Р Е Ш Е Н И Е
10.02.2021 г.
Номер 36 2 0 2 1 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на деветнадесети януари 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело номер 263 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на В.Д.Ж. ***, срещу Решение изх. № З-838-1/03.06.2020 г. на Главния архитект на Община Сапарева баня, с което отказва да одобри инвестиционен проект за „Сграда за обществено обслужване“ в ПИ с идентификатор 65365.602.1153 по КККР на гр. Сапарева баня. Жалбоподателят поддържа, че отказът на Гл. архитект на Община Сапарева баня е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден при неправилно приложение на закона и неправилно интерпретиране на фактическата обстановка. Не е погасено правото на строеж, поради изтекла давност. Моли отказът да бъде отменен и Гл. архитект да се произнесе отново по административната преписка с произтичащите от това законни последици. Претендират се направените съдебни разноски. Представени са и писмени бележки от процесуалния му представител адвВ..
Ответникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. И., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира намаляване на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя при уважаване на жалбата. Представя писмени бележки.
По делото е приета и съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Л., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения отказ на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите на чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна, поради което ще я уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният отказ за одобряване на инвестиционен проект от страна на Гл. архитект на Община Сапарева баня е постановен в противоречие с приложимите материално – правни норми.
В конкретната хипотеза, ответникът – Главният архитект на Община Сапарева баня се произнася по направеното заявление от жалбоподателя с Решение изх. № З-838-1/03.06.2020 г., с което отказва да одобри инвестиционен проект „Сграда за обществено ползване“ в ПИ с ид. 65365.602.1153 по КККР на Община Сапарева баня.
По делото са представени писмени доказателства за сезирането на административния орган с такова искане, както и съответните документи към него, подробно описани в заявлението с вх. № З-838/27.05.2020 г.
В производството по делото не са оспорени приложените документи към заявлението, които се ползват с доказателствена сила.
В процесният случай със Заявление с вх. № З-838/27.05.2020 г. жалбоподателят, в качеството му на възложител по чл. 140 ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 161 от ЗУТ, е поискал съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж. Прилага и виза за проучване и проектиране по чл. 140 ал. 2 от ЗУТ за „Сграда за обществено обслужване“ изх. № ОАГ-37/29.07.2015 г., както и комбинирана скица на поземления имот и комплексен доклад.
От приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че към момента на отчуждаването през 1966 г. имот пл. № 1235, кв. 23 по регулационния план от 1956 г. на гр. Сапарева баня е бил собственост на Г.В.Г.. Имотът е реституиран през 1996 г. с пл. № 2829, кв. 125 по регулационния план на гр. Сапарева баня на наследниците на Г.В.Г. – Н.Г.Ж., Р.Г.Г., Е. Г.Г.и К.Г.Г.. От 10.02.1999 г. имотът е собственост на В.Д.Ж. – ½ ид.ч. и на К.Г.Г. – ½ ид. ч., на основание нотариален акт за покупко – продажба № 52, том І, рег. № 662, дело № 94/1999 г., вписан вх. рег. № 179/19.02.1999 г., акт № 114, том І, дело № 335/1999 г.
През 1966 г. имот пл. № 1235, кв. 23 по регулационния план от 1956 г. на гр. Сапарева баня, собственост на Г.В.Г., е бил отчужден по реда на ЗПИНМ за изграждане на лятно кино. По регулационния план на гр. Сапарева баня имотът е с пл № 2829, кв. 125 и отреждането му е за ГНС – 380 кв. м. и за улица – 863 кв.м. Тъй като мероприятието не е започнало и от имота може да се образува самостоятелен парцел, по реда на чл. 1 ал. 2 от ЗВСВНОНИ, по ЗТСУ и др. благоустройствени закони миотът е реституиран на наследниците наГ.Г.с Решение № 2745/29.11.1996 г. по адм. дело № 3463/1995 г. на Върховния съд на Р. България. В последствие имотът е заменен от община Сапарева баня и е съставен Акт № 121/12.11.2013 г. за публична общинска собственост на поземлен имот с ид. № 65365.602.1154 по КК на гр. Сапарева баня с площ от 6 298 кв.м., част от който е поземлен имот с пл. № 2829, кв. 125 по регулационния план на гр. Сапарева баня с площ от 1 243 кв.м.
Доводите на административния орган за отказ за одобряване на инвестиционния проект, са обосновани с погасено право на строеж, като се сочи, че прилагането на чл. 67 от ЗУТ, а именно 5 годишна давност за правото на строеж, която в случая била налице, води до извода, че Ж. няма качествата на възложител по смисъла на чл. 161 ал. 1 от ЗУТ, съответно не може да бъде заявител по реда на чл. 144 ал. 1 от ЗУТ.
Настоящият състав на съда счита, че административният орган не се е съобразил с изключението заложено в разпоредбата на § 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, което е цитирано и в ТР № 1 от 04.05.2012 г. на ВКС, ОСГК, по ТД № 1/2011 г., където изрично се сочи, че „никога не се погасява по давност и правото на строеж, отстъпено като обезщетение за отчужден недвижим имот“. 5 – годишният давностен срок не тече и не се прилага в случаите, когато правото на строеж е получено като обезщетение за отчужден недвижим имот. Отчуждаването представлява отнемане в полза на държавата или общината имот за задоволяване на определени обществени нужди, които няма възможност да се задоволят по друг начин, като същото е допустимо само по силата на закон и след предварително и равностойно обезщетение /чл. 101 от ЗС/.
