Номер 149126.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002321 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3031 от 14.05.2020 г., постановено по т. дело № 1838/2018 г.,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав е осъдил Технически университет-
София да заплати на Фонд „Научни изследвания“ на основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД
сумата от 98 700 лв., представляваща получено на отпаднало основание авансово плащане
по договор № ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012 г./, ведно със законната лихва, считано от
09.02.2018г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 30 132,34 лева, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Фонд „Научни
изследвания“ , с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част по
иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, като неправилно, с искане да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск за мораторна лихва да бъде уважен
както е предявен.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна Технически университет София е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността й по съображения
изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
1
за установено следното от фактическа и правна страна.
Ищецът Фонд „Научни изследвания“ в исковата молба е изложил твърдения, че
ответникът кандидатствал пред него в национален конкурс "Финансиране на фундаментални
научни и научноприложни изследвания в приоритетни области – 2012г.“ Проектното му
предложение "Виртуален център за трансфер на in-silico scientia и технологии ViSTa“ било
одобрено от Изпълнителния съвет на Фонд “Н.И.“/ФНИ/ и министъра на образованието,
младежта и науката, въз основа на което между ищеца и ответника бил сключен договор №
ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект №
FFNNIPO_12_01386 за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на 300 000
лева. На 22.11.2012 г. ищецът превел на ответника аванс по договора в размер на 98 700
лева. По-късно била извършена проверка и били констатирани нарушения по конкурсната
процедура. На 11.02.2013 г. министърът на образованието, младежта и науката издал
Заповед РД-09-122, с която отменил утвърденото класиране на проектните предложения за
финансиране от фонда. Ищецът поддържа, че с отмяната на индивидуалния
административен акт, по силата на който бил сключен договор между страните, породените
от него последици отпаднали с обратна сила и авансовото плащане било извършено на
отпаднало основание, поради което следвало да бъде върнато от ответника. Наред с това
ответникът дължал обезщетение за забава за периода 09.02.2015г. до 09.02.2018г. в размер
на 30 132.34 лева. Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати 98 700 лева /авансово заплатена сума, получена на отпаднало основание, по
развален договор № ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012 г./, сумата от 30 132.34
лева/обезщетение за забава за периода 09.02.2015 г. до 09.02.2018 г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба/09.02.2018г./ до
окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът е оспорил предявените искове. Твърденията му са били, че не дължал
връщане на посочената от ищеца сума, тъй като отмяната на класирането на проектните
предложения не се дължало на неговото противоправно поведение, изпълнил добросъвестно
задълженията си по етап първи от договора. Оспорил е иска за мораторна лихва като
неоснователен, тъй като не съществувало задължението по главния дълг. Наред с това е
оспорил началната дата, от която се претендира мораторна лихва като твърденията му са, че
до датата на подаване на исковата молба не бил уведомен от ищеца за неговите претенции.
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото протокол
№ 11/09.11.2012г. на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ за класиране на
проектни предложения в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научно-
приложни изследвания в приоритетните области“ – 2012 г. и приложение № 7 към него, че
през 2012 г. Техническият университет – София, чрез екип от свои експерти в Научно
2
изследователски сектор, е взел участие в националния конкурс, посочен в цитирания
протокол./л.5-9/.
Не се спори, а и се установява, че ответникът е участвал в конкурса с проект №
FFNNIPO_12_01386 с тема "Виртуален център за трансфер на in-silico scientia и
технологии ViSTa“. След проведена конкурсна процедура е класиран, като представеният
проект е одобрен за финансиране от ищеца. Въз основа на класирането, на 20.11.2012 г.
страните по делото са сключили договор № ДФНИ М01/0005/20.11.2012 г. със срок на
изпълнение от 24 месеца, по силата на който ответникът е следвало да получи държавно
финансиране в размер на 300 000 лева, предоставено от ищеца за изпълнение на
проекта./л.10-23/.
Не се спори, а и видно от платежно нареждане от 22.11.2012 г. ищецът е превел по
сметка на Т.У.– София авансово част от сумата за финансиране в размер на 98 700 лева за
първи етап на проекта, което обстоятелство не се оспорва по делото.
Не се спори между страните, че със заповед № РД-09-122 от 11.02.2013 г. на
Министъра на образованието, младежта и науката е отменено класирането на участвалите в
конкурса проекти./ л.25-27/.
Тази заповед е била обжалвана пред Върховния административен съд, като с
решение от 12.11.2013 г. по адм. д. № 4146/2013 г. на тричленен състав на ВАС и решение
от 10.06.2014 г. по адм. д. № 4917/2014 г. на петчленен състав на ВАС е била потвърдена и е
влязла в сила./л.28 - 31/.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
По въззивната жалба на Фонд „Научни изследвания“ срещу решението в
отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът намира
следното :
Същото е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените
във въззивната жалба на Фонд Научни изследвания доводи повтарят част от същите
аргументи, които вече са били изтъкнати в исковата молба, допълнителната искова молба и
в производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор.Независимо от това следва да се добави и следното :
Независимо от основателността на главните искове ответникът не дължи
обезщетение за забавено плащане, тъй като задължението за връщане на получени на
отпаднало основание суми не е с определен от закона или страните срок за изпълнение,
3
поради което и на основание чл.84, ал.2 ЗЗД за поставянето на ответниците в забава е
необходима покана, каквато не се доказва по делото да е получена от ответниците преди
датата на исковата молба, поради което и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД правилно е бил отхвърлен
като неоснователни. Развитите във въззивната жалба на Фонд Научни изследвания доводи и
аргументи са относими към възникване на фактическия състав да се иска връщане на
даденото по чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД, но не и от кой момент страната, който
следва да възстанови даденото по договора изпада в забава- за това са приложими общите
правила на чл.84 от ЗЗД, т.е при липсата на срок за изпълнение длъжникът изпада в забава
след поканата/ал.2/.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователа, а обжалваното с тях решение- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3031 от 14.05.2020 г., постановено по търг. дело №
1838/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4