Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 19.03.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет
и трети февруари година
2021
в открито
съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Йоанна Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10476 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на Г.П.В., чрез адв. И.С.
срещу „И.м.б." ООД (предишно „А.Ф." ООД), ЕИК ********* и „А.ф.Б."
ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 15 000 евро, като получена на отпаднало основание, по прекратен
Брокерски договор № 01085/2019 със страни - Г.П.В. - клиент от една страна и „А.Ф."
ЕООД, ЕИК ********* - финансова институция, от друга страна, ведно с законна
лихва върху общата главница от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумите. Претендира
разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 09.04.2019г.
ищецът сключил Брокерски договор № 01085/2019 с първия ответник „А.Ф."
ООД, по който превел сумата от 5 000
евро, в деня на сключване, а на 11.04.2019г. още 10 000 евро. Заявява, че в
договора като обслужваща компания на „А.Ф.“ ЕООД е посочено „А.Ф. БГ“ ЕООД. Поддържа,
че след като разбрал, че ответното дружество няма лиценз за инвестиционен
посредник от КФН, изпратил уведомление за прекратяване на договора, връчено на
„А.Ф." ООД, по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Поддържа още, че Брокерски договор
№ 01085/2019г. е нищожен, поради противоречие със закон, както и поради
невъзможен предмет, поради което дадените суми подлежат на връщане. Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответното
дружество „И.м.б." ООД (предишно „А.Ф." ООД), ЕИК *********,
уведомено при условията на чл.50, ал.4 ГПК, в законоустановения едномесечен
срок не е депозирало отговор на исковата молба. В съобщението изрично е
отразено, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
Ответното дружество „А.ф.Б." ЕООД, ЕИК *********,
уведомено при условията на чл.50, ал.4 ГПК, в законоустановения едномесечен
срок не депозира отговор на исковата молба. В съобщението изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
адв. С. поддържа предявения иск. Прави се искане на основание чл. 239 от ГПК за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответните дружества, както и да
бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ответните дружества, редовно уведомени,
не са депозирали отговори на исковата молба, редовно и своевременно призовани, не са е явили, не са изпратили представител в
съдебно заседание, не са взели становище по спора, не са ангажирали
доказателства.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца
и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.239, ал.1 вр. с чл.238,
ал.1 от ГПК.
В
хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът като констатира, че ответните дружества не са
представили в срок отговори на исковата молба, не са се явили в първото
заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие, както и че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, намира
че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.238, ал.1 и чл.239,
ал.1, т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор
по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците са
му били изрично съобщени с нарочно съобщение, уведомен при условията на чл. 50,
ал.4 ГПК - арг. чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, не се е явил в първото съдебно
заседание проведено на 23.02.2021г., въпреки редовното си призоваване, както и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие - арг. чл.238,
ал.1 от ГПК. Искът е и вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства - арг. чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не следва да мотивира решението си по
същество, доколкото го постановява при условията на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като претенциите следва да бъдат
уважени изцяло в претендираните с исковата молба размери.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково
производство и обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в
т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство
по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в
хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска.
Предвид
така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите,
посочени в приетия на лист 113 списък по чл. 80 ГПК се явява основателно и
следва да бъде уважено в размер на 9 438.50 лв., от които: 40 лв.
представляващи заплатена държавна такса по обезпечителното производство по
гр.д. № 9859/2019г. по описа на СГС, ІІІ Б въззивен състав, 980 лв., представляваща
заплатен адвокатски хонорар, 1 173.50 лв. представляваща внесена държавна
такса по настоящото производство, 1 430 лв. представляваща заплатен
адвокатски хонорар, 15 лв. представляваща заплатена такса за издаване на 3 броя
съдебни удостоверения, 2 900 лв. депозит за допуснато обезпечение по
ч.гр.д. № 9859/2019г. по описа на СГС, ІІІ Б въззивен състав, както и сумата от
2 900 лв., представляваща депозит за допуснато обезпечение по настоящото
производство.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.м.б." ООД (с предишно име „А.Ф."
ООД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис 2 и „А.ф.Б."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, да заплатят солидарно на Г.П.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 505 сумата от 15
000 /петнадесет хиляди/ евро, получена на отпаднало основание, по прекратен
Брокерски договор № 01085/2019 със страни - Г.П.В. - клиент от една страна и „А.Ф."
ЕООД, ЕИК ********* - финансова институция, от друга страна, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на исковата молба – 08.08.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „И.м.б." ООД (с предишно име „А.Ф." ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 2 и „А.ф.Б." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплатят на Г.П.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски пред СГС, общ размер на 9 438.50
лв.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК
неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
СЪДИЯ: