РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Кюстендил, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20221520102231 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. З. Ц. срещу С. Н. Н..
Ищецът твърди, че между С. Н. Н. и „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор
България“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1/Договор за мобилни услуги No ********* от 17.03.2018г. Съгласно
договора на клиента е предоставен мобилен номер **********.
2/Допълнително споразумение No ********* от 16.04.2020г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и 3/ Договор за лизинг от 16.04.2020г. - на
клиента е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A20e
32GB Dual Black, общата цена на лизинговата вещ е 128.57 лв. с вкл. ДДС,
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5.59 лв. с вкл. ДДС
всяка.
Твърди, че сключен и Договор за лизинг за базови аксесоари No
********* от 16.04.2020г. Съгласно договора, сключен във връзка с договора
за мобилни услуги с предмет номер **********, на клиента е предоставен
пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи както следва: 4Smarts slim case Black
Galaxy A20e, ULTRON RealPower PB 2600 ALu, Good Ram USB 3.0 Flash
Memory 16GB, MyScreen Lite Edge Galaxy A40. Общата цена на комплекта от
аксесоари е 47.12 лв. с вкл. ДДС, двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 1.96 лв. с вкл. ДДС всяка. Излага, че ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.
септември 2020г. - м. януари 2021 г. Във всяка от фактурите са начислени
1
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента. Аргументира, че след предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Йеттел
България“ ЕАД и С. Н. Н., при условията на който е ползван процесен номер
**********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
операторът е издал фактура No **********/05.01.2021г., включваща
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в
общ размер на 315.16 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства
SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual Black и комплект от 4 бр. аксесоари в
общ размер на 120.80 лв. с вкл. ДДС. Сочи, че настъпването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от
Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Отбелязва, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от
цената на лизинговата вещ не е обвързано с разваляне на договорите за
лизинг и не е довело до никакви допълнителни задължения за
лизингополучателя по договорите за лизинг, тъй като в който и момент след
възникването им да е било реализирано това право на лизингодателя,
начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите
вноски, дължими до изтичането на договорите. Сочи, че поради липсата на
действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Йеттел България“ ЕАД е депозирано заявление по
чл. 410 от ГПК до Районен съд- Кюстендил, въз основа на което е образувано
частно гражданско дело No 1558/2022 г. пред XI-и състав и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения
срок предявява настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Моли съда да приеме за установено, че длъжника - ответник С. Н. Н. с
ЕГН **********, му дължи както следва: 561.57 лв. (петстотин шестдесет и
един лева и петдесет и седем стотинки), представляваща общ сбор на
нължимите суми, съгласно фактура No **********/05.09.2020г., фактура No
**********/05.10.2020г., **********/05.11.2020г., фактура No
**********/05.01.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
I. По допустимостта: Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК
е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Искът
е предявен в срока даден от заповедния съд по ч.гр.д. №1558/2022 г. на КРС,
поради, което е допустим.
II. По основателността:
2
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 415 от с.к. с правно основание чл. 79 ЗЗД, 342, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл. 410 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, всяка от страните е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
частност по исковете, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415
от с.к., в тежест на ищеца е да установи вземането си както по основание, така
и по размер - претендираните суми, произтичащи от процесните договори за
предоставяне на мобилни услуги, за които са издадени и процесните фактури,
а така също да установи и че са се проявили елементите от фактическия
състав, пораждащ неустоечното задължение; основанието и размера на
дължимите лизингови вноски. В тежест на ответника е да установи
положителния факт на погасяване на сумите, както и възраженията, на които
се позовава, вкл. всички факти, които изключват, унищожават или погасяват
претендираното право.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца още с исковата молба е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Препис от исковата молба и приложенията към нея също е връчен
редовно на ответната страна /лично/. Ответникът е редовно призован за
датата на първото съдебно заседание, получил е лично съдебното съобщение.
Получил е препис от определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, с което е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от
ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Налице е изрично искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
3
следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени съобразно
представения списък на разноските, представен от процесуалния
представител на ищцовото дружество и те са в размер на 125 лв. – държавна
такса в исковото производство, 480 лв.- адвокатско възнаграждение в
исковото производство и 25 лв. - държавна такса в заповедното производство,
360 лв.- адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С. Н. Н.
с ЕГН **********, дължи на "Йеттел България" ЕАД (с предишно
наименование "Теленор България" ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
сума в размер на 561.57 лв. (петстотин шестдесет и един лева и петдесет и
седем стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура №**********/05.09.2020г., фактура №**********/05.10.2020г.,
фактура №**********/05.11.2020г., фактура №**********/05.01.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, издадени въз основа на Договор за мобилни услуги
№********* от 17.03.2018г., Допълнително споразумение №********* от
16.04.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг от
16.04.2020г., Договор за лизинг на базови аксесоари.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 С. Н. Н. с ЕГН **********, да заплати на
"Йеттел България" ЕАД (предишно наименование "Теленор България" ЕАД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата в обща размер на 990,00
лева, от които 125 лв. – държавна такса в исковото производство, 480 лв.-
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 25 лв. - държавна
такса в заповедното производство, 360 лв.- адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4