Р Е Ш Е Н И Е
№ ……12.05.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД №
178/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „И.Л.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Г.Д.М.,
подадена чрез адв. И.Г., АК - Шумен, срещу Решение № 17/ 24.01.2022 г. по НАХД
№ 1005/ 2021 год. по описа на Районен съд - Добрич.
Според касатора
обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата
обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Счита, че е налице
нарушение на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като неправилно било посочено мястото на
нарушението с оглед факта, че според приложените товарителници № 1, № 2 и № 3
МПС с рег. № ТХ7542ХТ е натоварено в гр. Балчик, поради което според касатора
това е мястото, където е водачът е допуснат до управление. Намира за неправилен изводът на съда относно
личността на водача, тъй като според гласните доказателства и пътен лист №
313350/ 29.09.2020 г. МПС е управлявано от водач на име С.С., а не от приетия
от съда – Т.Т.. Настоява, че е останал неизяснен въпросът дали се касае за
допуснат до управление водач, който не притежава карта за квалификация или се
касае за неосигурено правилно ползване на дигитален тахограф във връзка с това,
че е допуснат един водач да управлява с дигиталната карта на друг водач, което
представлява различно от процесното нарушение, а именно нарушение на чл. 32, §
1, изр. 1 от Регламент № 165/2014 на Европейския парламент и Съвета. Твърди, че
не е отчетен и фактът, че е налице нарушение на чл. 42, т. 4 във връзка с чл. 6
от ЗАНН относно изпълнителното деяние. Иска да бъде отменено
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отменено
НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се
представлява.
Представителят на
ДОП счита подадената жалба за неоснователна. Излага становище, че нарушението е
доказано по безспорен начин, поради което решението на РС следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване
на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение
Районният съд е потвърдил Наказателното постановление, с което на дружеството е
наложено наказание, за това че при извършена на 19.03.2021 г. около 14.00
проверка в сградата на ОО „АА“ – Добрич, след приключване на тематична проверка
на превозвача „И.Л.“ ООД, притежаващ Лиценз на Общността за превоз на товари с
№ 12958, е констатирано, че фирмата превозвач, в качеството си на юридическо
лице е допуснала на 29.09.2020 г. да бъде извършен обществен превоз на товари
от водача Т.Т., ЕГН **********, с МПС от категория N3, който не е притежавал карта за
квалификация на водача. В издаденото НП е указано, че водачът е притежавал
карта за квалификация, но същата е с изтекъл на 01.08.2019 г. срок на валидност.
За установеното при проверката е съставен АУАН на 19.03.2021 г., в който е
записано, че са нарушени разпоредбите на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП). В АУАН е отразено, че като доказателство са
иззети товарителница 2 броя, справка от програма за карта за квалификация на
водач, разпечатка от картата на водача (б.а. – има се предвид дигиталната карта
към тахографа). След съставяне на АУАН е
издадено обжалваното пред РС НП, с което АНО е описал идентична обстановка,
като е посочил същите правни норми за нарушение и е наложил на дружеството
наказание „имуществена санкция“ на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП
в размер на 3000.00 лв. (три хиляди лева).
Съдът е приел, че фактическата
обстановка е такава, каквато е описана в АУАН и НП, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е
квалифицирано правилно. Обсъдил е сторените във въззивната жалба възражения и е
изложил мотиви защо не ги приема за основателни. Обосновал се е защо счита, че
не може да се приеме конкретното деяние за маловажен случай, като е указал, че
предвидената санкция е определена по фиксиран размер в закона.
Касационният състав
споделя изводите на първоинстанционния съд. В съдебното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
съдебното Решение на това основание. Доказателствата, на които съдът се е
позовал, са описани в АУАН, приложени към административнонаказателната
преписка, поради което е неоснователно и голословно да се твърди, че за първи
път в съдебното производство са посочени елементи от състава на деянието и са
събирани доказателства. Съдебната практика е еднопосочна, че НП, АУАН и
приложените към последния доказателства представляват една съвкупност и като
цяло съставляват мотивите към издаване на съответните актове. Нарушението е
описано ясно и конкретно, като съдът е изтълкувал правилно закона и го е
приложил точно.
Касаторът оспорва извода
на съда, че е управлявал водачът Т.Т., като се позовава на гласните
доказателства и представения към въззивната жалба пътен лист, от който черпи
твърдението същевременно си, че може би не е установено точното нарушение. Тези
възражения са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил мотиви в тази
насока. Настоящият състав ги споделя, като се има предвид, че дори и водачът С.С.
да е управлявал същото МПС, то това е било по различно време от управлението на
Т.Т. и това е видно от разпечатката от дигиталната карта към тахографа,
приложена по делото. В този смисъл безспорно е установено нарушението и не е
налице претендираната неяснота за предмета на същото.
Неоснователно е
възражението и относно извода на съда за мястото на нарушението. Допускането до
управление на водача е не мястото на натоварване, а мястото на излизане от
гаража със съответния вид МПС без наличие на карта за квалификация на водача. В
случая излизането от гаража е в град Добрич, както е посочено в НП, а водачът е
допуснат на това място до управление, след като картата му е изтекла година
преди датата на управление.
Неоснователно е
позоваването и на гласните доказателства. Св. Топалов дава уклончиви отговори,
но потвърждава, че той е попълнил товарителницата. Така дадени показанията
относно управлението правилно не са кредитирани от РС.
Предвид изложеното касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Добрич, І касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 17/ 24.01.2022 г. по НАХД № 1005/ 2021 год. по описа на Районен
съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: