№ 7773
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20221110153713 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. А. срещу „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 120 лева – частична претенция от общо
заявено вземане в размер на 494,62 лева, представляващо дължимо застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“,
обективирана в застрахователна полица № 4704190260001159 от 03.05.2019 г., за вреди
на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № СА4133МС, настъпили вследствие на
реализиран на 23.04.2020 г. застрахователен риск по договора, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
плащане.
Ищецът А. В. А. твърди, че на 23.04.2020 г. в гр. София, на паркинга на магазин
„Кауфланд“, находящ се на бул. „Тодор Каблешков“, е настъпило застрахователно
събитие с лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № СА4133МС. Автомобилът бил
собственост на ищеца и за него имало валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“, обективирана
в застрахователна полица № 4704190260001159 от 03.05.2019 г., с ответното
дружество. За настъпилото застрахователно събитие при ответника била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 51- 01600-5407/20/24.04.2020 г. По
процесното МПС били констатирани щети по преден десен калник и задна дясна
врата. На 29.04.2020 г. ищецът получил от ответника застрахователно обезщетение по
процесната щета в размер на 168,58 лв. Твърди, че реалното обезщетение, което следва
да му бъде заплатено от застрахователя е в размер на 663,20 лв. След приспадане на
вече заплатената сума от 168,58 лв. ответникът му дължал сумата от 494,62 лв. –
обстоятелство, което установил след направено проучване в няколко сервиза относно
стойността на необходимите за възстановяване на автомобила ремотни дейности. Ето
защо, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 120 лева,
1
представляваща частична претенция от общо заявено вземане в размер на 494,62 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва
механизма на настъпване на вредите, а именно че процесният лек автомобил е увреден
в паркирано състояние, както и причинната връзка между вредите и събитието. В
случая не се касаело за необходим и оправдан разход, а за подобрение по автомобила,
което не било покрит риск по застраховката. Оспорва стойността на причинените на
процесното МПС вреди. Ответникът твърди, че в чл. 1 от Раздел V „Обезщетяване на
МПС над седем години“, /какъвто бил процесния автомобил/ от Общите условия, било
предвидено обезщетението при частична щета да се изчислява на база експертна
оценка, а не по реално направени разходи за възстановяване на МПС. Също така в
Общите условия бил предвиден начин за определяне размера на обезщетението за
бояджийски операции. Ответникът поддържа, че ищецът изрично е заявил при
сключване на застрахователния договор изплащането на застрахователното
обезщетение да се извършва само по експертна оценка. Твърди, че уврежданията по
преден десен калник били платени по предходна щета, което било отразено в описа на
претенцията, и не следвало да се заплащат по процесната щета. Оспорва
необходимостта от подмяна на претендираните от ищеца елементи и детайли, като
твърди, че процесната щета касае само извършването на бояджийски услуги. Моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
СРС, II ГО, 74-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ.
Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) накърняване на имуществено право, което е застраховано при
застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2)
съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждащото събитие между ищеца и ответника, възникнало от договор за
имуществено застраховане на погиналата или повредената вещ и 3) за ищеца да е
възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно
уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице
отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят
обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно
обезщетение.
Съдът намира, че страните не спорят по отношение на следните обстоятелства,
които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени като безспорни с определение
от 16.01.2025 г., постановено по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК, и определение
от 02.04.2025 г., постановено в открито съдебно заседание, а именно: 1) че между
страните е съществувало валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица
№ 4704190260001159 от 03.05.2019 г., с обект процесния лек автомобил „Ауди А4“, с
рег. № СА4133МС; 2) че в срока на застрахователното покритие е настъпило
застрахователно събитие; 3) че на 29.04.2020 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата
от 168,58 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
2
имуществени вреди от процесното събитие; и 4) че ответникът е заплатил и сумата от
20 лв. в изпълнение на влязло в сила на 09.05.2024 г. Решение № 10273 от 21.09.2022 г.,
постановено по гр. д. № 33478/2022 г. по описа на СРС.
По делото е приет заверен препис от влязло в сила на 09.05.2024 г. Решение №
10273 от 21.09.2022 г., постановено по гр. д. № 33478/2022 г. по описа на СРС, 170-ти
състав, с което на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД е осъдено да заплати на А. В. А. сумата от 20 лв. – частична претенция при
пълен заявен размер 494,62 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Автокаско”, по щета № 51-01600-5407/20/24.04.2020 г. , за
нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № СА4133 МС,
изразяващи се в увреждане на преден десен калник и задна дясна врата, в резултат на
настъпило на 23.04.2020 г. пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2016 г., ОСГК – „Решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право.“. Съобразно мотивната част на посоченото тълкувателно решение – „В
случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН
на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане,
прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на
останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се
твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.“.
За преценка на обхвата на СПН на Решение № 10273 от 21.09.2022 г., постановено
по гр. д. № 33478/2022 г. по описа на СРС, следва да се вземат предвид и разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2020
г., ОСГТК – „С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на
признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната
сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от
своето право, останала извън процеса.“.
Доколкото в конкретния случай между страните е постановено съдебно решение,
с което е уважен изцяло частично предявен от ищеца иск срещу ответника, и
съобразно разясненията, дадени в горепосочени тълкувателни решения, следва да се
приеме, че със СПН са установени правопораждащите юридически факти на спорното
право, предмет на исковата защита на ищеца в настоящото производство.
Предвид изложеното, всички правоизключващи възражения на ответника,
3
свързани с основанието на вземането на ищеца, отговорността на застрахователя и
настъпване на застрахователното събитие, като преклудирани не подлежат на
разглеждане в настоящето производство.
В обхвата на доказване е единствено размера на исковата претенция, доколкото
СПН по предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния размер на
застрахователното обезщетение.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ, което съдът, съобразно
правилата на чл. 202 ГПК, кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно
изготвено, се установява се установява, че по лекия автомобил са били нанесени
увреждания по преден десен калник и задна дясна врата. Експертът е посочил, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. №
СА4133 МС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 541,20 лв.
Установява се още, че стойността необходима за възстановяване на същия, изчислена
на база средни пазарни цени, съгласно Общите условия по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“, към датата на ПТП е 229,20 лв.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица №
4704190260001159 от 03.05.2019 г., страните са договорили начин на обезщетяване на
щетите вследствие застрахователно събитие само по експертна оценка. Съгласно чл. 1,
раздел IV „Обезщетяване на МПС над 7 години до 18 години“, глава III „Изплащане на
обезщетения при частични повреди“ от Общите условия на застрахователя,
застрахователното обезщетение за частични повреди се определя въз основа на опис
на увредените детайли по калкулация на застрахователя като цената на новите части се
определя съгласно пазарните или каталожните цени на оригинални части за
съответната марка МПС с прилагане на коефициент на овехтяване 0,3, но не повече от
най-ниската пазарна цена, цената на бояджийските материали се определя по ценови
листи на застрахователя, като количеството бояджийските материали и
нормовремената за труд по ремонта на МПС се определят по Методиката на
застрахователя.
Видно от приетото като писмено доказателство копие на свидетелство за
регистрация на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № СА4133МС, датата на производство
на процесния автомобил е 02.11.2004 г., респ. към датата на ПТП - 23.04.2020 г.
автомобилът е бил в експлоатация 15 години, 5 месеца и 21 дни, поради което и
съответно на уговореното между страните в застрахователния договор обезщетяването
следва да е по експертна оценка /калкулация/ на застрахователя. В случая и експертът
по САТЕ е посочил, че не е необходима подмяна на увредени детайли, респ. няма
стойност за нови части, а стойността за възстановяване на увредените детайли
/монтаж, демонтаж и боядисване/ следва да се определи по експертна оценка,
съобразно установеното в общите условия на застрахователя, която според вещото
лице се равнява на сумата от 229,20 лв., и с което ищецът се е съгласил подписвайки
застрахователния договор и общите условия към него. Общите условия по договорите
за застраховане, които са предварително определени от едната страна уговорки, стават
задължителни за страните, ако те ги приемат, което не е спорно в случая. При
включването им в застрахователния договор общите условия стават част от договора,
ако насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема – арг. от чл. 348, ал.1 КЗ
във вр. с чл.16, ал.1 ЗЗД /Така Решение № 107 от 25.07.2013 г. по търг. д. № 381/2012 г.
на ВКС/.
След приспадане на платените от ищеца обезщетение в размер на 168,58 лв. и
сума от 20 лв., присъдена в полза на ищеца с Решение № 10273 от 21.09.2022 г.,
постановено по гр. д. № 33478/2022 г. по описа на СРС, частично предявената в
4
настоящото производство претенция се явява основателна до размера от 40,62 лв.,
като до пълния претендиран размер от 120 лв. следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му бъде присъдена сумата от 186,18 лв., представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът
приема за основателно. За определянето на размера на адвокатското възнаграждение
следва да се съобрази, че исковото производство не се характеризира с фактическа и
правна сложност, както и че обемът на извършените процесуални действия от страна
на довереника на ищеца, поради което и претендираният размер от 480 лв. следва да
бъде редуциран. Предвид изложените съображения и съобразявайки Решение по С-
438/2022 г. на СЕС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I т.о.
на ВКС, настоящият състав намира, че справедливият размер възлиза в размер на 250
лв.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като реално е
доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8
ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПрП, съобразно
отхвърлената част от иска трябва да му бъде присъдена сумата от 118,48 лв.,
представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5, да
заплати на А. В. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 115, вх. А,
ет. 1, ап. 2, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 40,62 лв. – частична претенция от
общо заявено вземане в размер на 494,62 лева, представляващо дължимо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно
каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704190260001159 от 03.05.2019 г.,
за вреди на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № СА4133МС, настъпили вследствие на
реализиран на 23.04.2020 г. застрахователен риск по договора, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ частично заявената претенция за разликата над 40,62 лв.
до пълния предявен размер от 120 лв.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5, да
заплати на А. В. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 115, вх. А,
ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 186,18 лв., представляващи
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА А. В. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 115,
вх. А, ет. 1, ап. 2, да заплати на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано
№ 5, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПр.Пом., във вр.
5
чл. 25, ал. 1 НЗПрП, сумата от 118,48 лв., представляваща деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6