№ 2490
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110203007 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Ф. И. Р., подадена чрез адв. С. от САК, срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 225зз-201 от 11.02.2025г., издадена от Д. Т. И. – разузнавач при
Сектор „ПИП“ в 01 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с
чл.172б от НК, на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане на 01 РУ-СДВР.
В жалбата се посочва, че Заповед № 225зз-201 от 11.02.2025г. е незаконосъобразна,
нецелесъобразна, съставена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Поради това се иска нейната отмяна.
Жалбоподателят посочва, че на 10.02.2025г. около 18:20 часа е бил фактически задържан от
полицейски служители при 01 РУ-СДВР и е бил освободен на 11.02.2025г. около 16:15 часа,
без да му е било повдигнато обвинение. Сочи, че от полицейските служители е разбрал, че
задържането му е било свързано с това, че на 10.02.2025г. е управлявал товарен автомобил, с
който е превозил до центъра на гр. София товар на „***“, като жалбоподателят не знаел
какво съдържат натоварените от служители на куриера кашони. Изтъква се, че след като е
бил спрян от полицейските органи им е обяснил, че не е знаел какво има в превозваните
кашони, но въпреки това полицейските служители са му указали да закара автомобила до
сградата на 01 РУ-СДВР, а малко след като пристигнал там е бил задържан от полицейски
служители, които му казали, че в превозваните кашони имало дрехи, които имитирали
търговки марки. Заявява, че до този момент никога не е влизал в сграда на полицията,
поради което много се уплашил, както и че няма никаква вина за случилото се. Твърди, че на
1
следващия ден 11.02.2025г., докато все още се намирал в сградата на 01 РУ-СДВР,
жалбоподателят е дал показания в присъствието на адвокат. Сочи, че във връзка със
задържането му е подписал различни документи, но не са му били предоставени копия от
тях. На следващо место в жалбата се подчертава, че задържането по ЗМВР следвало да има
превантивен или преустановителен характер, като същото трябва да преследва някаква
легитимна, законово призната цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия,
налагана по усмотрение на административния орган, а в случая задържането на
жалбоподателя е било без конкретна цел. Изтъква, че на 11.02.2025г. жалбоподателят е дал
показания в качеството на свидетел, а не като извършител, което обстоятелство е било
известно на органите на полицията. Посочва, че полицейските служители не са проверили
казаното от жалбоподателя, а вместо това са пристъпили към задържането му. Освен отмяна
на обжалваната Заповед се иска и присъждане на направените по делото разноски, за които
се представя списък още с жалбата.
Пред СРС жалбоподателят Ф. И. Р. не се явява лично, но се представлява от
упълномощения си защитник – адв. С.. В съдебно заседание на 15.04.2025г. той заявява, че
поддържа жалбата, а по време на съдебните прения пред СРС на същата дата адв. С. пледира
за отмяна на процесната Заповед за задържане с твърдението, че тя е издадена в нарушение
на изискванията за форма, при съществени нарушения на административно-
производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта
на закона. Адвокатът посочва, че обжалваната Заповед не съдържа фактически основания за
задържането съгласно чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, които не са изпълнени с посочването на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В Заповедта било посочено само и единствено чл.172б от НК, което
не представлява фактическо основание за задържането. Според адв. С. има цялостна липса
на мотиви, поради което не стана ясно въз основа на какви факти и обстоятелства
административният орган е направил обосновано предположение, че лицето е извършило
престъпление или е съпричастно към извършването на такова. Предвид липсата на
конкретни обстоятелства, които са обосновали задържането, се приема, че актът е издаден в
противоречие с материалния закон. В тази връзка се посочва, че по реда на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което имат данни, че е извършило
престъпление. На следващо место адв. С. заявява, че оспорената Заповед е издадена и в
нарушение на чл.6 от АПК. В тази връзка изтъква, че целта на задържането по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се
укрие, а процесната Заповед не съответствала на посочените цели и в тази връзка
полицейското задържане задължително трябва да е обосновано с конкретни факти, които да
сочат връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, каквито в
разглеждания случай не били налице. Твърди се, че процесната Заповед е издадена в
нарушение на Решение от 24 юни 2014г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу
България по жалби № 50027/08 и № 50781/09, според което чл.5, §1, б. „С“ от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по
обосновано подозрение, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да
бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това задържането следва да бъде обосновано
2
с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за
съпричастността на лицето към извършване на конкретно престъпление. В случая се приема,
че Заповедта не отговаря на изискванията по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като съдържа
бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление - такова по чл.172б
от НК, но този мотив не обосновавал данни за участие на жалбоподателя в извършване на
каквото и да било престъпление, което да е налагало задържането му за срок до 24 часа. В
самата Заповед за задържане липсвало попълване на полето, където би следвало да има
формулировка за фактическите и правни основания за издаване на Заповедта. Поради
изложеното се иска от съда да уважи жалбата, да отмени Заповедта и да присъди сторените
по делото разноски.
