РЕШЕНИЕ
№ 3507
Пловдив, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | МАРИАНА ШОТЕВА |
| Членове: | МАРИАНА МИХАЙЛОВА СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР НИКОЛАЕВ ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ канд № 20257180700504 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Х. от [населено място] срещу РЕШЕНИЕ 131 от 29.01.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 6843/2024г. Със същото е потвърдено наказателно постановление № 24-1030-009273/15.11.2024 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „ПП“, с което на Х. Н. Х. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за нарушение по чл. 483 ал.1 от КЗ.
В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и си поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба- Началник група с-р. „ПП“ при ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебн заседание.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна е установено следното:
Касаторът е бил санкциониран за това, че на 17.10.2024 г. около 15:00 часа в [населено място], на бул. кръстовище с [улица]с ,,Цар Борис Трети Обединител“, управлява личния си лек автомобил ,,Сеат‘‘ с рег. № РВ *****“ НВ като извършва следното нарушение, а именно управлява процесното МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, във връзка с чието притежаване няма сключена задължителна застраховка ,,гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. Направен е обстоен анализ на писмените доказателства, като от правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Фактите не се оспорват, нито е спорно, че те сочат на състав формално осъществен състав на нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. Спорът е правен и се концентрира около обстоятелството, дали в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд неправилно е приел, че е налице утежняващ вината на нарушителя факт- че за последните три години процесния автомобил е бил три пъти с прекратена регистрация поради липса на сключена застраховка. За този период нарушителя не е санкциониран и липсват данни собствения му автомобил да е бил управляван по републиканската пътна мрежа, за да е консумиран състав на административно нарушение. Още повече, че се касае за възрастен водач, чиито доходи вероятно са създавали затруднение редовно да заплаща това свое нормативно задължение.
Именно значителната възраст на водача- 81 г. и неговата изрядна справка за нарушения по ЗДвП/повече от 10 г. водачът не е бил санкциониран за такива/, следваше да обсъди по- задълбочено районния съд, за да достигне до извода, до който стигна и настоящата инстанция. И този извод е, че процесният случай разкрива по- ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този вид, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението следва да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление. На осн. чл. 28 ал.1, вр. чл. 63 ал.4, вр. чл. 63в от ЗАНН, нарушителя следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ 131 от 29.01.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 6843/2024г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1030-009273/15.11.2024 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „ПП“, с което на Х. Н. Х. от [населено място] е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. Н. Х. от [населено място], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |