Р
Е Ш Е
Н И Е №
172
град Бургас, 01.02.2018 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІII -ти състав, в открито съдебно
заседание
на седемнадесети януари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Чавдар Димитров
при секретар Ирина
Ламбова, с участието на
прокурор А.Ч., като разгледа докладваното от съдия Димитров адм. дело № 2208 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на С.П.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр.Бургас, уточнена с писмо с вх.№ 11365/27.10.2017 г. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул. „Генерал Столетов“, № 21, за осъждане на същата, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.204, и сл. АПК, да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 36 000 /тридесет и шест хиляди/ лева, ведно със законната лихва за претърпени неимуществени вреди, вследствие противоправни действия и бездействия на ответника спрямо ищеца, за времето от 23.10.2012 г. до 23.10.2017 г.
Относно твърдените претърпени неимуществени вреди, в исковата молба са изложени възражения за причинено нечовешко и унизително отнасяне спрямо лицето през посочения период, през който ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас. Акцентира се на невъзможността за проветряване на помещенията, липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите, малката площ на спалните помещения, липсата на достатъчно осветление, достъп на свеж въздух, липса на редовен достъп до топла течаща вода и до помещенията за хигиена, като обяснява, че ползването на санитарен възел се осъществява в спалните помещения - в кофи, пред погледа на останалите обитатели в помещението. Твърди, че е бил лишен от минимално посочената в закона, жилищна площ в спалното помещение от 4 кв.м. Заявява се и недоволство от медицинското обслужване в Затвора – Бургас.
Ищецът счита, че с непредприемане на действия от страна на затворническата администрация да му осигури условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответствие с вътрешното и международното право, са му причинени неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с твърдяните бездействия, респ. действия и ангажират отговорността на държавата.
В съдебно заседание ищецът лично поддържа исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на исковата претенция.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен в писмен отговор на исковата молба. Твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ - претърпени вреди и причинна връзка. Оспорва исковата молба изцяло по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност на претендираното обезщетение. Счита, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял и които вреди да са пряка последица от незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Твърди, че няма събрани и представени от ищеца доказателства, които да свидетелстват за това, как и доколко пребиваването му в Затвора Бургас при описаните условия се е отразило негативно върху здравословното му състояние. Сочи доводи, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС влиза в сила от 01.01.2019 г. и към момента на исковата претенция не е била приложима. Моли съда да отхвърли иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори при частично уважение на иска. В съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят на прокуратурата счита, че иска е неоснователен и недоказан и претенцията следва да бъде отхвърлена.
ПО ФАКТИТЕ:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Бургас.
Според представеното по делото становище от комисар Б.М. – началник на Затвор - Бургас (л.66-67), ищецът е постъпил на 28.09.2011 г. в Затвора - Бургас за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 15 /петнадесет/ години. За периода 23.10.2012 г. – 23.10.2017 г. е пребивавал в Бургаския затвор, като е бил разпределян в различни затворнически групи. Със заповед № 538/03.10.2011 г. на началника на затвора, С. е бил настанен във втора зона с повишена сигурност по чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, съгласно който текст спалните помещения са заключени. Престоят на открито и ползването на тоалет се е осъществявал съгласно утвърден график. Посочено е, че няма съхранена информация относно спалното помещение, в което е бил настанен ищеца, но почти всички помещения в тази зона са с площ от 6,08 кв.м., с 1 бр. отваряем прозорец с размери 1,30 м. х 0,75 м.
От 03.07.2014 г. до 24.10.2017 г. С. е бил разпределян в различни групи, спалните помещения на които са били отключени през деня. Посочено е, че съхранената информация за ищеца е, че е бил настаняван в спални помещения № 407, № 308, № 402, № 314.
Капацитетът на визираните спални помещения е следния:
№ 407 – обща площ 20, 38 кв.м., отваряеми прозорци – 3 бр., с размер 1.30 м. х 0,75 м.
№ 308 – обща площ 13,40 кв.м., отваряеми прозорци – 3 бр., с размер 1.30 м. х 0,75 м.
№ 402 – обща площ 14,96 кв.м., отваряеми прозорци – 2 бр., с размер 1.30 м. х 0,75 м.
№ 314 – обща площ 13,49 кв.м., отваряеми прозорци – 2 бр., с размер 1.30 м. х 0,75 м.
На всеки лишен е осигурено самостоятелно легло, разположени на височина по двойки, като за посочения период липсва информация относно броя на етажите на леглата. Броят на настанените лишени от свобода, в посочените по-горе спални помещения е варирал между 6-8 лица и 8-10 лица.
Съгласно цитираното становище, на всички прозорци е имало поставени решетки, като помещенията се проветрявали по естествен начин – чрез отваряне на врати и прозорци. Прозорците са били снабдени и с мрежа. Посочено е също, че съобразно конструктивните особености на сградата на корпуса на Затвора в помещенията, в които е бил настаняван С., не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня всички помещения на групите ( с изкл‘чение на зоната с повишена сигурност) са били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение. Проблеми с водоснабдяването не са съществували. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща студена вода, а по установен график и топла (два дни в седмицата – вторник и четвъртък). През зимния период в помещенията, където са настанени лишените от свобода е било осигурено целодневно топлоснабдяване чрез чугунени радиатори. В помещенията било осигурено нормално електрическо осветление, а захранването на електрическите контакти до 22:00 часа било постоянно.
Лишените от свобода сами определяли режима за поддържане на хигиената в помещенията, които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения на групите се поддържала ежедневно от специално определени лица – хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената във всяко спално помещение.
Престоят на открито се извършвал по график, като за всяка група бил различен. Към момента престоят за групата в която е настанен С. е от 09:30 – 10:30 часа и 14:45 – 15:30 часа. С.С. е назначен на работа в бригада „Пропарк“ от 14.08.2014 г., като престоят на открито за работещи лишени от свобода е осигурен от 16:30 – 17:30 часа.
Според становището, от месец октомври 2017 г. С. е настанен в ремонтиран коридор и съответно ремонтирано спално помещение, където всяко спално разполага със санитарен възел, а в коридора има баня с 13 бр. душове.
Във връзка с медицинското обслужване е представена медицинска справка (л.68), изготвена от д-р. Л.Христова. Според нея, в здравният картон на ищеца не са били отразени анамнестични данни за хронични заболявания подлежащи на диспансерен учет. Няма извършени медицински прегледи и консултации с външни специалисти за периода 2015г. – 2017г. Към справката е приложено заверено копие от здравния картон на С.С. (л.69-71).
По делото с входящ № 13785/21.12.2017 година от ответната страна е постъпило писмо, във връзка с разпореждане на съдебния състав от предходно съдебно заседание, към което са представени следните писмени доказателства: Заверено копие на справка с рег.№399/21.10.2017 г. на ВИД началник на Затвора - гл.инспектор Б.М., приложена по адм.дело №1623/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас; Решение №827/27.04.2016г. по адм.дело №1623/2015г. по описа на Административен съд - Бургас; Решение №5472/2.05.2017г. постановено по адм.дело №8305/2016г. по описа на ВАС, с което е потвърдено решение №827/27.04.2016г.,постановено по адм.дело №1623/2015г. по описа на Административен съд - Бургас (л.82-89).
Според представената справка с изх.№ 399/11 от 21.10.2015 г, на гл. инспектор Б.М., ВИД началник на затвора /понастоящем началник на затвора- Бургас/, капаците на вратите на спалните помещения в затвора Бургас са охранителни съоръжения и се ползват от служители на НОС за осигуряване на дейността. Те нямат аспирационни и други функции. След ремонтирането им са монтирани затварящи устройства и наблюдателни отвори.
По делото е постъпило друго становище от началника на Бургаския затвор с вх.№ 197/08.01.2018 г. (л.100), според което с оглед запазване на сигурността в затвора, за известен период от време прозорците /капандурите/ на вратите на спалните помещения, са били затворени / заключени/, като заварени са останали само тези капандури, които са били умишлено повредени, изкъртени или изкривени от лишените от свобода и задържаните, и до момента на започване на ремонтите дейности в корпуса на Затвора – Бургас. Сочи, че няма нормативно изискване на вратите на помещенията, в които са настанени лишени от свобода да има отвори и капаци.
По делото, въз основа на дадени от съдебният състав указания, са представени становища от затворническата администрация на Затвора в гр. Бургас и гр. Ловеч, за ищеца С. и двамата допуснати до разпит свидетели – В. и Р., относно характеристичните данни за личността им, както и дали същите са опасни за бягство.
