима вещ –
златен синджир, около 12 грама, с дължина около 52 см, плетка – 10 халки по – едри
и 2 под формата на „8“ и висулка – кръст с разпятие от владението на Д.И.без
неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои. На 19.06.2020 година
служителят с задържан в ****към СДВР, след като предметът на кражбата е бил
подхвърлен от В.Б.П. – настоящ жалбоподател в заведението, находящо се в гр.
Банкя, ул. ****, с цел да избегне наказателно преследване. Посочено е, че
разследващият орган по досъдебното производство – следовател от СГП – Следствен
отдел е привлякъл служителя като обвиняем с постановление от 20.06.2020 година по
досъдебно производство № 340/2020 година за осъществен състав на престъпление
по чл. 195, ал.1, т. 9, пр. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, като е взета
спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“, която е обжалвана. Посочва
се, че е налице основание за нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР –
неспазване на правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители
на МВР – т. 15, т. 19 и т. 20, като това деяние е несъвместимо с етичните
правила и с оглед чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагането на
дисциплинарно наказание „Уволнение“.
В постановлението за привличане на В.Б.П. като обвиняем
от 20.06.2020 година по ДП № 340/2020 година по описа на СО – СГП, се съдържат
предварителни данни за това, че на 14.06.2020 година младши инспектор В.Б.П. *** е отнел чужда
движима вещ – златен синджир, около 12 грама, с дължина около 52 см, плетка –
10 халки по – едри и 2 под формата на „8“ и висулка – кръст с разпятие от
владението на Д.И.без неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои,
квалифицирано по НК като престъпление по чл. 195, ал.1, т. 9, пр. 1, във връзка
с чл. 194, ал. 1 от НК.
Със Заповед № 513р-10401/08.07.2020 г. на директора на
Столична дирекция на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство
по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу младши инспектор В.Б.П.. В същата се посочва,
че в постановлението за привличане на обвиняем от 20.06.2020 г. по ДП №
340/2020 г. по описа на СО – СГП се съдържат данни за допуснато от В.Б.П. тежко
нарушение на служебната дисциплина. На 14.06.2020 година младши инспектор В.Б.П.,
при изпълнение на служебните си задължения по охрана па обществения ред, е бил
изпратен в гр. Банкя, ул. ****по повод на възникнал инцидент между посетители в
заведение. На мястото на произшествието служителят е отнел чужда движима вещ –
златен синджир, около 12 грама, с дължина около 52 см, плетка – 10 халки по –
едри и 2 под формата на „8“ и висулка – кръст с разпятие от владението на Д.И.без
неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои. По случая е
образувано ДП № 340/2020 година по описа на СО – СГП и В.Б.П. – настоящ
жалбоподател е привлечен като обвиняем, с взета мярка за неотклонение „Домашен
арест“, която е обжалвана и заменена с „Парична гаранция“. Посочено е в
заповедта, че неправомерното поведение на служителя е станало достояние на гражданина
Д.И., собственик на противозаконно отнетата вещ, на служители от ****към СДВР,
на следовател С.Ц.при СО – СГП, на заместник – районния прокурор на СРП – И.И.,
което се с отразило негативно на авторитета на ****към СДВР и институцията МВР,
както пред други служби в МВР, така и пред граждански лица и органи на
съдебната власт. В оспорената заповед е посочено още, че заеманата от
жалбоподателя длъжност – старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група
„Охрана ни обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към ****към СДВР, му
предоставя достъп до всички структурни звена на СДВР, като служителят би могъл
да узнае самоличността на свидетели по случая и да укаже влияние върху тях.
Също би могъл да се сдобие със служебни документи, установяващи извършеното от
него противоправно деяние, с цел да ги унищожи или прикрие. Имайки предвид
начина на извършеното деяние, докато е изпълнявал службите си задължава като
старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения ред“
на сектор „Охранителна полиция“ към ****на СДВР, служителят би могъл да извърши
друго подобно деяние.
Тази заповед е връчена на жалбоподателя на 14.07.2020
година, видно от отбелязването върху разписката на гърба й, а жалбата против
нея е подадена на 28.07.2020 година.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентността на органа, издал оспорения акт:
Заповедта в оспорената част – относно временното
отстраняване от длъжност на жалбоподателя, е издадена от компетентен орган –
директора на СДВР, който съгласно чл.
214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явява и органът, образувал дисциплинарното
производство съгласно чл. 207, ал. 1, т.2, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Ето защо не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146,
т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с
ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият съдържа изложение на фактическите и правни
основания, въз основа на които е издаден. Органът е посочил фактите, от които
черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически
основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни
последици.
Напълно неоснователни са твърденията на жалбоподателя
за липсата на мотиви в процесната заповед. При издаването й са спазени общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК –
посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания
за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното
обжалване. Видно от съдържанието на административния акт, той съдържа подробни
мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата на чл.
214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е прието, че държавен
служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед,
когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и
служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Изтъкнати
са конкретни обстоятелства в тази насока. Дисциплинарно – наказващият орган
обосновано е приел, че служебното положение на В.Б.П. ще затрудни разкриването
на обективната истина, тъй като заеманата от служителя длъжност му предоставя
достъп до ИМ на МВР, от които служителят може да установява данни на служители
и граждани, имащи отношение към случая, от които в хода на дисциплинарното
производство ще следва да се снемат сведения по воденото дисциплинарно
производство. Това му предоставя възможност да им оказва въздействие за промяна
на предоставяната от тези лица информация за фактическата обстановка при
извършване на дисциплинарното нарушение, както и да затрудни събирането или да
създаде предпоставки за унищожаването на доказателства, необходими за
разкриване на обективната истина. Т. е. налице е обективна възможност
служителят, именно с оглед заеманото от него служебно положение, да оказва
влияние при събирането на доказателства, при което би затруднил разкриването на
обективната истина. Именно заеманата от него позиция позволява достъп до
информационните масиви на МВР, възможност да черпи служебна информация и така
да въздейства върху хода на дисциплинарното производство. Тези изложени
фактически основания обосновават в достатъчна степен взетото решение за
временно отстраняване и съставляват мотиви на акта. Със заповедта по точка
първа е разпоредено да се образува дисциплинарното производство и по точка
втора на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено отстраняването на
жалбоподателя от заеманата длъжност. Поради това не е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените правила
при издаването на акта:
Оспореният акт е издаден и при спазване на
административнопроизводствените правила. Предложение № 513р-55045/06.07.2020 година
на заместник – директора на СДВР старши комисар А.З.е дало основание на
административния орган да издаде оспорената част от процесната заповед, след
като са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда
на чл. 35 от АПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в производството
по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие с материалноправните разпоредби:
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е
издадена в съответствие с материалния закон – чл. 214, ал. 1, т. 1, във връзка
с чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Налице е първата предпоставка на закона –
образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната
дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание „Уволнение“, видно от
точка първа на оспорената заповед и постановлението за привличане на В.Б.П. като обвиняем
от 20.06.2020 година по ДП № 340/2020 година. Налице е и втората предпоставка
на закона за взетото решение за временно отстраняване от длъжност на служителя –
възможност на служителя с оглед заеманото служебно положение да оказва влияние
при събирането на доказателства, при което би затруднил разкриването на
обективната истина. Правилно и законосъобразно е постановено временно
отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като същият в качеството си
на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, разполага с полицейски
правомощия, възползвайки се от които може да оказва натиск върху свидетелите,
както и да унищожи или да укрие служебна информация – съответни документи и
актове, свързани с предмета на доказване в дисциплинарното производство. Предвид
на това е налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното
разследване и да попречи за разкриването на обективната истина. Оспорващият,
както вече беше изложено във връзка с произнасянето относно наличието на мотиви
на оспорения акт, има достъп до информационните масиви на МВР, което му дава
възможност да черпи и използва служебна информация и с оглед полицейските си
правомощия и колегиални контакти да оказва влияние върху свидетели и колеги и
така да въздейства върху хода на дисциплинарното производство.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не са
налице предпоставките за налагане на този вид ПАМ. Временното отстраняване от
длъжност на жалбоподателя цели именно обезпечаване обективното събиране на
доказателства, от които ще се установи има ли виновно извършено нарушение на
правилата на Етичния кодекс, за което е образувано дисциплинарното
производство. Не е необходимо да има събрани безспорни доказателства за
съпричастността на това лице към вмененото му деяние на този етап на производството.
В оспорената заповед не е прието за безспорно виновно поведение на
жалбоподателя, а е образувано производство, в хода на което ще бъде установено
наличие или липса на такова. И именно временното отстраняване от длъжност цели
да гарантира обективното събиране на доказателства за установяване на това
обстоятелство. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗМВР
дисциплинарната отговорност се реализира отделно от наказателната отговорност,
когато извършеното деяние осъществява и състав на престъпление. Редът за
реализиране на двете отговорности е различен и се подчинява на различни
процесуални норми.
Отстраняването от длъжност е временна, превантивна
мярка – до приключване на дисциплинарното производство, и нейна основна цел е
да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява
задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно
производство. Принудителната административна мярка е израз на административна
държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай, трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. При
прилагането на принудителната мярка във всички случаи, трябва да бъде спазен
установеният в чл. 6 от АПК, принцип на „съразмерност“. Според последният
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се
издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по
– благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
В разглеждания случай принципът за съразмерност е
спазен, като засягането на правата и законните интереси на оспорващия чрез
издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която
актът е издаден. Целта е да се осигури законосъобразно и безпристрастно
провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не
засяга правата на лицето в по – голяма степен от необходимото за осигуряване на
законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. Налагането на въпросната
мярка не изисква вменените на лицето нарушения на служебната дисциплина да са
еднозначно установени, посредством събирането на всички релевантни по отношение
на тях доказателства и това не е възможно да бъде сторено в момента, в който се
слага началото на дисциплинарното производство. Това производство се слага в
ход, именно с оглед възможността снабдените със съответните правомощия лица да
извършат необходимите процедурни действия и да съберат относимите към
решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства. В тази
насока налагането на мярката „Временно отстраняване от длъжност“ създава
необходимата гаранция, че процедурата по събиране на доказателствата ще бъде
проведена при точно спазване на нормативно установената за това рамка и обективната
истина по казуса ще бъде установено единствено по реда и със средствата,
предвидени в закона. Мярката „Временно отстраняване от длъжност“ засяга в
твърде съществена степен правата и законните интереси на лицето, спрямо което
се прилага. В тази насока обаче законодателят установява и съответен режим на
компенсиране на накърнените права и интереси, в случаите, когато като краен
резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съгласно редакцията на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР (ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от
10.07.2020 година), когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2
бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание „Уволнение“,
той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за
времето на отстраняване.
Налице е и законодателната промяна на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР( ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 10.07.2020 година), съгласно която срокът
за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни
производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното
производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Тази норма
обаче съгласно § 104 от ПЗД на ЗИД на ЗМВР, според която сроковете по чл. 214,
ал. 3 за висящите производства започват да текат от влизане на закона в сила, е
приложима от 10.07.2020 г. Ето защо временното отстраняване не е безсрочно, а
се обвързва с период на дисциплинарното производство, което гарантира
възможност при липса на дисциплинарно нарушение възстановяване на работа, т. е.
кратък период от време, през който лицето е временно отстранено именно с цел да
се гарантира разкриване на обективната истина без възможност за въздействие на
лицето, спрямо което е образувано производството, каквато е и целта на закона.
Решение № 10/29.05.2018 година на Конституционния съд
на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата
на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР,
е неотносимо към настоящия казус – налице е разлика в материалноправните
предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 2 ЗМВР. В първия случай
(какъвто е и настоящият), временното отстраняване от длъжност е наложено от
образувано дисциплинарно производство срещу лицето, което заради служебното
положение, което заема, би затруднило разкриването на обективната истина в това
образувано дисциплинарно производство, а в хипотезата на чл. 214, ал. 2 мотив
за временното отстраняване от длъжност на служителя е привличането му като
обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице.
Такива мотиви не са изложени от административния орган, поради което не е
налице хипотезата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР. В посочения смисъл е съдебната
практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в
Решение № 2074/10.02.2020 година, постановено по адм. дело № 8560/2019 година,
V отделение.
На основание гореизложеното настоящия съдебен състав намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административно-производствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно
разноските:
При
този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника,
направено в писмените бележки, за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ,
следва да бъде уважено, като жалбоподателя бъде осъден да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.П. с ЕГН **********,***, чрез адвокат Л.В.
*** против Заповед № 513з-10401/08.07.2020 година на директора на Столична
дирекция на вътрешните работи, в частта, с която жалбоподателят временно е
отстранен от длъжност, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Б.П. с ЕГН **********,*** заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/