В настоящето производство таакова отчуждаване е налице, както е посочено по – горе, през 1966 г. по реда на ЗПИНМ за изграждане на лятно кино. В.л. изрично в о.с.з. от 19.01.2021 г. сочи, че „имот № 1235, кв. 23 по плана от 1956 г. на гр. Сапарева баня е идентичен с имот № 2829, кв. 125 по плана от 1982 г. и част от него представлява имотът, върху който е получено правото на застрояване като обезщетение. Има съвпадение между отчуждения имот, реституирания имот и имотът, върху който е получено правото на строеж“. Така установеното отчуждавене дава възможност на жалбоподателя да се ползва от специалните разпоредби на закона, относно придобитото от него ограничено вещно право, в случая § 11 от ДР на ЗУТ.
По делото не се спори, че Община Сапарева баня отстъпва право на строеж срещу получен от нея недвимим имот въз основа на договор за замяна, сключен на 02.05.2005 г. В посоченият договор за замяна В.Д.Ж. и К.Г.Г., собственици на имот с пл. № 2829, кв. 125 по плана на гр. Сапарева баня, заменят описания имот с общински имот, а именно: УПИ, съставляващ парцел ІІ в кв. 125 по плана на гр. Сапарева баня заедно с право на строеж, съгласно одобрен проект за построяване на сграда за обществено обслужване върху 370 кв.м. върху имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ, съставляващ парцел І в кв. 74 по плана на гр. Сапарева баня. Договорът за замяна е сключен на основание Решение № 11 от Протокол № 17 от 29.04.2005 г. на Общински съвет гр. Сапарева баня. След придобиване в собственост на заменения имот с пл. № 2829, кв. 125, с площ от 1243 кв.м. по плана на гр. Сапарева баня, от страна на В.Ж. и Р.К.З., в качеството си на наследник на К.Г.Г., община Сапарева баня учредява право на строеж с Договор № 2 от 16.09.2011 г. Правото на строеж е учредено в полза на горепосочените собственици безвъзмездно, именно като обезщетение заради отчуждения имот от общината върху 373 кв.м. върху поземления имот с ид. 65365.602.1153 по кадастралната карта на гр. Сапарева баня. В потвърждение на това е и че УПИ, съставляващ парцел І в кв. 74 по плана на гр. Сапарева баня и поземлен имот с ид. 65365.602.1153 по КК на гр. Сапарева баня са идентични.
На
21.03.2016 г. Р.З.продава нейната идеална част с площ от 183.50 кв.м. и правото
на строеж на „Ф.“ ЕООД. В.л. в заключението си по приетата експертиза изрично
сочи, че към настоящият момент в имота е изградена четириетажна сграда за
търговия с площ от 187 кв.м., напълно завършена, собственост на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *********
, което води до извод, че правото на строеж е упражнено частично и не попада в хипотезата на изтекла давност по чл. 67 от ЗС.
От приложените и приети по делото доказателства, включително и приетата и неоспорена експертиза е видно, че се касае за първоначално отчужден имот, за който обезщетението е било извършено чрез предоставяне на друг имот, като в последствие, тъй като мероприятието, за което е бил отчужден не е било започнало, то същият имот е бил реституиран на наследниците с решение на ВС на Р. България. В този смисъл процесното право на строеж не е погасено по реда на чл. 67 от Закона за собствеността – 5 – годишен давностен срок, а е налице приложението на § 11 от ДР на ЗУТ – не се погасява по давност правото на строеж, отстъпено като обезщетение за отчужден недвижим имот, доколкото безвъзмездното право на строеж е получено именно като обезщетение за отчуждения недвижим имот.
С оглед на горното, правото на строеж учредено в полза на Ж. с Договор № 2/16.09.2011 г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост, вписан в службата по вписванията при ДРС под № 171, том 11, вх. рег. № 2973, учредено за ПИ с ид. 65365.602.1153 по КК на гр. Сапарева баня одобрена със Заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-10-155/06.06.2011 г. на Началника на СГКК – Кюстендил, не е погасено към датата на подаване на Заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по който се издава разрешение за строеж вх. № З-838/27.05.2020 г.
С оглед на гореизложеното,
жалбоподателят Ж. притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ал.
1 от ЗУТ, съответно може да бъде заявител по реда на чл. 144 ал. 1 от ЗУТ. Законодателят
изисква инвестиционният проект да се изработва от възложител, на чието име се
издава и разрешението за строеж, а последният следва да е лице, което е
собственик на имота или да има право да строи в чужд имот – чл. 139 ал. 1 и ал.
2, чл. 149 ал. 2, чл. 160 и чл. 161 ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл не са налице
пречки да бъдат одобрени представените инвестиционни проекти, респективно издаденото разрешение за строеж.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав, приема че Отказът на Главния архитект на Община Сапарева баня да одобри инвестиционен проект за „Сграда за обществено обслужване“ в ПИ с ид. 65365.602.1153 по КККР на гр. Сапарева баня, обективиран в Решение изх. № З-838-1/03.06.2020 г., следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне, съобразно изложеното по – горе. При това следва да ползва събраните по настоящето дело доказателства, както и нови представени пред него такива и като се ръководи съобразно тук изложените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, както и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, ответникът следва да им заплати направените разноски, съобразно представените доказателства за това в приложения списък, като счита, че адвокатският хонорар отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
По тези съображения и на основание чл. 172 ал. 2, във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
Отменя Отказ на Главния архитект на Община Сапарева баня, обективиран в Решение изх. № З-838-1/03.06.2020 г., във връзка със Заявление вх. № З-838/27.05.2020 г. на В.Д.Ж., с адрес: ***.
Връща преписката на административния орган за произнасяне по направеното заявление, съобразно дадените указания за приложение и тълкуване на закона.
Осъжда Община Сапарева баня да заплати на В.Д.Ж., ЕГН ********** ***, сумата от 1010 / хиляда и десет/ лева, направени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: