О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
737
гр.
Пловдив, 21.03.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, XV състав, в закрито заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
като разгледа административно дело № 487 по
описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.221, ал.4 от Закона за
митниците /ЗМ/.
Образувано е по
жалба на „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „*****, представлявано от управителя Й. К., против Решение № 32-33766/25.01.2023
г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е отказано спиране изпълнението
на Решение № 32-343988/11.10.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас.
В жалбата се твърди
нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт. Излагат се
съображения, че искането за спиране е направено на основание чл.221, ал.2 от Закона
за митниците /ЗМ/ и компетентен да се произнесе е директора на Агенция
„Митници“. Сочи се нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. Според жалбоподателя в оспореното решение е
разгледана съвсем друга хипотеза, тази на чл.221, ал.3 от ЗМ, в каквато насока
органът не е бил сезиран и не е изложил мотиви относно съмнението за
несъответствие с разпоредбите на митническото законодателство и реалната опасност
да бъде нанесена непоправима вреда. Иска се обявяване нищожността на оспореното
решение, алтернативно отмяната му като незаконосъобразно.
По допустимостта:
Жалбата
е подадено от лице с правен интерес – адресат на оспореното решение. Оспорения
административен акт е връчен на 07.02.2023 г., а жалбата е подадена директно в
Пловдивски административен съд на 20.02.2023 г., т. е. в законоустановения
14-дневен срок. Изложеното налага извод за допустимост на жалбата.
Съдът
намира за установено, следното от фактическа страна:
С Решение № 32-343988/11.10.2022
г. на директора на ТД Митница Бургас са определени за вземане под отчет и
заплащане вносно мито в размер общо на 11 871.00 лв. и данък върху добавената
стойност в размер общо на 23 926.00 лв. На основание чл. 114, § 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, са определение и лихви (върху
вносното мито и върху ДДС), считано от 22.04.2022 г., която е дата на
възникване на митническото задължение и на задължението за ДДС, до датата на
връчване на решението. За периода от 22.04.2022 г. до 02.11.2022 г. (датата на уведомяване
на солидарния длъжник) дължимите лихви са изчислени в размер на 127,94 лева за
мито и в размер на 1289,35 лева за ДДС. Дружеството е уведомено, с получаване
на посоченото решение, че на основание чл.196, ал.2 от ЗМ същото подлежи на
предварително изпълнение.
Съгласно чл. 84 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 83, ал. 2 от ЗДДС, титуляря на режим транзит с
МRN 22ВG00101521646129 - „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „*****, е определен за солидарно
отговорен за заплащане на горепосочените задължения за мито и ДДС.
С писмо рег. № 32-444922/20.12.2022
г., директорът на Дирекция „Митническа дейност и методология“ уведомява директора
ТД Митница Бургас, че срещу негово Решение № 32-343988/11.10.2022 г. е постъпила
жалба, поради което се иска предоставяне на административната преписка по
издаването му за произнасяне. Същата е изпратена до директора на Агенция
„Митници“ с писмо рег. № 32-453063/29.12.2022 г.
С писмо рег. № 32-18519/16.01.2023г. на директора на
Дирекция „Митническа дейност и методология“ е указано на директора на
териториалната дирекция, че следва да се произнесе по направеното в жалбата
искане с рег.№ 32-441453/16.12.2022г. за спиране на производството, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.221, ал.3 от ЗМ компетентен е директорът на ТД
митница Бургас.
Видно от
съдържанието на жалбата на „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД с рег.№ 32-441453/16.12.2022г. против
Решение № 32-343988/11.10.2022 г. на директора ТД Митница Бургас, дружеството
жалбоподател е поискало изпълнението на оспореното решение да бъде спряно на
основание чл.221, ал.2 от ЗМ, „поради
възникналите, предвид доказателствата за приключване на режима, обосновани
съмнения за несъответствие на издадения административен акт с разпоредбите на
митническото законодателство“. В жалбата е посочено още, че „налице е и втората предпоставка на
разпоредбата, а именно вече реално нанесена вреда на „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД
гр.Пловдив като солидарен длъжник, тъй като решението е изпратено за изпълнение
и в НАП Пловдив вече е образувано изпълнително дело“. Изложено е още, че е
налице и „реалната възможност вредата да
стане непоправима, предвид вече наложените запори и ограничения в работата на
дружеството“. Изрично в жалбата е посочено, че тъй като в настоящия случай
не е налице хипотезата на чл.3 на чл.221 от ЗМ, то компетентен да се произнесе
е директора на Агенция Митници.
При
така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Необходимо е
да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона. Акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална
или по степен винаги е нищожен.
Необходимо е да се отбележи, че
учредяването и обемът на компетентност на всеки административен орган е посочен
в конкретният материален закон. Нормите уреждащи компетентността не могат да
бъдат тълкувани разширително, а единствено стриктно.
Съгласно §1, т. 1 от
ДР на АПК, административният орган е органът, който принадлежи към системата на
изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон,
включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи
обществени услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на
законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С
оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни
актове следва да е установена със закон. Такъв орган по отношение на искането
за спиране на Решение № 32-343988/11.10.2022 г. на директора ТД Митница Бургас
с доводи за съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на
митническото законодателство и реалната възможност да бъде нанесена непоправима
вреда по смисъла на чл.221, ал.2 от Закона за митниците е директора на Агенция
"Митници".
Съвсем различна е
хипотезата на чл.221, ал.3 от ЗМ, според която когато с решението по чл. 19б се установяват митническо задължение и/или други
публични държавни вземания, неговото изпълнение може да бъде спряно от органа,
който го е издал, ако в срока за обжалване на решението бъде предоставено
обезпечение в размер на главницата и лихвите, като обезпечението може да бъде
паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция и за срока на
спирането се дължи законна лихва. Необходимо е да се отбележи, че и ал.2 и ал.3
на чл.221 от ЗМ касаят спиране изпълнение на решение по чл.19б от ЗМ, т.е. и
двете алинеи сочат решение, с което се установява митническо задължение и/или
други публични държавни вземания. Но очевидно законодателят е предвидил двете
хипотези (по ал. 2 и по ал. 3 на чл. 221 от ЗМ), при наличието на които
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението по чл.
19б може да бъде спряно при наличието на различни условия, като компетентният
да стори това административен орган във всяка една от тези хипотези е различен.
Компетентен да се произнесе по искането за спиране ще е органа издал решението
по чл.19б от ЗМ само в случай, че в срока за обжалване на решението бъде
предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите.
Нещо повече, в случая
ответния орган изобщо не е коментирал и доводите на дружеството жалбоподател,
че са налице доказателства за приключване на режима, не е обсъдено и съответствието
на издадения акт с разпоредбите на митническото законодателство, както и
настъпилите вреди за дружеството.
Доколкото в случая,
искането на „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на
Решение № 32-343988/11.10.2022 г. на директора ТД Митница Бургас (направено в
жалбата срещу решението) е с доводи за съмнение за несъответствие на
оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство и реалната
възможност да бъде нанесена непоправима вреда по смисъла на чл.221, ал.2 от ЗМ
и не е предоставено обезпечение, то компетентен да се произнесе е именно директорът
на Агенция Митници. Както е посочено и в жалбата на дружеството до директора на
Агенция Митници в настоящия случай не е налице хипотезата на чл.3 на чл.221 от
ЗМ. Нещо повече, по делото не са представени доказателства за делегиране на
правомощията за произнасяне на директора ТД Митница Бургас по чл.221, ал.2 от
ЗМ. Видно и от съдържанието на приложеното по делото Решение № Р-30/32-21097 от
17.10.2023г. (началото, втори абзац), директора на Агенция Митници е посочил,
следното: „по отношение на искането за
спиране изпълнението на обжалваното решение, предвид обстоятелството, че с него
са установени публични задължения за мито и ДДС, директорът на Агенция
„Митници“ намира, че е приложима разпоредбата на чл.221, ал.3 от ЗМ, съгласно
която компетентен да се произнесе по искането е органът, издал решението, а
именно директорът на ТД Митница Бургас“. Тук отново следва да се отбележи,
че и ал.2 и ал.3 на чл.221 от ЗМ касаят спиране изпълнение на решение по чл.19б
от ЗМ, с което именно се установява митническо задължение и/или други публични
държавни вземания.
Следователно в случая директорът на ТД Митница Бургас
не е разполагал с компетентност да издаде оспореното решение по направеното от „УНИСПЕД
ИНС“ ЕООД искане за спиране на предварителното изпълнението на Решение № 32-343988/11.10.2022
г. на директора ТД Митница Бургас. Предвид гореизложеното следва да бъде
прогласена нищожността на Решение № 32-33766/25.01.2023 г. издадено от директора
на ТД Митница Бургас, а преписката следва да бъде изпратена на компетентния
административен орган за ново произнасяне, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 32-33766/25.01.2023 г. на директора на ТД
Митница Бургас, с което е отказано спиране изпълнението на Решение №
32-343988/11.10.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на Агенция Митници за произнасяне по искането на
„УНИСПЕД ИНС“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнението на Решение №
32-343988/11.10.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас направено в жалба
рег.№ 32-441453/16.12.22г., при спазване на дадените от съда указания, като ОПРЕДЕЛЯ
14-дневен срок за произнасяне, считано от датата на влизане в сила на
настоящото определение.
Определението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: