Решение по дело №395/2021 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 23
Дата: 16 април 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20212180100395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Царево, 16.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20212180100395 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„В***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК ***,
представлявано от инж. Г. Т. — Изпълнителен директор чрез процесуален
представител Главен юрисконсулт Д. Б. ЗЛ., срещу: ВЛ. РЮР. С., гражданин
на Р***, с код по БУЛСТАТ ***, адрес: гр. П***, с която са предявенш
осъдителнш искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от
96.28 лева, представляваща главница по фактури, издадени в периода от
25.07.2018г. до ***г. с отчетен период по фактури сумата от 24.27 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.08.2018г. до 11.07.2021г. и
законна лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
плащане.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът ВЛ. РЮР. С. чрез особения си
представител адв.Ст.С. е депозирал писмен отговор, с който е взел становище
за неоснователност и недоказаност на предявения иск, като по отношение на
вземанията, възникнали преди 26.08.2018 и за претендираното върху тях
обезщетение за забава прави възражение, че същите са погасени по давност.
В съдебно заседание за ищеца представител не се явява. Ищецът чрез
процесуалния си представител е депозирал нарочна молба, с която заявява, че
желае да се даде хода на делото в негово отсъствие и че поддържа иска, като
моли съдът да го уважи изцяло и да му присъди сторените от него разноски
по делото.
В съдебно заседание особеният представител на ответника се явява
1
лично, заявява, че поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска,
като присъди на страната сторените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „В и К оператор” по смисъла на
чл.198„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на
потребителите в област Б*** срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия
на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази
разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да
е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК - Б***.
От представения по делото нотариален акт *** *** на нот.*** на
нотариус с рег.№ 370 с район на действие РС-Царево, се установява
безспорно, че ответникът ВЛ. РЮР. С. притежава жилище, което
представлява самостоятелен обект в сграда с *** по КККР на гр. Приморско
и е с административен адрес: ***. При тези данни съдът намира, че
ответникът ВЛ. РЮР. С. като собственик на процесното жилище въз основа
на прехвърлителна сделка от *** притежава качеството „потребител на ВиК
услуги“ от момента на придобиване на правото му на собственост върху
процесния водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
2
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които правила са част
от съдържанието на възникналото между страните по делото облигационното
отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на
публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет -
страницата на водния оператор, като същите са представени и като писмено
доказателство сред кориците на настоящото дело.
Ответникът ВЛ. РЮР. С. е клиент на „В***” ЕАД –Б*** и страна по
валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение на водоснабдения обект с *** и със заведена
партида в базата данни с абонатен № ***
В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия
и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния
период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен
път, посредством използването на мобилно устройство. Водомерът е един на
брой и е разположен в апартамента, поради което ответникът С. е имал
задължението да осигури достъп до водомера. При осъществяване на
електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който е
поставен в близост до самия водомер. Този баркод представлява директна
връзка с базата данни на дружеството, който индикира, че състоянието на
отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато
инкасаторът не успява да влезе в имота, същият набира на самото устройство
режим „служебно отчитане“.
Начинът на електронно отчитане на водомера *** находящ се в имота
на ответника, се удостоверява от представената по делото справка-
извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство,
начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното
устройство. От справка-извлечение за водомера на собствения на ответника
обект се установява, че за отчетния период 08.09.2016г. – 19.07.2019г. са
отбелязани 3 отчета, от които – 2 пъти „служебно” (въведен от служител на
дружеството отчет) като по делото са приложени 2 броя протоколи, съставени
от служител на дружеството по реда на чл.35 ал.5 от Наредба № 4
количество, и 1 път „видян” (служител на дружеството е видял показанията на
водомера).
По делото е представена и справка-извлечение по реда на чл.25 ат ОУ за
отчитането на общия водомер на сградата –етажна собственост, в която се
намира водоснабдения обект на ответника, като видно от справката за
отчетния период 08.09.2016г. – 19.07.2019г. са отбелязани 21 отчета, от които
11 пъти „служебно” (въведен от служител на дружеството отчет) и 10 пъти
„видян” (служител на дружеството е видял показанията на водомера).
3
Разликата /общото потребление/ между количеството питейна вода , отчетено
по общия водомер на сградата и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и количествата по реда на чл.8 ш чл.23 ал.3 за
потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, е разпределена
между всички потребители пропорционално на отчетените по
индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на ал.8 и
чл.23 ал.3 от ОУ количества.
За стойността на предоставените услуги в периода 08.09.2016г. –
19.07.2019г. ищцовото дружество е издало следните данъчните фактури,
които заедно формират задължението на ответника, както следва:
Номер Дата Сума Срок за плащане
********** ***
*** *** *** ***
Видно от реквизити на издадените данъчни фактури, в тях фигурират
отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се
издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги - вода, канал и пречистване, които реквизити са одобрени от
КЕВР с решение -№Ц-1 1/31.05.2016г., решение №БП-Ц-20/
30.11.2017г.,решение ЖД-34/15.12.2017г., решение №Ц-20/28.12.2018г. и
решение №Ц-37/23.12.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (за краткост
Наредбата) услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според
чл. 32 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ), доставянето на
питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения.
Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието
на показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага в случаите на
дистанционно отчитане и при използване на електронен карнет – чл.23, ал.4
от ОУ. Следователно при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно
показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното
устройство. Същият е послужил при изготвяне на представените по делото
фактури. Следователно, безспорно е установено изпълнението на
задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през
процесния период, преминала през инсталацията, което, от своя страна, е
основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на
4
потребител, да заплати извършената услуга.
Съгласно чл. 23, ал.2 от ОУ отчитането на индивидуалните водомери
след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24
часа след отчитане на общия водомер. За процесния обект тази разпоредба не
е прилагана точно в периода 08.09.2016г. – 19.07.2019г. Видно от
приложените по делото 2 броя протоколи, съставени от служител на
дружеството по реда на чл.35 ал.5 от Наредба № 4 количество, в този период
не е бил осигуряван на служителя на дружеството достъп до апартамента на
ответника. Следователно причината за нередовното отчитане е неоказване на
съдействие от потребителя, защото служителят на дружеството, натоварен с
това задължение, има право да начислява служебно потребление само за
период от 6 месеца. Следователно „нерегулярното отчитане” не освобождава
потребителя от задължението му да заплати стойността на консумираната
вода, поради което възраженията на защитата в тази на сока са
неоснователни.
Съгласно чл. 33 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури, а
според чл. 40, ал.1 от Наредбата, услугите В и К се заплащат по цени,
определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. И при нередовно издаване на фактури за
дължимите суми не е налице освобождаване на потребителя от задължението
му за заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е
реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК услугата не се
предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата, поради което
възраженията на особения представител на ответника в тази насока са
неоснователни.
Ответникът не е заплатил своевременно задълженията си по издадените
фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно
изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Бездействието на
потребителя по отношение на плащането е породило правото на
водоснабдителното дружество да предяви вземанията си съгласно описаните
фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава
длъжник.
Съобразно клаузата на чл. 44 от Общите условия потребителят дължи
на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86.
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден на
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
ВиК оператора. Така върху сумите по всяка една от процесните фактура
ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на
падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от
датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Общият
размер на дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане по
процесните фактури е в размер на законната лихва и е равно на сумата на
5
24.27 лева за периода от 25.08.2018г. до 11.07.2021г. Ответникът дължи и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
12.07.2021г.до окончателното изплащане на задължението.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Съгласно чл.8 от
Наредбата, получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него лица и от съответния регулаторен орган.
В случая са налице приети /и одобрени от ДКЕВР/ ОУ, съгласно чл. 5 от
които, потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги съгласно чл.
33, ал.2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Първата
фактура от страна на ищцовото дружество е издадена на 25.07.2018г., поради
което предвиденият в закона тригодишен срок за погасяване по давност на
периодични задължения не е изтекъл към датата на депозиране на исковата
молба -12.07.2021г. Ето защо възражението на особения представител на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията,
възникнали преди 26.08.2018 и за претендираното върху тях обезщетение за
забава, е неоснователно.
С оглед изхода на делото ищцовото дружество има право на
разноски.Съгласно изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда в
рамките, предвидени в Наредба за заплащането на правната помощ (за
краткост Наредбата). Според разпоредбата на чл. 25 ал.1 от Наредбата (към
която препраща чл. 37 от ЗПП) за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съдът, като съобрази, че
размерът на исковете не е висок, отношенията между страните не се
отличават с фактическа и правна сложност и по делото е проведено само едно
съдебно заседание, намери, че справедливо се явява юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Ищцовото дружество е заплатило
държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за назначаването на
особен представител на ответника в размер на 150 лева, които разноски
следва да се възложат в тежест на отвеника.
Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЛ. РЮР. С., гражданин на Р***, с код по БУЛСТАТ *** и
адрес: гр. П***, ДА ЗАПЛАТИ на „В***“ ЕАД –гр.Б*** с ЕИК ***,
6
седалище и адрес на управление:гр.Б***, ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, ет.4,
сумата от 96.28 лева, представляваща главница по фактури, издадени в
периода от 25.07.2018г. до ***г. с отчетен период по фактури 08.09.2016г. -
19.07.2019г., обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от
общо 24.27 лева за периода от 25.08.2018г. до 11.07.2021г. и законна лихва
от датата на подаването на исковата молба -12.07.2021г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК ВЛ. РЮР. С.,
гражданин на Р***, с код по БУЛСТАТ *** и адрес: гр. П***, ДА ЗАПЛАТИ
на „В***“ ЕАД –гр.Б*** с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:гр.Б***,
ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, ет.4, сумата от 350.00 лева , представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Б*** в двуседмичен
срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7