Ответникът – полицейски орган Д. Т. И. - разузнавач при Сектор „ПИП“ в 01 РУ-
СДВР не се явява лично пред СРС, но се представлява от юрк. СТ., който в съдебно
заседание на 15.04.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС на 15.04.2025г. юрк. СТ. моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди Заповедта за
задържане като законосъобразна, обоснована и издадена от надлежно упълномощен
полицейски орган, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР – в
размер по преценка на съда. Наред с това юрк. СТ. прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поискано от жалбоподателя. Препраща към изложените
съображения в писмения отговор с вх. № 117263/02.04.2025г. от гл. юрк. В.-Г..
Пред СРС адв. С. репликира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено
с правната и фактическа сложност на казуса.
В писмения отговор с вх. № 117263/02.04.2025г. гл. юрк. В.-Г. посочва, че оспорва
подадената жалба и че процесната Заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
законово предоставените му правомощия, при спазване на административно-
производствените правила, регламентирани в ЗМВР, както и в съответствие с приложимото
материално право. Твърди се, че жалбоподателят бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР от полицейски орган при 01 РУ – СДВР, като в Заповедта били изложени
фактическите и правни основания съобразно чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР. Пояснява се, че лицето
било задържано във връзка с установяване на данни за извършено престъпление по чл.172б
от НК. Процесуалният представител на ответника се позовава на Тълкувателно решение №
16/1975г. на ВС, Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1976г., Тълкувателно
решение № 4/2004 г. на Общото събрание на ВАС и Тълкувателно решение № 1/2006 на ВАС
и съответно посочва, че е допустимо мотивите за задържането да не са изложени в самия
завършващ производството акт, а в друг отделен документ. Нямало пречка обосновката да
предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт. Сочи се, че по случая е било образувано бързо
производство № 225 ЗМИМ 15058/2025г. за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Твърди се, че за полицейския орган, прилагащ ЗМВР, не е необходимо за задържането да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вина на лицето, което е
предполагаем извършител на престъпление. Твърди се, че преценката за осъществяване на
3
задържането е въпрос на оперативна самостоятелност на органа, която се взема след
обсъждане на фактическите обстоятелства по конкретния случай, законосъобразността и
целесъобразността на принудителната мярка. Обяснява се, че разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР предполага наличие на данни, от които може да се направи основателно
предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като няма законово
изискване тези данни да са доказани, тъй като доказването на безспорността на
извършеното престъпление и точната му правна квалификация се извършвали в хода на
досъдебното производство. Посочва се, че задържането за срок от 24 часа по смисъла на
чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията би
могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се
предотвратят вредните последици за гражданите или за да се осуети прикриването на
престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъплението. За прилагащия мярката орган не е необходимо да съществуват достатъчно
доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е достатъчно само
предположение за извършено престъпление – данни, които биха убедили един
безпристрастен страничен наблюдател, че задържаният може да е извършил престъплението
(Решение от 24 юни 2014г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по
жалби № 50027/08 и № 50781/09). Всяко съмнение за това, че задържаното лице може да
препятства или да затрудни разследването, може да оправдае налагането на мярката, като не
може да се отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат
същата. Твърди се, че налагането на ПАМ „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй
като в случая е имало данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес,
който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода. Заявява се, че изведените от практиката на Европейския съд по правата на
човека принципи по прилагането на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на
жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на
обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Посочва се, че правилно полицейският орган е изпълнил задълженията си по чл.67 от ЗМВР
да предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления, като именно това
задължение е изпълнил полицейският орган Д. И. - разузнавач. Противното би било причина
за образуване на дисциплинарно производство и налагане на наказание на полицейския
орган съгласно чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. В писмен отговор с вх. № 117263 от 02.04.2025г. се
цитира и разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която служители на МВР могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред, като се подчертава, че законодателят е допуснал налагането на подобна
принудителна мярка за осигуряване изпълнението на служебните задължения на
полицейските служители, а в случая лицето било задържано с оглед на данни за възможна
съпричастност към престъпление от общ характер. Обяснява се, че издаването на Заповед за
задържане не представлява привличане на обвиняем или повдигане на обвинение, поради
което не е необходимо същата да бъде подробно мотивирана, с детайлно посочване на
4
всички обстоятелства относно непристойното поведение - време, място и начин на
извършване, пострадал от деянието, причинени вреди, конкретни доказателства, каквито
изисквания има към съдържанието на Постановлението за привличане на обвиняем и към
съдържанието на обвинителния акт. В писмения отговор юрк. В.-Г. е записала, че
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР регламентира правомощията на полицейския орган
да задържа в специални помещения за срок от 24 часа лица, по отношение на които е налице
някое от изчерпателно изброените в т.1 до т.8 обстоятелствата, а разпоредбата на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, послужила като правно основание за издаване на оспорената Заповед,
регламентира хипотезата на задържане за срок от 24 часа при наличие на данни за
извършено престъпление. Приема се, че за да се приложи тази норма е достатъчно
наличието на данни за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е
извършено именно от задържаното лице, като се обяснява, че понятието „данни“ по смисъла
на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК имат различно
съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо
да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление, а при налагането на мярката „задържане за 24 часа“ по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да
не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се
направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното
престъпление. Заявява се, че в процесния случай такива данни категорично са налице.
Посочва се, че в изпълнение на чл.80, ал.1 от ЗМВР на лицето е извършен обиск,
обективиран в изготвения протокол, а в съответствие с чл.74, ал.3 от ЗМВР на
жалбоподателя е представена декларация, указваща, че същият е запознат с правата си на
задържано лице, като с нея задържаното лице се уведомява и за правото на адвокатска
защита и на медицински преглед. Приема се, че с това целта на закона да даде необходима
защита на правата на задържаното лице и да не допуска злоупотреби с тях, била в пълна
степен изпълнена. Поради това се иска СРС да отхвърли жалбата и да остави в сила
процесната Заповед за задържане като законосъобразна и обоснована, издадена от надлежно
оправомощен полицейски служител. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение – в случай, че същото
надвишава минималния размер за предоставения вид правна помощ.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна :
Към 10.02.2025г. Д. Т. И. е заемал длъжността разузнавач IV степен в Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ (ПИП) при 01 РУ-СДВР.
Към месец февруари 2025г. П. Е. Р. работел като мениджър сигурност в куриерска
фирма „*** ***“ ЕООД. Служебните му задължения включвали предотвратяване на всякаква
незаконна дейност чрез мрежата на Дружеството. Няколко дни преди 10.02.2025г. в
централния офис на Дружеството в гр. София, ул. „Мария Атанасова“ № 5 пристигнали
5
множество на брой пратки с различно съдържание, които били подложени на допълнителна
физическа проверка, тъй като имали рисков профил. Били установени девет кашона, всеки
от които с приблизително тегло около 30 кг., в които имало артикули, обозначени с търговски
марки „Армани“, „Версаче“, „Гучи“. Във връзка с това от куриерската фирма уведомили 01
РУ-СДВР. В отговор полицейските служители указали на куриерската фирма да изиска от
изпращача на пратката разрешително/лиценз от съответния маркопритежател за експорт и
търговия със стоките, носещи тяхната марка. Р. изпълнил посочените указания, във връзка с
което бил уведомен, че клиентът не разполагал с такъв документ и щял лично да посети
централния офис на Дружеството, за да получи пратките, които били подготвени за връщане.
П. Р. информирал за това 01 РУ-СДВР, като в отговор получил указания да уведоми
полицейските органи, когато клиентът пристигне в офиса.
Около 18:00 часа на 10.02.2025г. пред офиса на „*** ***“ ЕООД пристигнал микробус
„****“ с рег. № ****. Жалбоподателят Ф. И. Р. слязъл от превозното средство и посетил
централния офис на куриерската фирма, където потърсил посочените пратки, които му били
предадени, след което микробусът потеглил.
Малко след това в гр. София, на ул. „Продан Тюракчиев“ срещу № 12 управляваният
от Ф. И. Р. товарен автомобил „****“ с рег. № **** бил спрян за проверка от служители на
Сектор „ПИП“ при 01 РУ-СДВР.
В 18:20 часа на 10.02.2025г. Ф. И. Р. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР
от Д. Т. И. – разузнавач при Сектор „ПИП“ в 01 РУ-СДВР.
За времето от 19:30 часа до 23:05 часа на 10.02.2025г. бил извършен оглед на
посоченото по-горе превозно средство, в хода на което действие било констатирано, че в
товарния автомобил били превозвани 9 броя кашони, облепени с тиксо с лого на „DHL“,
които съдържали различни видове дрехи с поставени отличителни фигуративни и словни
знаци на различни регистрирани търговски марки – „Gucci“, „Chanel“, „Lacoste“, „Emporio
Armani“, „Kenzo“, „Moncler“, „Adidas“, „Tommy Hilfiger“, „Dolce & Gabbana“, „Calvin Klein“
и др. За това процесуално – следствено действие бил съставен Протокол за оглед на
местопроизшествие, в който били подробно описани намерените в автомобила вещи.
За времето от 23:15 часа на 10.02.2025г. до 00:25 часа на 11.02.2025г. било извършено
претърсване и изземване от товарен автомобил „****“ с рег. № ****, за което бил съставен
Протокол за претърсване и изземване, с който посочените кашони, съдържащи дрехи,
носещи отличителни фигуративни и словни знаци на посочените търговски марки били
иззети и приобщени като веществени доказателства по делото.
На 10.02.2025г. П. Е. Р. бил разпитан в качеството на свидетел, а от жалбоподателя и
от М.А., който се возил с Ф. И. Р. в товарен автомобил „****“ с рег. № **** към момента на
извършване на проверката, били снети писмени сведения по случая.
За извършеното задържане на Ф. И. Р. полицейският орган Д. Т. И. – разузнавач при
Сектор „ПИП“ в 01 РУ-СДВР издал на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР Заповед за
задържане на лице с рег. № 225зз-201 от 11.02.2025г., с която лицето било задържано за срок
6
до 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ – СДВР. Като фактическо и правно
основание за издаване на Заповедта е посочено „по чл.172б от НК“. Заповедта била
подписана от Ф. И. Р.. Според вписването в самата Заповед задържаното лице е освободено
на 11.02.2025г. в 15.15 часа, като преди това задържането му било вписано и в книгата за
задържани лица на 01 РУ - СДВР.
В 22:30 часа на 10.02.2025г. било задържано и лицето Аммар Алюсеф Ясер –
управител на „Арабска храна“ ЕООД и била издадена Заповед за задържане на лице с рег. №
225зз-202 от 11.02.2025г., а след това за времето от 00:30 часа до 01:30 часа на 11.02.2025г.
било извършено претърсване и изземване от складово помещение, находящо се в гр. София,
ул. „Иларион Макариополски“ № 11, стопанисвано от „Арабска храна“ ЕООД, при което
били намерени и иззети множество кашони и различни видове хранителни продукти,
подробно описани в изготвен за целта Протокол за претърсване и изземване.
На 11.02.2025г. от 01 РУ – СДВР изпратили писмо до СРП, с което уведомили, че е
образувано досъдебно производство № 15058/2025г. по описа на 01 РУ – СДВР за това, че за
времето от неопределен момент до 10.02.2025г. в гр. София, ул. „М.Атанасова“ № 15, чрез
използване услугите на куриерска фирма DHL - България, без съгласието на притежателите
на изключителното право, в нарушение на чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските
означения /ЗМГО/, са използвани в търговска дейност на „Арабска храна“ ЕООД стоки,
носещи фигуративни и словни търговски марки „Adidas, „Calvin Klein“, „Loewe“, „Chanel“,
„Lacoste“, „Celine“, „Gucci“, „Emporio Armani“, „Kenzo“, „Moncler“, „Tommy Hilfiger“,
„Balmain“ и „Dolce & Gabbana“, като предлаганите за продажба марки, регистрирани по реда
на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките и Протокола към нея и в
Патентно ведомство, действащи на територията на Република България, при сходство на
стоките, за които марките са регистрирани и при идентичност между поставените върху
продаваните стоки знаци и тези търговски марки - престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
На 13.02.2025г. в СРС е депозирана жалбата на Ф. И. Р. /подадена чрез адв. С./ срещу
Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-201 от 11.02.2025г., издадена от Д. Т. И. –
разузнавач при Сектор „ПИП“ в 01 РУ-СДВР. Жалбата е входирана в съда под № 52658. С
Разпореждане на Зам. председателя на СРС и Ръководител на Наказателно отделение при
СРС от 13.02.2025г. е изискана преписката. С писмо с вх. № 73002 от 28.02.2025г. в СРС
постъпват от 01 РУ-СДВР следните доказателства : Заповед за задържане на лице с рег. №
225зз-201 от 11.02.2025г., Протокол за личен обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари
на задържано лице и декларация за правата на задържано лице, подписана от Ф. И. Р..
На 28.02.2025г. е образувано настоящото адм. дело № 3007/2025г. по описа на СРС,
НО, 10 състав, което е докладвано на определения съдия – докладчик за първи път на
28.02.2025г. в 13:00 часа. С Разпореждане № 2833 от 28.02.2025г. съдът е оставил жалбата
без движение и на жалбоподателя е даден 7-дневен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства за заплатена по сметка на СРС държавна такса в размер на 10 лева
за разглеждане на делото, а също е изискал от СРП заверени ксерокопия от материалите по
досъдебно производство № 225 ЗМИМ 15058/2025г. по описа на 01 РУ - СДВР.
7
С молба от адв. С. с вх. № 92829 от 17.03.2025г. в СРС е постъпило преводно
нареждане от 17.03.2025г., с което по сметка на СРС е заплатена държавна такса за
разглеждане на делото в размер на 10 лева.
С писмо вх. № 94287 от 17.03.2025г. от СРП са изпратени заверени копия на
материалите по досъдебно производство № 15058/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №
2971/2025г. по описа на СРП.
С Разпореждане № 3782 от 21.03.2025г. съдът е насрочил делото за разглеждане за
15.04.2025г. от 13.00 часа, като е указал да се изиска от 01 РУ - СДВР да предоставят на съда
извадка от книгата за задържани лица в 01 РУ - СДВР към 10.02.2025г./11.02.2025г., както и
доказателства за длъжността на Д. Т. И. и за компетентността му да издава Заповед за
задържане на лице по реда на ЗМВР към 10.02.2025г.
В хода на производството пред СРС, с писмо с вх. № 114972/01.04.2025г. от 01 РУ-
СДВР са изпратили извадка от книгата за задържани лица в 01 РУ-СДВР към 11.02.2025г., а с
писмо с вх. № 123406/07.04.2025г. в СРС е постъпило писмо от Началник Отдел „Човешки
ресурси“ при СДВР, към което е приложено Удостоверение № 513р-33790/01.04.2025г.
относно заеманата от Д. Т. И. длъжност към 10.02.2025 г.
Изпратените по повод на жалбата на Ф. И. Р. писмени доказателства от 01 РУ-СДВР с
писмо с вх. № 73002/28.02.2025г. (Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-201 от
11.02.2025г., Протокол за личен обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари на
задържано лице и декларация за правата на задържано лице), както и извадката от книгата
със задържани лица в 01 РУ – СДВР (изпратена на СРС с писмо с вх. № 114972/01.04.2025г.)
са информативни и относими към настоящия правен спор. Те взаимно се подкрепят, имат
достоверна дата и са обективно съществуващи. Поради това съдът ги кредитира. Въз основа
на тях СРС приема, че на 10.02.2025г. Ф. И. Р. е бил задържан от Д. Т. И. – разузнавач при
Сектор „ПИП“ в 01 РУ-СДВР, издадена е била Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-
201 от 11.02.2025г., разяснени са били правата на задържаното лице, като самото задържане
на Ф. И. Р. е било извършено на 10.02.2025г. в 18:20 часа и е траело до 15:15 часа на
следващия ден - 11.02.2025г., като задържането е било вписано в книгата за задържани лица
на 01 РУ - СДВР. От Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-201 от 11.02.2025г. се
установява и конкретното съдържание на този документ, който ще бъде подробно
анализиран по-долу.
От предоставените от СРП с писмо с вх. № 94287/17.03.2025г. документи относими
към настоящия правен спор се явяват писмото от 01 РУ – СДВР до СРП, Докладната записка
(приложена на лист 45-46 от делото), Заповедта за задържане на лице с рег. № 225зз-201 от
11.02.2025г., Протоколът за обиск на лице, декларацията за правата на задържано лице,
сведенията от Ф. И. Р. и М.А., Протоколът за разпит на П. Е. Р. в качеството на свидетел,
Протоколът за оглед на местопроизшествие от 10.02.2025г., Протоколът за претърсване и
изземване от 10.02.2025г., Определенията на СРС, НО, 103 състав за одобряване на
извършените претърсвания и изземвания по реда на чл.161, ал.2 от НПК.
8
Приложените по делото Постановления на СРП и на СГП (на лист 26-27 и лист 87 от
делото), жалбата от Аммар Ясер (на лист 28-29 от делото), Договора за наем и фактурите (на
лист 30-41 от делото), уведомлението от Аммар Ясер (на лист 42 от делото), Заповедта за
задържане на лице с рег. № 225зз-202 от 11.02.2025г. (на лист 63 и лист 67 от делото) и
Протоколът за претърсване и изземване от 11.02.2025г. (на лист 71-72 от делото) касаят
стоките от стопанисваното от „Арабска храна“ ЕООД складово помещение и задържането на
управителя на това Дружество, поради което са неотносими към премета на доказване по
настоящото дело и заради това не следва да се подлагат на анализ от този съдебен състав в
рамките на това производство.
Цитираните по-горе Докладна записка и писмени сведения от Ф. И. Р. и М.А. не са
изготвени по предвидения в НПК ред и не отговарят на изискванията за писмено
доказателствено средство, съответно обяснения на подсъдим или свидетелски показания.
Поради това съдът не следва да ги поставя в основата на фактическите и правните си
изводи. Същевременно, обаче, с оглед естеството на настоящото производство, следва да се
посочи, че съдържанието на Докладната записка и сведенията не се различават съществено
от приобщените по делото свидетелски показания, писмени доказателства и доказателствени
средства и доколкото обективно Докладната записка и сведенията са налични, съдът
кредитира тяхното съществуване, респ. това, че те са били изготвени/дадени от посочените в
тях лица, респ. на отбелязаната в тях дата.
Показанията на П. Е. Р. (дадени в хода на досъдебно производство № 15058/2025г. по
описа на 01 РУ-СДВР) са обективно съществуващи, житейски логични и съответни на
останалите доказателствени източници. Поради това съдът им се доверява. С тези
свидетелски показания се установяват заеманата от Р. длъжност в куриерска фирма „***
***“ ЕООД, произтичащите от нея задължения, наличието на процесните пратки,
констатираното им съдържание при извършената физическа проверка, проведената
комуникация с 01 РУ-СДВР и пристигането със сив микробус, марка „****“, на лицето,
потърсило въпросните пратки, вземането им и напускането на складовата база на
куриерската фирма. Коментираните свидетелски показания намират опора в протоколите за
извършени в същия ден оглед, претърсване и изземване от товарен автомобил „****“ с рег.
№ ****, при които са констатирани 9 броя кашони, съдържащи дрехи с поставени
отличителни знаци на регистрирани търговски марки, които съответстват на посочените от
свидетеля съдържание, брой на кашоните и търговски марки. Показанията на Р. намират
опора и в Докладната записка, приложена на лист 45-46 от делото, както и в цитираните по-
горе сведения от Ф. И. Р. и М.А..
Останалите материали, събрани в хода на досъдебно производство № 15058/2025г. по
описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 2971/2025г. по описа на СРП (писмо от 01 РУ – СДВР до
СРП, Протокол за оглед на местопроизшествие от 10.02.2025г., Протокол за претърсване и
изземване от 10.02.2025г., Определения на СРС, НО, 103 състав за одобряване на
извършените претърсвания и изземвания по реда на чл.161, ал.2 от НПК) се характеризират
като последователни, непредубедени, обективни и достоверни. Поради това съдът им се
9
доверява. От съвкупната им преценка и въз основа на кредитираните по-горе свидетелски
показания се установява, че на 10.02.2025г., съответно на 11.02.2025г. са били извършени
процесуално – следствени действия в условията на неотложност, които в последствие са
били одобрени от съд, като в управлявания от жалбоподателя товарен автомобил са били
намерени и иззети 9 броя кашони, съдържащи дрехи, обозначени с посочените по-горе
регистрирани търговски марки.
Въз основа на писмото от 01 РУ – СДВР до СРП съдът приема, че на 11.02.2025г. СРП
е била уведомена, че на 10.02.2025г. е започнало досъдебно производство № ЗМ 15058/2025г.
по описа на 01 РУ – СДВР за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. От Постановленията на
лист 73, лист 74 и лист 90-91 от делото се установява, че е започнало разследване, във
връзка с което са били възложени действия по разследване и са дадени указания от прокурор
при СРП за извършване на действия по разследване.
Приложените на лист 105 и лист 115 от делото Удостоверения от Началник на 03
Сектор в Отдел „Човешки ресурси“ - СДВР представляват удостоверетелни документи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и
приема за доказано, че към 10.02.2025г. Д. Т. И. е заемал длъжността разузнавач в Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ към 01 РУ-СДВР.
При така установената фактическа обстановка и при този анализ на събраните по
делото доказателства, съдът формира следните правни изводи :
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в установения в чл.149, ал.1 от АПК
14-дневен срок и изхожда от лице с правен интерес от обжалване на процесната Заповед.
Поради това жалбата на Ф. И. Р. се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
По правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1, вр.
чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.23, вр.
чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. дело
№ 616/2015г. и други)
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само
от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.
10
В случая Заповед с рег. № 225зз-201 от 11.02.2025г. за задържането на Ф. И. Р. е
издадена от компетентен орган, тъй като според кредитираните по-горе Удостоверения от
Началник на 03 Сектор в Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР (на лист 105 и лист 115 от
делото) към 10.02.2025г. Д. Т. И. е заемал длъжността разузнавач в Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ към 01 РУ-СДВР, което означава, че е
полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР. Като такъв съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР
той може да задържа лице за срок до 24 часа.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл.74, ал.1 от ЗМВР. Връчена е на
задържания срещу подпис /съгласно отбелязване в самата Заповед/ и е вписана в книгата със
задържани лица на 01 РУ-СДВР. Съдът приема, че е спазена предвидената от закона форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2, т.1 и т.3-т.6 от
ЗМВР, а именно посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган,
издал Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена,
ЕГН и адрес на Ф. И. Р./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правото на
задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска
защита, правото на медицинска помощ, правото на телефонно обаждане, с което да съобщи
за задържането си, правото да се свърже с консулските власти /в случай, че не е български
гражданин/, правото да бъде информиран за основанията за задържането на разбираем за
него език /правото на преводач, в случай, че не владее български език/. Това означава, че в
случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на чл.74, ал.2, т.1, т.3, т.4, т.5 и
т.6 от ЗМВР. От декларацията за правата на задържано лице, подписана от Ф. И. Р., следва,
че на жалбоподателя са били разяснени правата и е спазено изискването на чл.74, ал.3 от
ЗМВР.
В чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за задържане –
„фактическите и правните основания за задържането”. В оспорената Заповед е отбелязано,
че тя се издава „на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи". Този текст от закона гласи, че едно лице може да бъде задържано, когато за него
има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е
наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното
престъпление. Поради това е ирелевантно дали в последствие ще се повдигне обвинение на
лицето. Многократно съдебната практика се е произнасяла за това, че приложението на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските
органи - с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното
престъпление. В този смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до 24 часа
полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи
извод, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние.
Същевременно, обаче, за „обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на
адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани
11
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето,
спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е
съпричастно с него” (в този смисъл : Решение № 8416 от 30.12.2016 г. на АССГ по адм. дело
№ 11132/2016г.). Според Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 –
Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ не е достатъчно Заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно
деяние. Всичко това има своето логично обяснение - в защитата от произволен арест и
задържане. Преценката следва да се прави на плоскостта дали в Заповедта за задържане се
съдържат такива факти и информация, които биха убедили един „обективен наблюдател”, че
въпросното лице може да е извършило „конкретно престъпление”. При липса на конкретна
фактическа обосновка, обясняваща нуждата от задържане, последното се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Воден от гореизложените принципни съображения, настоящият съдебен състав
достигна до следните изводи :
За законосъобразността на една Заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР не е
важно само да има данни за извършено престъпление, но и тези данни да са отбелязани в
самия акт, с който се ограничава правото на свободно придвижване на едно лице. Това, че
преди задържането нажалбоподателя Ф. Р. в 18:20 часа на 10.02.2025г. полицейските
служители са разполагали с информация, че в управлявания от него товарен автомобил се
превозва стока – кашони, съдържащи дрехи, обозначени с отличителни знаци,
съответстващи на регистрирани и защитени от закона търговски марки, без съгласието на
маркопритежателите и впоследствие действително такива са открити и иззети при
извършеното претърсване и изземване от превозното средство не означава автоматично, че
актът, с който е задържан Р. отговаря на законовите изисквания. Въпреки, че наличните
данни формират извод, че към 10.02.2025г. е било необходимо да се установи дали е налице
съпричастност на Р. към престъпление по чл.172б от НК и в този смисъл принципно да е
възможно да се обоснове законност на задържане на лицето на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, доколкото в конкретната Заповед за задържане с рег. № 225зз-201 от 11.02.2025г. не
са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че
задържаното лице може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него, се
налага изводът, че жалбата е основателна. В случая в Заповед за задържане с рег. № 225зз-
201 от 11.02.2025г. не е посочено с какви данни е разполагал полицейският орган, за да
пристъпи към задържане на лицето, нито е описано поведението на жалбоподателя – кога,
къде и какви действия или бездействия е извършил и въз основа на какви факти може да се
предположи, че Р. може да е съпричастен към извършено престъпление. Записано е
единствено „по чл.172б от НК“. Цитирането на правна квалификация не може и не следва да
замести посочването на фактическите основания за задържането на едно лице, тъй като
обикновеният човек не знае коя норма от закона какво гласи. За задържаното лице не става
ясно за какво престъпление го задържат и отвеждат в помещенията за временно задържане
12
на 01 РУ – СДВР. Няма данни жалбоподателят да е наясно със съдържанието и значението на
цитирания в Заповедта член от НК. Законът изисква в Заповедта за задържане да е посочена
информация, а не квалификация на деянието. Идеята е задържаното лице да разполага с
информация за основанията за задържането си и то още към момента на задържането или
непосредствено след това. Това означава в Заповедта за задържане да са описани релевантни
факти и на всеки /дори и неюрист/ да му стане ясно във връзка с какво престъпление се
задържа лицето. Няма спор, че за издаването на Заповедта за задържане на лице не е
необходимо да има достатъчно данни, за да се образува досъдебно производство или вече да
е образувано такова. Но все пак следва да има някакво /дори и оскъдно/ словесно описание
на данните, въз основа на които е направен извод за съпричастност на задържаното лице към
дадено престъпно деяние. Посочване само на правна квалификация на деянието /независимо
дали окончателна или работна правна квалификация/ не е достатъчно за задържаното лице
да узнае защо му се ограничава временно свободата на придвижване. Изписването на
конкретен текст от НК (както в случая - чл.172б от НК)автоматично не означава, че
задържаният ще научи защо е задържан. В тази връзка и с оглед наложилата се промяна в
съдебната практика във връзка с Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. този
състав на СРС приема, че липсата на посочени в Заповедта за задържане релевантни факти
означава, че обжалваният документ не съдържа информация за деянието, времето и мястото
на неговото извършване, поради което следва да се приеме, че е ограничено правото на
защита на задържаното лице да разбере защо временно се ограничава правото му на
придвижване и да може да оспори законността на задържането си.
Във връзка с гореизложеното е редно да се посочи, че чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР са отделни правни норми – всяка със собствено правно значение. Нормата
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се отнася до правомощията на полицейския орган, докато
разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР обслужва информираността на лицето, което се
задържа. Това, че полицейският орган има достатъчно данни за съпричастност на
задържаното лице към дадено престъпление не го освобождава от задължението при
съставянето и издаването на Заповедта за задържане да посочи в нея фактическите и правни
основания на задържането, за да може задържаното лице да разбере /още в момента на
ограничаване на правото му на свободно придвижване/ за кое деяние му се налага
конкретното ограничение. Информираността на лицето е важна и с оглед ефективно
упражняване на останалите му права и в частност тези, разписани в чл.74, ал.2, т.6, б. „а” и
„б” от ЗМВР. В тази връзка в Решение от 14.12.2018г. на АС – Хасково по адм. дело №
677/2018г. се казва, че оперативната самостоятелност на полицейския орган не го
освобождава от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето. С цел
задържаното лице ефективно да може да упражни правата си (вкл. и правото да оспори
законността на задържането си) в Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. се
посочва, че в Заповедта за задържане на лице следва да се съдържа информация за
основанията относно задържането, вкл. и описание на релевантните факти. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че тази информация следва да бъде предявена на
задържания в момента на задържането или в кратък срок след това. На този съдебен състав е
13
известна съдебната практика, която се основава на Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975г. на ОСГК, но в случая тя се явява неотносима, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства, от които да може да се установи, че Ф. И. Р. е бил запознат със
съдържанието на Докладната записка (от лист 45-46 от делото) в кратък срок след
задържането му, като в тази връзка следва да се има предвид и че в същата не e посочена
дата на съставянето й. Поради това, дори и принципно да е възможно органът, издал
процесната Заповед, да доразвива мотивите и фактологията по случая в изготвената
Докладна записка, щом задържаният не е бил своевременно запознат с нея, а евентуално в
хода на обжалването на Заповедта за задържане, съдът не може да приеме, че установената
по-горе празнота в Заповедта за задържане касателно фактическото описание може в
конкретния случай да бъде запълнена от други документи, изготвени в хода на започналото
досъдебно производство.
Всичко, изложено до тук, дава основание на този съдебен състав да приеме, че
Заповедта за задържане на лице с рег. № 225зз-201 от 11.02.2025г. е издадена при съществено
нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение
на материалния закон. Поради това тя следва да бъде отменена.
На следващо място – доколкото по реда на чл.72 – 73 от ЗМВР се ограничава правото
на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а
не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа следва да
се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка. По делото не са налице данни жалбоподателят Ф. И. Р. да се е укривал
или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи и това да е
наложило ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни оперативно –
издирвателни мероприятия. След извършване на оглед, претърсване на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил и изземване на стоките, които евентуално биха могли да
бъдат предмет на разследваната престъпна деятелност, е можело на Ф. И. Р. да се състави
Протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР и да се снемат
сведения/обяснения от него, без да се налага лицето да бъде задържано. По делото няма
данни Ф. И. Р. да е бил призован в полицията и да е отказал да се яви и даде обяснения по
случая. След изземването на стоките от управляваното от подсъдимия превозно средство не
би могло да се приеме, че ако лицето не бъде задържано може да продължи да извършва
евентуални престъпни посегателства, без да са налични каквито и да било данни в подкрепа
на един такъв извод. Поради това не се е налагало задържането на Ф. И. Р. с цел
преустановяване на престъпна дейност. В чл.6, ал.2 от АПК е провъзгласен принципът за
съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В
случая издаването на Заповедта превишава целта на закона, поради което задържането на Ф.
И. Р. е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който противоречи
изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки
съгласно легалното им определение по чл.22 от ЗАНН. Гореизложеното води до извода, че
14
оспорената Заповед е била издадена и в несъответствие с целта на закона.
Всичко това обосновава извод за отмяна на обжалваната Заповед за задържане на Ф.
И. Р..
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на органа, издал
отменената Заповед (СДВР – като първостепенен разпоредител с бюджетни средства) следва
да бъде възложено да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото. От
лист 5 и лист 22 от делото е видно, че жалбоподателят е платил 10 лв. държавна такса и 500
лв. адвокатско възнаграждение. Общо 510 лева се искат и според списъка с разноски,
приложен на лист 121 от делото. Същевременно съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (заглавие изм. с ДВ, бр. 14 от 2025г.) за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗМВР без
определен материален интерес адвокатското възнаграждение е 750 лева. Това означава, че
поисканото за присъждане адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е под
минималния размер на адвокатските възнаграждение според цитираната по-горе Наредба.
Поради това възражението за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а поисканите разноски в общ размер на
510 лева следва да бъдат присъдени изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-201 от 11.02.2025г., издадена
от Д. Т. И. – разузнавач при Сектор „ПИП“ в 01 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, във връзка с престъпление по чл.172б от НК, Ф. И. Р. с ЕГН ********** е бил
задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ф. И. Р. с ЕГН
**********, с адрес : **** направените по делото разноски в общ размер на 510 (петстотин
и десет) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15