Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ........01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 4013 по описа за 2020 г. по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 175683 от 24.07.2019 г., постановено
по гр. д. № 77044/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 159
състав, са отхвърлени
предявените
от "Ч.Е.Б."
АД срещу „К.– 1“ ЕООД искове с правно основание по
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал1 ЗЗД
за признаване на установено, че „К.– 1“ ЕООД дължи на "Ч.Е.Б."
АД сумата от 7 767,31 лева за ползвана електрическа енергия за периода от
25.03.2015г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва за периода от
16.06.2017г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1 347,65 лева за
периода от 21.05.2015г. до 09.06.2017г. за обект с абонатен № 210030902365,
находящ се на адрес в гр.София, ж.к.“*****, Бистро, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№ 39453/2017г. по описа на СРС, ГО, 159 състав.
С решението съдът се е
произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Решението е
постановено при участието на „Д.*“ ООД – трето лице – помагач на страната на
ответника.
В срока по чл. 259, ал.
1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – "Ч.Е.Б."
АД, посредством процесуален представител с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, с доводи за неправилност и необоснованост. На
първо място се поддържа, че некореспондиращи със съдебната практика са изводите на
първоинстанционния съд, че макар ответникът да е собственик на процесния
електроснабден имот, потребител на доставяната в него електрическа енергия за
периода от 25.03.2015г. до 23.12.2015г. бил наемателят, който е сключил с ищеца
отделен договор, поради което и последният се явявал задължено лице за цената
на доставената енергия и мрежови услуги. В тази връзка се сочи, че доставчикът
на електрическа енергия има право да прецени срещу кого да насочи претенцията
си – срещу собственика или срещу ползвателя, като неоснователно решаващият съд
не е взел предвид обстоятелството, че ответникът е поел солидарна отговорност
за изпълнението на всички задължения на потребителя в имота съгласно чл.4, ал.3
от Общите условия на "Ч.Е.Б." АД. Излага, че при така договорената
солидарна отговорност, по правилото на чл.122 от ЗЗД, кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. На
следващо място поддържа, че обстоятелството на кое име е открита партидата не
налага изводи кое лице следва да отговаря за размера на неплатените суми. По
изложените съображения моли съда да отмени
първоинстанционния съдебен акт и да постанови друг, с който да уважи претенцията на ищеца
като основателна и доказана до пълните
предявени размери. Претендират се разноски. Релевира се възражение за прекомерност относно
разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна „К.–
1“ ЕООД, посредством процесуалния си представител адв. С., с доказателства по
делото за надлежно учредена представителна власт, оспорва въззивната жалба
изцяло като неоснователна по подробно изложени съображения и моли съда да я
остави без уважение, респективно да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното
от СРС, ГО, 159
състав решение. Претендират се разноски, съобразно представен по реда на чл. 80 ГПК списък.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК трето лице – помагач на страната на ответника не е депозирало отговор
на въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК,
приема за установено следното:
Въззивната жалба, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на
въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, препраща своята към нея. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да бъде допълнено следното:
Пред СРС са
предявени установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.98а ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
В конкретния случай
не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за
процесните искови суми, видно от приложеното ч. гр. д. № 39453/2017г. по описа
на СРС, ГО, 159 състав, въззивникът – ищец "Ч.Е.Б." АД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 16.06.2017
г. и е постановена на 27.06.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу „К.1“ ООД. В срока по чл. 414 от ГПК е
депозирано от длъжника възражение, поради което дължимите от него суми,
посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото
производство установителни искове.
Не е налице спор
между страните в производството, че ответникът „К.1“ ООД е собственик на
процесния имот, находящ се на адрес в гр.София, ж.к.“*****, Бистро, а същото се
установява и от приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
16, том I, рег.№ 2145, дело № 11 от 2013г. по описа на К.С.–
нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан под № 111 в регистъра
на Нотариалната камара.
От приложения по
делото договор за наем от 01.01.2015г. се установява, че ответникът „К.1“ ООД е
отдал процесния имот, а именно – Бистро, находящо се на адрес в гр.София, ж.к.“*****
под наем за срок от една година на третото лице – помагач в производството „Д.2“
ЕООД. По силата на чл.4, ал.1 от договора,
наемателят е поел задължението да заплаща всички режийни разноски, свързани
с ползването на вещта, включително и консумативните разходи за електроенергия.
Видно от
представеното по делото заявление за сключване на договор от 17.12.2015г.,
депозирано от К.Д.А.в качеството му на управител на „К.1“ ООД, същото получено
от "Ч.Е.Б." АД на 18.12.2015г., последният е отправил оферта за
сключване на договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност, без промяна на параметрите на съществуващото присъединяване
към разпределителната електрическа мрежа и предназначението на обекта – при
предоставена и присъединена мощност 8 kW за съществуващ електромер с
фабричен № 34187066 и абонатен № 210030902365.
Единственото спорно
на етапа на въззивното производство обстоятелство, е свързано с твърдяното от въззивника
– ищец наличие на солидарна отговорност на ответното дружество за задълженията
за потребена електрическа енергия през периода от 25.03.2015 г. до 23.12.2015
г. в обект с адрес гр. София, ж.к.“*****, Бистро, между „К.1“ ООД (наемодател)
и „Д.2“ ЕООД (наемател). По наведените възражения, настоящата инстанция намира
следното:
Съгласно чл. 121,
ал. 1 ЗЗД, солидарност възниква само в определените от закона случаи или при
наличието на уговорка между страните, която следва да е изрична и ясна, а не да
се предполага или тълкува разширително. В конкретния случай ищецът обосновава
възникването на солидарна отговорност за ответника, позовавайки се на чл. 4, ал. 3
от общите условия на „Ч.Е.Б.” АД, а именно: „Правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго
лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът или
титулярът на вещното право на ползване, е солидарно отговорен за задълженията
към продавача, заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на
електрическа енергия и продавачът има право да иска изпълнение на задълженията
на потребител, както от собственика или титуляра на вещното право на ползване
на имота, така и от лицето, за което собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имота е дал съгласие да бъде потребител на електрическата
енергия“. По делото не е спорно, че процесният имот, представляващ Бистро,
находящо се на адрес в гр.София, ж.к.“***** е отдадено под наем на трето лице,
въз основа на договор от 01.01.2015г., сключен между собственика на имота „К.1“
ООД и дружество „Д.2“ ЕООД, последното в качеството на наемател. Следва да бъде
отбелязано, че при тълкуването на текста на чл. 4, ал. 3 ОУ на „Ч.Е.Б.” АД, в съвкупност с останалите разпоредби от
общите условия, се налага изводът, че солидарна отговорност е предвидена
единствено в случаите, при които потребителят на електрическа енергия за битови
нужди е дал съгласие за друго лице, което не е собственик или ползвател на
имота, да стане потребител. Доколкото по
силата на чл. 98а ЗЕ отношенията между крайният снабдител на електроенергия и
потребителя се уреждат от публично известни общи условия, то към настоящия
казус са приложими одобрените от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г.,
изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР общи
условия. Според чл. 4, ал. 2 ОУ потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си, а според ал. 4, ал. 4 потребител на електрическа енергия
за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански
и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство.
Посочените
дефиниции се припокриват и с легалните определения, дадени в параграф 1 от
допълнителните разпоредби на ЗЕ преди изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011 г.
Следователно, както в закона, така и в самите общи условия на ищцовото
дружество, е направено ясно разграничение между типа потребители, като
критерият за това е за какви нужди се използва доставяната електроенергия (дали
за битови или за стопански такива). В настоящото производство от страна на
ищеца не е установено, а и липсват наведени доводи по посока на това, че
ответникът е имал качеството потребител на електрическа енергия за битови
нужди. Напротив, това обстоятелство напълно се опровергава от събраните по
делото доказателства, тъй като от представения като писмено доказателство
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 16, том I, рег.№ 2145, дело № 11
от 2013г. по описа на К.С.– нотариус с район на действие Софийски районен съд,
вписан под № 111 в регистъра на Нотариалната камара, с който ответникът се
легитимира като собственик на процесния имот, се установява, че същият е с
предназначение БИСТРО, т.е. за развиване на стопанска дейност. Предвид това, последният
не би могъл да бъде обвързван с предвидената в чл. 4, ал. 3 от ОУ солидарна
отговорност, която възниква само по отношение на потребителите на електрическа
енергия за битови нужди, както изрично е посочено в чл. 4, ал.3 от ОУ.
Следователно обсъжданата клауза е неприложима към потребители на електроенергия
за стопански нужди. Същата не подлежи на разширително тъкуване, доколкото
обосновава отговорност.
На следващо място
следва да бъде посочено, че в чл.8 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на ищеца „Ч.Е.Б.” АД изрично е предвидено, че продажбата
на електрическа енергия от продавача започва в срок до седем дни от датата на
подаване от потребителя на писмено заявление за продажба на електрическа
енергия, към което заявление потребителят прилага документи, удостоверяващи
самоличността му и правния му статут, като декларира основанието, на което ще ползва
електрическа енергия в имота, описва документа, удостоверяващ правата му и
прилага декларация за съгласието на собственика, в случай, че не е собственик
на имота. В тази връзка, от приетите по делото заключения на назначените в
първоинстанционното производство съдебно – счетоводна и съдебно – техническа
експертизи, които настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно
изготвени и отговарящи в пълнота на поставените задачи, се установява, че в
счетоводството на ищеца е открита партида на името на „Д.*“ ООД за продажба на
електрическа енергия на адрес в гр.София, ж.к.“*****, бистро, с клиентски №
210030902365, като са извършвани отчети на потребената електрическа енергия и
за доставките „Ч.Е.Б.” АД е издавало фактури, в които за получател е посочено
дружество „Д.*“ ООД. Установява се също така, че всички издавани от ищцовото
дружество фактури са осчетоводявани по сметката на клиент „Д.*“ ООД с ИТН
210030902365 с адрес на местоподаване на енергията - гр.София, ж.к.“*****,
бистро. Последното, ведно с приложените по делото десет броя фактури с №
**********/05.05.2015г., №**********/01.06.2015г., № **********/01.07.2015г., №
**********/01.08.2015г., № **********/02.09.2015г., № **********/30.09.2015г.,
№ **********/31.10.2015г., № **********/30.11.2015г., № **********/31.12.2015г.
и № **********/04.01.2016г., всичките с получател „Д.*“ ООД, настоящата
инстанция намира за индиция за съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия през процесния
период между ищеца „Ч.Е.Б.” АД, от една страна и дружеството трето лице –
помагач в производството „Д.*“ ООД, от друга. Изложеното, ведно с липсата на
представени доказателства в производството по реда на визираните в чл.8 от
Общите условия на ищеца, а именно – декларация за съгласието на собственика на
процесния имот - „К.1“ ЕООД, както и приетото по делото заявление за сключване
на договор от 17.12.2015г., депозирано от К.Д.А.в качеството му на управител на
„К.1“ ООД, води до извод за съществуването на договорна обвързаност между
страните към процесната дата – 17.12.2015г. и занапред, но не обосновава такава
през процесния период, нито възникнала между ответника и третото лице – помагач
в производството солидарна отговорност.
Предвид изложеното
съдът намира, че по делото не се установи наличие на облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия
през процесния период, което от своя страна води до извод за неоснователност на
предявения главен иск, като безпредметно е изследването на останалите
предпоставки, обуславящи уважаване на иска, доколкото дори наличието им да бъде
констатирано, то не би променило изхода от настоящия спор.
Предвид
съвпадението на изводите на двете инстанции, атакуваният съдебен акт следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските:
При този изход на
спора, право на разноски има въззиваемият - ответник. Същият е сторил разноски
във въззивното производство в размер на 1 500,00 лева за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 15.10.2019г.
и представен списък по реда на чл.80 ГПК, като видно от самия договор е
уговорено плащане в брой и отбелязване за получаване на сумата, който в случая
служи като разписка.
Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, настоящия състав намира за основателно, доколкото съгласно
Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение – чл.7, ал.2, т.3 е предвидено, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес от 5 000 лева до 10 000
лева, минималният размер на възнаграждението да се формира по механизма - 580
лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., или в конкретният случай минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 786,00 лева, който следва
да бъде присъден на страната като съответстващ на фактическата и правна сложност
на делото. За разликата над тази сума до размера от 1 500,00 лева,
претендираното възнаграждение е прекомерно и несъобразено с определения според
Наредбата размер.
Предвид размера на
обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 175683 от 24.07.2019 г., постановено по гр. д. № 77044/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 159 състав.
ОСЪЖДА
„Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „К.1“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 786, 00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е
постановено при участието на „Д.*“ ООД – трето лице – помагач на страната на
ответника.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.