Според справката изготвена за свидетелят Г.В., същият е с добър интелект и висока обща култура. Комуникативен, емоционално стабилен. Не е показвал агресия (л.97). Във връзка с конвоирането на лицето е дадено заключение, че същото е изключително опасно за бягство и следва да се предприемат всички необходими мерки за недопускането му (л.98).
Според справката изготвена за ищецът С. (л.101), същият е описан като комуникативен, горд, с чувство за собственост. Когато обстоятелствата са срещу него или независят от него, се чувства безпомощен и нагнетява напрежение. Трудно приема неуспехи и загуби. Посочено е, че на провокации и манипулации реагира защитно, а при натиск е своенравен. Процесът на първоначална адаптация към условията на живот в Затвора е преминал спокойно. Запознат е с естеството на изпълнение на наказанието и в основния етап от изпълнение на наказанието не се отчитат тревожни аспекти от поведенчески характер. Познава правилата в Затвора и декларира нагласи към тяхното изпълнение. Не е наказван, дори е награждаван. С. е трудово ангажиран. Споделя се, че въпреки извършената до настоящият момент дейност с осъденото лице – ищеца, се установява, че не е настъпил необходимия напредък в процеса на поправяне и превъзпитание. По отношение рискът от бягство е посочено, че е вероятен, но не непосредствен, освен ако не настъпят промени в обстоятелствата.
Справката за свидетелят И.Р. посочва, че същия е добре адаптиран към условията за живот в затвора. При промяна в обстановката става мнителен и дистанциран. Поддържа контакт с близките си и лишените от свобода, с които се познава. Рискът от вреди е среден. В условията на контролирана среда на затвора не са идентифицирани опасения, свързани с отклонение (л.106-107).
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.В.В. и И.Н.Р..
Свидетелят В. заявява, че с ищеца С. са били близо 3 години заедно от момента на постъпването му до негово напускане, във втора зона - от 2011 г. до 2014 г. Заявява, че през този период винаги са били по двама в килия от 6 кв.м. с размери на килията - 1.50м. - 1.60 м на 3.00 м, която обща квадратура е за двама човека. Вътре имало една двойна вишка- две легла едно върху друго, едно или две метални шкафчета, една като малка масичка - дървена, без столове за хранене. Вечер ползвали една обща кофа за тоалетна. Килиите били еднакви за всички. Твърди, че светлината в спалните помещения е ограничена, както е ограничен и въздухът. Имало една малка обикновена лампа, която обаче не можело да компенсира дневната светлина. Имало график за тоалет – сутрин, обед и вечер, съчетан с храненето, т.е. три пъти на ден, по половин час. Казва, че през 2014 г. са заварили капаците на вратите на спалните помещения. Твърди, че има хлебарки и дървеници. Посочва, че през 2014 година са пръскали редовно, но като пръскат вредителите се множали. Затворът бил пълен с дървеници, нямало място където да няма. Посочва, че в момента е бил настанен в отремонтирана част, която е като дву-звезден хотел, с тоалетна, мивка, без баня, всичко е ново, направено, както трябва, но оборудването – шкафчета, легла, дюшеци е като в „цигански катун, но от най- долните“. Вишките са старите и не са били пребоядисани, мръсните дюшеци са все така пълни с дървеници. Свидетелят споделя, че достъп до открито пространство през периода, в който са били заедно с ищеца са имали два пъти през деня - сутрин и вечер. Сутрин от 09:30 часа до 10:30 часа и от след обяд за 45 минути. По отношение на баните, посочва че има три душа, които два пъти в седмицата се ползват от всички - около 15 човека във втора зона, между 10:30 часа - 12.00 часа, през което време се къпят, перат и бръснат и водата обикновено не е била достатъчна. През 2014 г. са пуснали пералнята на затвора да работи и от тогава чаршафите и кърпите се перяли там, а дрехите затворниците перяли лично. Имало плъхове, които се разхождат в коридора. За храната заявява, че била ниско калорична и некачествена – хранели се в килиите, в непосредствена близост до кофата за тоалетна, без нужната хигиена, без течаща вода за измиване на ръцете. Относно състоянието на ищеца, свидетелят В. заявява, че той е приемал много тежко тези условия, бил е затворен в себе си, не е контактувал с никой, смазан бил психически от нечовешките условия. С. му е споделял, че се чувства силно унизен да пребивава в тези нечовешки условия.
