РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№2573/10.12.2019г.
гр. Пловдив, 10.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХVІ състав в открито заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка
Журналова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 2832 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр. Пловдив против Решение № 1249 от 01.07.2019г. на Пловдивски районен съд,
постановено по АНД №3246 по
описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление №36-0000260/22.06.2018г.
на А.В.Г.-Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация“
Пловдив, с което на К.Е.Ч., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.
105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 40, изр.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния
съд, е неправилен и незаконосъобразен.
Твърди,
че в случая не е налице изначална липса на изискуем от закона документ, а е
налице виновно извършено бездействие от страна на водача, изразяващо се в
непопълнени имена и начален час на работната му смяна.
Претендира се отмяна на
решението на районния съд, респективно потвърждаването на Наказателно
постановление.
Ответникът
по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: на 06.06.2018
г. К.Ч. управлява лек таксиметров автомобил „Шевролет Нубира”
с рег.№***, собственост на Н.М.. Около 10.30 часа същият е спрян за проверка от
служители на 05 РУ на МВР Пловдив в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, ул.
„Съединение” до бл.151. Поискано е съдействие от Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Пловдив. В хода на проверката е установено, че Ч. извършва
таксиметров превоз на пътници с пътна книжка МВ №2072/21.03.2018 г., като в
същата не са вписани дата на започване на работа, името и фамилията, както и
час на започване на работа в пътен лист № 000001. Установено е, че до момента
на проверката, от началото на деня са
извършени 14 броя курса. Тези факти са установени от дневен финансов
отчет, отпечатан върху електронна контролна лента от електронен таксиметров
апарат с фискална памет ЕС020085 с фискална памет 46082057. Установеното е
нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Съставен е АУАН,
подписан от Ч. без възражения.
Последвало е издаването на Наказателно
постановление №36-0000260/22.06.2018г. от А.В.Г.-Главен инспектор към Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив,
с което на К. Ч., е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 105, ал.1
от ЗАвП за нарушение на чл. 40, изр.1 от Наредба № 34
от 06.12.1999г. на МТ.
Районният съд е приел за доказано
вмененото във вина на Ч. нарушение на разпоредбата на чл. 40, изр. 1 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Отменил е НП като е приел, че нормата
на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е специална по отношение
на тази на чл.105, ал.1 от същия закон и административнонаказващият
орган неправилно е приложил санкционната норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвП.
Изводите на районния съд са правилни и законосъобразни поради следното: Съгласно чл. 105, ал.1 от ЗАвП
за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за
които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв.
Съгласно чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с: глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Нормата на чл. 40 на Наредба № 34 от
06.12.1999 г. изисква от водача да
попълва редовно и точно пътната книжка, в която датите и часовете в нея се
записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват задължително с нула
отпред.
При липсата на вписване пътната книжка е само набор от бланки, които, за да са
валидни, трябва да бъдат попълнени. В Приложение № 12 към наредбата е посочен
образецът на пътната книжка, официално е обявено в упътването, че пътната
книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата на таксиметров
автомобил и всеки водач попълва отделен пътен лист за своята смяна. Без попълване на текстова и цифрова част, без подпис
на водача липсва изобщо пътен лист. Приложение № 12 извежда и детайлизира тези
изисквания именно и във връзка с изискването на чл. 40 от Наредба 34/1999 г. на
МТ за редовно и точно попълване на пътната книжка, която съдържа на всяка отделна
страница отделен пътен лист.
В
случая правилно районният съд е приел, че нарушението е доказано от фактическа страна
и Ч. като водач на таксиметров автомобил с бездействието си и неизпълнението на
разписаното в Наредбата задължение редовно и точно да попълва пътната книжка, е
осъществил административно нарушение по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г.
Верни са изводите за неправилно
приложение на санкционната норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвП.
Действително в случая е приложима нормата
на чл. 93, ал.1 от ЗАвПр, предвиждаща наказание именно за извършване на обществен
превоз на пътници, каквито са таксиметровите услуги без документи, които се
изискват по силата на чл. 12а, ал.5 от ЗАПр. във вр. с чл. 40 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, което изцяло кореспондира на установената
фактическа обстановка.
В заключение следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници вменява на всеки водач, редовно и точно да
попълва пътната книжка. Правното основание за санкциониране при нарушение на
тази нормативна разпоредба е чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 1249 от 01.07.2019г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД №3246 по
описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.