Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 28 октомври 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 19 октомври 2020 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №393…… по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), вр. с чл.9б и чл.4,
ал.1-5 от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ).
Делото е образувано след депозирана в съда жалба от А.Х.Х., действащ чрез адв. Б. С., срещу Акт за
установяване на общински публични вземания под № СУД 000666 от 24.03.2020г.,
потвърден с решение от 01.07.2020г. от директора на
Дирекция „МДТ“ при община Русе.
В жалбата се
релевират възражения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно
приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се и за необоснованост на акта. Оспорват се изцяло размера на
задълженията, установени с административния акт, както досежно ДНИ(данък недвижим
имот), така и относно ТБО(такса битови отпадъци) за имот, находящ се в гр.
Русе, бул. „Фердинанд“ №17, вх. 2, ет.4, апартамент 4, относно главница и лихви.
Оспорва се и определеното с АУОПВ задължения за главница и лихви за МПС-мотопед
Хонда с рег. № Р0570М.
В съдебно заседание
адресата на акта и жалбоподател се явява лично и поддържа твърденията в жалбата,
с която е сезирал съда.
Доводи за
незаконосъобразност на АУОПВ следва да
се подведат към основанията за оспорване, разписани в чл. 146, т. 3, и т.4 от АПК.
Иска се от съда
да отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на общински публични
вземания под № СУД 000666 от 24.03.2020г., издаден от гл. инспектор в отдел
КСМДТ-дирекция МДТ при община Русе поради допуснатите нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се претендират
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, директор на Дирекция “МДТ” при Община Русе в
качеството си на ръководител на звеното за местни приходи, чрез процесуален
представител я оспорва като неоснователна и недоказана. Моли съда да я остави
без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски - за
юрисконсултско възнаграждение. Те се искат както в писмените бележки по спора,
така и в съдебна зала. Представя се списък на разноските, сред които виждаме записани
и тези по депозита за вещо лице, но същите не са изрично поискани.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните
в настоящото производство доказателства, включващи в себе си и назначената
съдебно-счетоводна експертиза и след направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Налице е годен предмет на оспорване - индивидуален административен акт,
изрично посочен в закона – чл.9б, вр. чл.4, ал.1-ал.5 от ЗМДТ, вр. чл.107, ал.3
и чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането
на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК
ревизионният акт (в случая АУОПВ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК) не може да се обжалва
по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред или в
която част подадената по административен ред жалба е уважена. В случая е
проведено задължителното оспорване по административен ред на първоначалния акт,
като с Решение от 01.07.2020г., материализирано в писмо
под № 94А-2459-1#1(л.8 от адм. преписка), което не е в типичната форма и вид за
този вид актове/липсва диспозитив, посочване на съда и срока за обжалване-което
не го прави незаконосъобразно/, Директорът на Дирекция “МДТ” при община Русе е
потвърдил акта, с който са определени данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса
за битови отпадъци (ТБО) относно процесния имот, както и лихва по задълженията за описания в акта имот,
собственост на жалбоподателя, както и установените с АУОПВ задължения за МПС-мотопед
Хонда с рег. № Р0570М.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за оспорване по чл.156,
ал.1 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна досежно
направеното с нея възражения за изтекъл давностен срок относно задълженията на
А. Х. за ДНИ и ТБО за имота, предмет на АУОПВ, за 2014г.
Фактически и правни съображения:
На 29.05.1998г., А.Х. ***, МДТ декларация по реда на чл.14, чл.27 и §2 от
ПЗР на ЗМДТ, част от делото-л.24-27. Тази декларация касае собственост върху недвижим
имот, подлежащ на облагане с ДНИ и ТБО, а именно-недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. „Фердинанд“
№17, вх. Б, ет.4, представляващ апартамент, построен през 1970г., със записана
в декларацията РЗП от 113,60 кв.м., в които са включени 82.16 кв.м. за самия
апартамент, а другата площ е добавена от площта на мазето и тавана/7.87+20.56/,
като следва да се отбележи, че е налице грешка при събирането на 3-те площи, за
които общия сбор е следвало да бъде 110.59 кв.м. На стр.8 от декларацията, в
таблица №3/продължение/ деклараторът посочва, че конструкцията на имота е М1-масивна
без дървен гредоред или с частични стоманенобетонни елементи(виж легендата на
л.8 от декларацията).
По тази декларации в МДТ при община Русе е образувана партида с
№5601215302001, от която още е видно, че това жилище е записано като основно, а
собствеността върху него е 1/1 за А. Х..
През 2019г, на 15 юли, Х. подава коригираща декларация за собствения му
имот(л.22 и сл. от адм. преписка), с която в таблица №3/продължение/, за
конструкцията на апартамента, находящ се гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №17, вх. Б,
ет.4, вече записва, че е М3-масивни монолити.
Причината за подаване на тази декларация е изследване, извършено от служители
в МДТ Русе относно конструкцията на сградата, в която се намира и процесния апартамент,
собственост на Х.. С писмо, изх. №ВП-991/13.05.2020г.(л.35 от адм. преписка),
адресирано до дирекция „Устройство на територията и контрол по строителството“
при община Русе, от дирекцията е поискано да предостави информация за вида и
конструкцията на сграда, находяща се в гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №17, вх. Б,
ет.4, собственост на А.Х.Х.. Още на 15.05.2020г., от дирекция „УТКС“ при
община Русе са отговорили, че типа сграда е М3.
По делото липсват данни, но този факт не се оспорва-след като е
установен типа на конструкцията на процесния апартамент, А. Х. *** и подава
коригиращата декларация от 15.07.2020г. Тук вече площта на апартамента е
записана по следния начин- РЗП на обекта-82.16 кв.м., и по 7.87 и 20.56 к.м. за
мазе и таван, или общо РЗП-110.59 кв.м.
Друга такава партида в МДТ при община Русе на името на А. Х. е открита
служебно и свързана с притежаваното от него МПС-мотопед Хонда с
рег. № Р0570М. Относно това МПС жалбоподателят въобще не бил подал декларация по
чл.54 в МДТ Русе, а причината за служебно откритата партида е направена справка
от служител в МДТ в Сектор „Пътна полиция“, при която се установило, че А.Х.Х.
е собственик на МПС-то от 1998г.(л.37 от адм. преписка).
Така откриваме причините за издаване на АУОПВ под № СУД 000666 от 24.03.2020г., които са две:
На първо място-установеното
от служители на МДТ при община Русе разминаване между записаното в декларацията
от 1998г. относно вида на конструкцията на процесния апартамент, собственост на
А. Х., според която той е посочил конструкция М1 и установеното през 2019г.,
според което конструкцията на сградата е М3. Тези два различни вида конструкции
определят и съвсем различна данъчна оценка за имота. При конструкция М1
данъчната оценка е 36 001.10 лева, а при конструкция М3- 65 778 лева.
Администрацията
на МДТ не оспорва, че по определената след подадената през 1998г. декларация по реда на чл.14, чл.27 и §2 от
ПЗР на ЗМДТ данъчна оценка/36 001.10 лева/, А.Х.Х. е заплатил
дължимите от него ДНИ и ТБО, включително и за годините, за които впоследствие
са определени задълженията с процесния АУОПВ.
Дължимостта на
сумите, описани в оспорения АУОПВ за ТБО и ДНИ за годините 2014-2019г. са на
база новата данъчна оценка, определена след подадената декларация пред 2019г.
Административният орган е посочил правните разпоредби, уреждащи начина на
формиране и удържане на ДНИ. А именно - чл.10 и чл. 11 от ЗМДТ, чл.22 от закона
и чл.15 от Наредба №20 „За определяне размера на местните данъци на територията
на община Русе“, издадена от ОбС Русе, посочени
са различните промили за различните години, определени с тази Наредба,
както и начина на плащане на данъка до 2010г. и след 2010г.
В следващата точка е описан начина на определяне на ТБО за тези недвижими
имоти, приложимите правни норми от ЗМДТ-чл.62, чл.66, чл.69 и чл.9 от закона,
както и тези, от Наредба №16 „За определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги и права на територията на община Русе“ на ОбС Русе“.
Посочени са начина на определяне на таксата, реда и срока за внасянето й,
промилите за ТБО за жилищни имоти.
Така, в нарочно създадена таблица, АО - гл. инспектор в Отдел
КСМДТ, дирекция МДТ при община Русе, на л.12 от преписката по делото, е посочил
дължимият ДНИ за описаната партида, на л.13 от преписката по делото, дължимата
ТБО за тези имоти, и в обща таблица-на л.15-дължимите ДНИ и ТБО, ДМПС, ведно с
лихвите.
В т. II (две римско) са посочени задълженията на лицето за данък
МПС, като отново са описани приложимите правни норми, начин на определяне и
плащане на данъка. В т.1 арабско на т. II са изложени мотиви по какъв начин се е стигнало до определяне
на задължения за данък МПС - след служебна справка от служител в МДТ в Сектор „Пътна
полиция“, при която се установило, че А.Х.Х. от 1998г. е собственик на МПС-мотопед
Хонда с рег. № Р***М. В т.2 арабско (л.14 от адм.
преписка), в таблица са определени задълженията за МПС-мотопед Хонда с рег. №
Р0570М за годишен данък за периода 2015-2019г.
В т. III (три римско) в таблица са посочени общо задълженията на А.Х.Х.
за ДНИ, ТБО, ДМПС, ведно със законната лихва, изчислена към 24.03.2020г.
Акт за
установяване на общински публични вземания под № СУД 000666 от 24.03.2020г. е получен лично от А.Х.Х. на 11.06.2020г.
Оспорен е по административен ред с възражение от 23.06.2020г. и жалбата е
оставена без уважение с писмо/акт на горестоящия административен орган(л.8 от преписката по делото), което по своя характер, има
силата на решение по чл.155 от ДОПК.
Факти, които съдът намира за безспорно установени и доказани, съобразно
анализът на събраните по делото доказателства:
Между страните няма спор относно факта, че имотът,
предмет на АУОПВ се намира в границите на районите, в които се извършват
услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на общинско депо за битови
отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Този
въпрос не е подлежал на коментар и не е бил спорен. Напротив, при така зададен
в съдебна зала въпрос към жалбоподателя от процесуалния представител на АО,
същият заяви, че не оспорва тези обстоятелства.
Спорът се свежда основно до следните въпроси:
1. По отношение на имота, находящ се в гр. Русе, бул. „Фердинанд“ №17, вх.
2, ет.4, апартамент 4: а) Дължи ли се ДНИ и ТБО за процесния имот в размера,
определен след подадената данъчна декларация от 15.07.2019г. и променена
данъчна оценка и за годините назад, описани в АУОПВ или само занапред? Според
жалбоподателя, предекларирането през 2019г. реално означава нови факти и
обстоятелства и данъка се дължи занапред.
б) Правилно ли са изчислени задълженията/главница и лихви/ за ДНИ и ТБО за процесния
имот на база новата декларация и данъчна оценка?
2. По отношение на МПС-то мотопед Хонда с рег. № Р***М-дали се дължи данък МПС, след като мотопеда не се движел по републиканските
пътища, не минал технически преглед и не бил негоден за употреба.
По делото съдът назначи съдебно-икономическа експертиза, в която задачата
на вещото лице бе да провери дали е правилно определен размера на ДНИ и ТБО,
дължим от А.Х.Х., за съответните години за процесния имот? И правилно ли е
определен данък МПС в АУОПВ?
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – главен специалист „Местни
данъци и такси”, определен със Заповед № РД-01-2654/10.10.2018г.(л.40 от адм.
преписка) на кмета на Община Русе, вкл. и служебно известна на съда, за
длъжностно лице, което да установява, обезпечава и събира местни данъци и такси
по реда на ДОПК, като в съответните производства има правата и задълженията на
орган по приходите.
Съгласно чл. 107, ал. 4, изр. 1 ДОПК актът (за установяване на задължение
по чл. 107, ал. 3 ДОПК) може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му
пред директора на териториалната дирекция (на НАП). Разпоредбата на чл. 4, ал.
5 ЗМДТ, приложима и по отношение на местните такси по силата на чл. 9б от същия
закон, предвижда, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган
по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на
Националната агенция за приходите. Решението на горестоящия орган е издадено
именно от Директора на Дирекция „МДТ” в качеството му на изпълняващ функциите
на ръководител на звеното за местни приходи на общината и в този смисъл се
явява издадено от компетентен орган.
Задължението за ДНИ и ТБО възниква от момента на деклариране на съответния
недвижим имот по реда на чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Разбира се, това са различни
задължения/и по характер и по определение-едното е данък, а другото-такса,
всяко със своите особености/ и за това ще ги разгледаме поотделно по-надолу в
решението.
Данък недвижими имоти:
Според цитираната норма на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, „За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът,
съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в
2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна
декларация за облагане с годишен данък
върху недвижимите имоти.“
Дължимостта на данъка е обусловена само и единствено от наличието на правна
връзка между имота и съответния правен субект-чл.11 от ЗМДТ.
Такава безспорно е налице в разгледаната по-горе партида, открита от МДТ
при община Русе на базата на депозирана пред дирекцията декларация през 1998г.,
досежно правото на собственост в патримониума на А.Х.Х..
Няма спор, че процесния имот попада в приложното поле на чл.10 от ЗМДТ,
разпоредба сочеща, че : „С данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания…“.
Няма спор, че за процесният имот не са налице изключенията, разписани в
чл.10, ал.2-5 от ЗМДТ относно законовата регламентация за липсата на дължимост
на ДНИ, както и основания за освобождаване от данък по реда на чл.24 от същия
закон.
Както посочихме и по-горе, тези въпроси не са спорни между страните, не се
възразява и от жалбоподателя по тях.
Първия спорен въпрос се явява и правен такъв, а именно-за имота, находящ се
в гр. Русе, бул. „Фердинанд“ №17, вх. 2, ет.4, апартамент 4 дължи ли се от
собственика му и жалбоподател в настоящото съдебно производство ДНИ и ТБО в
размера, определен след подадената данъчна декларация от 15.07.2019г. и
променена данъчна оценка и за годините назад, описани в АУОПВ или само
занапред.
Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ „Данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи,
и се съобщава на лицата до 1 март на същата година“. Не е спорно между
страните, че до 15.07.2019г, когато А. Х. подава своята коригираща декларация,
данъчната оценка на апартамента е била за записаната дотогава конструкция М1 -
36 001.10 лева. Съответно, че след коригиращата декларация, при конструкция М3,
тя става 65 778 лева. Ако в конструкцията на процесния имот, бяха извършени промени
във времето малко преди подаване на данъчната декларация от 2019г., то тогава с
право А. Х. би се позовал на чл.19, ал.3 от ЗМДТ, според която норма „При
промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху
новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната.“ За промяна на
данъчната оценка обаче законодателят има предвид такава промяна, свързана с
подобрения на имота, без значение в конструкция или друга част, което би довело
до промяна на стойността на имота по данъчна оценка или промяна или свързана с
нормативно изменение на данъчната оценка. Случаят, който разглеждаме не е
такъв. Още пред 1998г. е подадена декларация с невярно съдържание досежно вида
на конструкцията на сградата и процесния апартамент, записана като М1, вместо
М3. С оглед и писмените доказателства, събрани в административното производство(л.34,
25 от адм. преписка), и указанията, дадени от съда с определението си от 11
август 2020 год. - че е в тежест на оспорващия да
докаже към кой момент е променена конструкцията на процесния имот, находящ се
на бул. „Фердинанд“ №17, вх.2, ет.4, ап. Г, в гр. Русе и въобще налице ли е
била такава промяна, в съдебното такова А. Х. не доказа това. Оттук е и извода
на съдебния състав, че изначално конструкцията на апартамента е М3.
Това означава, че правилно органът по приходите е решил, че А. Х. дължи ДНИ и ТБО и за предходните години, а
не само занапред, съобразно правилото на чл.19, ал.3 от ЗМДТ. С оглед на
некоректно подадената декларация още през 1998г., данъчната оценка на имота,
находящ се бул. „Фердинанд“ №17, вх.2, ет.4, ап. Г, в гр. Русе е била дълги
години занижена, и както виждаме почти двойно по-ниска спрямо тази за същия
имот при конструкция М3. Няма как едно лице да черпи права от недобросъвестното
си поведение. След като не е била налице промяна в конструкцията на апартамента,
както е видно и от заключението на вещото лице, данъчната оценка на имота при
конструкция М3 е една и съща за процесните години-от 2014г. до 2019г.- 65 778 лева, а не 36 001.10 лева.
За съда А. Х.
дължи ДНИ, изчислен на база ДО в размер на 65 778 лева.
Въпреки, че Х. оспорва
и размера на ДНИ, установен с АУОПВ, видно и от заключението на вещото лице, този
размер е правилно изчислен от органа по приходите към МДТ Русе. Задълженията за
ДНИ за 2015г, 2016, 2017г, 2018г. и 2019г. са правилно определени като размер,
правилен е и размерът на дължимите лихви.
Към датата на
издаване на Акт за установяване на общински публични вземания под № СУД 000666 -
24.03.2020г., актът обаче не е в съответствие с материалния и процесуалния закон,
досежно вмененото с него задължение за ДНИ и ТБО за процесния имот за 2014г.
Разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК казва, че „Не се образува производство
за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5
години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало
да бъде подадена декларация“. Аналогично за казуса, 5 години са изтекли
относно задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г. Това означава, че още към датата на
издаване на АУОПВ, административния орган не е трябвало да включва 2014г. в сметките,
както правилно е подходил за МПС-то.
Без значение е,
че в административното производство А. Х. не е направил възражение за изтекла
давност, а такова е налице в съдебното, видно от съдържанието на неговата жалба,
досежно задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г.
Неправилно процесуалният
представител на АО се позовава на чл.285, ал.2 от АПК. Това е норма, която
намира приложение в изпълнителното производство, а настоящото не е такова. За съответствие
на административния акт с материалния закон и спазване на процесуалните правила
и норми съдът следи и служебно /чл.160, ал.2 от ДОПК/ и затова дори и да
липсваше възражение в жалбата до АС Русе, съдът дължи произнасяне за изтеклата
давност, защото тя е основание за недължимост на сумите за 2014г.
Според чл. 162,
ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК общинските вземания за данъци и лихвите за тези
вземания са публични, поради което по отношение на тях са приложими разпоредбите
на ДОПК.
Съгласно чл. 171,
ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
В ал. 2 на същия член е предвидено, че с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено.
В случая давностният
срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК относно дължимия данък/а и ТБО/ за 2014 г. е
започнал да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 01.01.2020 г., т. е. още към
датата на издаване на оспорения акт този давностен срок е изтекъл. Ето защо още
АО е следвало да приложи института на давността, да съобрази и чл.109, ал.1 от ДОПК и да не издава АУОПВ и за задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г.
В този случай произнасяне
по искането за изтекла давност обаче дължи съдът. Възражението за изтекла давност
досежно ДНИ и ТБО за 2014г. следва да бъде уважено.
Това налага и Актът
за установяване на общински публични вземания № СУД 000666 от 24.03.2020г. в частта, относно дължимостта на ДНИ и
ТБО за 2014г. следва да бъде отменен, тъй като е изтекла погасителната давност
по чл. 171, ал.1 ДОПК.
АУОПВ е правилен
и законосъобразен и досежно дължимата такса за битови отпадъци за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., които такси са правилно определени като размер,
правилен е и размерът на дължимите лихви, за което свидетелства и заключението
на вещото лице по приетата и неоспорена експертиза. Както казахме и по-горе, за
2014г. не следва да се дължи и ТБО поради изтекла давност по чл.171, ал.1 от ДОПК.
За да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата
за услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от
наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния
правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правната
връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и
фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното
съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които тези
услуги преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога
услугите са предоставени и кога услугите се счита, че не са ползвани.
Услугата сметосъбиране и
сметоизвозване се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да
изпълни той законовото си задължение - чл. 7 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), за третиране на образуваните от неговата лична дейност битови
отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за
съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци,
законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, е приел, че общинският съвет с наредбата по
чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през
съответната година, установяват този факт.
В процесния случай между страните
липсва спор относно това, че е налице предоставяне на трите услуги от страна община
Русе - сметосъбиране и сметоизвозване, формиращи основата на ТБО, в която влиза
и още една компонента- поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване.
Няма също спор, че А. Х. не е
подавал декларация/и/, че няма да ползва имота в годините, предмет на оспорения акт. С оглед на това таксата
е дължима, след като общината е престирала съответната услуга по отношение на
територията, на която е разположен имотът на дружеството.
При липсата на спор относно предоставянето на тези услуги, не е необходимо
и АО да представи надлежни писмени доказателства, които да доказват
престирането им, а такива са и налице по делото.
В хода на съдебното производство не бяха установени други обстоятелства,
водещи до промяна на изчисленията за ДНИ и ТБО по отношение на процесния имот,
описан в акт за установяване на общински публични вземания № СУД
000666 от 24.03.2020г., с изключение на така посочените
досежно изтекъл давностен срок за задълженията за 2014г.
По отношение задълженията за данък МПС за 2015-2019г. - мотопед Хонда с
рег. № Р0570М, описани в АУОПВ, собственост на А. Х.:
Между страните няма спор относно факта, че жалбоподателят е собственик на
процесното МПС- мотопед Хонда с рег. № Р0570М.
Съгласно чл. 52, т.1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат
превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република
България. По силата на чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на
превозните средства.
Според А. Х., той като собственик не дължи данък МПС за мотопеда, тъй като неговото
МПС е със стари регистрационни табели и няма право да се движи по републиканките
пътища. Твърди още, че е собственик на МПС с прекратена регистрация поради
неподменени табели не дължи данък МПС. Сочи и съдебна практика.
Възраженията на Х. с доводите за недължимост на данък МПС са неоснователни.
Безспорно, от данните, събрани от органа по приходите и предоставени му след
направена справка в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе е, че А.Х.Х. е
собственик на МПС-мотопед Хонда с рег. № Р0570М от 1998г.(л.37 от адм. преписка). В справката от
Сектор ПП не е записано, че този мотопед е с прекратена регистрация, напротив.
Според разпоредбата на чл. 52, т.1 ЗМДТ с данък върху превозните средства
се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в
Република България.
А в чл.58, ал.4, изр. 1-во от ЗМДТ се казва, че „ За превозните средства,
на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ
месеца на прекратяване на регистрацията за движение“. Независимо, че доказателствата
по делото не сочат на прекратена регистрация на мотопеда, дори и това да беше
сторено от служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе заради невалидни
регистрационни табели, то според чл.58, ал.5 от ЗМДТ „Алинея 4 не се прилага
и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена
по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните
средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с
регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските
държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591“.
Ето защо, А. Х. дължи данък МПС, за мотопед Хонда с рег. №
Р0570М, така, както е записано и в АУОПВ, в размера, посочен в акта, тъй като съдебно-счетоводната
експертиза доказа че този размер, включително и досежно лихвите е правилен.
С оглед на така изложеното, жалбата на А. Х. следва да бъде уважена само
досежно възражението за изтекъл давностен срок за задълженията за 2014г. за ДНИ
и ТБО.
Тъй като производството е по реда на ДОПК и настоящата инстанция е такава
по същество (чл. 160 от ДОПК), съдът следва да определи размера на дължимите от
жалбоподателя ДНИ и ТБО.
Съгласно АУОПВ,
на А.Х.Х. е определено задължение за ДНИ за 2014г., ведно с лихвите, в общ размер
на 27, 78 лева. За същата година ТБО е в размер на 63,89 лева, също с лихвите.
Сборът от тези две суми следва да бъде приспаднат от общо дължимата, описана на
стр. пета от акта сума (л.15 от адм. преписка), включваща в себе си както ДНИ,
така и ТБО и данък МПС, ведно с дължимите лихви, в размер на 609,40 лева. Или
дължимата от А. Х. обща сума по АУОПВ следва да бъде коригирана след като от 609,40
лева се извади сумата от 91.67 лева - сбор от ДНИ и ТБО, ведно с лихвите - за
2014г. Задължението на Х. по АУОПВ остава в размер на 517.73 лева.
За яснота, и за
удобство и на оспорващия, тъй като недължимата сума е за ДНИ и ТБО за 2014г., може да се посочи, че
общият дължим размер на ДНИ, за 2015г, 2016, 2017г, 2018г. и 2019г. се
получава, като от общата сума за ДНИ в размер на 199.47 лева се извади 27.78
лева или А. Х. дължи по АУОПВ ДНИ в размер на 171,69 лева, главница и лихви.
Идентично, по отношение на ТБО за 2015г, 2016, 2017г, 2018г. и 2019г., Х. дължи
разликата от 346,92 лева и сумата за 2014г.-63,89 лева или дължима е сумата от 283.03
лева за ТБО по АУОПВ, главница и лихви.
Задълженията по данък МПС си остава такъв, какъвто е записан в оспорения
акт-63.01 лева.
Жалбоподателят, А.Х.Х.
с жалбата претендира направените разноски в съдебното производство, не уточнява кои.
Такива той е извършил по внасяне на сума за депозита за вещо лице в размер на
100 лева.
Следователно,
съобразно правилото на чл.161, ал.1 от ДОПК – „На жалбоподателя се присъждат
разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция
съразмерно уважената част на жалбата“, на А. Х. следва да бъдат присъдена
сумата от 14.88 лева, получена след като уважената част от жалбата му-в размер
на 91.67 лева, е умножена по 100 лева/депозита за вещо лице/ и разделена на
общия материален интерес по АУОПВ - 609.40 лева.
От директора на Дирекция
“МДТ” при Община Русе, действащ чрез процесуалния си представител е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева. Такова е изявлението както в писмени бележки, така и в съдебна
зала. Представен е и списък относно разноските, в които виждаме, че присъства и
сумата по депозит за вещо лице в размер на 250 лева, но такива не са поискани,
нито в писмените бележки, нито в съдебна зала.
В чл. 161, ал. 1,
изр. 2-ро от ДОПК е уредено, че на ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Тъй като
съобразно резултата от оспорването, АУОПВ следва
да бъде отменен частично, за сумата над 517.73 лева до записаната в АУОПВ
сума за ДНИ, ТБО и данък МПС - 609,40 лева, то съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК предвид
отхвърлената част - дължимите разноски в полза на ответника са в размер на 170
лева, сумата за юрисконсултско възнаграждение. По депозита за вещо лице липсва
искане за присъждането му и тази сума не следва да бъде вземана предвид, независимо,
че присъства в списъка за разноски.
Така по
компенсация на ответника се присъждат разноски в размер на 155.12 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Акт за установяване на общински публични вземания под № СУД 000666 от
24.03.2020г., издаден от гл. инспектор в Отдел КСМДТ, дирекция
МДТ при община Русе, потвърден с решение от 01.07.2020г. от директора на
Дирекция „МДТ“ при община Русе, само в частта, с която на А.Х.Х. са определени задължения
за ДНИ, ТБО и данък
МПС за сумата над 517.73
лева (Петстотин и седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки), до
реалния записан в акта размер от 609,40 (Шестстотин и девет лева и четиридесет стотинки)
лева.
Отхвърля оспорването в останалата част като неоснователно.
Осъжда А.Х. ***, ЕГН ********** *** направени
по делото разноски в размер на 155, 12 (Сто петдесет и пет лева и дванадесет ст.),
по компенсация.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: