М О Т И В И към Присъда № 319 от 22.10.2010
г., постановена по н. о. х. дело № 1986 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимия Й.В.М. *** за престъпление по чл. 343 в
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) за това, че на 07.07.2010
г. в с. С. е управлявал лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с ДК № *****,
собственост на Д.В. ***, без да притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, наложено му с наказателно постановление (НП) № 001122/ 08.05.2009 г.
на Началника на РУП- С., връчено му лично на 10.09.2009 г. и влязло в законна
сила на 17.09.2009 г.
Подсъдимият се признава за виновен по така предявеното му обвинение, изразява
съжаление за извършеното и моли за налагане на по- леко наказание. Служебният
му защитник счита, че в случая са налице предпоставките за освобождаване на
подсъдимия по реда на чл. 78 а от НК и моли за налагане на „глоба” в минимален
размер.
Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като също
намира, че следва да се приложи институтът на чл. 78 а от НК и деецът да се
освободи от наказателна отговорност с налагане на „глоба”.
Районен съд- Пазарджик, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 07.07.2010 г. св. Й. Г. съвместно с
полицаите Р. и М. били изпратени в с. С. по сигнал, че лице управлява лек
автомобил без да притежава СУМПС. При пристигането си установили, че това е
подсъдимия, който управлявал лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с ДК № *****,
собственост на Д.В. ***. За извършеното нарушение му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 831929/ 08.07.2010 г. по чл.
150 от Закона за движение по пътищата (ЗДв.П), който бил подписан от лицето без
възражения.
След
направена справка в РУП- Септември се установило, че подсъдимият е управлявал
МПС в едногодишен срок от наказването му за същото деяние по административен
ред с НП № 001122/ 08.05.2009 г. на Началника на РУП- С., влязло в законна сила
на 17.09.2009 г.
При
привличането си като обвиняем подсъдимият е дал обяснения, като се е признал за
виновен и е изразил съжаление за извършеното. Заявил е, че е неграмотен и
затова нямал шофьорска книжка, като карал кола само в махалата си в селото, а
не и по асфалтираните улици, за да не влиза в движението.
Съдът проведе производството по
делото по реда на съкратеното съдебно следствие по
глава XXVII от НПК и възприе описаната фактическа обстановка посредством
доказателствата, събрани на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 283 във връзка с чл. 373 ал. 3 от НПК, а
именно- обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите Г., Г. и Г. и
писмените доказателства по делото- АУАН № 831929/ 08.07.2010 г., НП № 001122/ 08.05.2009
г., справка за съдимост, удостоверение от сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик,
характеристична справка, декларация за материално положение и имотно състояние.
При
така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна
съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил обективните и субективни признаци
на състава на чл. 343 в ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като на 07.07.2010 г. в
с. С. е управлявал лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с ДК № *****,
собственост на Д.В. ***, без да притежава СУМПС и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние.
Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си, като е имал представи за всички обективни
елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на обществено
опасните последици- действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда
е самото поведение на лицето, който е знаел, че управлява МПС без да притежава свидетелство за
управление, т.е. като неправоспособен водач и в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние.
От приложената към материалите на
ДП справка за съдимост (л. 10) се установява, че подсъдимият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК. Отделно от
това, от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи
на възстановяване, а санкцията, предвидена за съответния вид престъпление, е
„лишаване от свобода” до 2 години. В този смисъл са налице материалноправните
предпоставки деецът да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление, като му се наложи административно наказание. Независимо
от обстоятелството, че в случая обвиняемият е бил предаден на съд с обвинителен
акт, а не с предложение на прокурора за освобождаване от наказателна
отговорност, съдът е длъжен да приложи реда на чл. 78 а ал. 1 от НК винаги,
когато за това съществуват изискуемите условия. В този смисъл с присъдата
деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание „глоба”.
При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелствa съдът съобрази направеното от същия
пълно самопризнание, оказаното цялостно съдействие на разследващите органи,
изразеното разкаяние и съжаление от извършеното в проведеното съдебно
заседание, както и затрудненото му материално и социално положение (ДСМИС- л. 22).
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат отрицателните
му характеристични данни (л. 8). Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред, ниската правна
култура на лицето и недостатъчния самоконтрол.
Поради гореизложеното, съдът прие
изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и определи
наказанието „глоба” в минималния размер, предвиден в санкцията на чл. 78 а ал.
1 от НК от 1 000 (хиляда) лева. Размерът на същата съдът съобрази най-
вече със затрудненото материално положение на лицето- безработен, с ниски
доходи, без собствено недвижимо имущество или МПС, в която връзка намира, че
налагането на санкция в по- висок размер би се явила необоснована и
несправедлива с оглед целите на закона и личността на дееца. С така наложеното
наказание по вид и размер, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция на закона, като се въздейства предупредително и
възпитателно както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
/Александър Точевски/