Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.07.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на единадесети май година
2021
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. -
Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10213 описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e отрицателен установителен иск с пр. основание чл.124, ал.1 от ГПК, както и иск
по чл.179, ал.2 от ЗЗД.
По реда на чл.211 ГПК за съвместно
разгреждане са приети насрещени искове с пр. основание чл.79, ал.1, пр. І ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр.
чл.432 ТЗ, вр. чл.60 от ЗН.
По
изложените в искова молба обстоятелства ищците Х.С.Н. ЕГН ********** и И.-А.Х.Н.
ЕГН ********** са предявили срещу „Б. „Д.“ ЕАД, ЕИК ********, обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 179,
ал.1 ЗЗД да бъде признато за установено, че вземането на ответната банка по
договор за ипотечен кредит от 18.06.2008г., сключен между „Б.Д.”ЕАД и
наследодателката на ищците С.И.А.-Н., за сумата от 230 000лв. - кредит със срок на издължаване 360 месеца, не
съществува поради погасяване по давност, както и да бъде постановено заличаването
на вписаната с нотариален акт №46, том XLIII, дело №30615/2008г., вх.
per.№44963 от 23.06.2008г. по описа на Служба по вписванията-гр.София,
подновена на 08.05.2018г. договорна ипотека върху недвижим имот - апартамент
№9, намиращ се в гр.София, район „Средец”, на външната сграда на бул.”********със
застроена площ 112.88 кв.м, заедно с таванско помещение №9, с площ 7.60 кв.м и
мазе №13, с площ 9.80 кв.м, заедно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата и мястото, върху което е построена. Претендира разноски.
Ищците
твърдят, че са наследници по закон на С.И.А.-Н., б.ж. на гр.София, починала на
27.03.2018г. Сочат, че на 18.06.2008г. наследодателката им С.И.Н. е сключила с
ответника „Б.Д.”ЕАД договор за ипотечен кредит, съгласно който Банката й е
отпуснала ипотечен кредит в размер на 230 000лв., със срок за издължаване 360
месеца. Твърди се, вземането на банката е обезпечено чрез учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на С. А.-Н., а именно:
апартамент №9, намиращ се в гр.София, р-н „Средец”, на външната сграда на бул.”********със
застроена площ 112.88 кв.м, заедно с таванско помещение №9 с площ 7.60 кв.м и мазе №13 с площ 9.80 кв.м, заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото, върху което
е построена. Договорната ипотека била учредена с нотариален акт №46, том XLIII,
дело №30615/2008г., вх. per. №44963 от 23.06.2008г. по описа на Служба по
вписванията -гр. София.
Сочи се още, че кредитът не е бил обслужван
редовно, поради което на 08.02.2012г. е станал предсрочно изискуем и на
30.08.2012г. „Б.Д.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, предмет на разглеждане по гр.д.№40962/2012г. по описа на
СРС, 76 с-в. На 10.09.2012г. в полза на ответната банка били издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които е образувано изп.д. №
4278/2012г. по описа на ЧСИ М. М.. Ищците твърдя, че с влязло в сила на
17.07.2013г. разпореждане от 09.07.2013 г., издадено по гр.д. №40962/2012г. по
описа на СРС, 76 с-в, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по
делото са обезсилени на основание чл.415, ал.5 от ГПК, в резултат на като
изп.д. №4278/2012г. по описа на ЧСИ М.М.е прекратено. Поддържат, че с молба вх.
№16-10-03043807.06.2019г. поискали „Б.Д.”ЕАД да заличи вписаната с нот.акт №46,
том XLIII, дело №30615/2008г., вх. рег.№44963 от 23.06.2008г. по описа на СВ
-гр.София и подновена на 08.05.2018г. договорна ипотека върху гореописания
недвижим имот, собственост на наследодателката им. С писмо от 19.06.2019г.
банката отказала заличаване на учредената договорна ипотека. Молят исковете да
бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответната „Б.Д.“ ЕАД, в който е изложено становище за неоснователност на
исковете. Не се оспорва факта, че на 18.06.2008 г. между „Б.Д.“ ЕАД в
качеството й на кредитор и С.И.А.-Н., наследодател на ищците е сключен договор
за ипотечен кредит с „Б.Д." ЕАД за сумата от 230 000 лв., като за
обезпечение на вземането на банката е учредена договорна ипотека върху следния
недвижим имот: апартамент №9, находящ се в гр. София, бул. „**********,
собственост на С. А.-Н.. Кредитът не бил обслужван редовно, поради което е
подписано Допълнително споразумение на 24.08.2010г. Длъжницата продължила да не
обслужва редовно кредита и той е станал автоматично предсрочно изискуем на
08.02.2012 г. Посочва, че на 30.08.2012 г. банката е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С.И.А.-Н.. На
10.09.2012 г. в полза на банката са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително дело №4278/2012
по описа на ЧСИ М. М.. С определение от 09.07.2013 г., постановено по гр. д.№40962/2012г.
на СРС, съдът е отменил издадената на 10.09.2012 г. заповед за изпълнение и е
обезсилил изпълнителния лист срещу С. Н.
Ответникът сочи, че във връзка предвид отменената заповед за изпълнение
и обезсиления изпълнителен лист, издадени по заповедното производство, Банката
е извършила необходимите счетоводни операции по кредита за сторниране на
начислените лихви съгл. т. 20. 2 от Общите условия към договора за ипотечен
кредит, които се явяват недължими от клиента, тъй като предсрочна изискуемост
на кредита не е настъпвала. Оспорва се като неоснователно заявеното от ищците
възражение за погасяване на вземането по давност. Твърди, че ищците, в
качеството им на наследници на С.И.А.-Н. са уведомени за настъпила предсрочна
изискуемост като са им връчени покани-уведомления съответно изх.
№01-20-05704/02.09.2019 и изх. №01-20-05705/02.09.2019г. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В
законоустановения срок „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, е депозирала насрещна искова молба срещу Х.С.Н. и И.
– А.Х.Н., с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 предл. I от ЗЗД във вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, във вр.чл.60 ЗН, за осъждане на
ответниците, като законни наследници на С.И.А.-Н. да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД дължимите по договор за банков кредит от
18.06.2008г. суми, както следва:
главница: 229 466,83 лева; договорна лихва: 171 534,03 лева за периода
от 01.10.2011 г. до 19.09.2019 г.; обезщетение за забава: 2 087,38 лева за
периода от 05.11.2011 г. до 19.09.2019 г.; обезщетение за забава: 4 461,85 лева
за периода от 20.09.2019 г. до 02.12.2019 г.; заемни такси: 10 735,81 лева, от
които: такса управление: 8 507,14 лева, начислена на основание чл. 12 от
Договора за кредит във връзка с т. 24.1.2 от Общите условия, такса изискуемост:
120 лева, начислена на основание чл. 12 от Договора за кредит, във връзка с т.
20.2 от Общите условия; служебна застраховка: 1 346,17 лева, начислена на
основание т. 26 във връзка с т. 13.5 от Общите условия е начислена служебна
застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на Банка ДСК; такса
подновяване на ипотека: 762,50 лева, начислена на основание чл. 12 и чл. 13 от
Договора за кредит, във връзка с т. 17.2 от ОУ, както и законна лихва, считано
от 03.12.2019 г. до окончателно погасяване на задължението, дължими разделно и
по равно от ответниците- всеки по ½ част. Претендира се и присъждане на
разноски.
В насрещната искова молба се твърди, че
по силата на Договор за ипотечен кредит от 18.06.2008 г. „Б.Д.“ ЕАД е
предоставила кредит в размер на 230 000.00 лева на С.И.А.-Н., наследодател на
ответниците. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 360 месеца, считано
от датата на неговото усвояване - 25.06.2008г. Сочи се, че за обезпечаване
вземането по Договора за кредит кредитополучателят е учредил договорна ипотека
върху следния недвижим имот: апартамент №9, находящ се в гр. София, бул. „********,
вх. ********За предоставения кредит страните са се уговорили, че
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ДСК Уют". Към датата на сключване на договора за
ипотечен кредит базовият лихвен процент е 4,69%, а стандартната надбавка е в
размер на 3,1 проценти пункта, която е намалена с 0,5 % или лихвеният процент
по кредита е общо 7,29%. Кредитът е погасяван чрез равни месечни вноски,
съгласно предоставения на кредитополучателя погасителен план, неразделна част
от договора за кредит, като за падежна дата е опредено всяко 05-то число на
месеца. На 24.08.2010 г. поради нередовно обслужване на кредита между страните
по Договора за кредит е сключено допълнително споразумение, с което по
отношение на дълга в размер 230 590 лева е уговорен гратисен период за
издължаване на главницата по кредита от 9 месеца, без да се променя крайният
срок за погасяване. В срока на гратисния период кредитополучателят заплащал
част от месечната лихва по погасителен план в размер 1 176 лева. Към датата на
сключване на споразумението лихвеният процент е в размер 8,79 %. След преструктурирането кредитът е погасяван
редовно до месец ноември 2011г. Поради непогасяване в срок на дължимите
месечни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т.
20.2, раздел VII „Отговорности и санкции" от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от Договор за ипотечен
кредит от 18.06.2008 г. и Допълнително споразумение от 24.08.2010 г. във връзка
с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, кредитът автоматично е
осчетоводен в предсрочно изискуем. Банка ДСК е подала заявление за издаване на ЗИ
и изпълнителен лист срещу С.И.А.-Н.. На 10.09.2012 г. в полза на Б.Д. ЕАД са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на който е
образувано изпълнително дело №4278/2012 по описа на ЧСИ М. М., per. №786. С
определение от 09.07.2013 г., постановено по ч.гр. д. 40962/2012г. на СРС, ГО,
76 състав, съдът е отменил издадената на 10.09.2012 г. заповед за изпълнение и
е обезсилил изпълнителния лист срещу С. Н., като е прекратено и изпълнителното дело. Банката е
извършила необходимите счетоводни операции по кредита за сторниране на
начислените лихви съгл. т. 20. 2 от Общите условия към договора за ипотечен
кредит, които се явяват недължими от клиента, тъй като предсрочна изискуемост
на кредита не е настъпвала. Заявява, че на 20.05.2019 г. в „Б.Д.“ ЕАД е
постъпила молба от ответниците с вх. № 492/ 20.05.2019г., с която в качеството
си на наследници са поискали заличаване на договорната ипотека в полза на
Банката върху недвижимия имот, обезпечение по договора за кредит. Поради
непогасяване в срок на дължимите месечни вноски и допусната забава в плащанията
над 90 дни, на основание т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции" от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част
от Договор за ипотечен кредит от 18.06.2008 г. и Допълнително споразумение от
24.08.2010 г. във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКрИ, „Б.Д.“ ЕАД е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като са ответниците са
уведомени за това на 13.09.2019г. На 20.09.2019 г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, като не са погасени общо 95 броя погасителни вноски.
С определение № 29874 от з.с.з. на
17.12.2019г., на основание чл. 211 ГПК, предявените от „Б.Д.“ ЕАД насрещни осъдителни искове са приети за съвместно разглеждане в
производството.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на
насрещния иск от ответниците Х.Н. и И.-А.Н., в който насрещните искове са
оспорени, като неоснователни. Твърди се, че вземанията на банката са погасени
по давност. Ответниците не оспорват, че праводателката им С.И.А.-Н. е сключила
с „Б.Д.”ЕАД договор за ипотечен кредит от 18.06.2008г., съгласно който и бил
отпуснат ипотечен кредит от 230 000лв., със срок за издължаване 360 месеца. Сочат,
че кредитът не е бил обслужван редовно, поради което е станал предсрочно
изискуем и на 30.08.2012г. банката е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, предмет на разглеждане по гр.д.№40962/2012г. по
описа на СРС, 76 с-в. На 10.09.2010г. в полза на Б.Д. ЕАД са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист. С влязло в сила на 17.07.2013г. разпореждане
от 09.07.2013г., издадено по гр.д. №40962/2012г. по описа на СРС, 76 с-в
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по делото са обезсилени
на основание чл.415, ал.5 от ГПК поради това, че в указания от съда срок не е
предявен иск за установяване на вземането по реда на чл.422 от ГПК. Оспорват
твърдението, че изпълнителният лист е издаден при условията на настъпилата
автоматична предсрочна изискуемост на вземането на банката. С писмо-покана за
доброволно изпълнение на просрочено вземане към „Б.Д.”ЕАД от 02.05.2012г.,
изпратено от ОТП Ф.Б.ЕООД в качеството му на дружество, оторизирано от „Б.Д.”ЕАД
като изпълнител по Договор за събиране на вземания, наследодателката им е била
уведомена, че съгласно Договор за събиране на вземания от 02.04.2012г., „Б.Д.”ЕАД
е възложила на „ОТПФ. България“ ЕООД събиране на просрочения дълг в размер на
254 006.57лв. Заявяват, че писмото е изпратено до длъжника С. А.Н.преди „Б.Д.”ЕАД
да депозира в СРС на 30.08.2012г. заявление за издаване на ЗИ и изпълнителен
лист. По този начин длъжникът е уведомен за изискуемостта на цялото непогасено
задължение към банката и предстоящите действия за неговото принудително
събиране. Дори кредитът да е бил автоматично осчетоводен като предсрочно
изискуем, както твърди ищецът по насрещния иск /което обстоятелство се оспорва/,
длъжникът С. Н. е била уведомена за настъпилата изискуемост на цялото
непогасено задължение към кредитора в размер към този момент на сумата от 254
006.57лв. С писмо от 02.09.2013г., изпратено от ОТП Ф.Б.ЕООД в качеството му на
дружество-изпълнител по Договор за събиране на вземания от 02.09.2013г., т.е.
след обезсилване на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в полза на „Б.Д.” ЕАД, С. А.-Н. отново е уведомена, че към този момент
дължи на банката сумата от 305 596.98лв. и е поканена да ги заплати в срок от 5
работни дни. Заявяват, вземането на банката се е погасило по давност със срок
от 5 години. В условията на евентуалност, оспорват исковете и по размер. Молят
насрещната исковата претенция да бъде отхвърлена.
В
о.с.з. ищците Х. и И. Н. чрез пълномощника си адв.Д.поддържат предявения
отрицателен установителен иск и оспорват насрещните претенции. Представят
списък по чл.80 от ГПК.
В
о.с.з. ответната банка чрез пълномощника юрк. Б. оспорва предявения иск и
поддържа насрещните осъдителни искове. Представя списък на разноски.
Софийски градски съд, ГО,
І – 7 състав, преценявайки доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, като се установява от Удостоверение за наследници изх.№РСЦ18-УГО/
02.04.2018г. издадено от Столична Община, р-н Средец, че ищците Х.С.Н. и И.-А.Х.Н.
са законни наследници на С.И.А.-Н. ЕГН **********, б.ж. на гр.София починала на
27.03.2018г., като първият е неин съпруг, а вторият е неин син. /л.5 от делото/
Не се спори, че
ищците са приели наследството на наследодателката С. А.-Н., като съвкупност от
имуществени права и задължения, които наследодателката е притежавала към
момента на нейната смърт. Така те отговарат за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете си, съгласно чл.60, ал.1 ЗН.
Безспорно е още, че на 18.06.2008г. е сключен договор за ипотечен кредит
между „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор и С.И.А.-Н., в качеството на кредитополучател,
за отпускане на кредит в размер на 230 000.00 лева./л.56-л.57 от делото/ Съгласно чл.2
от Договор за кредит от 18.06.2008г. страните уговорили срок на погасяване от 360 месеца, считано от усвояване, с краен срок
за погасяване 25.06.2038 г. Уговорено е, че кредита се погасява с месечи вноски
съгласно погасителен план, като падежната дата е пето число на всеки месец.
Съгл. клаузата на чл.7 договореният лихвен процент по кредита е формиран от
сбора на базов лихвен процент, определян периодично от ответната банка и
фиксирана надбавка в размер на 3,1 процентни пункта, намалена с 0,5 процентни
пункта съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК Уют“. Към датата на сключване на договора за кредит БЛП е 4,69%
или лихвеният процент по кредита е 7,29%.
Съгласно чл.11 от кредитния договор неразделна част от него са Общите
условия за предоставяне на ипотечни договори на ФЛ, които са предоставени на
кредитополучателя и приети от него. В клаузата на чл.8 от договора е уговорено,
че кредит е обезпечен чрез учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот,
собственост на С. А.-Н., а именно: апартамент №9, намиращ се в гр.София, р-н
„Средец”, на външната сграда на бул.”********със застроена площ 112.88 кв.м,
заедно с таванско помещение №9 с площ 7.60кв.м и мазе №13 с площ 9.80 кв.м,
заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото,
върху което е построена. Не се спори, че
договорна ипотека върху гореописания имот била учредена в полза на „Б.Д.“ ЕАД
от наследодателката на ищците С. Н. с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №46, том
XLIII, дело №30615/2008г., вх. per. №44963 от 23.06.2008г. по описа на СВ -гр.
София./л.28-л.30 от делото/
Безспорно е, че кредитът е усвоен от кредитополучателя С. Н. В т.20.1 от приложимите Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити е
предвидено, че при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата определена в договора, частта от вноската представляваща
главница, се олихвява с договоената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 /три/ процентни пункта.
Съгласно т.20.1 раздел VII „Отговорности
и санкции" от Общите условия при забава в плащанията на главници и/ или на
лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася
в просрочие. До предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остъкът от
кредита се олихвява с договоената лихва, увеличена с наказателна
надбавка от 10 /десет/ процентни пункта. /л.58-л.60
от делото/
Прието е
Допълнително споразумение от 24.08.2010г. към договор за ипотечен кредит от
18.06.2008г., с което между кредитора «Б.Д. ЕАД и кредитополучателя Н. по
отношение на дълга в размер 230 590 лева е уговорен гратисен период за
издължаване на главницата по кредита от 9 месеца, без да се променя крайният
срок за погасяване. Според приетото от страните към 24.08.2010г. дългът е в
размер 230 590лв., като включва остатък от главница в размер на 225372,17лв. и редовна лихва в
размер на 5217,83лв., която се капитализира след подписване на споразумението. /л.70-71 от делото/ В срока на
гратисния период кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по
погасителен план в размер 1176 лева. Към датата на сключване на споразумението
лихвеният процент е в размер 8,79 %, като към допълнителното споразумение
страните подписали и нав погасителен план с краем срок за погасяване на
задължението 05.06.2038г./л.81-л.89 от делото/
Не е спорно, че погасяването на
месечните вноски е преустановено приживе на наследодателка С. Н. Приета е покана за доброволно
изпълнение от 02.09.2013г. от «ОТПФ.» до С. Н. за изплащане на просрочените
задължения по договор за кредит от 18.06.2008г. към кредитора «Б.Д. ЕАД в
размер на 305596лв. /л.127 от делото/
В
поканата е отразено, че «ОТПФ.» изпраща известието от името на кредитора «Б.Д.
ЕАД, като самото дружество е специализирано в изкупуването и събирането на
просрочени задължения. Няма данни поканата от «ОТПФ.» да е получена от Н.Не се
спори, че на 30.08.2012 г. «Б.Д. ЕАД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу С.И.А.-Н.. На 10.09.2012 г. в полза на Б.Д.
ЕАД са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. д.
40962/2012 на СРС, II ГО, 76 състав.
Образувано било изп. дело №4278/2012 по описа на ЧСИ М. М., per. №786, с
район на действие СГС.
С определение от 09.07.2013 г., постановено по
ч.гр. д. 40962/2012 на СРС, ГО, 76 състав /в.с. на 17.07.2013г./, на основание
чл.415, ал.5 ГПК заповедния съд е обезсилил заповед за изпълнение и изпълнителния
лист, поради непредставяне на докозателства за предявен иск по реда на чл.422
от ГПК в законовия едномесечен срок. /л.96 от делото/ Видно от молба
вх.№13755 от 12.09.2018г. депозира до ЧСИ М.М., ищецът Х.Н. поискал прекратяване
на изп. дело №4278/2012 по описа на ЧСИ М. М. водено срещу С. Н. на основание
чл.433, ал.1, т.3 ГПК./л.95 от делото/
Видно от постановление от
12.09.2018г. постановено
по изпълнително дело №4278/2012г. по описа на ЧСИ М. М.,
изпълнителното дело срещу С.И.А.-Н. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК./л.12 от делото/
От приетата молба вх.№ 4921 от 20.05.2019г.
депозирана от Х.С.Н. в „Б.Д.“ ЕАД, се установява, че ищецът е поискал да бъде
вдигната договорната ипотека учредена с нотариален
акт №46, том XLIII, дело №30615/2008г.,
вх. per. №44963 от 23.06.2008г., във връзка с договор за кредит от 18.06.2008г.
сключен от покойната му съпруга С. Н., като се поддържал, че вземането на
банката е погасено по давност./л.13-л.14
от делото/
В приетото писмо от 19.06.2019г. на „Б.Д.“ ЕАД е обективирано изявление на изпълнителните
директори, че банката не споделя изложеното в молбата на Х.Н. за изтекъл
давностен срок, т.к., банката не е
уведомила лично длъжника С. Н. преди подаване на заявлението от 2012г., за
правото си да обяви кредита за предсрочно изискум и предсрочна изискуемост не е настъпвала, поради което молбата му не
може да бъде удовлетворена. /л.11
от делото/
С Покана – уведомление изх.№01-20-05705
от 02.09.2019г. връчена на 13.09.2019г. чрез ЧСИ Ст. Я., кредиторът „Б.Д.“ ЕАД уведомил Х.С.Н. и И. –А.Х.Н., в качеството им на наследници
на С. А.-Н. – кредитополучател по договор за кредит от 18.06.2008г., че е
допусната забава в погасяване на кредитното задължение. Наследниците са
поканени в 7- дневен срок от получаване на поканата да изпълнят задължението по
кредитния договор, като е посочено, че ако не бъдат погасени просрочените
задлъжения банката ще обяви кредита за
предсрочно изискум./л.91,
л.93 от делото/ Видно от приетите разписки от
13.09.2019г. Х.С.Н. е получил
уведомлението лично и като пълномощник на сина си И. –А.Н../л.92-л.94 от делото/
От приетото неоспорено заключение на
назначената съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Ю.Х., се установява, че договореният
кредит по Договор за ипотечен кредит от 18.06.2008г. в размер на 230 000 лева е
усвоен еднократно на 25.06.2008 г. по
разплащателна сметка с аналитичен № (02) 0000000015726595, с титуляр С.И.А.-Н.,
открита в „Б.Д.“ ЕАД. Сочи се, че на 25.06.2008г. разплащателната сметка на С. А.-Н.
е кредитирана със сума от 230 000лв. Вещото лице констатира, че съгласно
погасителният план към договора за кредит, усвоеният на 25.06.2008 г. кредит в
размер на 230 000 лева е разсрочен за погасяване на 360 месечни анюитетни
погасителни вноски с включени главница и лихва, с краен срок за погасяване
25.06.2038 г. Падежът за плащане на месечната вноска е всяко 05-то число на
месеца с първа падежна дата - 05.07.2008г. Сочи се, че договореният лихвен
процент по кредита е формиран от сбора на БЛП, определян периодично от банката
и фиксирана надбавка в размер на 3,1 процентни пункта, намалена с 0,5 процентни
пункта съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК Уют“. Установява се, че към датата на сключване на договора за
кредит базовият лихвен процент е 4,69% или лихвеният процент по кредита е
7,29%, като месечната погасителна вноска при лихвен процент 7,29%, е в размер
на 1 575,25 лева. Вещото лице пояснява, че по процесния договор за кредит са
погасени 16 вноски за главница с падежи 05.12.2008 г. - 05.03.2010 г. общо в
размер на 2 526,70 лева, като и 16
вноски за лихва с падежи 05.12.2008 г. - 05.03.2010 г. общо в размер 25 099,06
лева. Сочи се, че общо погасени анюитетни вноски (главница и лихви) в размер на 27625,76 лв. Обосновано е, че последното плащане на главница по
кредита е на 03.01.2012 г. като към
тази дата, остатъкът от главница е в размер на 236 209,60 лева. Вещото лице Х. обоснова в заключението, че на
20.09.2019 г. е от „Б.Д.“ ЕАД е обявена предсрочна изискуемост по процесния
кредит. Сочи още, че на 20.09.2019 г. от
главницата е сторнирана сумата на капитализираните на 06.05.2011 г. лихви в
размер на 6 742,97 лева (вж. т. 2.4). Обоснован е извод, че към дата на изготвяне на експертизата -
05.05.2021 г., остатъкът от главница е в размер на 229 466,63 лева (236
209,60 лева - 6 742,97 лева).
Според заключението на ССчЕ непогасената възнаградителна /договорна/лихва
по кредита за периода от 05.11.2011г. до 19.09.2019 г. вкл. в размер на 171 534,03 лева, като включва част от вноската за с лихва с падеж
05.11.2011г., 94 вноски за лихва с падежи 05.12.2011 г. - 05.09.2019 г. общо в размер на 162 645,95 лева и текуща лихва, начислена от 05.09.2019 г. до
19.09.2019 г. от 865,12 лева./ таблица - приложение 1 към експертизата (колона 6,
от ред 1 до ред 96)./ Според прието заключение непогасената санкционираща лихва е начислената за периода от 03.01.2011 г. до 19.09.2019
г. вкл. върху просрочените падежирали вноски за главница с падежи 05.11.2011 г.
- 05.09.2019 г. възлиза на 2 087,38лв., като лихвата е начислявана
с 3% годишен лихвен працент. (колона 9, от ред 1 до ред 96 от
Таблица –Приложение 1). Сочи се, че обезщетението за забава за периода от
20.09.2019 г. до 02.12.2019 г. вкл. (74 дни) е в размер 4 716,83 лева, начислено с 10% годишна лихва върху дълга по
главница 229 466,63 лева. (колона 6, от ред 99 до ред 101 от Приложение 1). В
заключението е обоснован извод, че към 19.09.2019 г. по процесния кредит са
просрочени 95 месечни анюитетни вноски с падежи от 05.11.2011 г. до 05.09.2019
г., общо в размер на 181 521,17 лева, в т.ч.:
- 95 месечни вноски за главница общо в
размер на 17 595,24 лева
- 95 месечни вноски за възнаградителна
лихва общо от 163 925,94 лева./ оногледени
в колона 8 от ред 1 до ред 95 от Таблица –Приложение 1/ Сочи се още, че в периода 2012г. -2020г. от
кредитополучателя не са погасени платените от банката премийни вноски за
застрраховка на недвижимия имот послужил за обезпечение в общ размер от 1 470, 71
лв., като вещото лице е проследило платените премии по дати и размери във всяка
година от периода./таблица на л.7 от ССчЕ/ По отношение на таксата за подновяване на
договорната ипотека, вещото лице сочи, че на 08.05.2018г. „Б.Д.“ ЕАД е увеличила дълга по кредита със
сумата 762,50лв. с посочено основание „вписване на ипотека-увеличение –заемна
такса“, като на същата дата банката е вписала в АВ в вх. Рег.№28182 , том XXVI молба за
подновяване на вписана договорна ипотека на имота, обезпечаващ процесния
кредит.
Приетото неоспорено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът възприема като обективно и компетентно
дадено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
По допустимостта:
Отрицателния установителен иск е процесуално допустим, предявен при наличие на
правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.
В
конкретният казус, предвид подържаните твърдения следва да се приеме, че за
ищците, като наследници и правоприемници на С. Н. – кредитополучател по
кредитен договор сключен с ответника е налице правен интерес от водене на
производство по установяване на недължимост на процесното задължение. Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието
му се преценява към момента на подаването на исковата молба до съда.
Константна
е съдебната практика, че съдът извършва преценката по допустимостта единствено
въз основа на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Правният интерес
е винаги налице, когато съществува правен спор между лицата. Когато страната
претендира извънсъдебно едно свое вземане, то очевидно насрещната страна, която
отказва да го удовлетвори, влиза в правен спор с първата. Този спор може да
почива на различни факти- съществуването на вземането или неговата изискуемост
(изтичане на давност).
В
случая, между ищците Х. и И. –А. Н., като правоприемници на С. Н. и ответната
"Б.Д." ЕАД е налице правен спор дали се дължи изпълнение на задължение
по Договор за ипотечен кредит от 18.06.2008г. в размер на 230 000 лева и дали
вземането съществува.
По същество:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК е неоснователен.
Настоящият
състав не споделя довода на ищците, че вземането на ответната банка от 230
000лв. по Договор за ипотечен
кредит от 18.06.2008г. със срок на
издължаване 360 месеца, не съществува поради погасяване по давност. Не се спори, че ищците Х.Н. и И. –А.Н. са
наследници и универсални правоприемници на С. А. –Н., която е кредитополучател
по Договор за ипотечен кредит от 18.06.2008г., с
уговорен срок на погасяване до 25.06.2038 г., съгласно
погасителен план неразделна част от договора за кредит. Безспорно е, че ищците
са приели наследството на наследодателка С. Н., починала на 27.03.2018г. В
нормата на чл. 60, ал.1 от Закона за наследството е предвидено, че наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията,
с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Нормата на чл. 60, ал.
1 ЗН има императивен характер. В хода на
съдебното дирене се установи, че с покани – уведомления, на основание чл. 60,
ал. 2 от ЗКрИ, ответната „Б.Д.“ ЕАД,
като кредитор по договора е е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като ответниците са уведомени за това на 13.09.2019г. Соченият факт по упражняване на потестативното право
на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем спрямо наследниците
на кредитополучателката, съобразно договорното правило на чл. 20.2 от приложимите
Общи условия, следва да бъде съобразен в
настоящото производство, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Неоснователни са възраженията на ищците, че не
дължат изпълнение по процесния договор за кредит. Ищците са наследници по закон
и универсални правоприемници на кредитополучателя С. Н., които вече са приели
наследството.
Договорът за кредит не се прекратява със
смъртта на наследодателя. Той запазва действието си и спрямо наследниците,
които придобиват правата и задълженията по него в качеството на универсални
правоприемници.
Съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след
смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7
дни от поканата. Целта на предвидената в чл. 84, ал. 1, изр. 2 33Д покана е
наследниците на длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението на
техния наследодател, а в хипотезата на сключен между банката и наследодателя
договор за кредит - и уговорения между банката и кредитополучателя падеж на
дължимите вноски по кредита. При наличието
на знание за задълженията по кредита обаче наследниците на кредитополучателя са
длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж
съобразно договорните клаузи / в този см. Решение № 63 от 29.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1528/2018 г., II т. о., ТК/.
В заключение
съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск с пр.основание чл.124,
ал.1 от ГПК е неоснователен, тъй като не се установява погасяване на вземането
на ответната банка в размер на 230 000лв. по Договор за ипотечен кредит от
18.06.2008г. по давност.
Предвид
изложените по-горе съображения предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
искането с пр. основание чл. 179, ал. 2 ЗЗД:
По отношение на направеното искане да се постанови
заличаване на договорна ипотека следва да се съобрази, че нормата на чл. 179,
ал. 2 ЗЗД не урежда самостоятелен конститутивен иск за заличаване на учредена
ипотека, а установява възможността за
заличаване на основание съдебно решение с предмет съответен иск, установяващ
несъществуването на ипотечното право. Поради това така заявеното искане е
недопустимо. Това наллага прекратяване на производството по този иск по
съображения, че заличаването на ипотеката по реда на чл. 179, ал. 2 ЗЗД е
законова последица на влязло в законна сила съдебно решение, а не самостоятелен
конститутивен иск.
Законът - чл. 179, ал. 1 и 2 ЗЗД изрично сочи, че
предпоставка за развитието на производството е съгласие на кредитора дадено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа или влязло в законна сила съдебно
решение. Заличаване на ипотеката е по
характера си охранително производство, поради което не е възможно да се развие
като исково. Заличаването, както и вписването на ипотеката имат
конститутивно действие, но това действие на вписването е различно от действието
на решение по конститутивен иск. Предвид изложеното исковата молба в чаастта по
иска с пр. основание чл. 179, ал. 2 ЗЗД
следва да бъде върната, а производството в тази част прекратено, като
инициирано по недопустим иск.
По насрещните искове с пр. основание чл.79, ал.1,
предл. І ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.86 ЗЗД, вр. чл.60, ал.1 от ЗН :
Предявени са искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
I. По пасивната легитимация на Х. и И. – А. Н.:
По делото не се спори, че между ищеца по
насрещния иск "Б.Д.“ ЕАД и С. Н. е
възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който Банката е изпълнила
задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума в размер на
230 000лв. Установява се, че кредитът е усвоен на 25.06.2008 г.
Установява се също така, че на 27.03.2018 г.,
кредитополучателят по договора - С. Н. е
починала и е оставил за наследници Х.Н. и И. –А.Н. . По делото не се спори, че
ответниците са приели наследството, На основание чл. 60, ал 1. вр. чл. 9, ал. 1
от ЗН, наследниците на кредитополучателя отговарят за задълженията му по
договора съобразно дяловете си, които в хипотезата на преживял съпруг и едно
дете са равни – по ½ част.
Както бе
отбелязано нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗН има императивен характер и
в конкретния случай, приложението им обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответниците по насрещния иск. Съпругът и синът на С. Н. са
материалноправно легитимирани да отговарят за изпълнението на кредитния дълг в
цялост, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН.
II. По предсрочната изискуемост на кредитния
дълг:
Договорът за кредит не се прекратява със смъртта
на наследодателя. Той запазва действието си и спрямо наследниците, които
придобиват правата и задълженията по него в качеството на универсални
правоприемници.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника,
неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Целта
на предвидената в чл. 84, ал. 1, изр. 2 33Д покана е наследниците на длъжника
да узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател, а в
хипотезата на сключен между банката и наследодателя договор за кредит - и
уговорения между банката и кредитополучателя падеж на дължимите вноски по
кредита. При наличието на знание за задълженията по кредита обаче наследниците
на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на
съответния падеж съобразно договорните клаузи /Решение № 63 от 29.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1528/2018 г., II т. о., ТК/.
Ответниците принципно не оспорват знанието си
относно кредитния дълг, предхождащо депозирането на предявения иск. Препис от покани
– уведомления със срок за изпълнение и предупреждение, че банката ще упражни
правото си до обяви кредите за предсрочно изискуем е връчена на двамата
наследника на 13.09.2019 г. Изявленията на кредитора, следва да бъдат
квалифицирани като покана по чл. 84, ал. 1 ЗЗД, независимо от липсата на
нарочно формулиране. По изложените съображения, същите са достатъчни за
поставянето на правоприемника в забава според изискванията на чл. 84 ЗЗД. По
делото не се оспорва, че до датата на завеждане на насрещната искова молба,
ответниците не са предприели погасяване на кредитния дълг на наследодателя си.
Следователно - налице са обективните предпоставки за пораждане на
потестативното право на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем съобразно договорното правило на чл. 20.2 от ОУ.
С ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
се прие, че когато по силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции
/ЗКИ/, банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една
или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Със задължителните указания по т.18 по ТР №4/18.06.2014г.
се прие, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Договорните уговорки в противен
смисъл са непротивопоставими на длъжника.
Предпоставките
за настъпване на фактическия състав на предсрочната изискуемост са идентични и
когато последиците й се релевират в общия исков процес с едно изключение -
предсрочната изискуемост може е настъпила и в хода на производството. Трайна е
практиката на ВКС, че предсрочната изискуемост настъпва със съобщаването на
изявленията на кредитора на насрещната страна, което може да се осъществи и
посредством връчване на съдебните книжа. Предсрочната
изискуемост настъпва с едностранно
волеизявление на кредитора, което обаче трябва да е достигнало до знанието на
пасивно задължената страна. Простото обявяване на предсрочната изискуемост
в правния мир не е достатъчно за настъпване на преобразуващия й ефект.
Защитата на ответниците е концентирана около
твърдението, че наследодателката им е била уведомена за предсрочната изискуемост
още в хода на заведеното заповедно производство през 2012 г. Данни за такова
уведомяване не са налице и такива доказателства не са ангажирани. Представена е
покана от ОТП Ф.Б.до С. Н. от 2013г., за която няма данни да е връчвана.
В хода на делото се установи обявяване на
предсрочната изискуемост по отношение на универсалните правоприемници, като
разписките от 13.09.2019г. на ЧСИ СТ. Я. с рег.№844, потвърждават на
получаването на писма със съдържание на волеизявление за предсрочна
изискуемост.
Съобразявайки горното, съдът намира, че
изявленията за предсрочна изискуемост е отправено с нотариална покана, л.91.
Поканата е получена от ответниците на 13.09.2019 г., съобразно разписка за връчване
на ЧСИ Ст. Я. – л.92 от делото. Налице са предпоставките за надлежно упражнено
от кредитора право да трансформира дълга в предсрочно изискуем, считано от
13.09.2019 г. Следва да се има и предвид, че няма пречка съдът в исковото
производство да формулира изводи за различни модалители на задължението от
това, което страните твърдят. Изискуемостта не е правопораждащ юридически факт,
а модалитет на дълга.
III. По главния кредитен дълг:
Претендира се дълг, който е предсрочно изискуем,
считано от 20.09.2019 г. Във величината на същия са включени падежирали вноски,
считано от 05.11.2011 г. до 05.09.2019 г., както и предсрочно изискуема
главница.
Насрещната исковата молба, прекъсваща давността,
е предявена на 03.12.2019 г.
Погасителната давност за предсрочно изискуемата
главница не е изтекла. Поставя се въпроса за погасителната давност по отношение
на вече падежиралите вноски от същата.
На първо място, за главния дълг е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В тази насока е и формирана съдебна
практика (Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.
о., ГК и Решение № 38/26.03.2019 по т. д. № 1157/2018г, 2, т. о., ТК).
Междинните срокове по плана, макар и да не водят
до типична периодичност, имат правното значение на падежи за съответно
изискуемите части и за двете страни. Крайната дата за ползване на кредита се
отнася само за последната част от главницата, затова и за всяка по-рано
изискуема вноска длъжникът изпада в забава, макар и не за цялата главница, а
само за съответно изискуемата част. В този смисъл и т. 1 от ТР на ОСГТК №8/2017
г. Значението на падежа на всяка вноска не може да бъде игнорирано и с оглед в
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКрИ, според която, банката може да се снабди
с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит,
което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е
изискуемо. На посоченото основание и с оглед критериите на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
по всеки от падежите следва да се отчита началото на давностните срокове и
давността тече отделно за всяка падежирала анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо / Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6629/2013 г., IV г. о., ГК /.
По делото от приетото заключение на ССчЕ, се
установи, че към момента обявяване на
предсрочната изискуемост дължимата главница по договора за кредит е в размер на
229 466,63лв.
Исковата молба е предявена на 03.12.2019 г. и
прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички анюитетни
вноски от главницата, дължими след 03.12.2014 г., съгласно чл. 116 б.
"Б" ЗЗД, респ. в земането за падежирали анюитетни вноски до
посочената дата е погасено по давност. Дължимият непогасен остатък от главното
задължение, изчислен служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, при приспадане на
вноските за главница за периода от 05.11.2011 г. до 02.12.2014 г. по погасителния план,
възлиза на 222 618.64 лева, в който
размер насрещния иск е доказан и следва да се уважи. Гавницата в размер на 222 618.64 лева, се дължи от
ответниците разделно и по равно, на основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.60, ал.1
от ЗН и чл.9, ал.1 ЗН. За разликата от 222
618.64лв. до предявения размер от 229
466,63лв. осъдителният иск за главница следва да бъде отхвърлен, поради
погасяване по давност.
IV. По претенцията за възнаградителна лихва:
По арг. от чл. 111, б. "в" ЗЗД
вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна давност /Решение №
38/26.03.2019 г., постановено по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, Второ ТО/.
Вземането за лихва в рамките на предвидените анюитетни вноски е изрично
визирано в погасителния план, респ. определимо. Паричните задължения са делими
и няма пречка давността по отношение на частта от вноската, съставляваща
договорна лихва да се погасява с различна давност от главното задължение.
Продължителността на законоустановения срок за погасяването на вземането за
лихва не може да бъде удължаван чрез включването му като част от анюитетна
вноска. Следователно, вземането за възнаградителна лихва, съставляваща част от
анюитетните вноски от 05.11.2011г. до 03.12.2016 год., следва да се счита за
погасено по давност.
При съобразяване на
горното, ищецът разполага с вземане за възнаградителни лихви единствено за
периода 03.12.2016г. - 19.09.2019 г.
Исковата молба е предявена на 03.12.2019 г. и
прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички анюитетни
вноски от главницата, дължими след 03.12.2016 г., съгласно чл.111, б. „В“ ЗЗД,
респ. в вземането за падежирала договорна лихва до посочената дата е погасено
по давност. Съобразно ССчЕ /колона 6 от Приложение1/ и изчисления на съда по реда на чл.162 ГПК, дължимият
непогасен остатък от договорната лихва,
при приспадане на вноските за договорна лихва начислени в периода от
05.11.2011 г. до 02.12.2016 г. по
погасителния план, възлиза на 66 435.83 лева,
в който размер насрещния иск за договорна лихва е доказан и следва да се уважи.
Вземенето за договорна лихва в размер на 66 435.83 лева, се дължи от ответниците разделно и по равно, на основание
чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.60, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 ЗН. В частта
за разликата от 66 435.83лв. до предявения размер от 171 534,03 лв. и за
периода от 05.11.2011 г. до 02.12.2016
г. искът за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен, поради погасяване
по давност.
V. По претенцията за наказателна лихва:
Лихвата се претендира за периода от 05.11.2011 г.
до 19.09.2019 г. Съгласно чл. 20.1 ОУ при просрочие от страна на
кредитополучателя на изплащането на главницата, банката начислява и събира в
допълнение към договорената възнаградителна лихва и наказателна надбавка над
нея в размер на 3 пункта. Предвиденото обезщетение е съобразено с
обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката като
целта й е да стимулира изпълнението и да превенира допускане на неизпълнение.
Обезщетението в случая не е прекомерно
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Клаузата за наказателна надбавка има характер на
договорна неустойка, санкционираща забавеното плащане на главницата от
кредитополучателя. Доколкото се касае за лихва като вид договорно обезщетение,
то възражението на ответника за погасяване на задължението с краткия 3-годишен
срок се явява основателно - чл. 111, б. "б. " ЗЗД. Непогасената част
от вземането е за периода след 03.12.2016 г., /3 години преди образуваното по
насрещения иск производство, прекъсващо давността/. Съобразно заключението на ССчЕ задължението за
наказателна лихва за периода от 05.11.2011 г. до 19.09.2019 г. възлиза на 2087,38 лв.
Размерът на вземането за наказателна лихва в
периода от 03.12.2016г. до 19.09.2019г. съобразно изчисленията по реда на
чл.162 ГПк , възлиза на 853, 71 лева. В частта за разликата от 853, 71 лв. до
предявения размер от 2 087,38 лв. и за
периода от 05.11.2011 г. до 02.12.2016
г. искът за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен, поради погасяване
по давност.
С огед приетото заключение на ССчЕ обезщетението
за забава за периода за периода от 20.09.2019 г. до 02.12.2019 г. е в размер на
4461,85 лв., като същото е начислено след датата на предсрочната изискуемост до
предяване на насрещния иск, съгласно чл.20.2 от Общите условия за ипотечни
кредити, като кредитът е олихвен с договорна лихва увеличена с наказателна
надбавка 10 процентни пункта. Това
обезщетение за забава не е погасено по давност и се дължи от ответниците разделно и по равно, в претендирания размер от
4461,85 лв.
VI. По претенцията за такси:
Претендират
се заемни такси в общ размер от 10 735.81 лева. Сумата от 10 735,81 лева
включва: такси за управление на кредита – 8 507,14 лева, начислена на основание
чл. 12 от Договора за кредит във връзка с т. 24.1.2 от Общите условия, такса
изискуемост: 120 лева, начислена на основание чл. 12 от Договора за кредит, във
връзка с т. 20.2 от Общите условия;
застраховка: 1 346,17 лева, начислена на основание т. 26 във връзка с т.
13.5 от Общите условия, начислена като
служебна застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на Банка ДСК; такса
подновяване на ипотека: 762,50 лева, начислена на основание чл. 12 и чл. 13 от
Договора за кредит, във връзка с т. 17.2 от ОУ.
По дължимите такси за управление на кредита:
Таксите за управление на кредита съставляват част от общите разходи по същия
/чл. 58, ал. 1 ЗКИ/. В чл. 11 от договора е предвидено, че кредитополучателят
заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банката.
В чл. 12 от договора е обективирано признанието на кредитополучателя, че е
запознат с Тарифата.
Разпоредбите на ОУ също предвиждат дължимост на
такса за управление на кредита /чл. 24, 2/, а съобразно приложимата Тарифа
размерът й е в размер на 0,40 % годишно върху остатъка по кредита. Така вземането
за такси по управление на кредита възлизат
на 8 507,14 лева. Таксата за оперативно обслужване на кредити, които са
изискуеми според Тарифата за таксите по жилищи и ипотечни кредити е в размер на
120лв.
По разходите за подновяване на ипотека в размер на 762,50лв.:
Съобразно приложимата тарифа банката следва да
бъде възмездена във връзка със сторените разходи по подновяване на вписана
ипотека. Разходите във връзка с обезпечаването са разходи по кредита и са
изрично предвидени в договора чрез препращане към Тарифата.
Съобразно заключението на вещото лице Ю.Х.
разходите са фактически извършени през м.05.2018 г. Размерът и фактическото
извършване не са оспорени. Срокът на погасителна давност, изчислен от датата на
фактическо извършване до датата на предявената искова молба, не е изтекъл.
По отношение на претендираната застраховка: 1
346,17 лева, начислена на основание т. 26 във връзка с т. 13.5 от Общите
условия, начислена като служебна
застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на Банка ДСК в периода 2012г.
– 2019г.
Годишните застрахователни премии за застраховка
на обезпечението по кредита представляват вид периодично плащане, то
възражението на ответника за погасяване на задължението с краткия 3-годишен
срок се явява основателно - чл. 111, б. "б. " ЗЗД. Непогасената част
от вземането е за периода след 03.12.2016г. /3 години преди образуваното исково
производство, прекъсващо давността/. Размерът на вземането, съобразно
служебните изчисления на съда, възлиза на 338,15 лева, в който размер претенцията е основателна като
за разликата до пълния претендиран размер от 1346,17лв. следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
Върху присъдената главница, се следва и законна
лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск – 03.12.2019г. до
изплащането.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и
двете страни /ответника по първоначаните искове, предвид отхвърлянето, ищеца по
насрещния иск – съразмерно уважената част от тях и ответниците по насрещните
искове съразмерно на отхвърлената част./
Ищецът
по насрещния иск е представил списък на разноски на л.167 от делото в общ
размер на 17392, 63лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците по насрещния
иск му дължат разноски в размер на 12 636,44лв. съразмерно уважената част
от исковете.
Х. и И.А. Н. – ответници по насрещния иск
претендира разноски от 9 545лв. адвокатски хонорар, от които 3 830 лв. за
защита по главния иск и 5715 лв. за
представителсто по насрещния иск, за които от пълномощника на ищеца е направено
възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Предвид материалния
интерес от общо 418 540 лв. и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците за неоснователно. По
главния иск с оглед отхвърлянето му разноски не се следват. По насрещния иск
съгл. чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на
всеки от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение от 1562,67 лв.
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.Н. ЕГН ********** и И.-А.Х.Н. ЕГН **********,***, срещу "Б.Д." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване на установено, че вземането на „Б.Д.”ЕАД по договор за
ипотечен кредит от 18.06.2008г., сключен между „Б.Д.”ЕАД и наследодателката на ищците
С.И.А.-Н., за сумата от 230 000лв. -
кредит със срок на издължаване 360 месеца, не съществува поради
погасяване по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Х.С.Н. ЕГН ********** и И.-А.Х.Н.
ЕГН **********,***, срещу "Б.Д." ЕАД, ЕИК ********, искането с правно
основание чл. чл.179, ал.2 от ЗЗД, да бъде постановено заличаването на вписаната с
нотариален акт №46, том XLIII, дело №30615/2008г., вх. per.№44963 от
23.06.2008г. по описа на Служба по вписванията-гр.София, подновена на
08.05.2018г. договорна ипотека върху недвижим имот - апартамент №9, намиращ се
в гр.София, район „Средец”, на външната сграда на бул.”********със застроена
площ 112.88 кв.м, заедно с таванско помещение №9, с площ 7.60 кв.м и мазе №13,
с площ 9.80 кв.м, заедно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и мястото, върху което е построена, и прекратява производството в тази част, като инициирано по
недопустим иск.
ОСЪЖДА Х.С.Н. ЕГН ********** и И.-А.Х.Н. ЕГН **********,***, като законни наследници на С.И.А.-Н., да заплатят на"Б.Д." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание
чл.79, ал.1 предл. I от ЗЗД във вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, във вр.чл.60 ЗН, разделно
и по равно съобразно наследствените им дялове, сумите дължими по договор за
ипотечен кредит от 18.06.2008г. както
следва:
- Главница в
размер от 222 618,64 лева;
- Договорна лихва за периода: за периода
03.12.2016г. - 19.09.2019 г. в размер на
66 435,83 лева;
- Наказателна лихва за периода: 03.12.2016г. до
19.09.2019г. в размер на 853,71 лева;
- Наказателна
лихва за периода: 20.09.2019г. до 02.12.2019г. в размер на 4 461,85лв.;
- Такса за управление на кредита – 8 507,14 лева, начислена на основание
чл. 12 от Договора за кредит във връзка с т. 24.1.2 от Общите условия;
- Такса изискуемост: 120 лева, на основание чл. 12 от Договора за кредит, във връзка с
т. 20.2 от Общите условия;
- Застраховка на недвижимия имот, ипотекиран за
обезпечение на кредита: 338,15 лв.,
начислена на основание т. 26 във връзка с т. 13.5 от Общите условия;
- Такса подновяване на ипотека: 762,50 лева, дължима съгл. чл. 12 и чл.
13 от Договора за кредит, във връзка с т. 17.2 от ОУ;
ведно със законна лихва върху главницата от 222 618,64 лв.,
считано от предявяване на насрещната искова молба - 03.12.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
222 618,64лв. до размер от 229 466,83лв., иска за договорна лихва за
разликата над 66 435,83 лв. до предявения размер от 171 534,03лв.,
иска за наказателна лихва за разликата над 853,71 лв. до предявения размер от
2 087,38 лв., иска за платена застрахователна премия за сума за разликата
от 338,15 лв. до 1346,17 лв. като
погасени по давност.
ОСЪЖДА
Х.С.Н. ЕГН ********** и И.-А.Х.Н. ЕГН **********, да заплатят на "Б.Д." ЕАД,
ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 12 636,44лв. – разноски пред СГС
по насрещните искове, съразмерно уважената част.
ОСЪЖДА
„Б. „Д.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Х.С.Н. ЕГН ********** и И.-А.Х.Н.
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума от по 1562,67
лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за защита по насрещния иск,
съразмерно на отхвърлената част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от връчването му
на страните, а в частта имаща характер на определение в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия: