Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260000
04.04.2025г., гр. Дупница
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дупница, ГО, III с-в, в
публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди
двадесет и пета година, в състав:
Районен съдия: Светослав Пиронев
като разгледа докладваното от съдия
Пиронев гр.д. № 804 по описа на съда
за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по гл. XXIX ГПК (съдебна делба във фазата по
извършването й).
С влязло в сила решение №
260002 от 13.01.2022г. по гр.д. № 804/2021г. по описа на РС – Дупница, постановено по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК, поправено с определение № 260030 от 12.04.2022г. по
гр.д. № 804/2021г. на РС-Дупница е допусната делба на следните имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 65365.602.95 по кадастрална карта и кадастралните
регистри на гр. Сапарева баня, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 16,
площ: 236 кв.м., ведно с построените в имота СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР
65365.602.95.2, представляваща
селскостопанска сграда, площ: 16 кв.м., както и самостоятелни обекти в
сграда с идентификатор 65365.602.95.1, разположена в същия поземлен имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР 65365.602.95.1.2, площ: 35 кв.м.,
находящ се на 1 етаж и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР 65365.602.95.1.3,
площ: 67 кв.м., находящ се на 1 етаж, представляващи жилище мезонетен тип, при
следните квоти: за Д. Стоянов Н. – 2/4 ид.ч., за Я.Х.Г. – ¼ ид.ч. и за Х.Я.Г.
– ¼ ид.ч.
С определение на съда от 18.06.2024 г. са приети за съвместно разглеждане
искането на Д.С.Н. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, както и исковете
на Д.С.Н. за разноски за поддържане и
подобрения на процесния имот за сумата от по 8025 лв., претендирана от всеки от
ответниците Я.Г. и Х.Г., както и исковете на Я.Х.Г. срещу Д.С.Н. по чл.
31, ал. 2 ЗС за сумата от 12250 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване за периода от 17.06.2021г. до 17.05.2024 г., ведно със законната лихва
за периода от 17.05.2024 г. до окончателното плащане, както и на претенцията по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 350 лв. за периода от 17.06.2021г. до
17.05.2024г., както и претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК за временно
разпределение на ползуването на имота.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
От приетата във фазата по извършване на
делбата техническа експертиза е видно, че процесният
поземлен имот с идентификатор 65365.602.95 е застроен с двуетажна жилищна
сграда и стопанска постройка, като от парцела не могат да се обособят два
поземлени имота, които да удовлетворяват изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ. По отношение на допуснатата до делба селскостопанска
сграда с идентификатор 65365.602.95.2, с площ 16
кв.м., при изслушване на вещото лице в съдебно заседание е пояснено, че се касае за стара плевня, която понастоящем представлява сграда на
допълващо застрояване, която единствено обслужва основното застрояване, без да
има самостоятелно функционално предназначение. По отношение на заснетите делбените
имоти, заснети в КККР като самостоятелни обекти с идентификатори 65365.602.95.1.2
и 65365.602.95.1.3, е посочено, че представляват едно функционално свързано
жилище, което е неподеляемо.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 9-10) е
видно, че наследодателят Стоил Димитров Н. е починал на 12.06.1993г., а
съпругата му Е. Георгиева Никлина – на 28.01.2019г.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели (свид. Ивайло Кюркчиев, свид. Димитричка Шопова, свид. Таня
Грозданова) се установява, че Д.С.Н. е живял в процесния имот както докато са
били живи родителите му, така и след тяхната смърт, а и към настоящия
момент.
От показанията на свид. Ивайло Кюркчиев
и Димитричка Шопова се установява фактическото извършване на ремонтни дейности,
изразяващи се в саниране на сградата, в която се намира процесното мезонетно
жилище, изграждането на подпорна стена, бетонни пътеки в двора, реконструкция
на селскостопанската сграда, изграждане на локално отопление, ремонт на покрива
и пр. Показанията на тези свидетели се потвърждават и от приетата и неоспорена
при изслушването й съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в
периода от 2019г. до 2021г. в имота е изградена подпорна стена, монтирана е
дворна врата, извършен е ремонт на селскостопанската постройка, положени са
бетонови пътеки, ремонтирани са баня и тоалетна, както и кухня, изградено е
локално парно, ремонтирана е една от стаите, претрисан е покривът, изпълнена е
топлоизолация на фасадата и са поставени ролетни щори. Тези доказателства не
могат да се смятат за опровергани от показанията на свидетелите Таня Грозданова
и Райчо Боровинов, тъй като от тях не могат да се извлекат никакви данни за
състоянието на имота и извършените в него ремонти през релевантния за делото
период. Освен това, двамата свидетели добросъвестно заявяват, че последно са
влизали в имота покрай смъртта на майката на Росица и Д. (Е. Никлина), която
видно от приложеното удостоверение за наследници (л. 9) е починала на
28.01.2019г., т.е. преди извършване на процесните ремонти.
В същото време, показанията на споменатите
свидетели (свид. Таня Грозданова и свид. Райчо Боровинов) съдържат достатъчно
сведения за това, че ищецът Д.Н. фактически е препятствал възможността на Я.Г.
да ползва делбените имоти. Така, според свид. Таня Грозданова преди около 3
години (т.е. около 2021г.) Д. заявил категорично на Я., че не го допуска до
имота, че „нямал работа“ в него и че щял да го допусне „само през трупа му“. В
сходен смисъл са и показанията на свид. Боровинов. По делото не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на обсъдените
показания. Данни в обратен смисъл не се съдържат и в показанията на доведените
от Д.Н. свидетели, в т.ч. тези на свид. Кюркчиев, който единствено заявява, че
не е виждал случаи на спор между Я. и Д. за ползването на имота, но последното
не изключва възможността такъв да се е състоял в негово отсъствие.
От приложения отговор на нотариална
покана (л. 37) се установява, че Д.Н. е получил покана от Я.Г. за заплащането
на наем за ползването на процесните имоти. Доколкото самата нотариална покана
не е преставена по делото е невъзможно да се установи датата на получаването й.
След като отговорът на нотариалната покана е депозиран по делото на
27.09.2021г., то следва да се приеме, че нотариалната покана е получена от Д.Н.
не по-късно от 27.09.2021г. (арг. чл. 181, ал. 1, предл. последно ГПК).
От приложените писмени доказателства
(декларация – л. 94 и справка от СГКК – л. 149-156) се уставовява, че Д.
Стоянов Н. не притежава жилищен имот като единствен собственик.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Относно
способа за извършване на делбата:
Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява посредством: 1) възлагане по реда на чл.
349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по
реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на публична продан.
Основният принцип при избора на способ
за извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален
дял от съсобственото имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС вр.
чл. 69, ал. 2 ЗН). За това от съществено значение са следните обстоятелства:
дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите; налице ли е възможност за обособяване на повече реални дялове от
допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина
на извършване на делбата.
Съгласно дадените с ТР №
63/01.06.1965г. разяснения, когато не е възможно да се образуват реални дялове
за всички наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият
се изнася на публична продан.
В настоящия случай предмет на делбата е
един неподеляем недвижим имот, представляващ жилище от мезонетен тип (което
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри представлява обекти с
идентификатори 65365.602.95.1.2, площ: 35 кв.м., находящ се на 1 етаж и
65365.602.95.1.3, площ: 67 кв.м., находящ се на 1 етаж) и
функционално свързани с него имоти, които нямат самостоятелно функционално
предназначение, а обслужват основното застрояване (поземлен имот с
идентификатор 65365.602.95 и селскостопанска
сграда с идентификатор 65365.602.95.2). Според
вещото лице по изслушаната експертиза, независимо, че е заснето като два
самостоятелни обекта, в действителност процесното жилище от мезонетен тип
съставлява един единствен обект на собственост, от който не могат да се
обособят два жилищни имота, които да отговарят на нормативните изисквания.
Следователно, налице е възможност за обособяване на един единствен дял, в който
следва да бъде включено процесното жилище-мезонет, заедно с функционално
свързаните с него имоти, които нямат самостоятелно предназначение и не могат да
бъдат обособени в отделен дял от него.
Следователно в конкретната хипотеза не
може да се извърши разпределение по реда на чл. 353 ГПК, както и теглене на
жребие по чл. 352 ГПК, тъй като броят на делбените имоти, които имат
самостоятелно функционално предназначение е по-малък от броя на съделителите.
След като е невъзможно всеки от
съделителите да получи реален дял от делбените имоти, то делбата може да се
извърши единствено чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на
имота на публична продан (чл. 348 ГПК).
Основният спорен въпрос в случая се
свежда до това дали са осъществени предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за
възлагане на имота в полза на Д.С.Н., който своевременно е заявил възлагателна
претенция. За да е основателно това искане е негова тежестта да докаже, че при
откриване на наследството на неговия/те наследодател/и, е живял в делбения
имот, както и че същият не притежава друго жилище.
От приложеното удостоверение за
наследници (л. 9-10) е видно, че наследодателят Стоил Димитров Н. е починал на
12.06.1993г., а съпругата му Е. Георгиева Никлина – на 28.01.2019г. От приетата
по-горе фактическа обстановка е видно, че ищецът Д.С.Н. несъмнено е живял в
имота при откриване на наследството на наследодателите му.
Изпълнена е и последната изискуема
предпоставка по чл. 349, ал. 2 ГПК – ищецът „да не притежава друго жилище“. В
съдебната практика (т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 166 от
04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., II г.о. и др.) изрично се
приема, че обсъжданото условие по чл. 349, ал. 2 ГПК означава, че съделителят
не следва да е пълноправен /единствен/
собственик на друг жилищен имот. Няма пречка да е съсобственик на такъв
имот, както и не съставлява пречка извършено прехвърляне на такъв имот
непосредствено преди предявяването на иска за делба или в хода на делбеното
производство. Противно на поддържаното от ответната страна, не е налице пречка
за възлагане по този ред и наличието на учредено в полза на съделител вещно
право на ползване, тъй като вещното право на ползване не представлява
собственост (Решение № 688 от 19.10.1992 г. по гр. д. № 521/1992 г., I г. о.,
ВС).
В настоящия случай от приложените по
делото доказателства (декларация – л. 94 и справка от СГКК - л. 149-156) се
установява, че ищецът Д.С.Н. не е пълноправен собственик на друг жилищен имот,
поради което следва да се приеме, че са осъществени всички предпоставки от
фактическия състав на възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения делбата
следва да се извърши при условията на чл. 349, ал. 2 ГПК като делбеният имот се
постави в дял на Д.С.Н., а дяловете на останалите съделители се уравнят в пари,
както следва: 18675 лв. за Я.Х.Г. (равняващи се на 1/4 от пазарна цена на
имота) и 18675 лв. за Х.Я.Г. (равняващи се на 1/4 от пазарна цена на имота).
По претенциите по сметки на Д.С.Н.
срещу Я.Х.Г. и Х.Я.Г.:
С определение на съда от 18.06.2024 г. са приети за съвместно разглеждане
исковете на Д.Н. за разноски за
поддържане и подобрения на процесния имот за сумата от по 8025 лв.,
претендирана от всеки от ответниците Я.Г. и Х.Г..
При установяване на
действителното извършване на претендираните разноски, от значение за определяне
размера на обезщетението е преценката дали разноските са били необходими за
запазване на вещта или имат характера на подобрения. Общото в двата случая е,
че отношенията между съсобствениците почиват на принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване. В първия случай – когато разноските са били
необходими за запазване на вещта - не е необходимо съгласието на останалите
съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски, без да се
доказва дали същите са увеличили стойността на сградата. Във втория случай –
когато разноските не са били необходими, но фактически са увеличили стойността
на имота – се присъждат действително направените разходи при наличие на
съгласие на останалите съсобственици, а при липса на такова отговорността е до
размера на обогатяването (т.е. по-малката стойност между вложените разходи и
увеличената стойност на дела от съсобствената вещ) – чл. 61 ЗЗД или чл. 60, ал.
3 вр. чл. 59 ЗЗД при наличие на изрично противопоставяне.
В случая от приетата
по-горе фактическа обстановка е видно, че в процесния имот са извършени
твърдените от ищеца разноски, като от приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че подобренията са трайно прикрепени към имота и е невъзможно да
бъдат отделени без да бъде засегната целостта на имота. От заключението на
вещото лице се установява и това, че стойността на извършените разноски се
равнява на 24322 лв., с колкото се е увеличила и стойността на имота в резултат на подобренията, поради което в
настоящия случай наличието на съгласие и/или противопоставяне при извършване на
разноските, не би се отразило на размера на дължимата сума.
В същото време, съдът
намира, че следва да бъде взето предвид това, че в разглеждания казус предмет
на делбата не е цялата сграда с идентификатор 65365.602.95.1, а един от двата
самостоятелни обекти в нея (жилище-мезонет). Междувременно, част от разноските,
претендирани като подобрения, извършени в делбените имоти, фактически
представляват разноски, свързани с цялата сграда и нейните общи части
(претрисане на покрив – 1916,20 лв., топлоизолация на фасадата на сградата към
улицата – 1920 лв., изграждане на подпорна стена – 4417,50 лв.). Стойността на
тези разноски следва да се понесе съразмерно от собствениците на процесното
жилище-мезонет (с обща площ по скици около 102 кв. м. = 35 кв.м. + 67 кв.м.) и
собственикът на самостоятелен обект с идентификатор 65365.602.95.1.1 (с площ
около 33 кв.м., съгласно приложените нотариални актове – л. 28-29 и л. 38),
независимо дали последният съвпада с някой от съделителите. Стойността на тези
разноски, касаещи цялата сграда, а не само някой от делбените имоти, се равнява
на 10729,81 лв. (изчислени от съда при усл. на чл. 162 ГПК съгласно посочените
от вещото лице суми в размер на 4417,50 + 1916,20 + 1920 = 8253,70 лв. + 10 %
печалба + 20 % ДДС), като от тази сума 2622,84 лв. следва да се понесат като
разноски от собственика на неучастващия в делбата самостоятелен обект с
идентификатор 65365.602.95.1.1 (която сума е изчислена от съда при условията на
чл. 162 ГПК, съразмерно на площта на този имот от 33 кв.м. спрямо общата площ
на двата обекта в сградата от 135 кв.м., т.е. 33/135 ид.ч. х 10729,81 лв. =
2622,84 лв.). Следователно, след приспадане на посочената сума в размер на
2622,84 лв. от стойността на извършените разноски според вещото лице в размер
на 24322 лв., се установява, че стойността на подобренията, касаещи процесните
делбени имоти се равнява на 21699,16 лв.
От така определената сума
всеки от ответниците като собственик на ¼ ид.ч. от делбените имоти
следва да заплати сумата от 5424,79 лв., определена съразмерно на дела му в
съсобствеността.
По изложените съображения,
предявените от Д.Н. срещу Я.Г. и Х.Г. искове за подобрения следва да се уважат
до сумата от по 5424,79 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от по 8025 лв. исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед акцесорния характер
на претенцията в полза на ищеца следва да се присъди и претендираната законна
лихва от подаване на претенцията по сметки – 21.11.2023г. до окончателното
плащане.
По претенциите по сметки на Я.Х.Г.
срещу Д.С.Н. и по искането за разпределение на ползването по чл. 344, ал. 2 ГПК:
С определение
на съда от 18.06.2024 г. е приет за
съвместно разглеждане иска на Я.Г. срещу
Д.Н. по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 12250 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода от 17.06.2021г. до 17.05.2024
г., ведно със законната лихва за периода от 17.05.2024 г. до окончателното
плащане, както и на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 350 лв. за
периода от 17.06.2021г. до 17.05.2024г.
В тежест на
ищеца по тази претенция Я.Г. е да докаже, че през процесния период имотът се
ползва от ответната страна, респ. че последната възпрепиятства ползването му от
ищеца; че е отправил писмена покана за ползване на имота или за заплащане на
обезщетение за ползването му; размера на пропуснатата полза (стойността на
дължимия пазарен наем за процесния период), а по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК – актуалния пазарен наем.
В случая от
приетата по-горе фактическа обстановка съдът намира за установено по несъмнен
начин, че през процесния период делбените имоти са ползвани единствено от Д.С.Н..
От същите
става ясно и това, че Д.Н. фактически е препятствал възможността на Я.Г. да
ползва имота, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че е изпълнена и
втората от посочените предпоставки по чл. 31, ал. 2 ЗС. Независимо от това, в
съдебната практика многократно е имало повод да се подчертае, че за да е
основателен иска по чл. 31, ал. 2 ЗС не е необходимо съсобственикът да е
поискал реално да ползва вещта и да доказва, че не е допускан до нея. В тази
връзка се обръща внимание на това, че вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява
имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от
възможността да я ползва според онзи обем права, който притежава в съсобствеността.
Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е
осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или
липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според
правата си. Не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да
ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на
неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме (вж.
напр. Решение № 50120 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2021 г., II г.
о. и цит. там практика). В конкретния случай, по делото не са налице
доказателства Д.Н. да е осигурил реална възможност за ползване на процесния имот.
Различен извод не може да се обоснове от приложения по делото отговор на
нотариална покана (л. 37), с която Д.Н. е изразил готовност да предостави
достъп до имота на Я.Г., но тази готовност е обусловена от множество условия и
предупреждения до насрещната страна, които навеждат на извода, че същата няма
безусловен, а предимно привиден характер. Наред с това, по делото не са
ангажирани никакви доказателства заявените намерения да са последвани и от
конкретни действия, още по-малко същите да са последвани от отказ на Я.Г. да
приеме предоставената възможност за ползване.
Както бе
посочено по-горе, задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика,
лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият
съсобственик изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В случая
ищецът по разглеждания иск – Я.Г. не е ангажирал никакви доказателства, за
това, че на твърдяната от него дата - 17.06.2021г. е отправил писмена покана до
Д.С.Н.. Данни за получаването на такава покана се съдържат единствено в
изявленията на самия Д.Н. (л. 37), но доколкото същите нямат достоверна дата,
то следва да се приеме, че писмената покана е получена от Д.Н. не по-късно от
27.09.2021г., когато е депозирано заявлението му до съда, с което е представил
отговор на получената нотариална покана (л. 36).
Ето защо
следва да се приеме, че предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява недоказан
за периода от 17.06.2021г. до 27.09.2021г., като от приетата по делото експертиза
е видно, че през този период средният пазарен месечен наем е в размер на 174,86
лв., т.е. за обсъждания период се равнява на около 582,86 лв. (определени от
съда при усл. на чл. 162 ГПК).
Следователно
за периода, по отношение на когото са налице предпоставките за уважаване на
иска по чл. 31, ал. 2 ЗС - от 27.09.2021г. до 17.05.2024г. – средният пазарен
наем се равнява на 6964,14 лв. (7547 лв. – 582,86 лв.), поради което за
ползване на притежаваната от Я.Г. ¼ ид.ч., Д.Н. следва да заплати сумата
от 1741,03 лв. (1/4 от 6964,14).
С оглед
акцесорния характер на претенцията частично основателен се явява и искът за
мораторна лихва, каквато се дължи от възприетата по-горе дата на получаване на
поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС (Решение № 155/2014г. на ВКС по гр.д. №
3518/2014г., II г.о., Решение № 155/2014г. по гр.д. № 3518/2014г., II г.о.,
ВКС, Решение № 104 от 17.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 1715/2011г., III г.о., ВКС
и др.). Следователно, предявеният иск следва да се уважи за периода от 27.09.2021г.
до 17.05.2024г. до сумата от 273,48 лв. (определена при усл. на чл. 162 ГПК въз
основа уважения размер на главницата).
По изложените
съображения като основателни следва да се уважат предявените от Я.Г. срещу Д.Н.
искове за сумата от 1741,03 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС, дължимо за периода от 27.09.2021г. до 17.05.2024г., ведно със законната
лихва за периода от 17.05.2024 г. до окончателното плащане и за сумата от
273,48 лв. – мораторна лихва за периода от 27.09.2021г. до 17.05.2024г., като
се отхвърлят като неосноватени исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над
уважения размер от 1741,03 лв. до пълния предявен размер от 12250 лв. и за
периода от 17.06.2021г. до 27.09.2021г., както и иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 273,48 лв. до пълния предявен размер от 350
лв. и за периода от 17.06.2021г. до 27.09.2021г.
С определение на съда от 18.06.2024 г. е прието за съвместно разглеждане и
искането на Я.Г. срещу Д.Н. по чл. 344, ал. 2 ГПК за временно разпределение на
ползуването на имота.
Между страните не е налице спор, а и от
приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че и понастоящем процесните
имоти се ползват единствено от ищеца Д.Н., като страните не са изразили
становище за необходимост от промяна във фактическото ползване. При това
положение следва да се приеме, че доколкото и към момента ползването се
осъществява от Д.Н. и не са налице други основания, които да налагат промяна
във фактическото положение, то разпределението на ползването следва да се
осъществи чрез заплащането на обезщетение от ползвателя на ищеца по тази
претенция Я.Г.. Обезщетението следва да се определи съразмерно на притежавания
от последния дял в съсобствеността (1/4 ид.ч.) и средния месечен пазарен наем,
който в случая се равнява на 258 лв. (видно от приетата без възражения
съдебно-оценителна експертиза). Следователно, претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК
следва да се уважи до сумата от 64,50 лв., равняваща се на 1/4 от средния
пазарен наем за целия имот, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 350 лв.
По разноските:
Съгласно
чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.
По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по
чл. 78 ГПК. Посочените норми са
съобразени с обстоятелството, че производството по съдебна делба е уредено като
особено исково производство, което е предназначено да ликвидира състоянието на
съществуваща съсобственост, а всяка от страните има двойно качество – те са и
ищци, и ответници един спрямо друг. Поради това отговорността за разноски не е
уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в
чл. 78 ГПК. Следователно дължимата държавна такса и останалите деловодни
разноски следва да се понесат от страните съобразно стойността на дяловете им,
а разноските за процесуално представителство се понасят от страните така както
са ги направили. В случаите, когато в делбеното производство са приети за
разглеждане и претенции по сметки, разпределението на разноските следва общите
правила на чл. 78 ГПК, тъй като те зависят от поведението на ответника по тези
искове.
Следователно
Д.Н. има право на разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение по
претенциите по сметки (видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, в който е отбелязано, че за тези искове е платил в брой 1000 лв. –
л. 92), както и за платените във връзка с тези искове разноски за експертиза (в
размер на 300 лв. – л. 166), определени съразмерно на уважената част от
предявените от него претенции по сметки и на отхвърлената част по предявените
срещу него претенции. Следователно Я.Г. следва да заплати в полза на Д.Н.
следните суми: 388,12 лв. – разноски за експертиза и 116,43 лв. – адвокатско
възнаграждение, а Х.Г. следните суми: 101,39 лв. – разноски за експертиза и 337,99
лв. – адвокатско възнаграждение.
Я.Г.
също има право на разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение по
претенциите по сметки (видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, обективиран в пълномощно – л. 137), както и за платените във връзка
с тези искове разноски за експертиза (в размер на 150 лв.), определени
съразмерно на уважената част от предявените от него претенции по сметки и на
отхвърлената част по предявените срещу него претенции. Следователно Д.Н. следва
да заплати в полза на Я.Г. следните суми: 33,56 лв. – разноски за експертиза и 1114,16
лв. – адвокатско възнаграждение.
Х.Г.
също има право на разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение по
претенциите по сметки (видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, обективиран в пълномощно – л. 136), както и за платените във връзка
с тези искове разноски за експертиза (в размер на 150 лв.), определени
съразмерно на отхвърлената част по предявените срещу него претенции.
Следователно Д.Н. следва да заплати в полза на Х.Г. следните суми: 48,60 лв. –
разноски за експертиза и 162 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
дело за делба се събира такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете,
поради което страните дължат следните суми: Д.Н. - 1494 лв., Я.Г. - 747 лв. и Х.Г.
- 747 лв. В допълнение на горното, Д.Н. следва да бъде осъден да заплати още 288,58
лв., представляващи държавна такса по предявените претенции по сметки
(определени съразмерно на отхвърлената част от предявените от него искове и
съразмерно на уважената част на предявените срещу него искове), Я.Г. следва да
бъде осъден да заплати още 640,42 (определени съразмерно на отхвърлената част
от предявените от него искове и съразмерно на уважената част на предявените
срещу него искове) и Х.Г. следва да заплати още 217 лв, (определени съразмерно
на уважената част от предявените срещу него претенции по сметки).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
I. ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на Д.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩЕ-МЕЗОНЕТ, находящо се на част от етаж 1 и етаж 2 от сграда с
идентификатор 65365.602.95.1, адрес на сградата: гр. Сапарева баня, ул.
„Германея“ № 16, състоящо се от коридор, кухня, стълбище, коридор и три стаи,
санитарен възел, брой нива: 2, което жилище-мезонет е идентично с
отразените в КККР като самостоятелни обекти имоти, както следва: 1/
самостоятелен обект с идентификатор 65365.602.95.1.2 съгласно схема №
15-172515-19.02.2021г. издадена по КККР, одобрени със заповед
РД-18-15/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект: няма данни, адрес на имота, гр. Сапарева баня,
ул. „Германея“ № 16, ет. 1, ап. 1, находящ се на етаж 1 в сграда с
идентификатор 65365.602.95.1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65365.602.95, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по
схема: 35 кв.м. , ниво: 1, съседни самостоятелни обекти по схема: на същия
етаж: 65365.602.95.1.1, под обекта: няма, над обекта: 65365.602.95.1.3, стар
идентификатор: няма и 2/ самостоятелен обект с идентификатор
65365.602.95.1.3 съгласно схема
№ 15-172517-19.02.2021г. издадена по КККР, одобрени със заповед
РД-18-15/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект: няма данни, адрес на имота, гр. Сапарева
баня, ул. „Германея“ № 16, ет. 2, ап. 2, находящ се на етаж 2 в сграда с
идентификатор 65365.602.95.1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65365.602.95, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по
схема: 67 кв.м., ниво: 1, съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж:
няма, под обекта: 65365.602.95.1.1, 65365.602.95.1.2, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, ВЕДНО С ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 65365.602.95 съгласно
скица на поземлен имот № 15-172512-19.02.2021г., издадена по КККР, одобрени със
заповед РД-18-15/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни, адрес на поземления
имот: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 16, площ: 236 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 m), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 459, квартал: 0, съседи: 65365.602.94, 65365.602.1087,
65365.602.96, 65365.602.93, 65365.602.1191 и построената в поземления имот СГРАДА С
ИДЕНТИФИКАТОР 65365.602.95.2, предназначение: селскостопанска
сграда, площ: 16 кв.м., брой етажи: 1.
ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Х.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 18675
ЛЕВА, представляваща уравнение на дела във възложения му имот, ведно
със законната лихва от влизане на съдебното решение в сила до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Я.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 18675
ЛЕВА, представляваща уравнение на дела във възложения му имот, ведно
със законната лихва от влизане на съдебното решение в сила до окончателното й
изплащане.
II. ОСЪЖДА Я.Х.Г., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 5424,79 ЛЕВА, представляваща
стойността на извършени от Д.С.Н. разноски за поддържане и подобрения на
делбените имоти, находящи се в гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 16 (жилище-мезонет, находящо се на част от етаж
1 и етаж 2 от сграда с идентификатор 65365.602.95.1, идентично с отразените в
КККР като самостоятелни обекти имоти с идентификатори 65365.602.95.1.2 и
65365.602.95.1.3, поземлен имот с идентификатор 65365.602.95 и
селскостопанска сграда с идентификатор 65365.602.95.2), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 21.11.2023г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски, а
именно: 388,12 ЛЕВА – разноски за
експертиза и 116,43 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 5424,79 лева до пълния предявен размер от 8025 лева.
ОСЪЖДА Х.Я.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 5424,79 ЛЕВА, представляваща стойността на
извършени от Д.С.Н. разноски за поддържане и подобрения на делбените имоти,
находящи се в гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 16 (жилище-мезонет, находящо се на част от етаж
1 и етаж 2 от сграда с идентификатор 65365.602.95.1, идентично с отразените в
КККР като самостоятелни обекти имоти с идентификатори 65365.602.95.1.2 и
65365.602.95.1.3, поземлен имот с идентификатор 65365.602.95 и селскостопанска
сграда с идентификатор 65365.602.95.2), ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 21.11.2023г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 337,99 ЛЕВА – разноски за експертиза и 101,39 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 5424,79 лева до пълния предявен размер от
8025 лева.
III. ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Х.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** следните
суми: 1741,03 ЛЕВА - обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползване през периода от
27.09.2021г. до 17.05.2024г. на полагащите се на Я.Х.Г. идеални части в делбените имоти, находящи се в гр. Сапарева баня, ул.
„Германея“ № 16 (жилище-мезонет,
находящо се на част от етаж 1 и етаж 2 от сграда с идентификатор
65365.602.95.1, идентично с отразените в КККР като самостоятелни обекти имоти с
идентификатори 65365.602.95.1.2 и 65365.602.95.1.3, поземлен имот с
идентификатор 65365.602.95 и селскостопанска сграда с идентификатор
65365.602.95.2), ведно със законната лихва за периода от 17.05.2024 г. до
окончателното плащане и 273,48 ЛЕВА
– мораторна лихва за периода от 27.09.2021г. до 17.05.2024г., както и сторените
по делото разноски, а именно: 33,56 ЛЕВА
– разноски за експертиза и 1114,16 ЛЕВА
– адвокатско възнаграждение, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над уважения
размер от 1741,03 лв. до пълния предявен размер от 12250 лв. и за периода от
17.06.2021г. до 27.09.2021г. и за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 273,48 лв. до пълния предявен размер от 350 лв. и за периода от
17.06.2021г. до 27.09.2021г.
ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на Я.Х.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от 64,50
ЛЕВА месечно, дължима срещу ползването на притежаваните от Я.Х.Г. идеални
части в делбените имоти, находящи се в гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ №
16 (жилище-мезонет, находящо се на част
от етаж 1 и етаж 2 от сграда с идентификатор 65365.602.95.1, идентично с
отразените в КККР като самостоятелни обекти имоти с идентификатори
65365.602.95.1.2 и 65365.602.95.1.3, поземлен имот с идентификатор 65365.602.95
и селскостопанска сграда с идентификатор 65365.602.95.2), считано от датата на
влизане в сила на решението в частта по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК до
окончателното извършване на делбата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Я.Х.Г., ЕГН: ********** по чл. 344, ал. 2 ГПК за
разликата над сумата от 64,50 лв. до пълния предявен размер от 350 лв.
ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Я.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сторените по делото разноски, а именно: 48,60 ЛЕВА – разноски за експертиза и 162 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
IV. ОСЪЖДА всяка от страните да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Дупница, държавна такса, както следва:
-
Д.С.Н., ЕГН: ********** – 1782,58 ЛЕВА.
-
Я.Х.Г., ЕГН: ********** – 1387,42 ЛЕВА.
-
Х.Я.Г., ЕГН: ********** – 964 ЛЕВА.
УКАЗВА на страните, че в
6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение следва да отбележат
същото в Агенция по вписванията, Служба по вписванията.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да
се връчат на страните.
Районен съдия: