№ 2469
гр. Варна , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501518 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес управление в гр.София, ул.“Околовръстен
път“ №260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов
Шумаров и Асен Василев Ягодин, действащи чрез адв.С.З., със съдебен адрес:
гр.С., ул.“Н. Р.“ №**, ет.*-партер, против Разпореждане №3219 от
22.04.2021г., постановено по ч.гр.д.№5776/2021г. на РС Варна, в частта, с
която е оставено без уважение заявлението на жалбоподателят за издаване на
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу Д. Н. Т., с ЕГН
**********, относно претендираната със заявлението сума от 36лв.,
представляващи разходи за връчване на покана за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането по Договор за банков кредит FL1058315, сделка №
4907405.
В частната жалба, се поддържа, че незаконосъобразно, заповедният съд
не е отчел, че в Годишен процент на разходите не се включват разходите по
събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито са таксите за нотариални
покани, връчени чрез нотариус и ЧСИ, за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Оспорват се изводите на решаващия съд, че със заплатените
таксите към ЧСИ заобикалят закона-чл.10а, ал.2 от ЗПК, като се поддържа, че
те не са свързани с управлението на просрочения кредит, доколкото същите
се заплащат не на банката, а на частния съдебен изпълнител. Поддържа се, че
според установената съдебна практика банката може да избере начин за
връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника,
1
включително и чрез нотариална покана. Поддържа се, че представените към
заявлението доказателства удостоверяват, че претендираните разходи са
реално направени, поради което и са дължими на общо основание-чл.78 от
ЗЗД. Моли се за отмяна на атакуваната част от разпореждането, респективно
за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, ведно с
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
В разглежданият казус заявителят основава твърденията си за
дължимост на претендираните в заповедното производство разходи по
връчване на покана за предсрочна изискуемост на вземане по договор за
кредит, на обстоятелство, че разхода е провокиран изцяло от недобросъвестно
поведение на длъжника и на възможността за избор от страна на кредитора на
начина за уведомяване на длъжника.
На първо място следва да се посочи, че настоящият състав на съдът
споделя изцяло доводите на жалбоподателя за разликата между допълнителни
услуги, съпътстващи основното кредитиране, които доставчикът на
финансовата услуга може да предлага на потребителя срещу допълнително
заплащане във вид на такси и комисионни и действията по упражняване на
потестативно право на кредитора при допуснато неизпълнение на основното
задължение на кредитополучателя, осуетяващо и получаването на дължима от
кредитополучател основна престация. От друга страна обаче именно по тези
съображения, действията генерирали разхода, се явяват част от присъщата на
кредитора, основна дейност по администриране на вече просрочен кредит.
Ето защо не може да се приеме, че предвидими за кредитор, специализиран в
този сектор на пазара на кредитиране, са само разходи по срочно и
добросъвестно изпълнение на правоотношението. Напротив, при уговаряне на
сделка, предшествана от проверка за платежоспособност на клиент,
получаващ право да ползва определена главница срещу заплащане и
задължаващ се да върне кредита на части с уговорени падежи, кредиторът
несъмнено следва да положи дължимата грижа в необходимия обем,
включващ и съобразяване на риска от неизпълнение на задължението и
предвидимите действия за преодоляване на това неизпълнение. След като
договорил в своя полза право на предсрочна изискуемост, кредиторът е
следвало да предвиди и средствата за реализирането на това право,
включително и стойността на възложени на външни доставчици услуги по
2
връчване на уведомление но длъжниците, изисквано от закона като елемент
от фактическия състав, пораждащ промяната в погасителния план и падежите,
уговорени в полза на длъжника. Затова направените разходи, макар и по
повод допуснато неизпълнение от кредитополучателя, не са допълнителни,
извънредни и непредвидени, а напротив имат типичен за този вид дейност
характер и следва да се калкулират в стойността на основната престация. В
този смисъл действия по връчване на писмено изявление за последици от
забавата на длъжника, следва да се отчетат като включени в цената
администриране на изпълнението на длъжника, присъщи за сделка на
потребителско кредитиране. Отделното начисляване на суми за такива
разходи оформени като допълнителни задължения по сметка на
кредитополучателя въз основа на документи за заплащане на външна услуга,
по същество е идентично действие с начисляване на допълнително
възнаграждение за дейност, покрита от основното възнаграждение
/договорната лихва/. Такова начисление обаче е изключено с изрично правило
на чл.10а, ал.2 и ал.3 от ЗПК, респективно е недопустимо.
Дори обаче да се приеме, че престацията на кредитора, се изчерпва в
рамките на редовния срок за ползване на кредита и предсрочното му търсене е
част от действията, причинени от забава на длъжника и по тази причина не са
покрити от договорна лихва, то негативният интерес на кредитора, накърнен
поради нуждата от заплащане на допълнителни средства за извършване на
нужните уведомления, се покрива от отговорността за неизпълнен договор, а
специалният закон ограничава размера на това обезщетение до законна лихва.
В този смисъл други разходи не могат да се търсят на общо основание, както
правилно е изтълкувал чл.33 от ЗПК и районния съд.
В заключение съставът на въззивният съд намира, че като е достигнал
до изводи за недължимост на претендираните от заявителят разходи за
връчване на обявление за настъпила предсрочна изискуемост на
задължението по договор за кредит, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3219 от 22.04.2021г., постановено
по ч.гр.д.№5776/2021г. на РС Варна, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението на “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, за издаване на
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу Д. Н. Т., с ЕГН
**********, за сумата от 36лв., представляващи разходи за връчване до
3
длъжника на покана за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
по Договор за банков кредит FL1058315, сделка № 4907405.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4