Свидетелят Р. споделя, че със С.С. са били заедно 2013 г. -2014 г., но не може да каже с точност кога. Били са на втори етаж в килия № 209, с площ около 14-15 кв.м., с общо между 9-13 човека, с две двойни и две тройни вишки. Твърди, че тогава в помещението имало и болен човек. Споделя за капандури, които са се затваряли и много често са ставали „панаири“ за тези прозорчета. За тоалетна вечер са използвали кофи, които се изкарват сутринта, но когато са препълнени. Твърди, че са били най - малко 180 души в коридора. Заявява, че през деня спалните помещения са отключени и се заключват само вечер, като всички изтърпчващи наказание лишаване от свобода могат да се движат из съответния коридор. Разходките на открито са по един час дневно - от 10:30 часа до 11:30 часа. Към онзи момент е било пренаселено - 8 килии по 26 човека средно в помещение. Имало е хора, които са спели на дюшеци на земята. Хигиената не се е поддържала. Нямало хигиенизиращи препарати - един сапун месечно на лишен от свобода, а прах се давало на чистача, но при такова преселение нямало как да се поддържа хигиена. Твърди, че много хора са починали в Затвора, заради липсата на медицински център, като споделя, че това, че нищо не е вписано в картона, не означава, че те не са боледували. Храната била лоша, а за свежия въздух посочва, че имало два прозореца на високо - 2 м. височина. Имало ламарини на прозорците и е нямало светлина. Сега бил доволен, че ламарините са премахнати. Сложили са мрежи и все пак влизало някакъв въздух. Мрежи били сложени преди около 6-7 години. Твърди, че ищецът споделял, че е бил настаняван само в килии с пушачи, като Р. заявява, че С. не е пушач и при него е имало проблем с цигарите и за известно време се е преместил в друга килия, тъй като нямало отделени спални помещения за непушачи.
Твърденията на ищеца и свидетелите са в унисон
и с констатациите обективирани в доклади на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, касаещ посещения в България на делегация на КПИ проведена в периода
от 04.05.2012г. до 10.05.2012г. и от 24.03.2014г. до 03.05.2014г., които
доклади са публикувани на интернет страницата на Министерството на
правосъдието.
Според доклада въпросният комитет е отбелязал, че ситуацията в някой от затворите, между които и този в гр. Бургас, се е влошила значително в сравнение с посещението в средата на 2012г. и затворът се характеризира с особено силно изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен и работи над официалния си капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено легло, като предлагат по-малко от 4 кв.м жилищна площ на човек в килии за обитаване на много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора по време на посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м и рядко на разположение 2 кв.м. Материалните условия са характеризирани като нехигиенични и влошаващи се, които в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност могат да се считат за нечовешки и унизителни, а цялостното състояние на затворническите помещения е толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на затворниците, така и за персонала. Санитарните условия са определени в общи линии като нехигиенични и в ужасяващо състояние, водоснабдителната и канализационната инсталации са развалени и има течове в много площи в затворите в гр.София и гр.Бургас, като положението в последния се е влошило в сравнение с установеното през 2012г. – общите душове в групи 7 и 8 не работят, има проблем с налягането на водата на целия затвор, всички тоалетни съоръжения са в изключително лошо състояние и мръсни, механизмите за промиване често са развалени и въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворят природните си нужди през нощта.
По-късно, в доклад до българското правителство за посещението на комисията в България, проведено от 24.03.2014 г. до 03.04.2014 г., КПИ е изразила становище във връзка със следствени арести, които са разположени в затвори (Бургас и Варна) и самостоятелния следствен арест, разположен на бул.“Г.М.Димитров“ в София, които потвърждават констатациите за помещенията и жизнените условия в затворите, включително този в Бургас.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По допустимостта на иска за неимуществени вреди:
Искът е процесуално допустим. Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода 23.10.2012 г. – 23.10.2017 г., причинени от бездействието на длъжностни лица от администрацията на затвора в Бургас, които са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, липса на постоянен достъп до санитарен възел и невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на помещението, както и липса на течаща вода в самото помещение, липсата на необходимата за битуване на човешки същества хигиена, липсата на постоянен достъп до медицинско обслужване, ниското качество на храната и недостатъчното й количество, както и за условията на живот в цялост.
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои задължения за него са настъпили вреди, изразяващи се в унижение на човешкото достойнство, поради това, че е принуден да живее в пространство, в което не е осигурена възможност за естествено проветряване, в което липсва санитарен възел и течаща вода, липсва необходимата за битуване на човешки същества хигиена, липсва постоянен достъп до медицинско обслужване, ниското качество на храната и недостатъчното й количество, както и за условията на живот в цялост. както и въобще от лошите условия за живот в затвора.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за периодa 23.10.2012 г. – 23.10.2014 г. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище гр.София, съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за процесния период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговарят по предявените искове.
Съдът отбелязва, че макар исковата молба да е предявена с оглед хипотезата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, то в случая не следва да се извършва преценка за осъществен фактически състав на сочената норма, предвид законово придаденото ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС.
Макар § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС да предвижда, че подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата- вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
Аргумент в подкрепа на тезата за приложимост на разпоредбите на чл. 284- 286 ЗИНЗС по отношение на подадените до влизането в сила на закона искове за вреди са и мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (№ 602-01-55 от 03.10.2016 г., 43-то НС), в които е посочено, че досегашният ред по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за разглеждане на искове на лишени от свобода за вреди, произтичащи от лоши условия на задържане, е обявен за неефективно вътрешноправно средство за защита с решението "Нешков и други срещу България". Констатираните недостатъци на досегашната практика са: липсата на яснота относно това кои точно действия и бездействия на административния орган следва да докаже ищецът, за да бъде успешен искът му (параграф 195); твърде формалистичният подход при прилагане на принципа "affirmanti incumbit probatio" (тежестта на доказване е върху твърдящия), който не взема предвид трудностите, с които лишеният от свобода може да се сблъска при доказване на твърденията си (параграф 196); преценка на условията на задържане в светлината на националните правни норми, които уреждат отделни аспекти на условията на задържане, а не в светлината на кумулативния ефект на тези условия върху задържания с оглед на общата забрана за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията (параграф 197); отказът да се приеме презумпцията, че лошите условия на задържане причиняват неимуществени вреди на задържания, както изисква практиката на ЕСПЧ (параграф 198); прилагане на разпоредбите на погасителната давност по начин, който не отчита продължаващата природа на поставянето в лоши условия (параграф 199).
С промените се предвижда преодоляване на тези недостатъци чрез въвеждането на специфично съдебно средство за лишени от свобода и задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в новата редакция на чл. 3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл. 3 от Конвенцията, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред националното законодателство... Относно заварените случаи - вече образуваните производства по чл. 1 от ЗОДОВ за вреди на лишени от свобода или задържани под стража, причинени от лоши условия на задържане, следва да се разглеждат по новия ред, предвиден в част седма от ЗИНЗС.
В тази връзка, съдът акцентира и върху обстоятелството, че текста на § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС е бил приет без изменение, така както е бил предложен с §46, т.2, §17 на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (№ 602-01-55 от 03.10.2016 г., 43-то НС).
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС ( в актуалната й редакция) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията й към процесния период) осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от същия закон за жестоко или нечовешко отношение се смятат:
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарди за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ с вложения в нея съобразно практиката на ЕСПЧ е действала през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на основание чл.284 ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ, доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява „задържането си под стража“. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария нормите на ЕКПЧ е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на процесния
казус следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по
правата на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу
България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо
от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г.
по делото Йорданов срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото
Йовчев срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров
срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу
България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други
срещу България) Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов
механизъм уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot
Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в
държава член на Съвета на Европа. Така например, в пилотното решение от 27
Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Нешков и други против
България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производство
по чл. 1 от ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите.
Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 000 лв. за това, че в периода
за периодите 23.10.2012 г. – 23.10.2014 г. е бил настанен в помещения, където
ежедневно вечерно време всички обитатели на помещенията са били лишени от
достъп до санитарен възел и течаща вода, вследствие на което са принудени да
облекчават биологичните си нужди в кофа, намираща се вътре в помещението,
където останалите задържани спят и пребивават денем. През по-голямата част от
периода от време ищецът твърди да е бил лишен от минимална жилищна площ в
размер на 4 кв.м, в зависимост от броя на задържаните, настанени в същото
помещение през съответния период.
Не на последно място претенцията за обезщетяване произтича и от липсата на достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението поради наличие на следните кумулативни фактори: достъпът на дневна светлина в килиите е посредством 2-3 прозореца с размери несъответстващи на нормативните изисквания за осветеност на обществени сгради, като светлината бива възпрепятствана от пренаселеността, предвид високите и гъсто разположени двуетажни и триетажни легла. Това пречи и на нормалния достъп на кислород.
В случая е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото
органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху
дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода,
са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29,
ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да
следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата,
чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип, каквито са процесните, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Конкретно установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е настаняван ищеца в затвора Бургас, както и всички килии на етажа не отговарят на посочените изисквания, тъй като за обитателите им е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода всяко денонощие и те, в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне, са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в обща кофа, която се намира в същото помещение. В тези помещения, пак по данни на ответника и свидетелите, са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода ежедневно, като спане и хранене. Ищецът заедно с останалите затворници е бил принуден да облекчава тези свои биологични нужди пред погледите на другите затворници и не в индивидуално средство за това, а в общи такива – обичайно две на брой, които съхраняват до сутринта фекалиите и урината на всички изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на течаща вода, посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
През по-голямата част от периода от време ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на 4 кв.м, като във всяко от помещенията, в които е пребивавал той е разполагал средно с около 1,30 кв.м ,в зависимост от броя на лишените от свобода настанени в същото помещение през съответния период.
Не на последно място претенцията за обезщетяване произтича и от липсата на достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията поради наличие на следните кумулативни фактори: малки по размер прозорци, които трудно се отварят поради пренаселеността на килията или не биват отваряни с цел осигуряване на жизнено-благоприятна температура през зимата. Според справката на началника на затвора 2-3 бр. прозорци с размери 130х75 см. е имало в помещенията, за които има данни, че ищецът е бил настаняван. От събраните свидетелски показания се установява и това, че помещенията в Затвора Бургас са били пренаселени и с ограничени възможности за проветряване, както и това, че С. е бил настанен в помещения с лишени от свобода – пушачи, а същият не е. Според свидетеля В. в такава обстановка ищецът не се е чувствал добре, оплаквал се е, бил е потиснат и затворен в себе си.
По отношение доводите, за занижено медицинско обслужване и влошеното му здравословно състояние, съдът намира че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да бъде направен извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение. Напротив видно от представената по делото медицинска справка, извлечение от здравния картон и от амбулаторния журнал, по време на процесния период ищецът е посещавал МЦ, като при необходимост е преглеждан от външни специалисти и са му предписвани лекарства.
Горните обстоятелства съдът преценя комплексно, като взема предвид това, че настоящият случай не се отличава от обичайните такива характерни за разглежданата затворническа среда. Изтърпеният от ищеца период може да бъде раделен на две части – период в сектора с повишена сигурност и период извън този сектор. По принцип задържането на лице в условията на повишена сигурност винаги е свързано с неудобства по-големи от тези на изтърпяващите наказание в условията на общ режим, те обаче са свързани с характеристични белези на извършителя на престъплението или на начина, по който то е било извършено. Както често припомня ЕСПЧ в своята практика, не всяко неудобство при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода представлява нарушение на чл.3, ал.1 ЕКПЧ, а само това което нахвърля допустимия праг на неудобство и дискомфорт, който произтича от самото наказание. В тази връзка от една страна може да изглежда далеч по негативно от емоционална гледна точка оставането в затвореното помещение на килията за двама без право на дневен достъп до коридора и останалите килии в отделението с повишена степен на сигурност, но от друга страна, в тези условия жалбоподателят е разполагал с малко над три кв.м. лично пространство, снабдено със собствен шкаф ( а не поделен с други такъф). Макар да се е налагало да задоволява биологичните си нужди в кофа през нощта, ищецът го е правел пред погледа на едно лице, а не на десетки съквартиранти. Трите душа в отделението са били ползвани както обяснява това и свидетелят В. от 15 души , а не от стотици. Пребиваването на двама души в едно помещение със сигурност е и гаранция за по-висока хигиена, по-ниски нива на шум и т.н. Затова процесният случай според съдебния състав не се отличава с изключителност.
От друга страна, поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Независимо от липсата на по-конкретни доказателства относно изживените отрицателни емоции, липсата на елементарен битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където спи, пред погледите на всички останали обитатели на килията, липсата през същия период на течаща вода и пренаселеността на помещението, ведно с липсата на осигурена най-обща хигиена в средата за живеене са от такова естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Шахъмов срещу България и др.). Валидна разбира се в случая е и разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Като се вземе предвид кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, както и установеният факт, че килиите, които е обитавал ищеца са били прекомерно пренаселени, освен това и факта, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че всички затворници от етажа следва да ползват една тоалетна и една баня, където топлата вода се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, което заради ограничения им брой възпрепятства нормалното протичане на хигиенния процес, следва да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
От събраните доказателства се установява още, че площта, която е обитавал ищеца в помещенията, в които е бил настанен през цялата част от времето е била с 1 или 2кв.м. по-малка от минимално допустимия размер – 4 кв.м. Този факт сам по себе си също е достатъчен за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Отново не е проведено специално нарочно доказване на емоционалните преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът счита, че самия факт установен по делото, сочещ за непредоставяне на такава минимална площ за обитаване, води до извода, че при всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би основал извод за наличие на унизително отнасяне. Отново е валидна и разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Съгласно чл.43, ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпа до санитарни възли и течаща вода, както и минимума обзавеждане на спалните помещения се определя с правилника за прилагане на закона.
Според чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Според представената по делото справка помещенията в които е бил настанен С. за исковите периоди, достъпа на пряка слънчева светлина се е осигурявал от по 2-3 бр. прозорци с размер 130х75 см. Според съдът, площта на килията и пренаселеността едновременно водят до извода, че възможността за адекватно проветряване и осветляване е силно ограничена. Изискването на закона е за пряк достъп на светлина и свеж въздух до всяка част от помещението, което при описаните условия е непостижимо. Следва да се подчертае, че длъжностните лица - служители на Затвора Бургас носят отговорност само за обективната липса на адекватна възможност за проветряване, поради недостатъчната площ на прозореца спрямо площта на помещението и поради пренаселеността на килията. Администрацията няма отношение към честотата на фактическото ежедневно проветряване на килията, което следва да се извършва от нейните обитатели.
Съдът отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил никакви доказателства, с които да се установи осигуряването на нормални битови условия за изтърпяване на наказанията в Бургаски затвор. Нещо повече, събраните гласни доказателства сочат на обратното и напълно подкрепят изложените от ищеца твърдения. Дори в отговора на исковата молба не се отрича факта, че лицето е пребивавало в спални помещения с площ по-малко от 4 кв.м за един лишен от свобода. С оглед на това, ответникът не успя да обори законово въведената презумпция с нормата на чл. 284, ал.5 ЗИНЗС.
Успешно проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл. 284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл. 3, ал.2 във вр. ал.1 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия в корпуса на затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни материални условия в затвора в Бургас за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.
Предвид изложеното, Съдът счита, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание, но съшия е частично основателен от гледна точка на неговия размер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено, респ. допуснато от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, среднопродължителния престой на ищеца в Затвора Бургас за исковия период - от 23.10.2012 г. до 23.10.2017 г., е около 5 /пет/ години, както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.) и като взе предвид обстоятелството, че размерът на обезщетенията по коментираните казуси цели да овъзмезди преживени страдания към момент, в който в България липсват правни средства за защита (констатирано и по Пилотното дело Нешков и др. с-у България.), съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на около 2,00 лв. на ден, т.е. 3 600,00 лв. за целия период.
Съдът преценява като неоснователно искането да бъде осъден ответника да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 23.10.2012 г. т.е. от датата на поставянето му в посочените условия. В конкретния случай, искът е обоснован с твърдения за наличие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГДИН. Съгласно ТР №3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004г., ОСКГ, когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. В случая се претендира присъждане на законна лихва за период, предхождащ производството по обезщетяването, поради което претенцията на ищеца за законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 23.10.2012 г. до датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2017 г. е неоснователна, а за периода от тази дата до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да се уважи.
Разноски следва да се присъдят в полза на ищеца съобразно уважената част от иска. Такива са претендирани с исковата молба. Ищецът е платил д.т. в размер на 10 лв. Уважената част от исковата претенция представлява 10 % от заявената с ИМ, поради това присъдените разноски следва да са в размер на 1,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на С.П.С., ЕГН **********, в Затвора - Бургас, обезщетение в размер на 3 600 лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНСЗ за периода от 23.10.2012 г. до 23.10.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2017 г. - до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата преденция на С.П.С., ЕГН **********, в Затвора - Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието- гр.София, с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.10.2012 г. – 23.10.2017 Г. за горницата над 3 600 лева до пълния предявен размер на иска от 36 000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на С.П.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора - Бурас направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от иска, т.е. в размер на 1,00 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: