Р Е Ш Е Н И Е
Номер
5 14 януари Година 2020 Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
На шестнадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар
СИМОНА КАЙКИЕВА
Прокурор
МИТКО ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело номер 1215 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв. С.З. в
качеството му на защитник на подсъдимия Д.И.П., против Присъда №106 от 04.07.2019г.,
постановена по НОХД 3015/2018г. по описа на Старозагорски районен съд.
С обжалваната присъда подсъдимият Д.И.П.
е признат за виновен в това, че на 28.06.2016 г. в гр. Стара Загора извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – като е нанесъл побой на М.Й.М. на обществено място
и е управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „***“,
модел “***“ с рег. № ***, с човек – М.М. на предния капак на автомобила, поради
което и на основание чл.325 ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден на пробация със
следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 1 година – с периодичност два пъти седмично; 2. Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 година, както и обществено порицание,
което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Община Стара Загора.
Подсъдимият Д.И.П. е осъден да заплати на частния
обвинител и граждански ищец М.Й.М. сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му от деянието, предмет на настоящото обвинение
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на нанесените му
телесни увреждания, както и страх за здравето и живота му, довели до състояние
на страхова невроза, лишаване от нормален сън и душевно спокойствие, в резултат
на „возенето“ му върху капака на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия Д.И.П., ведно със законната лихва, считано
от 28.06.2016г. до окончателното й изплащане. В останалата му част до
претендирания размер от 5 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият Д.И.П. е осъден да заплати в полза на
Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР, гр. Стара Загора сумата от 158,70
лева /сто петдесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща
направените разноски по досъдебното производство. Подсъдимият Д.И.П. е осъден да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител М.Й.М. сумата от 640 /шестстотин
и четиридесет/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият Д.И.П. е осъден да заплати в полза на
Държавата по бюджетна сметка на Районен съд - Стара Загора сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева, представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския
иск съобразно уважения му размер.
Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е
неправилна и е постановена в нарушение на процесуалните правила, касаещи
необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и
едностранно е възприел фактическата обстановка, което е довело до мотиви,
некореспондиращи с доказателствата по делото. Твърди се, че по време на
съдебното следствие Районен съд Стара Загора отделя внимание на въпроси, които
са извън предмета на доказване в наказателния процес. Излагат се доводи за
нанесена лека телесна повреда и от пострадалия М. на подсъдимия, поради което
се обсъжда и приложението на института на реторсията. Освен това, твърди се, че
пострадалият е причинил имуществени вреди по автомобила на Д.П.. Ето защо се
иска атакуваната присъда да бъде
отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, а предявеният граждански иск да
бъде изцяло отхвърлен.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв. Б.Б.
счита, че въззивната жалба е неоснователна. Моли да бъде потвърдена присъдата
на първоинстанционния съд като обоснована и правилна.
Частният обвинител и граждански ищец М.М. поддържа
изложеното от повереника си.
Защитникът на подсъдимия – адв. Светозар З. поддържа
въззивната жалба. Твърди, че има допуснати грешки в мотивите на съда и в
посочените съдебни актове на другите съдилища. Моли съда да отмени присъдата и
да върне делото за разглеждане от друг състав на районния съд.
Подсъдимият Д.И.П. поддържа изложеното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият Д.И.П. моли да бъде отменена присъдата му.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Подсъдимият Д.И.П. е предаден на съд за престъпление
по чл.325, ал.1, вр. с чл. 54 НК за това, че на
28.06.2016 г. в гр. Стара Загора извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – като е
нанесъл побой на М.Й.М. на обществено място и е управлявал моторно превозно
средство – собствения си лек автомобил марка „***“, модел “***“ с рег. № ***, с
човек – М.М. на предния капак на автомобила.
В първоинстанционното производство са събрани всички
доказателства, необходими за пълното и обективно изясняване на
правнорелевантните факти – разпитани са поисканите от страните свидетели,
приобщени са материалите по прокурорски преписки №3458/2016г. на РП Стара
Загора и №3418/2016г. на ОП Стара Загора, както и материалите по НЧХД
№2198/2016г. по описа на Старозагорски районен съд.
От съвкупния анализ на всички събрани доказателства се
установява, че на инкриминираната дата около 19.00ч. подсъдимият Д.П. е
паркирал лекия си автомобил до този на св. Л. М.на паркинга пред болница „***“ в
гр. Стара Загора, което последната видяла от прозореца на лечебното заведение,
в което работела. Въззивният съд намери за доказано по несъмнен начин, че това
паркиране до лекия автомобил на М.подсъдимият е предприел с цел да я притесни,
поради факта, че същата не отвърнала на проявения личен интерес към нея. Не се
доказва обстоятелството, че Дончев е пребивавал на паркинга, за да осъществи
свиждане със свой познат Й. Ж., доколкото е установено, че това лице е било
изписано повече от седмица преди това. Категорично се установява обаче, че към
този момент подсъдимият непрестанно е търсел св. М.по телефона на работното
ѝ място, което наложило същата да разясни ситуацията на персонала от
отделението, дори и на охраната, и да помоли да отклоняват повикванията. П. е
обикалял и около блока, в който Л. М.живее. С влязла в сила присъда по НЧХД
№2198/2016г. по описа на Старозагорски районен съд подсъдимият е признат за
виновен в това, че на 23.06.2016г. /т.е. само пет дни преди инкриминираната по
настоящето дело дата/ в град Стара Загора чрез разлепването на обяви е
разгласил публично позорни обстоятелства за Л. М.М.– извършва сексуални услуги
срещу заплащане – престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 НК. Следователно,
налице са достатъчно доказателства, за да се приеме, че П. на 28.06.2016г. е
изчаквал св. М.на паркинга в непосредствена близост до нейния автомобил,
осъществявайки по този начин допълнителен психически тормоз спрямо нея. Събрани
са и категорични доказателства, че такъв тормоз П. е осъществявал и по
телефона, докато свидетелката е била у дома си.
При така установеното е съвсем разбираемо смущението
на М.от появата на подсъдимия непосредствено до автомобила ѝ и то в края
на работното време, когато се очаквало същата да си тръгне от работа и
съответно да се качи в автомобила. Ето защо свидетелката помолила сина си –
частния обвинител М.М. да я посрещне. Св. М. преживявал в последните месеци
заедно с майка си психическия тормоз, който подсъдимият упражнявал спрямо нея,
поради което веднага взел такси и се насочил към указаното място. Насочил се
към автомобила на подсъдимия, настоявайки същият да излезе и да изясни какво
всъщност иска от майка му. П. обаче излязъл от автомобила с палка в ръка и, без
да говори, замахнал към св. М.. Последвало сборичкване, като подсъдимият
съборил свидетеля на земята и му нанесъл няколко удара с палката по тялото. На
побоя присъствали пациенти от болницата и случайно преминаващи граждани, които
подали сигнал та тел.112 и се намесили, за да преустанови подсъдимият
физическото насилие. Като чул, че се очаква полицейски екип, П. решил да
напусне мястото на инцидента, при което се качил в автомобила си и запалил
двигателя. Св. М.М. застанал пред автомобила, за да му попречи да избяга. П.
обаче потеглил с автомобила и след сблъсъка с него М. паднал на предния капак
на превозното средство. Свидетелят бил принуден да се хване за чистачките, за
да не падне, тъй като автомобилът увеличил скоростта си. Така, със св. М.М.
върху предния капак, подсъдимият продължил да се движи по ул. „Герасим Папазчев“,
след което завил по бул. „Руски“ в посока север. Междувременно М. викал за
помощ и удрял по предното панорамно стъкло, за да преустанови подсъдимият
движението. Водач на таксиметров автомобил видял ситуацията и се опитал на
няколко пъти да „засече“ автомобила, за да го принуди да спре. Успял да го
стори едва на светофара с бул. „Славянски“. За щастие, съвсем наблизо се
намирал полицейски патрул – свидетелите П. Т.и Г. К., които веднага се притекли
да окажат съдействие.
От заключението на СМЕ по писмени данни се установява,
че от побоя М.М. получил три двойно контурирани кръвонасядания на гърба, двойно
контурирано кръвонасядане по дясната предмишница, оток и кръвонасядане по
дясната киткова ставна област, разкъсно-контузни рани по левия лакът и лявата
предмишница, охлузвания по двете колене.
Горните увреждания са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Установеният профил на кръвонасяданията – двойно
контурирани съответства на средството, с което свидетелят М. сочи, че е бил
нанесен побоя от подсъдимия – палка.
П. е представил СМУ от 29.06.2016г. , в което са
отразени отоци и кръвонасядания по лявата слепоочна област на главата и лява
слепоочна област на лицето, оток, кръвонасядане и охлузване по лявото коляно.
Сами по себе си обаче тези констатации не са достатъчни, за да обосноват
твърденията на подсъдимия, че св. М.М. му нанесъл юмручни удари в главата,
докато още се намирал в лекия автомобил. Действително, по делото не са
разпитани /не са и посочени конкретно/ свидетели очевидци на побоя, въпреки че
се събрали доста хора. За тази част от инцидента като гласни доказателствени
средства следва да се обсъдят единствено твърденията на участниците в него –
обясненията на подсъдимия и показанията на св. М.. За това как е протекъл
контактът помежду им и кой какви
действия е извършил въззивният съд също дава вяра на показанията на св. М.М.,
тъй като не само същите са последователни и убедителни, но и се подкрепят от
заключението на СМЕ по писмени данни. За останалите обстоятелства, свързани с
предисторията на инцидента, както и с последващата му част, показанията на М.
се подкрепят и от показанията на разпитаните свидетели М., Ц., П., Н., А.,
както и от показанията на полицейските служители, отзовали се след спирането на
автомобила. Обясненията на П. не намират опора в обсъдения по-горе
доказателствен материал и представляват защитна теза. Категорично е установено
че подсъдимият не е бил заплашен от св. М.и придружаващо го лице, за да се види
принуден да нанесе побоя с палка.
Ето защо, дори да се приеме, че отразените в СМУ
увреждания подсъдимият е получил при този инцидент, то се налага изводът, че
същите са му били причинени в хода на сборичкването с М., след като е връхлетял
върху него с палката. В този смисъл не са налице законови основания за
прилагане института на реторсията.
Несъстоятелни са доводите, че М.М. сам скочил върху
предния капак. Същите не намират подкрепа в показанията на разпитаните
свидетелите.
В случая правилно е прието, че деянието съставлява престъпление
по чл.325 ал.1 НК, доколкото побоят е бил нанесен на публично място и е
провокирал възмущението на събралото се множество. Същото се отнася и за
управляването на лекия автомобил с намиращия се пострадал върху предния капак.
И в двата случая подсъдимият е извършил непристойни действия, с които грубо е
нарушил обществения ред и е демонстрирал явно неуважение към обществото.
Във връзка с доводите на П., изнесени в личната му
защита, за правото му на свободно придвижване, следва да се отбележи, че всеки
е длъжен да упражнява гарантираните му от Конституцията и закона права, без да
нарушава или смущава същите права, гарантирани и на останалите членове на
обществото.
Въззивният съд намери, че при определяне вида на
наказанието първоинстанционният съд е проявил снизхождение, което не може да
бъде споделено, но, поради липсата на протест и въззивна жалба от частния
обвинител, липсват процесуални правомощия в тази част присъдата да бъде
изменена.
Размерът на предявения граждански иск е правилно отмерен
и е достатъчен да компенсира причинените на частния обвинител физически и
морални болки и страдания.
Изложеното налага присъдата на Старозагорски районен
съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В полза на частния обвинител и граждански ищец М.М.
следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №106 от 04.07.2019г., постановена по НОХД
3015/2018г. по описа на Старозагорски
районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.П. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител и граждански ищец М.Й.М. ЕГН ********** ***
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.