Решение по дело №159/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от В. А. К. от гр. Варна, депозирана чрез адв. Г., против решение № 1757 от 07.12.2023 г. на ВРС, постановено по АНД №20233110204644/2023г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0819-003322 от 27.09.2023г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено без да е изяснена фактическата обстановка и при липсата на доказателства за извършено от касатора нарушение. Отправя се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.

В съдебно заседание касатора, чрез пълномощника адв. Б., поддържа касационната жалба. По съществото на спора, моли решението на ВРС да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП. Счита, че не е взето предвид обстоятелството, че между автомобила управляван от касатора и автомобила, който се е движел зад него действително е имало някакво съприкосновение, т.е. не е налично ПТП, поради което за него не е съществувало задължение да остане на място и да изчака органите на реда, поради което не е осъществен състав на вмененото му нарушение. Отделно от това дори и да се приеме, че е имало такова съприкосновение, имайки предвид, че по автомобила на касатора не е имало каквито и да е следи то е напълно възможно същият да не е съзнавал, че е участвал в ПТП, поради което се налага извод за липсата на осъществен състав на вмененото му нарушение.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмени бележки вх. №2519/20.02.2024г., чрез пълномощника гл. юрисконсулт К. Л.-А. заявява, че оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита, че решението е постановено след пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, при правилно приложение на материалния закон, поради което моли касационната жалба като неоснователна да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В. А. К. от гр. Варна, против Наказателно постановление №23-0819-003322 от 27.09.2023г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

От фактическа страна ВРС приел за установено, че на 07.08.2023г. К. управлявал л. а. „Шкода Фабия“ с рег.№ [рег. номер] в гр. Варна. Около 08,56 часа, при движението на автомобила по [улица]в посока към центъра на града, автомобила достигнал до №548. В този пътен участък две пътни ленти се събирали в една, като в лентата за движение, която продължавала направо се намирали л.а. „Тойота Рав 4“ с рег.№[рег. номер], управляван от св. Т. и л.а. „Сузуки суифт“ с рег.№[рег. номер], като л.а. „Тойота“ изпреварил л.а. „Сузуки“ и между двата автомобила останало значително място. От своя страна л.а. „Шкода“, управляван от К. се намирал в пътната лента, която преминавала в пътната лента за движение направо. К. предприел изпреварване на л.а. „Тойота“, като се престроил в пътната лента за движение направо и спрял рязко, тъй като имало струпване на автомобили напред. При това св. Т. задействал спирачната система на л.а. „Тойота“ и преустановил движението си. Водачът на л.а. „Сузуки“ обаче не успял да стори това и с л.а. „Сузуки“ блъснал отзад л.а. „Тойота“. От удара л.а. „Тойота“ се придвижил напред и ударил отзад л.а. „Шкода“. Водачите на автомобилите излезли извън тях, като св. Т., който считал, че вина за ПТП има К., го помолил да изчака пристигането на КАТ. К. не останал на местопроизшествието, а си тръгнал. Сигнализирана била полицията и служители на ОДМВР ПП Варна, сред които св. Г., извършили разследване на обстоятелствата на ПТП. От тримата водачи били снети обяснения, извършен бил оглед на автомобилите. Били съставени и декларация по чл.188 от ЗДП, както и протоколи за ПТП, след което св. Г. съставил АУАН, в който били вписани обстоятелствата на извършване на нарушението, като била посочена правна квалификация по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Акта бил надлежно предявен и връчен на К. при липсата на възражения. В срока за възражения не постъпили такива. На 27.09.2023г. въз основа на съставения акт и останалите събрани писмени доказателства било издадено НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган изцяло е възприел установената от полицейските служители фактическа обстановка. На описаното нарушение административно наказващия орган дал правна квалификация по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП, като наложил наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП. Горната фактическа обстановка ВРС установил от събраните по административно наказателната преписка доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. и Т.. Съдът кредитирал показанията на св. Т., който е пряк очевидец на ПТП, както и на последвалите действия на К. по напускане на местопроизшествието. ВРС кредитирал и показанията на св. Г., който пряко е възприел състоянието на автомобилите и обясненията на лицата. ВРС е приел, че К. сам в обясненията си сочи на факта на настъпило ПТП, поради което и не може да се възприеме теза, че такова не било настъпило и той нямал задълженията на участник в ПТП. Също така, при съставяне на АУАН, а и впоследствие не е възразил срещу нито една от констатациите на проверяващите полицейски служители.

За да потвърди процесното НП, ВРС е приел от правна страна, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени административно производствените правила. Описанието на нарушението съответства на правната квалификация, правилно е приложен материалния закон, санкционните разпоредби, като е изложил мотиви за всяко едно от възраженията в жалбата.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

В изпълнение на задълженията си и на принципа за служебното начало въззивният съд е събрал всички доказателства, релевантни за решаване на правния спор.

Съответни на закона са изводите на ВРС на първо място досежно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които на това основание да водят до отмяна. От приобщените по делото доказателства е видно, че АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН - датата и мястото на извършване, пълно описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и с посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Правилни са изводите на ВРС, че съставомерните факти, свързани с извършване на административното нарушение от санкционирания К., са правилно описани в АУАН и НП.

Правилен е извода на ВРС, че К. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая, от установената от фактическата обстановка и от доказателствата по делото не се установява, от ПТП да са пострадали хора, поради което приложимият текст от материалния закон е именно този по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Според нормата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото при настъпването на произшествието е и касатора, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Описаното, както в АУАН, така и в НП поведение напълно покрива легалната дефиниция за ПТП. По делото е установено и че касатора е напуснал произшествието, без да е уведомил компетентните служби на МВР и без да е изчакал пристигането им. Съдът намира, че предвид неизпълнението на задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП, АНО правилно е приложил нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5, от ЗДвП, която предвижда наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Описаното в АУАН и в НП нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП е правилно квалифицирано и правилно е приложена за съответната санкционна норма. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Районният съд е положил нужните усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд– Варна намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

Изложеното налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължи своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящият състав на съда приема, че производство не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1757 от 07.12.2023 г. на ВРС, постановено по АНД №20233110204644 по описа на ВРС за 2023г.

ОСЪЖДА В. А. К. [ЕГН] от гр. Варна [жк], вх.4, ет.2 ап.73 да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.